Зам.-генералният директор на БЧК д-р Надежда Тодоровска, пред Труд: Голяма част от населението не е обучено да оказва първа долекарска помощ
Д-р Надежда Тодоровска е зам.-генерален шеф на БЧК, Ръководител направление „ Социално-оперативни действия “ и шеф „ Социално-здравна политика “ в Секретариата на Националния съвет на организацията.
Нейният професионален път: приключва стоматология 1992 година, работи за БЧК от 1999 година, а е на тази позиция от 2005 година насам.
Завършва Стопанската академия „ Д. А. Ценов “ – здравен мениджмънт и е Доктор по финанси, парично послание, заеми и обезпечаване (застраховане и обществено дело).
Участва в инициирането и основаването на разнообразни нови за опазването на здравето ни модели, свързани с въвеждането на специалността парамедик у нас и обгрижването на пациенти в домашна среда от професионално готови за задачата екипи. Участва в редица интернационалните конгреси и съставлява българските Неправителствени организации в Съвета на Европейската платформа на възрастните хора AGE.
- Д-р Тодоровска, тази година Световният ден на първата помощ бе маркиран на 11 септември – дата, на която преди 20 години хиляди починаха или пострадаха. Разкажете ни малко повече за концепцията зад този ден и по какъв начин БЧК го означи?
- Българският червен кръст (БЧК) е част от едно огромно интернационално семейство – на Червения кръст и Червения полумесец. Преди 162 години (на 24 юни 1859 г.), по време на борба край Солферино (Северна Италия), един млад женевски търговец става очевидец на ужасяващите премеждия на хилядите ранени бойци на бойното поле след военните дейности. Той съумява да провежда доброволци от прилежащото село и с тяхно подпомагане оказва първа помощ като дава късмет на оживелите за живот.
Това бележи началото на тази хуманна концепция, която е в основата на нашето Международно придвижване. И в този момент, когато приказваме за Световния ден на първата помощ, ние се връщаме към различен един тежък епизод в нашето съвремие, когато хиляди хора изгубиха своя живот вследствие на офанзивите на 11 септември преди 20 години.
Значението на първата помощ за спасяването на човешкия живот и здраве и напъните, които поставя червенокръсткото придвижване през годините да популяризира това знание, предопредели взимането на решение от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, всяка втора събота на месец септември да се празнува Световният ден на първата помощ.
Да бъдеш деен и да помагаш на потърпевши хора при произшествия, да участваш в спасяването на човешки живот, това е метод да бъдеш потвърден хуманист в деяние, а и действително да си потребен в обществото.
- През тази година фокусът бе върху децата и учебното заведение, младежите. Трябва ли учениците да се образоват по първа помощ и къде стои България спрямо другите европейски страни в това отношение?
- Тази година фокусът фактически беше ориентиран към учениците. Такъв бе и апелът към тях - „ Бъдете герои по първа помощ в учебно заведение и във вашата общественост “. Затова всички наши старания и внимание се насочиха към най-младите участници в нашето общество – децата, които потеглят на учебно заведение и които са изложени на доста опасности по време на пътуването до учебно заведение, в самото учебно заведение, при екскурзии и така нататък
БЧК провежда курсове за разнообразни възрастови групи, в това число и за най-малките. Обучаваме ги още от детската градина до по-напреднала ученическа възраст.
Във всеки един стадий обаче би трябвало да търсим благоприятни условия да повтаряме тези знания, тъй като те избледняват с времето. Ако нещо си чул и си научил в този момент, то след пет години сигурно доста дребна част от наученото е останала в съзнанието ти. Това надлежно мъчно би те направило съответен и убеден да окажеш първа долекарска помощ в действителна обстановка и с потърпевши хора. В тази връзка Българският юношески Червен кръст е извънредно деен и реализира разнообразни действия измежду децата.
- Знаем, че БЧК образова по първа долекарска помощ всички млади водачи. Кой различен би могъл да премине сходен курс?
- Не мога да кажа, че огромна част от българското население е подготвено. Само към 30% са минали еднократно образование под някаква форма.
БЧК има курсове за кандидат-водачите на МПС според Закона за придвижване по пътищата. Това е наложително образование. Няма друга такава нормативно обусловена подготовка по първа помощ в България, за разлика от доста други европейски страни. Извън тези курсове, в множеството случаи става въпрос за подготовка по първа долекарска помощ на доброволни начала. И в този смисъл, даже в учебните заведения това, което вършим, става напълно по избор на учениците, учителите и шефовете.
Важно е да се знае, че усвоеното един път в границите на осем образователни часа, не може да остане трайно и със същата мощ използвано при пътен случай с потърпевши хора през идващите 20-30 години, когато един човек е деен водач. Необходимо е знанията да се опресняват и БЧК, който е сертифициран от Глобалния референтен център по първа помощ към МФЧК, дава на всички свои сполучливо приключили курсисти документ, който е годен пет години. Това е оптималният период, за който е открито, че след него едно знание би трябвало да бъде повторено.
За нашата страна е добре да бъдат включени към наложителната подготовка по първа долекарска помощ хора от разнообразни специалности, тъй като има производства, които носят опасности и водят до нужда от използване на съответна първа помощ на мястото на индустриалния случай.
Тъй като процентът на подготвеното население в България е към момента невисок, не бихме могли да кажем, че сме изцяло сигурни в готовността на хората да оказват първа помощ. В множеството случаи приказваме за еднократно минали разнообразни курсове, т.е. нямаме солидната подготовка, която се основава вследствие на повтаряемост на наученото.
А това несъмнено касае всички ни когато вършим оценка на какво можем да разчитаме при разнообразни бедствия и други по-масови произшествия.
- Събитията от края на летния сезон, а и от последните дни – пожарите, случаите в планините и високият брой пътнотранспортни катастрофи, повдигат въпроса за това какъв брой е значимо да можем да окажем първа помощ когато това е належащо. Има ли българинът задоволително познания и умения, с цел да реагира съответно, въпреки че Вие отчасти отговорихте на въпроса?
- Точно в това е казусът, както загатнах. Много малко хора са минали образованието, а още по-малко са тези, които са го повторили.
Има значими неща, които би трябвало всеки да знае, без значение дали става въпрос за пожар, за пътен случай и така нататък Защото човешкото тяло е доста нежно и елементарно ранимо и бързата и съответна интервенция може да избави нечий живот.
Например при пътен случай, преди всичко наложително би трябвало да се обезопаси мястото на произшествието и да се подсигурява сигурността на този, който ще оказва първа помощ. След това би трябвало да се ревизира положението на потърпевшия и да се подхващат незабавни ограничения по отношение на тези хора, които не могат да чакат идването на екипа на Спешна помощ. Става въпрос за обстановки, при които има нарушаване на дишането и кръвообращението, солидни външни кръвотечения. След десетата минута, в случай че не е спряно кръвотечението на обиден кръвоносен съд, мъчно би могъл да се оправи и медицинският екип, дошъл на местопроизшествието.
Много е значимо хората да знаят, че би трябвало незабавно да подадат сигнал на телефон 112 и да дават съответна и правилна информация - да се опише какво е положението на потърпевшия, доколкото очевидецът има знания в дадения случай, и несъмнено, броят на потърпевшите, точното място на случая.
- Това ли са най-важните неща, които би трябвало да знаем, и какъв съвет бихте дали на хора, които са станали очевидци или участници в ПТП?
- Всички, които са били очевидци на произшествия с потърпевши, знаят какъв брой е значимо да са минали образование по първа долекарска помощ. То им дава убеденост при избавителните дейности. В една такава стресова обстановка самият очевидец е с високо количество адреналин, би трябвало да работи бързо и съответно, а това се учи единствено по време на курсове с на практика занимания.
Моят апел към всички е да намерят метод, защото има задоволително благоприятни условия, да се обучат да оказват първа помощ. БЧК има на своя уебсайт мобилно приложение Първа помощ-БЧК. Оттам може да се получи изцяло гратис теоретична информация. Но тя не е задоволителна, в случай че към нея няма и на практика извършения.
Другият вид е да се посети някой от курсовете ни, където в подготвителна среда с манекени и други принадлежности, теоретичните знания да се трансфорат в изключително потребен на практика опит. Така те биха могли да изградят най-правилната техника при оказване на помощ при загуба на дишане, при кръвотечения, счупвания и така нататък
Всичко написано на доктрина е хубаво, само че когато липсва практическата алтернатива да се тества на квалифициран за задачата терен, може да се окаже незадоволително.
Затова решаващо за съответното деяние на този, който желае да окаже първа долекарска помощ е неговата сложна подготовка и мотивацията му да даде късмет за живот.
Нейният професионален път: приключва стоматология 1992 година, работи за БЧК от 1999 година, а е на тази позиция от 2005 година насам.
Завършва Стопанската академия „ Д. А. Ценов “ – здравен мениджмънт и е Доктор по финанси, парично послание, заеми и обезпечаване (застраховане и обществено дело).
Участва в инициирането и основаването на разнообразни нови за опазването на здравето ни модели, свързани с въвеждането на специалността парамедик у нас и обгрижването на пациенти в домашна среда от професионално готови за задачата екипи. Участва в редица интернационалните конгреси и съставлява българските Неправителствени организации в Съвета на Европейската платформа на възрастните хора AGE.
- Д-р Тодоровска, тази година Световният ден на първата помощ бе маркиран на 11 септември – дата, на която преди 20 години хиляди починаха или пострадаха. Разкажете ни малко повече за концепцията зад този ден и по какъв начин БЧК го означи?
- Българският червен кръст (БЧК) е част от едно огромно интернационално семейство – на Червения кръст и Червения полумесец. Преди 162 години (на 24 юни 1859 г.), по време на борба край Солферино (Северна Италия), един млад женевски търговец става очевидец на ужасяващите премеждия на хилядите ранени бойци на бойното поле след военните дейности. Той съумява да провежда доброволци от прилежащото село и с тяхно подпомагане оказва първа помощ като дава късмет на оживелите за живот.
Това бележи началото на тази хуманна концепция, която е в основата на нашето Международно придвижване. И в този момент, когато приказваме за Световния ден на първата помощ, ние се връщаме към различен един тежък епизод в нашето съвремие, когато хиляди хора изгубиха своя живот вследствие на офанзивите на 11 септември преди 20 години.
Значението на първата помощ за спасяването на човешкия живот и здраве и напъните, които поставя червенокръсткото придвижване през годините да популяризира това знание, предопредели взимането на решение от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, всяка втора събота на месец септември да се празнува Световният ден на първата помощ.
Да бъдеш деен и да помагаш на потърпевши хора при произшествия, да участваш в спасяването на човешки живот, това е метод да бъдеш потвърден хуманист в деяние, а и действително да си потребен в обществото.
- През тази година фокусът бе върху децата и учебното заведение, младежите. Трябва ли учениците да се образоват по първа помощ и къде стои България спрямо другите европейски страни в това отношение?
- Тази година фокусът фактически беше ориентиран към учениците. Такъв бе и апелът към тях - „ Бъдете герои по първа помощ в учебно заведение и във вашата общественост “. Затова всички наши старания и внимание се насочиха към най-младите участници в нашето общество – децата, които потеглят на учебно заведение и които са изложени на доста опасности по време на пътуването до учебно заведение, в самото учебно заведение, при екскурзии и така нататък
БЧК провежда курсове за разнообразни възрастови групи, в това число и за най-малките. Обучаваме ги още от детската градина до по-напреднала ученическа възраст.
Във всеки един стадий обаче би трябвало да търсим благоприятни условия да повтаряме тези знания, тъй като те избледняват с времето. Ако нещо си чул и си научил в този момент, то след пет години сигурно доста дребна част от наученото е останала в съзнанието ти. Това надлежно мъчно би те направило съответен и убеден да окажеш първа долекарска помощ в действителна обстановка и с потърпевши хора. В тази връзка Българският юношески Червен кръст е извънредно деен и реализира разнообразни действия измежду децата.
- Знаем, че БЧК образова по първа долекарска помощ всички млади водачи. Кой различен би могъл да премине сходен курс?
- Не мога да кажа, че огромна част от българското население е подготвено. Само към 30% са минали еднократно образование под някаква форма.
БЧК има курсове за кандидат-водачите на МПС според Закона за придвижване по пътищата. Това е наложително образование. Няма друга такава нормативно обусловена подготовка по първа помощ в България, за разлика от доста други европейски страни. Извън тези курсове, в множеството случаи става въпрос за подготовка по първа долекарска помощ на доброволни начала. И в този смисъл, даже в учебните заведения това, което вършим, става напълно по избор на учениците, учителите и шефовете.
Важно е да се знае, че усвоеното един път в границите на осем образователни часа, не може да остане трайно и със същата мощ използвано при пътен случай с потърпевши хора през идващите 20-30 години, когато един човек е деен водач. Необходимо е знанията да се опресняват и БЧК, който е сертифициран от Глобалния референтен център по първа помощ към МФЧК, дава на всички свои сполучливо приключили курсисти документ, който е годен пет години. Това е оптималният период, за който е открито, че след него едно знание би трябвало да бъде повторено.
За нашата страна е добре да бъдат включени към наложителната подготовка по първа долекарска помощ хора от разнообразни специалности, тъй като има производства, които носят опасности и водят до нужда от използване на съответна първа помощ на мястото на индустриалния случай.
Тъй като процентът на подготвеното население в България е към момента невисок, не бихме могли да кажем, че сме изцяло сигурни в готовността на хората да оказват първа помощ. В множеството случаи приказваме за еднократно минали разнообразни курсове, т.е. нямаме солидната подготовка, която се основава вследствие на повтаряемост на наученото.
А това несъмнено касае всички ни когато вършим оценка на какво можем да разчитаме при разнообразни бедствия и други по-масови произшествия.
- Събитията от края на летния сезон, а и от последните дни – пожарите, случаите в планините и високият брой пътнотранспортни катастрофи, повдигат въпроса за това какъв брой е значимо да можем да окажем първа помощ когато това е належащо. Има ли българинът задоволително познания и умения, с цел да реагира съответно, въпреки че Вие отчасти отговорихте на въпроса?
- Точно в това е казусът, както загатнах. Много малко хора са минали образованието, а още по-малко са тези, които са го повторили.
Има значими неща, които би трябвало всеки да знае, без значение дали става въпрос за пожар, за пътен случай и така нататък Защото човешкото тяло е доста нежно и елементарно ранимо и бързата и съответна интервенция може да избави нечий живот.
Например при пътен случай, преди всичко наложително би трябвало да се обезопаси мястото на произшествието и да се подсигурява сигурността на този, който ще оказва първа помощ. След това би трябвало да се ревизира положението на потърпевшия и да се подхващат незабавни ограничения по отношение на тези хора, които не могат да чакат идването на екипа на Спешна помощ. Става въпрос за обстановки, при които има нарушаване на дишането и кръвообращението, солидни външни кръвотечения. След десетата минута, в случай че не е спряно кръвотечението на обиден кръвоносен съд, мъчно би могъл да се оправи и медицинският екип, дошъл на местопроизшествието.
Много е значимо хората да знаят, че би трябвало незабавно да подадат сигнал на телефон 112 и да дават съответна и правилна информация - да се опише какво е положението на потърпевшия, доколкото очевидецът има знания в дадения случай, и несъмнено, броят на потърпевшите, точното място на случая.
- Това ли са най-важните неща, които би трябвало да знаем, и какъв съвет бихте дали на хора, които са станали очевидци или участници в ПТП?
- Всички, които са били очевидци на произшествия с потърпевши, знаят какъв брой е значимо да са минали образование по първа долекарска помощ. То им дава убеденост при избавителните дейности. В една такава стресова обстановка самият очевидец е с високо количество адреналин, би трябвало да работи бързо и съответно, а това се учи единствено по време на курсове с на практика занимания.
Моят апел към всички е да намерят метод, защото има задоволително благоприятни условия, да се обучат да оказват първа помощ. БЧК има на своя уебсайт мобилно приложение Първа помощ-БЧК. Оттам може да се получи изцяло гратис теоретична информация. Но тя не е задоволителна, в случай че към нея няма и на практика извършения.
Другият вид е да се посети някой от курсовете ни, където в подготвителна среда с манекени и други принадлежности, теоретичните знания да се трансфорат в изключително потребен на практика опит. Така те биха могли да изградят най-правилната техника при оказване на помощ при загуба на дишане, при кръвотечения, счупвания и така нататък
Всичко написано на доктрина е хубаво, само че когато липсва практическата алтернатива да се тества на квалифициран за задачата терен, може да се окаже незадоволително.
Затова решаващо за съответното деяние на този, който желае да окаже първа долекарска помощ е неговата сложна подготовка и мотивацията му да даде късмет за живот.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ