Д-р Веселин Гаврилов завършва Медицински университет-София. През 2014 г. придобива

Д-р Веселин Гаврилов приключва Медицински университет-София. През 2014 година придобива компетентност по анестезиология и интензивно лекуване.
Регистриран е в Българския лекарски съюз и “General Medical Council ” във Англия. Част от екипа е на редица български и задгранични клиники: “Yorkshire Clinic ”, “Bridlington NHS Hospital ”, “Winterbourne Hospital ”, “St Edmunds Hospital ”, “The Priory ”, “СБАЛО ” ЕАД, Медицинска академия, УМБАЛ “Аджибадем Сити Клиник-Онкологичен център ”, Болница “Лозенец ”.
Автор е на голям брой изявления на тематика обезболяване, взел участие е в конференции и обучителни стратегии за повлияване на болката под ехографски и рентгенов надзор.

– Д-р Гаврилов, за какво се наложи откриването на Национален център за лекуване на болката?
– Защото до неотдавна в България нямаше такова място, където пациентите да могат да бъдат сложно обгрижени във връзка с признака болежка. На процедура към момента, за жалост, за Здравната каса болката съвсем не съществува, няма места, където човек да може да отиде и да каже, че го боли нещо и да погледнат сложно на казуса му. Под сложно разбирам композиция от експерти, които да се занимават с лекуване на болката, освен анестезиолози, ортопеди, а и неврохирурзи. Сега в центъра при нужда имаме опция за консултация и с неврохирург, и с физиотерапевт. Но освен човешкият фактор е значим за сполучливото повлияване на болката. В центъра разполагаме и с нужната ни инсталация за осъществяването на съвсем всички процедури, които могат да бъдат приложени при разнообразни пациенти. В взаимозависимост от положението им, несъмнено.

– Болката като защитен механизъм на организма и като проблем, който би трябвало да се лекува – къде е тази тънка граница?
– Действително болката е защитен механизъм, изключително в острата си фаза. Но при неправилното й лекуване в тази фаза и при съществуването на редица други предразполагащи фактори от защитен механизъм може да се трансформира в нещо, извънредно увреждащо за самия организъм. За страдание, болката повлиява всички механизми в организма отрицателно. Острата болежка фактически е симптом за заплаха и първичната реакция е да се отдръпнем от нея по един или различен метод.
Различни са факторите, които водят до хронифициране на болката. За страдание, те не са малко и честотата на хроничната болежка е много огромна в международен мащаб. В България няма такива съществени изследвания по отношение на честотата на хроничната болежка.

– Какви съгласно вас са главните проблеми по повод лекуването на болковия синдром към днешна дата?
– Според мен казусът към днешна дата потегля още от образованието ни в медицинския университет. Почти не се натъртва на болката и тя не е застъпена като част от образованието
Завършваме медицина с извънредно повърхностни знания във връзка с това какво е болежка, още по-повърхностни познания по това по какъв начин да я лекуваме, по какъв начин да комбинираме средствата за лекуване на болката, какви са възможните странични резултати и така нататък Т.е. на процедура ние не знаем нито какво е болежка, нито по какъв начин да я лекуваме. Разбира се, това е по този начин и за доста други неща, когато приключваме.

Но казусът е, че и до момента в България няма място, където тази изчезнала информация да бъде запълнена. Няма компетентност за лекуване на болката, както е в някои други страни. Тази част от медицината – обезболяването на болката, липсва в България към момента. А болката е мултидисциплинарна компетентност – не е съществено да се мисли, че човек самичък ще може да лекува всички типове болки. Необходима е колаборация сред доста типове експерти.
В чужбина лекуването на болката доста постоянно се прави или от неврохирург, или от анестезиолог, само че във взаимно съдействие с други експерти – било то онколог, лъчетерапевт, физиотерапевт, хирург.

– Доколко актуалната медицина е по-близко до разбирането за механизмите за развиване на болката?
– Нещата напредват, само че към момента има болкови синдроми, чиято патогенеза и етиология не е напълно ясна. Но за редица други положения, за които преди години не е било ясно за какво са зародили и какво е било належащо да се направи за излекуването им, сега тези неща към този момент са ясни. Тоест има прогрес несъмнено в лекуването на доста болкови синдроми, само че отново казусът е, че липсва сложен метод към цялостното лекуване. Също по този начин хубавото в България е, че пациентите като цяло са с висок предел на болежка, в случай че го съпоставим да вземем за пример с пациентите в Англия. С други думи, българите сме малко по-издръжливи на болежка.

Но, въпреки това, това до известна степен способства и за неглижирането на болката от доста от експертите. Тъй като пациентът търпи, те не подхващат дейности да го обезболят задоволително и да потърсят информация по какъв начин да го създадат. И постоянно на пациентите се споделя: да, при вашето положение болките са налични… И до такава степен се завършва. Дори не се прави опит за предприемане на някакво лекуване. Но съгласно мен персонално казусът се корени значително в неналичието на информация за това по какъв начин се лекува болковият синдром и неналичието на образование.

Д-р Веселин Гаврилов

– Медикаментозните или немедикаментозните способи имат преимущество при лекуването на болката?
– Нито един от методите няма преимущество, всичко зависи от съответния случай. В актуалната медицина приказваме за индивидуализиран метод. Разбира се, първо се опитваме да седираме болката с медикаментозно лекуване. Като под медикаментозно лекуване се схваща композиция от разнообразни обезболяващи средства – по-силни, приблизително мощни и опиоиди, които са от третата група. Тук може да се комбинират и разнообразни други способи за облекчение на болката – физиотерапия, извършения, водолечение и така нататък
Много е значимо да се опитаме да разберем какъв е първоизточникът на болката, с цел да знаем каква е прогнозата. На процедура прогнозата какво да чакаме в бъдеще дефинира и какво ще ни е държанието. Тоест при болежка, която чакаме да премине в границите на два-четири месеца, несъмнено, няма да препоръчаме да се вършат някакви интервенционални техники за обезболяване.

Но има положения, за които знаем, че болката няма да премине, а в противен случай, с времето ще става все по-зле и по-зле. И в случай че не се предприеме бързо нещо, тогава идва един интервал, в който резултатът, каквото и да се направи, ще е доста по-лош, в сравнение с, в случай че сме подхванали нещо първоначално. Разбира се, тогава интервенционалните техники или осъществяването на намеса за обезболяване се предлага даже и преди медикаментозното лекуване. Или може да се приложат комбинирано – дружно с медикаментозното. Целта при всички положения е недопускане хронифициране на болката. А когато към този момент болката е хронифицирала, тогава се стремим да получим намаляването й дотам, че да се увеличи качеството на живот на индивида – да може въпреки всичко да прави своите ежедневни отговорности, действия и функционалности без прекомерни старания и дискомфорт.
От друга страна, при някои пациенти интервенцията е извънредно рискова – заради възрастта или някои други съпътстващи положения. Тогава задачата ни е да не се стигне до интервенция, защото може да приключи неподходящо.

– С кои немедикаментозни способи може да помогнете на пациентите си?
– Това са по този начин наречените интервенционални техники – група от способи, които се вършат посредством избрани процедури. И най-общо може да се разделят на модулационни и аблативни. При модулационните задачата е да се потвърди източникът на болката посредством блокирането на даден нерв, нервно сплетение или композиция от нерви. Тоест да се потвърди от кое място идва тъкмо болката. Това става посредством блокирането на дадения нерв. Тъй като може да има няколко източника на болежка, се приема, че в случай че болката намалее с повече от 50%, сме потвърдили главния й източник. И според от това какъв е нервът се избира подобаващата операция.

Ако е единствено осезателен (нерв, който обезпечава сетивността в дадена зона), може да се унищожи посредством изгаряне или посредством заледяване. Ако е нерв, който е виновен и за придвижването – т.е. в него има моторна функционалност, освен сетивна, следователно унищожаването му би довело до загуба на опция човек да движи избрана част от тялото си. Затова следователно нервът не се унищожава, а се пренастройва чувствителността му, покачва се прагът на болката. И тласъците, които преди този момент са предизвиквали болежка, към този момент няма да я предизвикат. Така се покачва качеството на живот на пациента.

Никога не обещаваме изцяло изгубване на болката, защото постоянно такова не се реализира. Реалистичното очакване е към 70-80% от болката да намалее, което нормално е безусловно задоволително, с цел да може пациентите да водят относително естествен метод на живот. Например при онкологична болежка. При нея лекуването се възнамерява според от това какво следва на пациента с рак – дали ще предстои на лъчетерапия, химиотерапия.

Често при пациенти, при които туморното заболяване е извънредно напреднало, обезболяващите средства не могат да обезпечат понижаване на болката, тъй като се постанова повишение на дозите, което пък е обвързвано с появяването на неприемливи странични реакции като непрестанно гадене, повръщане и така нататък В тези случаи да вземем за пример, в случай че болката е от гръдния панер надолу, в това число и корема, тогава може да се вгради под кожата катетър, тъкмо в течността към гръбначния мозък, а оттова да се свърже с външна помпичка. Или помпичката и тя да се вгради подкожно и нищо да не си проличава извън. А в действителност помпичката непрекъснато ще подава лекарство, което да отива и да облива виновните за болката нерви. Има и помпички, при които може да се контролира доставянето на лекарството отдалечено. Тоест пациентът може в границите на няколко месеца или години по този метод да се обезболява доста по-добре, в сравнение с с лекарства.

В организма ни има и сплетения – места, където нервите се преплитат. И в случай че те са наранени от туморни формирания, болката е извънредно мощна и доста постоянно не може да се получи обезболяване единствено с медикаменти. Тогава блокирането на тези сплетения извънредно доста оказва помощ. И болката понижава.

– Как на процедура може да се пренастройва един нерв и да се увеличи прагът на чувствителността?
– Правим го, като допираме до виновния за болката нерв специфична игла. По нея се подава ток с избрана характерност – дължина на вълната, периодичност, волтаж, при което нервът се загрява до 42 градуса за избран брой минути. И това трансформира предаването на импулсите по сетивните нишки в нерва. По този метод с смяната в предаването на импулси се трансформира и чувствителността за болежка, защото тя се поражда точно по тези тънки нишки. При това нервът не се поврежда, а просто възприятието за болежка отслабва.

– Болезнена ли е тази процедура?
– Не, съвсем всички процедури се правят под местна упойка – обезболява се единствено кожата и се употребяват относително тънки игли под ехографски надзор. Иглата се нагласява по този начин, че върхът й или да допира нерва, или да е в непосредствена непосредственост до него. Всички процедури се толерират извънредно добре от пациентите. Макар и рядко, при някои пациенти, в случай че са доста чувствителни, имат страхова невроза, обезпокоително разстройство или боязън от игли, тогава, несъмнено, цялата процедура би могла да се извърши и под лека седация – пациентът да е в полубудно положение и на процедура да не разбере съвсем нищо от това, което му се случва.

– Много постоянно срещан проблем през днешния ден е болката при дискова херния, както и при артроза на колянната или тазобедрената става. Как може да помогнете на такива пациенти, в случай че не подлежат още на интервенция или не желаят да си я създадат, а болките са ежедневни и мъчителни?
– Това е една от най-лесните, по този начин да кажа, процедури. Действително извънредно доста хора през днешния ден страдат от такава болежка – близо 90% от хората най-малко един път в живота си са изпитвали болежка в кръста. Източник на такава болежка може да бъде както дискова херния, по този начин и да идва от ставите при артрозата. При дисковата херния прилагаме две процедури една след друга. Първата процедура е по този начин нареченото диагностично блокиране на съответния нервозен корен. Това е нервното коренче или нервът, който излиза през неврофуремена, т.е. през мястото, където става притискането от хернията. Точно където дискът сред обособените прешлени притиска нерва. До съответния нерв, който е прищипан, се стига с игла, поставя се контрастно вещество, с цел да се види, че то се разпределя по хода на този нерв и с цел да потвърдим, че върхът на иглата е тъкмо върху самия нерв, а не вътре в него. Стимулираме нерва отново с ток с избрани характерности, с цел да сме сигурни, че сме там, където би трябвало. След което се поставя местен анестетик със или без кортикостероид. Има пациенти да вземем за пример с тежък диабет или които не желаят да им се поставя кортикостероид. Целта на тази операция, която се назовава блокиране на нервния корен, е след блокирането на един или няколко нервни корена, в случай че хернията е на няколко равнища, пациентът незабавно да се изправи и да ни каже каква е болката. Винаги болката се съпоставя от 0 до 10 по образната аналогова канара – 0 е липса на болежка, а 10 – за най-силната болежка, която пациентът си показва. И болката след процедурата се съпоставя с болката преди нея.

Ефектът от процедурата се приема за позитивен, когато болката намалее повече от 50%. Тоест, в случай че болката на пациента е била 8 преди операцията, а след нея е 4, 3, 2 или 1, както постоянно става, тогава се приема, че главната болежка е от този нерв. С други думи, потвърждаваме, че източникът фактически е там. Това се постанова да се направи, защото да вземем за пример при 20% от пациентите, които имат проблеми по резултатите от магнитния резонанс, при към 1/5 от тях няма болежка. Както и към 15-16% от пациентите, които нямат никакви проблеми, нито открити абнормни находки на магнитния резонанс, се оплакват от болки. В последна сметка ние не лекуваме магнитния резонанс или друго проучване, а пациента. Тоест все пак би трябвало да потвърдим кой е източникът на болката.

Веднъж, откакто го потвърдим, на идващия стадий още веднъж с тънката игличка стигаме отново по същия метод до нерва и подаваме ток с избрана характерност и пренастройваме чувствителността му. Това, което е много значимо да се каже и което от време на време изиграва сериозна роля, е, че едно е да се пренастрои нерв, който се е раздразнил от няколко месеца, друго е, когато пристигна пациент, който има такава дискова херния от 10 години
Тогава резултатът е доста по-малък, за жалост. Ефектът може да варира от няколко седмици до няколко години. На всеки пациент му се желае, несъмнено, обезболяващият резултат да е няколко години. Но доста постоянно в България следим по какъв начин пациентите търпят в действителност до последно, когато към този момент не могат да се движат и чакат чудеса. За страдание, тогава към този момент са настъпили и промени в основния мозък – той чака да има проблем и че ще го боли и се пренастройват самите пътища за осъществяване на болката. Така че ние доста по-трудно повлияваме с една такава операция и по-краткотрайно такива пациенти.

– А може ли, в случай че е подобен казусът, да се направи наново процедурата, което да докара до по-успешно справяне с болката?
– Мнението и на сътрудниците ми от чужбина е, че не е целесъобразно да се прави наново една и съща операция, в случай че не се реализира най-малко резултат от седем месеца. Тоест, в случай че има резултат от три-четири седмици, на процедура притискането е или доста огромно, или човек е стоял години наред, без да обърне внимание на казуса и измененията са станали извънредно съществени, с цел да може да се реализира дългогодишен резултат. Не се предлага да се вършат нови операции, откакто знаем, че няма да реализираме стремежи резултат. Не че има риск, а тъй като не всеки може да си го разреши с оглед цената им. Както към този момент загатнах, за Здравната каса болката съвсем не съществува като проблем и надлежно няма и клинични пътеки за лекуването й.
Инфо: zdrave.to