Д-р Виолета К. РадеваСближаването и възникналата любовна връзка между популярния,

...
Д-р Виолета К. РадеваСближаването и възникналата любовна връзка между популярния,
Коментари Харесай

110 години от кървавата трагедия на столичната ул. „Раковски“ № 126

Д-р Виолета К. Радева

Сближаването и зародилата любовна връзка сред известния, обичан изключително от младежта стихотворец Пейо Яворов и красивата по-малка щерка на Петко и Екатерина Каравелови Лора, среща ням отпор от близки и другари, изключително от тези, които познават добре и двамата. Намират ги за извънредно несъответствуваща двойка. Макар и Яворов, и Лора да се движат измежду столичния интелектуален кръг на писатели, поети, публицисти и млади политици, те принадлежат като че ли на две разнообразни вселени. Яворов се усеща най-добре измежду грубоватите македонски революционери, мъже на достойнството и решителните дейности, на бързите реакции и мощните пристрастености. Лора пораства и се възпитава в средата на оформящото се най-вече след съединението на Княжество България и Източна Румелия общество на висшия ръководещ хайлайф. Яворов произлиза от семейство на майстор, хора без обучение, закотвени в дълбоката тракийска провинция. Самият той е приключил едвам пети клас на Пловдивската гимназия, прелъстен от приказките на татко си Тотю Крачолов за „ сребърния поминък телеграфчийството “. Петко и Екатерина Каравелови са учили и са се оформили като персони в Руската империя, движили са се измежду високопоставени дворянски фамилии, знаят езици, придобили са изискани маниери. Със световна полировка се отличава на първо място Екатерина Каравелова. В Руската империя пораства от 12-годишна и се образова и огромната им щерка Виола. Въпреки материалните усложнения на семейство Каравелови след гибелта на Петко Каравелов през 1903 година, Лора е изпратена във Франция, където учи френски и смирява буйния си манталитет в католически интернат.

Сблъсъкът на два свята,

на две противоположности не вещае, несъмнено, нищо положително. Те са разнообразни във всяко отношение, освен по генезис и образование. Различни са като характери, като желания, като логика на психиката. Дори физически съставляват странна панорама. Поетът в лице е мрачен, кожата му има кафяв цвят с масленозеленикав нюанс, наподобява „ твърд и ръбест “, както го разказва неговият съученик от Пловдивската гимназия Никола Г. Данчов.. Лора е със сияеща кожа, „ царствено хубава, бяла като гълъб и кокетна като лебед “ (Васил Нейчев, телеграфист). Той е неразговорлив, безмълвен, затулен, „ затворен сандък “, както го ругае татко му, със „ скрита демоничност “, с „ едно скъперничество… на възприятията “ (Петко Тодоров, негов съученик в Чирпан). Тя е радостна, енергична лудетина, елементарно се сприятелява и става център на внимание. Той е сетивен и поробител на женски сърца. Тя е прочувствена мечтателка, копнее да обича и да бъде обичана като героиня на съвременен разказ. Той е един от най-талантливите български поети в края на XIX и началото на XX век. Тя обича литературата, свири на цигулка и пиано, прави опити да написа, търси своя наставник в творчеството. Чудно ли е, че се поддава на магоьосващите, дишащи пристрастеност стихове на поета, трансформирал се в кумир на ученичките и младите дами, мерещ сили с одобрените престижи като Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров, с устремно навлезлия в поезията Кирил Христов?

Сърдечните искри, припламващи сред Яворов и Лора Каравелова, заострят вниманието на неговите другари и те не скриват опасенията си от задълбочаването на зараждащата се връзка. Приятелят му Данаил Крапчев, с който са редактирали в. „ Илинден “, в спомените си споделя, че на другия ден след премиерата на Яворовата пиеса „ Когато гръм удари “ го намерил в театъра обезпокоен и разчувствуван, защото сутринта получил кутия с карамфили и картичка от Лора дружно с пръстен. Крапчев го упрекнал, че не е време за сантиментални преживелици, нали и той имал желание да мине с подготвяната чета в Македония. Посочил и стабилен, безспорен съгласно него мотив: „ Ти си затворен и безпаричен човек, а Лора е световна дама и не е за тебе “. „ Не се дами за тази жена. Тя не е за тебе – вие сте от два разнообразни свята “, му споделил приятелят от детинство и съученик Никола Зидаров. Докато са в Италия, Пенчо Славейков и Мара Белчева научават за годежа на Яворов с Лора. Поетът изявил предпочитание да отидат при тях. „ Не ни трябват – извикал Славейков. – Тази работа никак не ми харесва, ще трае най-вече една година. Те не са един за различен. “ Добавил още, че „ зле ще свършат “. Почти със същите думи изричат неприятните си интуиции и доста други, познаващи по-малко или повече и двамата. А Стоян Михайловски при типа на Лора и Яворов, минаващи по „ Царя “, изрича пред Невена Богоева знаменателни думи: „ Туй празненство скоро ще свърши, краят ще бъде съдбовен “.
Срещата на двамата

протагонисти на драмата,

раздрусала на 29 против 30 ноември 1913 година София, а малко по-късно и просветена България, става на 20 август 1906 година. Групова фотография измежду природата е запечатала облиците на Яворов и Лора, седнали един до различен, на няколко дами и господа, измежду които Екатерина Каравелова, Андрей Протич, Христо Славейков, Григор Василев. Според Петър Нейков, живял пет месеца в съседство с Яворов в един апартамент, с това, че преди гибелта си поетът поставя заглавието „ Стон “ и посвещава на Лора стихотворението, под което слага място и дата – „ Драгалевски мънастир, август 1906 “, той желае да фиксира деня на първата им среща. Подробности дипломатът знаел от негови положителни познати, участници в излета. „ Тук ще загатна – прибавя той – единствено следното: явно Лора Каравелова е била поласкана от демонстративното внимание на поета. Нищо чудно в това. Тя постоянно ми е казвала, доста преди срещата, какъв брой високо цени Яворовите стихове. Знаеше наизуст доста от тях, сред които „ Две хубави очи “ и „ Обичам те “. Обясняваше ми на кои нейни познати са отдадени “.

За Лора, за Минка Тодорова, за Екатерина Ненчева, Дора Габе, Весела Монева и десетки други ученички, студентки и млади дами е обяснимо с какво ги превзема поетът. Наситената със пристрастености лирика, нейният изповеден звук, изгарящо-леденящото любовно възприятие, както и някакви флуиди, които излъчва като мъж – всичко това ги притегля като магнит. Те са

запленени от черния пламък на чувствения огън

и на доста от тях крилете им са опърлени. По-странно е с какво Лора Каравелова е предизвикала вниманието на Яворов. По време на излета до Драгалевския манастир тя сигурно му е направила усещане със своята хубост, с невинността на осемнайсетгодишното момиче, възпитано от монахини. Но това е мимолетно възприятие, най-банален флирт с желание да подразни бясно влюбения в нея Андрей Протич, да вземем за пример.
Първите неуверени крачки, първите епизоди от завладяващата им любовна история, бързо трансформирала се от драма в покруса в нощта против 30 ноември 1913 година, когато гибелта на Лора от патрон в сърцето поставя завършек на техните мъчителни връзки и дългата мъка на поета, са в късната есен на 1910 година в Париж, където за към двайсет дни обитава Лора на път от Лондон към България. Много свободни съчинения пълнят богатата литература за живота и гибелта на двамата, що се отнася до връзките сред тях през тези къси дни. Никой не обръща внимание на нейно писмо до близка другарка, че в случай че получи скоро бракоразвод и нейната огромна обич Петър Нейков ѝ предложи брак, тя незабавно и с наслада би се съгласила. Макар да има доста малко истина в историите по какъв начин дебнела Яворов на гроба на Минка Тодорова, те се повтарят непроменяемо, настойчиво. Но това не е изключително значимо. Факт е, че влюбена и дейна в тяхната връзка е Лора Каравелова. Тя го търси в театъра, из Борисовата градина, по „ Царя “, в казиното – стреми се да го зърне, да разменят няколко думи, няколко погледа, написа му нервни бележки, прави му дарове. От Париж, където отпътува в очакване на развода си с Иван Дренков, тя написа непрестанно писма, изпраща картички, телеграми и все желае, упорства за дълги писма, желае да отиде при нея, а в случай че не – да бъде почтен и да постави завършек на неопределените им, измъчващи я връзки. Сякаш желае да го съблазни. Всъщност съблазнената се оказва тя. Малко познава Лора обекта на своето въодушевление. Не го е виждала измежду нормалната му среда, а съди за неговия темперамент и за душевността му по такива несигурни свидетелства като присъединяване в революционната битка на македонските българи, ситуацията му като артистичен секретар на Народния спектакъл, мястото му в интелектуалния кръг край сп. „ Мисъл “.

Какво въпреки всичко притегля ненапълно Яворов към столичната хубавица, принадлежаща към новооформящия се хайлайф от образовани в непознати университети, заемащи позиции в публицистиката, политиката, висшата администрация млади мъже и дъщери на държавници и индустриалци, на банкери? Тя не е неговит вид жена. Всички известни любовни връзки на поета са все с дребни девойки – от петнайсет-шестнайсетгодишни като Мина, до осемнайсетгодишни като Екатерина Ненчева, Дора Габе, Дора Конова. В многочислените мемоари на Яворови съученици и сътрудници телеграфисти са разказани епизоди за недомислени случки с дребни госпожици, завършващи от време на време със скандал и изпъждане от квартира, с пренасяне на друго място. Когато стартира връзката му с Лора Каравелова, тя е към този момент 28-годишна. При това в сложен, проточил се с помощта на натиска от страна на Екатерина Каравелова бракоразвод, обсъждан от другари и неприятели, от близки и напълно непознати хора, само че въобразили си, че са призвани да дефинират живота на другите. Има и още едно събитие, което в допълнение хвърля сянка и поражда негативизма и стаената ненавист на семейство Крачолови към натрапницата Лора – освен е „ парясница “, както са наричали в тези години разведените дами, само че има и две деца – едното умряло, което тя не може да прежали и още един по-малък наследник, Петко.
Дора Габе свидетелства, че пред нея и Боян Пенев Яворов споделил, че хубавата Лора е

жена, която един стихотворец би трябвало да разгадае

Прави ли той сериозен опит да я разгадае? Няма по какъв начин да знаем, защото неговите писма до измъчващата се в Париж влюбена са изчезнали. Никой не знае кой ги е взел, изгорени ли са, надълбоко законспирирани ли са, жертва на какви пристрастености и съображения са станали. Но знаем един любопитен факт. Докато се развива драмата с развода на Лора и опитите на Иван Дренков и на Екатерина Каравелова да я вразумят, да я убедят да се върне под покрива на фамилното гнездо, в нея са влюбени доста млади мъже. Дори единствено изброяването им е показателно за очарованието, което излъчва дребната щерка на Петко Каравелов, за възхищението, което извиква. Сред тях са упоменатият към този момент Андрей Протич, Григор Василев, сръбският стихотворец и посланик Йован Дучич, Михаил Арнаудов. Пред Михаил Кремен дребният брат на Минка, Никола Ю. Тодоров, споделя за своите тогавашни усеща към Лора. Не е бил апатичен към нея и Петко Ю. Тодоров. Из литературата се въртят още имена на дипломати, синове на богати фабриканти, политици. Може ли освен това състояние предпочетеният, определеният от красивата Лора да остане невъзмутим? Не е ли най-естествено в надпреварата за спечелването на мечтаната от мнозина плячка да пробваш своето умеене, своето майсторство? Едва ли можем да укоряваме Яворов, че се е поддал на ловната пристрастеност!
За страдание прокобите, че двамата не са един за различен, че връзката им ще свърши зле, „ съдбовно “, се оказват оракулски. Само участниците в нещастието са били слепи първоначално за своята несъответственост. Проглеждането идва скоро. Уви, става известно късно за рационално решение.

В издадения през 1919 година „ Яворов споменик “ е поместена записка на Кирил Христов, видял и Яворов, и Лора часове

преди да проехти злополучният патрон

Неговото надълбоко разбиране е, че Лора е нямала никакво желание да се самоубива. В същото време за Кирил Христов било пределно ясно, че условия за този „ скръбен край “ е имало от по-рано. „ Известно бе на всички Яворови другари – написа той, – че фамилният живот на поета върви по рискови пътища. Той самичък в действителност не говореше в никакъв случай за това; само че може ли да не се види дим там, дето има огън? “
Да почетем през днешния ден паметта на огромния, обичан стихотворец Пейо Яворов, да почетем паметта и на една обичаща, изпреварила времето си жена, каквато е Лора Каравелова.

Бележка на редакцията

Наскоро на книжния пазар излезе неповторимото проучване на доктор Виолета К. Радева -. Разпространява се само посредством създателя. Желаещите да купят книгата могат да се свържат с госпожа В. К. Радева на нейната е-поща: [email protected] или на персонални известия на.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР