Еднаквите букви- гаранция са политически успех
Д-р Ясен Калайджиев e стихотворец, публицист и журналист от Хасково. Завършил е хуманна медицина в Стара Загора, живее и работи в родния си град. Носител е на национални награди за лирика и прозаичност. Превеждан е на британски и съветски, книгите му са представяни пред читатели в разнообразни градове на страната.
За никого към този момент не е загадка, че да постигнеш житейски триумф в България значи отрано да станеш член на някоя от водещите политически партии или най-малко неин партиен (паричен) симпатизант. Само тогава кариерата ти може да тръгне стремглаво нагоре – благосъстояние, власт, и даже популярност – трите стълба, които въплъщават триумфа в обществото ни, ще те крепят в житейския ти път... Неслучайно загатвам „ популярност ” малко разграничено от другите, тъй като в случай че по света славата сполетява музиканти, актьори и спортисти, то у нас политиците ни, с изключение на властимащи богаташи, са усвоили ролята и на наши основни медийни звезди. Това стана още от началото на 90-те години, когато политиката завладя живота на хората, разделяйки ги на две огромни опълчени общности и влезе през екраните в домовете ни. И ето – съвсем 30 години по-късно политиците към момента остават главните шестващи по телевизионния екран от ранна заран, когато ние, елементарните люде, се стягаме за работа. Там те водят своите разногласия и борби, а ние попиваме от страстите им. Това ни облъчва ден след ден и след това се питаме за какво цялата ни нация е сприхава и войнстваща на едно по-битово равнище. Мисля, че няма естествена и развита европейска страна, на която утринните блокове да са по този начин претъпкани с политически лица. Разбира се, и у нас някои малките екрани пробваха други разновидности за утринни блокове – нещо положително, нещо енергизиращо преди работния ден, нещо занимателно, нещо за изкуство, просвета, положителната вест... Но тц. Оказа се, че това в ранна заран по българските земи не върви. Хората си желаят политиците и разногласията им – наподобява това е най-чистата енергийна напитка, от която имат потребност за старт на деня. Така че политиците са и нашите най-големи медийни звезди – не тъй като те го желаят, а тъй като ние го желаеме. Впрочем, разногласията и споровете се оказаха формула за триумф и на най-гледаните риалити шоута. Художествената литература и киното също от дълго време ги употребяват за една добра фабулна основа. Да обобщим: най-голямото представление за хората е спорът сред други хора. Но да оставим тази тематика на логиката на психиката.
Да се върнем към триумфа по български. Да бъдеш политически деятел, несъмнено, е съвсем наложително, само че не задоволително изискване за житейски разцвет. Да си бъбрив по партийните събрания оказва помощ – нали след това на партията ще трябват хора за разногласията от екрана. Да дадеш богата милостиня в партийната касичка оказва помощ още повече. Но към този момент има прекомерно доста такива деятели в основата на партийната пирамида, а нагоре тя се стеснява и все по-малко от тях могат да се придвижат към хранилката на върха. Трябва да има нещо друго, неразкрито до момента, което да отсява паметните политици от останалите в пирамидката. Нещо невидимо, нещо магнетично, нещо, което всички политолози, социолози, психолози и статистици с целия инструментариум на своите науки до момента не са разкрили. На какво да се опрем тогава – на астрологията и нумерологията? Не, не и не! Казано напряко, невидимото нещо, което сякаш би трябвало да търсим посредством всякакви еквилибристики, в действителност се оказва най-видимо и по тази причина постоянно е стояло пред очите ни. Но едно е да гледаш, друго е да видиш. Ето че ние го видяхме и в този момент за пръв път ще представим прозрението си пред необятната общност: Прозряхме, че причина за кариерата на един политик са двете идентични първи букви в името и семейството му! Не, не приказваме за нумерология! Няма да трансформираме буквите в числа. Просто и, както казахме, е непрекъснато пред очите ни: Б.Б – Бойко Борисов; Ц.Ц. – Цветан Цветанов; Ц.Ц. – Цецка Цачева; Д.Д. – Делян Добрев. Нима това не са най-известните имена в партията, която ни ръководи сега? Нека прибавим в този момент имената на министрите им - Младен Маринов – преди малко назначен за министър на Министерство на вътрешните работи, Николай Нанков – министър на районното развиване и благоустройството, Боил Банов – на културата. Тоест М.М., Н.Н., Б.Б. Найс, а!
Именно идентичните букви са капката добавена стойност към останалите качества на политика, с цел да изплува той на повърхността от партийната магма. Именно в това се състои оня непонятен магнетизъм на триумфа. Но партиите на върха са се сменяли и отново ще се сменят. В подобен случай да си напомним какво е било преди. А преди Бойко Борисов ние сме имали и други министър-председатели – Стефан Софиянски, Сергей Станишев, Симеон Сакскобурготски... Тоест на 4 от общо 10 министър председатели след 1990 година заглавните им буквички им са идентични! А белким не е статистически важен фактът, че от 5- мата президенти в новата ни демократична история двама са отново с еднобуквени имена – първият – Желю Желев и последният – Румен Радев. Статистически важен е, тъй като от 30-те букви в нашата писменост могат да се създадат безчет двубуквени комбинации. Затова измежду целокупното население хората с две идентични букви в имената надали са повече от незначителните 1-2 %. А не щеш ли при президентите ни, както и при министър председателите това са цели 40%! Да продължим за към момента двоумящите се: Михаил Миков не ръководеше ли втория в страната политически мастодонт Българска социалистическа партия, не беше ли и началник на 42-ия ни парламент, а острието на опозицията и настоящ омбудсман не се ли споделя Мая Манолова? М.М., м-хм, м-хм. А белким Георги Гергов е не е измежду най-известните имена - симпатизанти в средите на Българска социалистическа партия? Председател на 36-я парламент и първи след демократичните промени, в случай че не броим Велико народно събрание, не се ли споделяше Стефан Савов, а първият ни омбудсман и Човекът-парламент не бе ли Гиньо Ганев?! Виктор Вълков и Трайчо Трайков са просто имена на наши някогашни външни министри. Богомил Бонев и упоменатият нагоре Младен Маринов са просто министри на Министерство на вътрешните работи. Николай Нанчев и Тодор Тагарев са някогашни министри на защитата. Дали всичко е толкоз инцидентно обаче? Да продължим да наливаме масло в огъня или бензин в колесницата - Красимир Каракачанов е името на най-известният „ родолюбец ” в страната и водач на Вътрешна македонска революционна организация. Слизайки по-надолу по стълбицата, се сещаме за Михайл Михайлов – един от философите и стратезите на ранното Съюз на демократичните сили, Янко Янков – по едно време най-известното българско име в Движение за права и свободи, Тома Томов – пристанал на Българска социалистическа партия... Сигурно пропущаме някои от водещите политически лица, а можем да прибавим и още доста имена от масовката на депутатите. Можем и да пророкуваме, че най-малко някои от тях ги чака издигане поради идентичните им първи букви. Все още нямаме тъкмо пояснение на този феномен. Дали публиката – партийната или всеобщата, или пък медиите - по-лесно запомнят имената им и ги изтикват нагоре. Или фактът, че най-малко част от тези хора са взели първата буквичка от името на дядо си, а семейството им, в случай че е производно отново на дядовото име, им придава някаква патриархална мощ и осъзнатост, тъй че да са по-оцеляващи в битката за власт против своите партийни съперници. А може би е нещо трето, което занапред ще проучваме. Феноменът обаче е налице: всеобщото наличие на наши политици на върха с идентични първи букви в дребното си име и семейството е статистически неопровергаем факт!/ Марица
За никого към този момент не е загадка, че да постигнеш житейски триумф в България значи отрано да станеш член на някоя от водещите политически партии или най-малко неин партиен (паричен) симпатизант. Само тогава кариерата ти може да тръгне стремглаво нагоре – благосъстояние, власт, и даже популярност – трите стълба, които въплъщават триумфа в обществото ни, ще те крепят в житейския ти път... Неслучайно загатвам „ популярност ” малко разграничено от другите, тъй като в случай че по света славата сполетява музиканти, актьори и спортисти, то у нас политиците ни, с изключение на властимащи богаташи, са усвоили ролята и на наши основни медийни звезди. Това стана още от началото на 90-те години, когато политиката завладя живота на хората, разделяйки ги на две огромни опълчени общности и влезе през екраните в домовете ни. И ето – съвсем 30 години по-късно политиците към момента остават главните шестващи по телевизионния екран от ранна заран, когато ние, елементарните люде, се стягаме за работа. Там те водят своите разногласия и борби, а ние попиваме от страстите им. Това ни облъчва ден след ден и след това се питаме за какво цялата ни нация е сприхава и войнстваща на едно по-битово равнище. Мисля, че няма естествена и развита европейска страна, на която утринните блокове да са по този начин претъпкани с политически лица. Разбира се, и у нас някои малките екрани пробваха други разновидности за утринни блокове – нещо положително, нещо енергизиращо преди работния ден, нещо занимателно, нещо за изкуство, просвета, положителната вест... Но тц. Оказа се, че това в ранна заран по българските земи не върви. Хората си желаят политиците и разногласията им – наподобява това е най-чистата енергийна напитка, от която имат потребност за старт на деня. Така че политиците са и нашите най-големи медийни звезди – не тъй като те го желаят, а тъй като ние го желаеме. Впрочем, разногласията и споровете се оказаха формула за триумф и на най-гледаните риалити шоута. Художествената литература и киното също от дълго време ги употребяват за една добра фабулна основа. Да обобщим: най-голямото представление за хората е спорът сред други хора. Но да оставим тази тематика на логиката на психиката.
Да се върнем към триумфа по български. Да бъдеш политически деятел, несъмнено, е съвсем наложително, само че не задоволително изискване за житейски разцвет. Да си бъбрив по партийните събрания оказва помощ – нали след това на партията ще трябват хора за разногласията от екрана. Да дадеш богата милостиня в партийната касичка оказва помощ още повече. Но към този момент има прекомерно доста такива деятели в основата на партийната пирамида, а нагоре тя се стеснява и все по-малко от тях могат да се придвижат към хранилката на върха. Трябва да има нещо друго, неразкрито до момента, което да отсява паметните политици от останалите в пирамидката. Нещо невидимо, нещо магнетично, нещо, което всички политолози, социолози, психолози и статистици с целия инструментариум на своите науки до момента не са разкрили. На какво да се опрем тогава – на астрологията и нумерологията? Не, не и не! Казано напряко, невидимото нещо, което сякаш би трябвало да търсим посредством всякакви еквилибристики, в действителност се оказва най-видимо и по тази причина постоянно е стояло пред очите ни. Но едно е да гледаш, друго е да видиш. Ето че ние го видяхме и в този момент за пръв път ще представим прозрението си пред необятната общност: Прозряхме, че причина за кариерата на един политик са двете идентични първи букви в името и семейството му! Не, не приказваме за нумерология! Няма да трансформираме буквите в числа. Просто и, както казахме, е непрекъснато пред очите ни: Б.Б – Бойко Борисов; Ц.Ц. – Цветан Цветанов; Ц.Ц. – Цецка Цачева; Д.Д. – Делян Добрев. Нима това не са най-известните имена в партията, която ни ръководи сега? Нека прибавим в този момент имената на министрите им - Младен Маринов – преди малко назначен за министър на Министерство на вътрешните работи, Николай Нанков – министър на районното развиване и благоустройството, Боил Банов – на културата. Тоест М.М., Н.Н., Б.Б. Найс, а!
Именно идентичните букви са капката добавена стойност към останалите качества на политика, с цел да изплува той на повърхността от партийната магма. Именно в това се състои оня непонятен магнетизъм на триумфа. Но партиите на върха са се сменяли и отново ще се сменят. В подобен случай да си напомним какво е било преди. А преди Бойко Борисов ние сме имали и други министър-председатели – Стефан Софиянски, Сергей Станишев, Симеон Сакскобурготски... Тоест на 4 от общо 10 министър председатели след 1990 година заглавните им буквички им са идентични! А белким не е статистически важен фактът, че от 5- мата президенти в новата ни демократична история двама са отново с еднобуквени имена – първият – Желю Желев и последният – Румен Радев. Статистически важен е, тъй като от 30-те букви в нашата писменост могат да се създадат безчет двубуквени комбинации. Затова измежду целокупното население хората с две идентични букви в имената надали са повече от незначителните 1-2 %. А не щеш ли при президентите ни, както и при министър председателите това са цели 40%! Да продължим за към момента двоумящите се: Михаил Миков не ръководеше ли втория в страната политически мастодонт Българска социалистическа партия, не беше ли и началник на 42-ия ни парламент, а острието на опозицията и настоящ омбудсман не се ли споделя Мая Манолова? М.М., м-хм, м-хм. А белким Георги Гергов е не е измежду най-известните имена - симпатизанти в средите на Българска социалистическа партия? Председател на 36-я парламент и първи след демократичните промени, в случай че не броим Велико народно събрание, не се ли споделяше Стефан Савов, а първият ни омбудсман и Човекът-парламент не бе ли Гиньо Ганев?! Виктор Вълков и Трайчо Трайков са просто имена на наши някогашни външни министри. Богомил Бонев и упоменатият нагоре Младен Маринов са просто министри на Министерство на вътрешните работи. Николай Нанчев и Тодор Тагарев са някогашни министри на защитата. Дали всичко е толкоз инцидентно обаче? Да продължим да наливаме масло в огъня или бензин в колесницата - Красимир Каракачанов е името на най-известният „ родолюбец ” в страната и водач на Вътрешна македонска революционна организация. Слизайки по-надолу по стълбицата, се сещаме за Михайл Михайлов – един от философите и стратезите на ранното Съюз на демократичните сили, Янко Янков – по едно време най-известното българско име в Движение за права и свободи, Тома Томов – пристанал на Българска социалистическа партия... Сигурно пропущаме някои от водещите политически лица, а можем да прибавим и още доста имена от масовката на депутатите. Можем и да пророкуваме, че най-малко някои от тях ги чака издигане поради идентичните им първи букви. Все още нямаме тъкмо пояснение на този феномен. Дали публиката – партийната или всеобщата, или пък медиите - по-лесно запомнят имената им и ги изтикват нагоре. Или фактът, че най-малко част от тези хора са взели първата буквичка от името на дядо си, а семейството им, в случай че е производно отново на дядовото име, им придава някаква патриархална мощ и осъзнатост, тъй че да са по-оцеляващи в битката за власт против своите партийни съперници. А може би е нещо трето, което занапред ще проучваме. Феноменът обаче е налице: всеобщото наличие на наши политици на върха с идентични първи букви в дребното си име и семейството е статистически неопровергаем факт!/ Марица
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ