Д-р Светлана Тодорова: Хората с епилепсия да не спират самоволно лечението си
Д-р Светлана Тодорова е приключила медицина в МУ – Плевен. Започва кариерата си като като лекар-ординатор в ЦСМП – Търговище.
От 2002 година до 2016 година работи във ВМА – в Клиниката по неврология и в Клиниката по функционална диагностика на нервната система. Придобива компетентност „ Нервни заболявания “ през 2007 година, а през 2008 година придобива дееспособност по клинична електроенцефалография.
От 2018 година доктор Тодорова е част от екипа на Отделението по нервни заболявания на УМБАЛСМ „ Н.И. Пирогов “. Научните й интересиса в региона на електрофизиологията, нарушаванията на съня и невропсихологията.
Д-р Тодорова, постоянно ли се случва да приемате незабавни пациенти с епилепсия?
Спешният неврологичен кабинет на УМБАЛСМ „ Н.Ил Пирогов “ е един от най-натоварените кабинети в болничното заведение. През него минават пациенти с разнообразни болести и с разнообразни недоволства. Състоянията след осъществен пристъп, било то с епилептогенен или неепилептогенен генезис, са едни от най-честите положения за които се търси здравна помощ. При някои от пациентите диагнозата „ епилепсия “ е била към този момент сложена. Обикновено, те търсят незабавна здравна помощ, когато зачестят припадъците им, макар прилаганото лекуване. Друга немалка част са хора, които осъществят пароксизмален припадък за първи път в живота.
Коя е повода да се постанова незабавен банкет – непоставена диагноза, неправилна диагноза, погрешно лекуване, неспазване на назначено лекуване?
Причината за хоспитализация по неотложност на такива пациенти не бих определила като единствено една съответна. Има пациенти, които се постанова да бъдат приети в болница за диагностично уточняване, защото за първи път получават пристъп. При други, с към този момент сложена диагноза се постанова незабавна хоспитализация за промяна на антиепилептичната терапия заради зачестяване на припадъците или поява на нов вид епилептични пристъпи, както и за осъществяване на контролни лабораторни и функционални проучвания. Разбира се, има и група пациенти, чийто банкет се постанова заради своеволно преустановяване на лекуването, а това постоянно предизвика изявата на епилептични припадъци.
Имате ли случаи в практиката Ви да консултирате пациенти, лекувани в друга клиника или поделение на болничното заведение във връзка подозрение за епилепсия?
Да, несъмнено. Много пъти сме търсени, когато пациенти от други отделения или клиники са получавали епилептичен пристъп. Едни от тях нямат сложена диагноза епилепсия и не се лекуват, други имат съпътстващо заболяване епилепсия и одобряват антиепилептични лекарства. Налагало се е да консултираме и предоперативно пациенти с епилепсия с оглед възможен действен риск.
Достатъчно добра ли е информираността на обществото у нас за естеството на болестта?
Като цяло, когато се каже, че даден човек страда от епилепсия, множеството хора си показват типичните генерализирани тонично-клонични припадъци, които протичат много трагично за близките. В реалност,видовете епилептични пристъпи са доста на брой. Едни от тях протичат със загуба на схващане, други без.
В антични времена обществото не е приемало хората, страдащи от епилепсия, защото са считали, че те са обладани от зли духове, че са прокълнати или омагьосани. В нашето съвремие към този момент не съществуват такива предубеждения, само че пък тези хора в реалност по-трудно намират работа, което ги кара да крият за болестта си.
Какво държание бихте предложили на хората с към този момент сложена диагноза, с цел да не стават те пациенти, при които се постанова незабавна хоспитализация?
Бих предложила на пациентите с сложена към този момент диагноза епилепсия преди всичко да водят естествен, здравословен метод на живот, да одобряват прецизно и постоянно назначеното им от невролог лекуване. Освен това, постоянно предлагам да водят така наречен „ календар на пристъпите “, в който постоянно да вписват точните дни и часове на получаваните припадъци, и техния тип, което е от изключителна значимост при следене на болестта, както и за преценка на успеваемостта на медикаментозното лекуване.
Важно е тези хора постоянно, най-малко два пъти в годината, да посещават проследяващият ги невролог, който да прави оценка положението им, да преценя резултата от лечението по повод честотата на припадъците им, да наблюдава за съществуването вероятно на странични резултати от лекуването.
Изключително значимо е пациентите с сложена диагноза епилепсия да не стопират своеволно лекуването си, както и да не заменят своеволно изписаните лекарства. В множеството случаи, когато пациентът с епилепсия има отговорно отношение към болестта си, си реализира и приемлив надзор върху пристъпите.
От 2002 година до 2016 година работи във ВМА – в Клиниката по неврология и в Клиниката по функционална диагностика на нервната система. Придобива компетентност „ Нервни заболявания “ през 2007 година, а през 2008 година придобива дееспособност по клинична електроенцефалография.
От 2018 година доктор Тодорова е част от екипа на Отделението по нервни заболявания на УМБАЛСМ „ Н.И. Пирогов “. Научните й интересиса в региона на електрофизиологията, нарушаванията на съня и невропсихологията.
Д-р Тодорова, постоянно ли се случва да приемате незабавни пациенти с епилепсия?
Спешният неврологичен кабинет на УМБАЛСМ „ Н.Ил Пирогов “ е един от най-натоварените кабинети в болничното заведение. През него минават пациенти с разнообразни болести и с разнообразни недоволства. Състоянията след осъществен пристъп, било то с епилептогенен или неепилептогенен генезис, са едни от най-честите положения за които се търси здравна помощ. При някои от пациентите диагнозата „ епилепсия “ е била към този момент сложена. Обикновено, те търсят незабавна здравна помощ, когато зачестят припадъците им, макар прилаганото лекуване. Друга немалка част са хора, които осъществят пароксизмален припадък за първи път в живота.
Коя е повода да се постанова незабавен банкет – непоставена диагноза, неправилна диагноза, погрешно лекуване, неспазване на назначено лекуване?
Причината за хоспитализация по неотложност на такива пациенти не бих определила като единствено една съответна. Има пациенти, които се постанова да бъдат приети в болница за диагностично уточняване, защото за първи път получават пристъп. При други, с към този момент сложена диагноза се постанова незабавна хоспитализация за промяна на антиепилептичната терапия заради зачестяване на припадъците или поява на нов вид епилептични пристъпи, както и за осъществяване на контролни лабораторни и функционални проучвания. Разбира се, има и група пациенти, чийто банкет се постанова заради своеволно преустановяване на лекуването, а това постоянно предизвика изявата на епилептични припадъци.
Имате ли случаи в практиката Ви да консултирате пациенти, лекувани в друга клиника или поделение на болничното заведение във връзка подозрение за епилепсия?
Да, несъмнено. Много пъти сме търсени, когато пациенти от други отделения или клиники са получавали епилептичен пристъп. Едни от тях нямат сложена диагноза епилепсия и не се лекуват, други имат съпътстващо заболяване епилепсия и одобряват антиепилептични лекарства. Налагало се е да консултираме и предоперативно пациенти с епилепсия с оглед възможен действен риск.
Достатъчно добра ли е информираността на обществото у нас за естеството на болестта?
Като цяло, когато се каже, че даден човек страда от епилепсия, множеството хора си показват типичните генерализирани тонично-клонични припадъци, които протичат много трагично за близките. В реалност,видовете епилептични пристъпи са доста на брой. Едни от тях протичат със загуба на схващане, други без.
В антични времена обществото не е приемало хората, страдащи от епилепсия, защото са считали, че те са обладани от зли духове, че са прокълнати или омагьосани. В нашето съвремие към този момент не съществуват такива предубеждения, само че пък тези хора в реалност по-трудно намират работа, което ги кара да крият за болестта си.
Какво държание бихте предложили на хората с към този момент сложена диагноза, с цел да не стават те пациенти, при които се постанова незабавна хоспитализация?
Бих предложила на пациентите с сложена към този момент диагноза епилепсия преди всичко да водят естествен, здравословен метод на живот, да одобряват прецизно и постоянно назначеното им от невролог лекуване. Освен това, постоянно предлагам да водят така наречен „ календар на пристъпите “, в който постоянно да вписват точните дни и часове на получаваните припадъци, и техния тип, което е от изключителна значимост при следене на болестта, както и за преценка на успеваемостта на медикаментозното лекуване.
Важно е тези хора постоянно, най-малко два пъти в годината, да посещават проследяващият ги невролог, който да прави оценка положението им, да преценя резултата от лечението по повод честотата на припадъците им, да наблюдава за съществуването вероятно на странични резултати от лекуването.
Изключително значимо е пациентите с сложена диагноза епилепсия да не стопират своеволно лекуването си, както и да не заменят своеволно изписаните лекарства. В множеството случаи, когато пациентът с епилепсия има отговорно отношение към болестта си, си реализира и приемлив надзор върху пристъпите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ