Д-р Николай Серафимов от УМБАЛ Софиямед“ е категоричен, че студеното

Д-р Николай Серафимов от УМБАЛ „ Софиямед “ е безапелационен, че студеното време не би трябвало да се трансформира в опрощение за понижена физическа интензивност при хора със сърдечни болести. Кардиологът даде изявление пред 24 часа.

– Д-р Серафимов, кои кардиологични проблеми се ускоряват в студеното време и какви са рисковете? И още, кои признаци дават сигурен сигнал, че незабавно би трябвало да се потърси помощ от експерт?
– Зимните месеци са рискови за хората със сърдечносъдови проблеми. Резкият спад на температурите е рисков фактор през зимата, защото сърдечносъдовата система не разполага с задоволително време да реагира на температурната смяна. При свиването на кръвоносните съдове се лимитира отделянето на топлота и работата на сърцето се затруднява, което при по-слабо сърце може да се окаже проблем.
За пациентите с артериална хипертония зимният сезон може да се окаже сериозен. Причината по тази причина е внезапното повишаване на артериалното налягане – по-труден надзор на кръвното налягане и по-чести хипертонични рецесии, което се дължи на понижена физическа интензивност и нарасналата консумация на по-мазна и калорична и солена храна, и алкохол. Честите хипертонични рецесии довеждат до затруднения, свързани с инфаркти и инсулти. При пациенти с потвърдена артериална хипертония се предлага през зимния сезон постоянно премерване на артериалното налягане и при повишени стойности да се потърси помощ от експерт за смяна на лечението.
Ниските зимни температури покачват риска от пристъпи на стенокардия или така наречената „ гръдна жаба “. Стенокардията е най-честата форма на исхемична болест на сърцето, при която пациентът може да усети болежка, дискомфорт, прилепяне на гърдите, изтръпване на лява ръка и долна челюст. При някои от тези признаци неотложно би трябвало да се потърси профилирана кардиологична помощ.
При пациенти с хронична сърдечна непълнота нарасналата консумация на солена храна и понижената физическа интензивност през зимните месеци водят до обострянето и, което постанова чести хоспитализации и влошено качество на живот. При признаци на зной, отичане на краката и неспособност за заемане на хоризонтално състояние, би трябвало да се потърси профилирана здравна помощ.

– Препоръчвате ли на хора със сърдечни болести по-голяма физическа интензивност през есенно-зимния интервал или ги съветвате да стоят повече у дома?
– Важното е да се предпазим от студеното време, а не студеното време да се трансформира в опрощение за понижена физическа интензивност, която е значима за пациентите със сърдечносъдови болести. Препоръчва се да се вършат разходки на открито през по-топлите часове от деня с уместно дебело облекло. Достатъчни са извършения по 5-6 пъти седмично по 30 минути с движение, което да форсира дишането, само че да не ви направи неспособни да говорите. При неспособност за излизане на открито, не се заседявайте у дома. Избягвайте продължителното седене и се опитвайте да се движите на всеки 1-2 часа.

– Пандемията от коронавирус отшумява, само че не престават ли да се срещат нови постковидни недоволства в региона на сърдечносъдовата система?
– Ковид пандемията за всички медицински експерти беше едно огромно тестване пред професионалните им умения и опит и ние като кардиолози бяхме и продължаваме да сме изправени пред това. Едни от най-често засяганите пациенти са тези със сърдечносъдови болести. Практиката ни потвърди обаче, че и при изцяло здрави пациенти, вирусът може да нанесе провали върху сърцето и съдовете.
Най-честите затруднение при преболедували от Ковид-19 пациенти са инфектиране на мускула на сърцето (миокардит) и инфектиране на торбичката на сърцето (перикардит), ритъмно-проводни нарушавания (сърцебиене и учестен пулс), тромботични затруднения като белодробен тромбемболизъм (БТЕ), мозъчен инсулт и тромби в кръвоносните съдове на сърцето (остър коронарен синдром). Поради тези аргументи се предлага проучвания за оценка на сърдечносъдовата система при пациентите след прекарана коронавирус зараза. Това са електрокардиография (ЕКГ), ехокардиография, ЯМР на сърце и детайлни кръвни проучвания. Няколко седмици след прекарана коронавирус зараза се предлага обзор от кардиолог.

Д-р Николай Серафимов стартира здравното си обучение през 2007г. в Медицински университет „ Карол Давила “ в Букурещ, Румъния Продължава образованието си в Медицински университет-София, където приключва през 2014г. Професионалният му път минава през УМБАЛ „ Св. Екатерина “ и УМБАЛ „ Токуда “.

Специализира кардиология в УМБАЛ „ Софиямед “ и през 2019г. придобива компетентност по „ Кардиология “ и Сертификат по фундаментална ехокардиография през същата година. През 2022г. придобива магистърска степен по “Обществено здраве и здравен мениджмънт “.

През 2022г. придобива професионална подготовка по „ Инвазивна кардиология “. В практиката си прави диагностика и лекуване на кардиологични болести – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни нарушавания, сърдечна непълнота. Владее румънски и британски език.

Още от Здраве