Психиатър: Смяната на времето е тотален тормоз за душата и тялото
Д-р Веселин Герев е експерт по психиатрия, лекува положения на паника, безпокойствие, напрежение, под паника рецесии, меланхолия и бодърствуване. Завършил е медицина във ВМИ - Пловдив, през 1991 година Защитава компетентност по психиатрия през 1997 година Консултант е на ВМА 1999-2001 година От 2002 година е психиатър на свободна процедура. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер разгласи, че ще се постави завършек на промяната на времето всяка пролет и есен.
В най-големия онлайн референдум в историята на Европейския съюз дали да местим стрелките или не участваха над 4,6 млн. европейци. Над 80% от тях се оповестиха против промяната на времето и евроинституциите ще се съобразят с вота на хората, написа " България Днес ". Промяната евентуално ще влезе в действие от 2020 г.
- Д-р Герев, какви промени в държанието и физиологията на българина може да чакаме, откакто спрем преместването на стрелките на часовника?
- Очаквам една доста добра смяна. Особено в случай че останем на вид лятно часово време. Ако спрем местенето на стрелките, няма да объркваме повече биологичния си часовник. Смяната на времето е цялостен тормоз за душата и тялото, изключително при страдащите от хронични болести. Вече над 20 години следя по какъв начин тези промени са затормозяващи. Като преместим стрелките час напред или обратно, започваме да ставаме от леглото друго от нормалното. Пием си кафето час по-рано или по-късно, взимаме си хапчетата в друг час, а за някои хора това е от значително значение. Неслучайно в първите дни след промяната на часовото време, изключително в понеделник, броят на инфарктите, инсултите и незабавните случаи се усилва с над 50%. Имало е години, в които повишаването е достигало 70 на 100. Този тормоз може да остане в предишното, в случай че останем на лятното часово време или на зимното, което е астрономическото. Тогава ще спре тази игра на часовника и ще се приспособяваме към едното време. Това ще сътвори доста по-малко дискомфорт на хората и болесттите ще намалеят.
- Смяната на времето вреди ли и на здравите хора?
- Не са малко даже и здравите хора, които в първата седмица след промяната на времето имат главоболие, раздразнителност, нервност, затруднена централизация. Ако нормално заспиваме в 22 ч. и върнем часовника обратно, ще би трябвало да си лягаме в 21 ч. Същото е и със събуждането. Докато създадем новата синхронизация, минават 4-5 дни. Това основава огромно стеснение. Получават се неточности, изключително в специалности, в които не би трябвало да се бърка. При тях допускането на неточности може да е съдбовно освен за тях самите, само че и за доста други хора. Например, в лекарската специалност, в пилотирането на самолети. Това са все специалности, които обслужват доста хора и там грешката може да има драматичен край.
- Готов ли е светът да одобри едно време и да постави завършек на измененията?
- Преди 7 години някои страни - Русия, Индия, Китай, Бразилия и Южна Африка, отстраниха местенето на стрелките и оставиха единствено лятното часово време. Получава се по този начин, че сега с Москва сме в едно и също време. А би трябвало да имаме час разлика в тяхна изгода. Тези страни първи взеха решение да не сменят часовото време и не престават да не го вършат. Миналата година ги последваха Египет и Турция. Постепенно тази отрицателна процедура на промяната на времето се отстранява. Интересно е, че в Съединени американски щати Алабама е единственият щат, който не си сменя времето. Всички други го вършат. В Южна Америка всички без Бразилия местят стрелките. Правят го също Австралия и Нова Зеландия.
- В исторически проект за какво е било въведено?
- Лятното часово време е въведено през Първата международна война от Германия. Тогава производството на стомана е главен фактор за поддържането на военната мощност на страната. Това е доста енергоемко произвеждане. За да може клиентите да употребяват по-малко ток и спестеното електричество да отива за военни цели, е наложена промяната на времето. В днешно време тези производства са надалеч по-малко енергоемки по отношение на преди 80 години. Смяната на времето става изцяло непотребна.
- В България сме привикнали лятото да се стъмва по-късно. Ако по-рано настава нощта, това ще се отрази ли отрицателно на хората?
- По никакъв метод няма да се отрази. Биологичният часовник се настройва по отношение на астрономическото време, тъй че да е ярко до 21,30 ч. не е обикновено. В 20,30 ч. може да е ярко, само че след 21 ч. би трябвало да се задейства мелатониновата секреция, с цел да може човек до 22 ч. да заспива. Мелатонинът е естественият хормон на съня и стартира да се синтезира, когато на открито е мрачно. Сега стартира да се синтезира към 10 ч. вечерта и час-час и половина човек не може да заспи. Това не е обикновено! С късното стъмване влизаме малко в областта на белите нощи. При тях в 2 ч. след среднощ е слънчево като в 2 ч. на обяд и не можеш да схванеш дали е ден или нощ. За нашите географски ширини е обикновено да има светлина до 20,30 ч. След това е прекомерно доста.
- Има ли разлика в местенето на стрелките в предишното и в този момент?
- Смяната на времето е най-големият тормоз! Това е остаряла технология. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. Тогава хората си изпускаха влаковете и рейсовете, защото животът беше много по-спокоен. С напрегнатия, нервозен и динамичен живот в наши дни това е един спомагателен товар. Има изследване в Русия, че в първата седмица след промяната на часовото време кравите дават 50% по-малко мляко и кокошките снасят 50% по-малко яйца. Защо се получава по този начин? Защото хората ги обслужват час по-късно или по-рано. Това обърква биологичния темп на животните. Затова и в Русия са решили да не местят стрелките на часовника. Дано това решение да се случи и в България, защото изгодите ще са повече от вредите.
- Тоест освен хората страдат, само че и останалите живи организми, които са подвластни от индивида.
- Да, тъкмо по този начин. Преди кардиолози доста ми се смееха, като им споделях, че промяната на времето е рискова за здравето. Смятаха, че един час не е чак толкоз съдбовен. Но по-късно се появи статистика и признаха, че съм прав. В петък преди промяна на часовото време е имало 12 незабавни случая примерно. В понеделник са станали 18. Ето, че завишението е с 50 на 100 и думите ми бяха доказани.
В най-големия онлайн референдум в историята на Европейския съюз дали да местим стрелките или не участваха над 4,6 млн. европейци. Над 80% от тях се оповестиха против промяната на времето и евроинституциите ще се съобразят с вота на хората, написа " България Днес ". Промяната евентуално ще влезе в действие от 2020 г.
- Д-р Герев, какви промени в държанието и физиологията на българина може да чакаме, откакто спрем преместването на стрелките на часовника?
- Очаквам една доста добра смяна. Особено в случай че останем на вид лятно часово време. Ако спрем местенето на стрелките, няма да объркваме повече биологичния си часовник. Смяната на времето е цялостен тормоз за душата и тялото, изключително при страдащите от хронични болести. Вече над 20 години следя по какъв начин тези промени са затормозяващи. Като преместим стрелките час напред или обратно, започваме да ставаме от леглото друго от нормалното. Пием си кафето час по-рано или по-късно, взимаме си хапчетата в друг час, а за някои хора това е от значително значение. Неслучайно в първите дни след промяната на часовото време, изключително в понеделник, броят на инфарктите, инсултите и незабавните случаи се усилва с над 50%. Имало е години, в които повишаването е достигало 70 на 100. Този тормоз може да остане в предишното, в случай че останем на лятното часово време или на зимното, което е астрономическото. Тогава ще спре тази игра на часовника и ще се приспособяваме към едното време. Това ще сътвори доста по-малко дискомфорт на хората и болесттите ще намалеят.
- Смяната на времето вреди ли и на здравите хора?
- Не са малко даже и здравите хора, които в първата седмица след промяната на времето имат главоболие, раздразнителност, нервност, затруднена централизация. Ако нормално заспиваме в 22 ч. и върнем часовника обратно, ще би трябвало да си лягаме в 21 ч. Същото е и със събуждането. Докато създадем новата синхронизация, минават 4-5 дни. Това основава огромно стеснение. Получават се неточности, изключително в специалности, в които не би трябвало да се бърка. При тях допускането на неточности може да е съдбовно освен за тях самите, само че и за доста други хора. Например, в лекарската специалност, в пилотирането на самолети. Това са все специалности, които обслужват доста хора и там грешката може да има драматичен край.
- Готов ли е светът да одобри едно време и да постави завършек на измененията?
- Преди 7 години някои страни - Русия, Индия, Китай, Бразилия и Южна Африка, отстраниха местенето на стрелките и оставиха единствено лятното часово време. Получава се по този начин, че сега с Москва сме в едно и също време. А би трябвало да имаме час разлика в тяхна изгода. Тези страни първи взеха решение да не сменят часовото време и не престават да не го вършат. Миналата година ги последваха Египет и Турция. Постепенно тази отрицателна процедура на промяната на времето се отстранява. Интересно е, че в Съединени американски щати Алабама е единственият щат, който не си сменя времето. Всички други го вършат. В Южна Америка всички без Бразилия местят стрелките. Правят го също Австралия и Нова Зеландия.
- В исторически проект за какво е било въведено?
- Лятното часово време е въведено през Първата международна война от Германия. Тогава производството на стомана е главен фактор за поддържането на военната мощност на страната. Това е доста енергоемко произвеждане. За да може клиентите да употребяват по-малко ток и спестеното електричество да отива за военни цели, е наложена промяната на времето. В днешно време тези производства са надалеч по-малко енергоемки по отношение на преди 80 години. Смяната на времето става изцяло непотребна.
- В България сме привикнали лятото да се стъмва по-късно. Ако по-рано настава нощта, това ще се отрази ли отрицателно на хората?
- По никакъв метод няма да се отрази. Биологичният часовник се настройва по отношение на астрономическото време, тъй че да е ярко до 21,30 ч. не е обикновено. В 20,30 ч. може да е ярко, само че след 21 ч. би трябвало да се задейства мелатониновата секреция, с цел да може човек до 22 ч. да заспива. Мелатонинът е естественият хормон на съня и стартира да се синтезира, когато на открито е мрачно. Сега стартира да се синтезира към 10 ч. вечерта и час-час и половина човек не може да заспи. Това не е обикновено! С късното стъмване влизаме малко в областта на белите нощи. При тях в 2 ч. след среднощ е слънчево като в 2 ч. на обяд и не можеш да схванеш дали е ден или нощ. За нашите географски ширини е обикновено да има светлина до 20,30 ч. След това е прекомерно доста.
- Има ли разлика в местенето на стрелките в предишното и в този момент?
- Смяната на времето е най-големият тормоз! Това е остаряла технология. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. Тогава хората си изпускаха влаковете и рейсовете, защото животът беше много по-спокоен. С напрегнатия, нервозен и динамичен живот в наши дни това е един спомагателен товар. Има изследване в Русия, че в първата седмица след промяната на часовото време кравите дават 50% по-малко мляко и кокошките снасят 50% по-малко яйца. Защо се получава по този начин? Защото хората ги обслужват час по-късно или по-рано. Това обърква биологичния темп на животните. Затова и в Русия са решили да не местят стрелките на часовника. Дано това решение да се случи и в България, защото изгодите ще са повече от вредите.
- Тоест освен хората страдат, само че и останалите живи организми, които са подвластни от индивида.
- Да, тъкмо по този начин. Преди кардиолози доста ми се смееха, като им споделях, че промяната на времето е рискова за здравето. Смятаха, че един час не е чак толкоз съдбовен. Но по-късно се появи статистика и признаха, че съм прав. В петък преди промяна на часовото време е имало 12 незабавни случая примерно. В понеделник са станали 18. Ето, че завишението е с 50 на 100 и думите ми бяха доказани.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ