Д-р Васил Френкев: В Смолян има специално отношение към кръводарителите, но трябва да се промени законът
Д-р Васил Френкев е приключил висше здравно обучение през 1975 година във ВМИ – Пловдив. През 1975 година стартира работа в Обединената работническа болница - Смолян. Придобива компетентност „ Трансфузионна хематология” през 1980 година и от този момент до през днешния ден – 38 години е шеф поделение по Трансфузионна хематология в МБАЛ „ Д-р Братан Шукеров “ АД - Смолян.
Д-р Френкев, в Световния ден на кръводаряването какво демонстрира равносметката - какъв брой донори са нужни месечно на болничното заведение и какъв брой има действително?
Средно на месец кръводарителите в Смолян са над 200. Не прецизирам цифрата, тъй като варира, дори януари бяха над 300. Това подхожда на броя заболели, лекувани с кръв и кръвни артикули, надлежно възобновяване им, обезпечено от околните им и от тези, които идват по избор. Накратко казано, имаме толкоз кръводарители, колкото са нужни.
А какво е съотношението сред околните и тези, които идват по избор?
Тези, които идват по избор, на месец са 10, 15, 20. Това значи 10% от всички.
На национално равнище съотношението същото ли е?
Прочетох данни на проф. Фани Мартинова - тя е началник на Клиниката по трансфузионна хематология в Пирогов. Ние сме карали курсовете с нея през 80-те години. На национално равнище е малко по-различно, тъй като огромните кръвни центрове имат и мобилни екипи и вървят в предприятия, където подаряват кръв. Там процентът на безвъзмездните донори се завишава. Ние в случай че сме на 10%, на национално равнище е 20%. Може и повече.
Защо ги наричате безплатни, имате поради тези, които вървят да подаряват благопожелание, а не поради дълг към родственици ли?
Вижте, думата безплатни е в кавички, тъй като с това малко се спекулира. Много от хората, които се водят публично безплатни, са овъзмездени по някакъв метод, само че това става зад тила ни. Ние не сме очевидци на това кой каква форма на признателност употребява по отношение на тези, които е заел отвън кръга на кръвните му родственици. Предполагам, че не минават единствено с едно " благодаря ". Взаимоотношенията сред хората са доста тънка работа. Истински безплатни също е доста релативно. Тези 10-15-20 индивида на месец, за които Ви споделих, някои от тях споделят примерно, че им би трябвало отпуск два дни или са чули, че в случай че дарят кръв, ще се почувстват по-добре от високото си кръвно. А тези, които идват и споделят: " Искам да оказа помощ на хора в неволя ", се броят на пръсти.
Според Вас какви са главните страхове във връзка с кръводаряването?
Аз не мисля, че страховете са определящи за хората да не се отзовават за кръводаряване. Вярно, че тези, които са пристигнали при нас, са преодолели страховете си. Те знаят, че ще има боцкане, ще има кръвозагуба. Не това ги стопира.
А какво ги стопира?
Тук мога единствено да предсказвам, не мога да бъда безапелационен и да кажа за какво тези, които могат да дарят, не идват. Вероятно там се намесват други неща.
За какви заблуди сте чували и знаете?
Имаше илюзия при започване на демокрацията. Сега към този момент всички схванаха, че дарявайки кръв няма да се заразят със СПИН. Много тънки са моментите тук. Едва ли може да сме правдиви, в случай че кажем какви са аргументите хората да не желаят да дарят кръв. Но чета мнения, че хора, дарявали кръв, когато им се наложи за тях или близки, никой не им почита жестовете до тогава. Не приказвам за Смолян. Тук имаме особено отношение към постоянните кръводарители. Хората са признателни, че в най-критичен миг сме реагирали съответно и по-късно не престават да подаряват. тук ние се знаем с хората, които идват да подаряват. И когато възникне проблем, ние откликване. Но тук ние се знаем с хората, които подаряват. И когато възникне проблем, ние откликване. Но в Пловдив и София нещата не са по този начин. Там кой познава донора!? Как да му оказват помощ!? Аз считам, че това би трябвало да бъде уредено законно. Не както при нас да е въпрос на чест. Законът би трябвало да каже, че на безвъзмездните кръводарители това им подсигурява обезпечаване на кръв на тях и на техните фамилии при потребност. Такава режисура е нужна.
Всички знаем, че кръводаряването избавя човешки живот, само че какво става в организма на индивида, който дава кръв?
Кръвта е единственият орган, който е течен и се възвръща напълно. Всичко друго, което отрежем, няма да се възвърне, само че кръвта се възвръща. И възобновяване е за сметка на усилена активност на органите на кръвообразуването. В една доза дарена кръв има всевъзможни кръвни кафези - млади, остарели и умиращи. Когато човек подари кръв, равновесието се нарушава в интерес на образуването. Нормално дневно в организма на човек се образуват 50 мл кръв и 50 мл се унищожават. Но след кръвозагуба или кръводаряване, което е всъщност следена кръвозагуба, превес има образуването на млади кръвни кафези - с по-добри качества и благоприятни условия да транспортират О2. По този метод организмът се променя към подмладяване.
А до каква степен е правилно това, че при даряване може да се уравновеси високо кръвно?
Не зная за какво се популяризира това. Може би чистото човешко прагматично мислене е такова - че в случай че даде кръв, ще му се оправи кръвното. Действително на човек с недоволство от тежест в главата му светва в очите като даде кръв. Но резултатът е ден до пладне. Това не отстранява повода за болестта. Има други, които получават кръвоизливи от носа. Те като дарят кръв, казусът им за известно време стопира. И това е обяснимо, тъй като при всяка кръвозагуба организмът реагира с възстановяване на кръвосъсирването. Хората, които имат гъста кръв - висок хемоглобин, най-добре усещат кръводаряването. За страдание не би трябвало да вземаме заради други опасности. На тях им се предписва лечебно кръвопускане в отделението. Литър-два кръв им се пуска за седмица. Това е метод на лекуване, тъй като гъстата кръв е рискова. Носът - наследник, очите - червени, на тези хора като се пусне кръв, се усещат доста добре.
А кои са ви най-дългогодишните кръводарители?
Имаме десетки. В болничното заведение имаме семейство кръводарители - доктор Сергей Сиденко и доктор Елена Славкова. Те имат по над 50 кръводарявания. Д-р Сиденко е руснак и не знам дали в Русия имат друго виждане, само че те от студентските си години подаряват кръв. Дори през днешния ден доктор Сиденко отново пристигна, само че се оказа с по-нисък хемоглобин, тъй като на 19 март беше дарявал кръв и не се е възстановил изцяло. На границите на нормата беше, само че му споделих, че не би трябвало. Искам да ви кажа и още нещо. Ако през тоталитарно време някой беше постоянен кръводарител, другите му се присмиваха, че е наивник. А това беше поради неправилната политика на страната - даваш не даваш, попаднеш ли в болничното заведение, се обезпечава кръв колкото би трябвало. Това беше неточност. В днешно време постоянният кръводарител се употребява с почитание измежду неговите близки и познати.
Интервю на Анита Чолакова
Д-р Френкев, в Световния ден на кръводаряването какво демонстрира равносметката - какъв брой донори са нужни месечно на болничното заведение и какъв брой има действително?
Средно на месец кръводарителите в Смолян са над 200. Не прецизирам цифрата, тъй като варира, дори януари бяха над 300. Това подхожда на броя заболели, лекувани с кръв и кръвни артикули, надлежно възобновяване им, обезпечено от околните им и от тези, които идват по избор. Накратко казано, имаме толкоз кръводарители, колкото са нужни.
А какво е съотношението сред околните и тези, които идват по избор?
Тези, които идват по избор, на месец са 10, 15, 20. Това значи 10% от всички.
На национално равнище съотношението същото ли е?
Прочетох данни на проф. Фани Мартинова - тя е началник на Клиниката по трансфузионна хематология в Пирогов. Ние сме карали курсовете с нея през 80-те години. На национално равнище е малко по-различно, тъй като огромните кръвни центрове имат и мобилни екипи и вървят в предприятия, където подаряват кръв. Там процентът на безвъзмездните донори се завишава. Ние в случай че сме на 10%, на национално равнище е 20%. Може и повече.
Защо ги наричате безплатни, имате поради тези, които вървят да подаряват благопожелание, а не поради дълг към родственици ли?
Вижте, думата безплатни е в кавички, тъй като с това малко се спекулира. Много от хората, които се водят публично безплатни, са овъзмездени по някакъв метод, само че това става зад тила ни. Ние не сме очевидци на това кой каква форма на признателност употребява по отношение на тези, които е заел отвън кръга на кръвните му родственици. Предполагам, че не минават единствено с едно " благодаря ". Взаимоотношенията сред хората са доста тънка работа. Истински безплатни също е доста релативно. Тези 10-15-20 индивида на месец, за които Ви споделих, някои от тях споделят примерно, че им би трябвало отпуск два дни или са чули, че в случай че дарят кръв, ще се почувстват по-добре от високото си кръвно. А тези, които идват и споделят: " Искам да оказа помощ на хора в неволя ", се броят на пръсти.
Според Вас какви са главните страхове във връзка с кръводаряването?
Аз не мисля, че страховете са определящи за хората да не се отзовават за кръводаряване. Вярно, че тези, които са пристигнали при нас, са преодолели страховете си. Те знаят, че ще има боцкане, ще има кръвозагуба. Не това ги стопира.
А какво ги стопира?
Тук мога единствено да предсказвам, не мога да бъда безапелационен и да кажа за какво тези, които могат да дарят, не идват. Вероятно там се намесват други неща.
За какви заблуди сте чували и знаете?
Имаше илюзия при започване на демокрацията. Сега към този момент всички схванаха, че дарявайки кръв няма да се заразят със СПИН. Много тънки са моментите тук. Едва ли може да сме правдиви, в случай че кажем какви са аргументите хората да не желаят да дарят кръв. Но чета мнения, че хора, дарявали кръв, когато им се наложи за тях или близки, никой не им почита жестовете до тогава. Не приказвам за Смолян. Тук имаме особено отношение към постоянните кръводарители. Хората са признателни, че в най-критичен миг сме реагирали съответно и по-късно не престават да подаряват. тук ние се знаем с хората, които идват да подаряват. И когато възникне проблем, ние откликване. Но тук ние се знаем с хората, които подаряват. И когато възникне проблем, ние откликване. Но в Пловдив и София нещата не са по този начин. Там кой познава донора!? Как да му оказват помощ!? Аз считам, че това би трябвало да бъде уредено законно. Не както при нас да е въпрос на чест. Законът би трябвало да каже, че на безвъзмездните кръводарители това им подсигурява обезпечаване на кръв на тях и на техните фамилии при потребност. Такава режисура е нужна.
Всички знаем, че кръводаряването избавя човешки живот, само че какво става в организма на индивида, който дава кръв?
Кръвта е единственият орган, който е течен и се възвръща напълно. Всичко друго, което отрежем, няма да се възвърне, само че кръвта се възвръща. И възобновяване е за сметка на усилена активност на органите на кръвообразуването. В една доза дарена кръв има всевъзможни кръвни кафези - млади, остарели и умиращи. Когато човек подари кръв, равновесието се нарушава в интерес на образуването. Нормално дневно в организма на човек се образуват 50 мл кръв и 50 мл се унищожават. Но след кръвозагуба или кръводаряване, което е всъщност следена кръвозагуба, превес има образуването на млади кръвни кафези - с по-добри качества и благоприятни условия да транспортират О2. По този метод организмът се променя към подмладяване.
А до каква степен е правилно това, че при даряване може да се уравновеси високо кръвно?
Не зная за какво се популяризира това. Може би чистото човешко прагматично мислене е такова - че в случай че даде кръв, ще му се оправи кръвното. Действително на човек с недоволство от тежест в главата му светва в очите като даде кръв. Но резултатът е ден до пладне. Това не отстранява повода за болестта. Има други, които получават кръвоизливи от носа. Те като дарят кръв, казусът им за известно време стопира. И това е обяснимо, тъй като при всяка кръвозагуба организмът реагира с възстановяване на кръвосъсирването. Хората, които имат гъста кръв - висок хемоглобин, най-добре усещат кръводаряването. За страдание не би трябвало да вземаме заради други опасности. На тях им се предписва лечебно кръвопускане в отделението. Литър-два кръв им се пуска за седмица. Това е метод на лекуване, тъй като гъстата кръв е рискова. Носът - наследник, очите - червени, на тези хора като се пусне кръв, се усещат доста добре.
А кои са ви най-дългогодишните кръводарители?
Имаме десетки. В болничното заведение имаме семейство кръводарители - доктор Сергей Сиденко и доктор Елена Славкова. Те имат по над 50 кръводарявания. Д-р Сиденко е руснак и не знам дали в Русия имат друго виждане, само че те от студентските си години подаряват кръв. Дори през днешния ден доктор Сиденко отново пристигна, само че се оказа с по-нисък хемоглобин, тъй като на 19 март беше дарявал кръв и не се е възстановил изцяло. На границите на нормата беше, само че му споделих, че не би трябвало. Искам да ви кажа и още нещо. Ако през тоталитарно време някой беше постоянен кръводарител, другите му се присмиваха, че е наивник. А това беше поради неправилната политика на страната - даваш не даваш, попаднеш ли в болничното заведение, се обезпечава кръв колкото би трябвало. Това беше неточност. В днешно време постоянният кръводарител се употребява с почитание измежду неговите близки и познати.
Интервю на Анита Чолакова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ