Ортопедията отблизо: Един специализант за смисъла да се учиш чрез действие
Д-р Мартин Сапунджиев, специализант в Клиниката по ортопедия и травматология в университетска болница „ Дева Мария “- Бургас, споделя за какво практиката и положителният екип са ключът към триумфа
Д-р Мартин Сапунджиев приключва Медицински университет - Варна през 2022 година. От същата година става част от екипа на доктор Петьо Братоев. През 2023г. е причислен като лекар-специализант по ортопедия и травматология. Има приключени курсове и квалификации - АО Тrauma Course – Principles of Fracture Management; FIFA Diploma in Football Medicine. През 2024г. придобива магистратура по здравен мениджмънт.
- Д-р Сапунджиев, разкажете ни по какъв начин избрахте ортопедията за своя компетентност? Имаше ли съответен миг или човек, който Ви въодушеви?
- Честно казано, не започнах образованието си с ясна посока, че желая да съм тъкмо ортопед. По време на следването си имах интерес към няколко специалности. Ортопедията несъмнено беше измежду тях.
По това време беше пандемията от COVID-19 и още повече се ограничи достъпа на нас студентите до болничната среда. Възможността ни да се срещнем с множеството специалности бе дребна и това в допълнение усложни избора на бъдеща компетентност.
Всичко обаче се промени в шести курс, когато отпътувах по стратегия Еразъм за стаж в университетската болница в Падуа, Италия. Там прекарах три месеца хирургичен стаж, като през втората половина си избрах да се включа в работата на отделението по ортопедия и
травматология. Това мое решение промени посоката ми. Открих динамичност, точност и в същото време изключителна човешка отговорност – да върнеш придвижването, да възстановиш свободата на тялото.
Именно там, сред операционната и болничната стая, не просто се възпламених – влюбих се в специалността. Ортопедията е за хора, които търсят компетентност с действителни, измерими резултати, тясно влияние върху качеството на живот на пациента. За тези, които ценят динамичната работа, работата в екип и опцията да способстват непосредствено за физическата самостоятелност и функционалността на индивида.
- С какви упования започнахте специализацията си и по какъв начин действителността ги удостовери или промени?
- Започнах специализацията си без съответни упования – просто желаех да работя това, което ме притегля. Не търсех идеалната среда, само че за мое благополучие я открих. Още след завършването си станах част от екипа на доктор Петьо Братоев, едно от огромните имена в българската ортопедия и до през днешния ден продължаваме да работим дружно. Реалността несъмнено надвиши визиите ми – попаднах в екип от изключителни експерти, хора с голям професионализъм и предпочитание да предават знанията си колкото и необикновено да звучи.
Това не е просто място, където учиш, а е среда, която те въодушевява да израстваш. Ако някой ме попита дали ортопедията си коства напъните – да, коства си. Не единствено поради специалността, а и
заради хората, с които ходя по този път.
- Колко значимо е за един специализант да попадне в добър екип? Как се усеща поддръжката от по- опитните сътрудници?
- В хирургичните специалности това е най-важното. Можеш да имаш упоритост, предпочитание и мотивация, само че без екип зад тила ти – няма по какъв начин да израснеш пълноценно. За мен ключът беше точно в хората, с които започнах – сътрудници, които освен ми подадоха ръка, само че и повярваха в мен още преди самичък да съм сигурен в себе си. Подкрепата им се усеща всеки ден – в дребните насоки, в търпението, в доверието, което получаваш, когато ти дадат скалпела или те оставят самичък да вземеш решение.
Ако имаш шанса като мен да попаднеш в подобен екип, освен ще се научиш – ще обикнеш още повече това, което правиш. Именно тогава се ражда същинската отдаденост към специалността.
- Какво най-вече цените в екипа, с който работите сега?
- Най-много оценявам тяхната поддръжка и самообладание – качества, които са скъпи, когато занапред вървиш по пътя на специализацията. Ортопедията е дълъг и провокационен път – от време на време със подозрения, а постоянно и с сложни моменти. Тогава усещаш какъв брой значимо е да имаш до себе си екип, който има вяра в теб, предизвиква те и е подготвен да отдели време, с цел да те научи. В тази среда въпросите не се подценяват, а се одобряват като част от израстването и точно в нея се изграждаш като доктор и като персона.
А когато започнеш да се развиваш с чувството, че не си самичък, всяка стъпка напред има още по-голяма стойност.
- Имате ли наставник – доктор или експерт, от който черпите ентусиазъм и познания?
- В нашия екип в Клиниката по ортопедия и травматология в университетска болница „ Дева Мария “ всички експерти са с богат опит и всеки един от тях е скъп източник на познания и умения. Това многообразие ми дава опция да се изучавам от разнообразни гледни точки и техники, нкоето е скъпо за моето развиване като доктор.
Вярвам, че менторството не е просто предаване на познания – то е ентусиазъм, поддръжка и образец за това по какъв начин да станеш експерт и човек с задача. Всеки от сътрудниците ми е посвоему наставник и благодаря, че имам шанса да черпя от тяхната мъдрост и опит всеки ден. Тази среда на взаимно учене и поддръжка е повода да се усещам убеден и стимулиран да продължа напред.
- Колко постоянно Ви се дава опция да участвате интензивно в интервенции и други интервенции?
- Благодарение на доверието, което съм построил с екипа, имам опция да вземам участие интензивно в работния развой и интервенциите. Това доверие не идва елементарно – то се печели с неизменност, усърдие и отговорност и елементарно може да се загуби.
За мен това е освен самопризнание, само че и тласък да ставам все по-добър и да поемам все по-големи провокации.
- Какво съгласно Вас е най-ценното в това „ да се учиш посредством деяние “?
- Най-ценното в ученето посредством деяние е опцията да приложиш теорията в действителна обстановка и да развиваш уменията си в действително време. Добрият хирург би трябвало да е освен чудесно квалифициран теоретично, само че и убеден и умел на процедура – едното без другото не може да съществува.
Само когато работиш интензивно, можеш да усетиш фините елементи, да реагираш на непредвидени обстановки и да натрупаш опит, който те прави по-добър експерт и по-сигурен доктор. Практиката е мястото, където теорията оживява и става същинска мощ.
- Какво бихте споделили на сътрудник, който се колебае дали да избере за своя компетентност ортопедията?
- Да отдели време и в действителност да се запознае в елементи със специалността – с нейните провокации и с опциите, които предлага. Важно е да разбере плюсовете и минусите освен на ортопедията, само че и на хирургичните специалности като цяло.
Ако усети, че това е „ неговата “ компетентност, моят съвет е да се потопи напълно в дълбините ѝ – да изследва, учи, пробва и да одобри всяко предизвикателство като късмет за напредък. Тогава ще открие същинската магия и смисъл в тази специалност. Ортопедията не е лесна, само че е извънредно удовлетворяваща.
Д-р Мартин Сапунджиев приключва Медицински университет - Варна през 2022 година. От същата година става част от екипа на доктор Петьо Братоев. През 2023г. е причислен като лекар-специализант по ортопедия и травматология. Има приключени курсове и квалификации - АО Тrauma Course – Principles of Fracture Management; FIFA Diploma in Football Medicine. През 2024г. придобива магистратура по здравен мениджмънт.
- Д-р Сапунджиев, разкажете ни по какъв начин избрахте ортопедията за своя компетентност? Имаше ли съответен миг или човек, който Ви въодушеви?
- Честно казано, не започнах образованието си с ясна посока, че желая да съм тъкмо ортопед. По време на следването си имах интерес към няколко специалности. Ортопедията несъмнено беше измежду тях.
По това време беше пандемията от COVID-19 и още повече се ограничи достъпа на нас студентите до болничната среда. Възможността ни да се срещнем с множеството специалности бе дребна и това в допълнение усложни избора на бъдеща компетентност.
Всичко обаче се промени в шести курс, когато отпътувах по стратегия Еразъм за стаж в университетската болница в Падуа, Италия. Там прекарах три месеца хирургичен стаж, като през втората половина си избрах да се включа в работата на отделението по ортопедия и
травматология. Това мое решение промени посоката ми. Открих динамичност, точност и в същото време изключителна човешка отговорност – да върнеш придвижването, да възстановиш свободата на тялото.
Именно там, сред операционната и болничната стая, не просто се възпламених – влюбих се в специалността. Ортопедията е за хора, които търсят компетентност с действителни, измерими резултати, тясно влияние върху качеството на живот на пациента. За тези, които ценят динамичната работа, работата в екип и опцията да способстват непосредствено за физическата самостоятелност и функционалността на индивида.
- С какви упования започнахте специализацията си и по какъв начин действителността ги удостовери или промени?
- Започнах специализацията си без съответни упования – просто желаех да работя това, което ме притегля. Не търсех идеалната среда, само че за мое благополучие я открих. Още след завършването си станах част от екипа на доктор Петьо Братоев, едно от огромните имена в българската ортопедия и до през днешния ден продължаваме да работим дружно. Реалността несъмнено надвиши визиите ми – попаднах в екип от изключителни експерти, хора с голям професионализъм и предпочитание да предават знанията си колкото и необикновено да звучи.
Това не е просто място, където учиш, а е среда, която те въодушевява да израстваш. Ако някой ме попита дали ортопедията си коства напъните – да, коства си. Не единствено поради специалността, а и
заради хората, с които ходя по този път.
- Колко значимо е за един специализант да попадне в добър екип? Как се усеща поддръжката от по- опитните сътрудници?
- В хирургичните специалности това е най-важното. Можеш да имаш упоритост, предпочитание и мотивация, само че без екип зад тила ти – няма по какъв начин да израснеш пълноценно. За мен ключът беше точно в хората, с които започнах – сътрудници, които освен ми подадоха ръка, само че и повярваха в мен още преди самичък да съм сигурен в себе си. Подкрепата им се усеща всеки ден – в дребните насоки, в търпението, в доверието, което получаваш, когато ти дадат скалпела или те оставят самичък да вземеш решение.
Ако имаш шанса като мен да попаднеш в подобен екип, освен ще се научиш – ще обикнеш още повече това, което правиш. Именно тогава се ражда същинската отдаденост към специалността.
- Какво най-вече цените в екипа, с който работите сега?
- Най-много оценявам тяхната поддръжка и самообладание – качества, които са скъпи, когато занапред вървиш по пътя на специализацията. Ортопедията е дълъг и провокационен път – от време на време със подозрения, а постоянно и с сложни моменти. Тогава усещаш какъв брой значимо е да имаш до себе си екип, който има вяра в теб, предизвиква те и е подготвен да отдели време, с цел да те научи. В тази среда въпросите не се подценяват, а се одобряват като част от израстването и точно в нея се изграждаш като доктор и като персона.
А когато започнеш да се развиваш с чувството, че не си самичък, всяка стъпка напред има още по-голяма стойност.
- Имате ли наставник – доктор или експерт, от който черпите ентусиазъм и познания?
- В нашия екип в Клиниката по ортопедия и травматология в университетска болница „ Дева Мария “ всички експерти са с богат опит и всеки един от тях е скъп източник на познания и умения. Това многообразие ми дава опция да се изучавам от разнообразни гледни точки и техники, нкоето е скъпо за моето развиване като доктор.
Вярвам, че менторството не е просто предаване на познания – то е ентусиазъм, поддръжка и образец за това по какъв начин да станеш експерт и човек с задача. Всеки от сътрудниците ми е посвоему наставник и благодаря, че имам шанса да черпя от тяхната мъдрост и опит всеки ден. Тази среда на взаимно учене и поддръжка е повода да се усещам убеден и стимулиран да продължа напред.
- Колко постоянно Ви се дава опция да участвате интензивно в интервенции и други интервенции?
- Благодарение на доверието, което съм построил с екипа, имам опция да вземам участие интензивно в работния развой и интервенциите. Това доверие не идва елементарно – то се печели с неизменност, усърдие и отговорност и елементарно може да се загуби.
За мен това е освен самопризнание, само че и тласък да ставам все по-добър и да поемам все по-големи провокации.
- Какво съгласно Вас е най-ценното в това „ да се учиш посредством деяние “?
- Най-ценното в ученето посредством деяние е опцията да приложиш теорията в действителна обстановка и да развиваш уменията си в действително време. Добрият хирург би трябвало да е освен чудесно квалифициран теоретично, само че и убеден и умел на процедура – едното без другото не може да съществува.
Само когато работиш интензивно, можеш да усетиш фините елементи, да реагираш на непредвидени обстановки и да натрупаш опит, който те прави по-добър експерт и по-сигурен доктор. Практиката е мястото, където теорията оживява и става същинска мощ.
- Какво бихте споделили на сътрудник, който се колебае дали да избере за своя компетентност ортопедията?
- Да отдели време и в действителност да се запознае в елементи със специалността – с нейните провокации и с опциите, които предлага. Важно е да разбере плюсовете и минусите освен на ортопедията, само че и на хирургичните специалности като цяло.
Ако усети, че това е „ неговата “ компетентност, моят съвет е да се потопи напълно в дълбините ѝ – да изследва, учи, пробва и да одобри всяко предизвикателство като късмет за напредък. Тогава ще открие същинската магия и смисъл в тази специалност. Ортопедията не е лесна, само че е извънредно удовлетворяваща.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ