Д-р Людмила Емилова е лекар с три специалности – вътрешни

Тученицата /Portulaca oleracea/ е едногодишно тревисто растение от семейство Тучиницеви /Portulacaceae/. Повсеместно публикуваният из градините у нас сукулент постоянно има нежеланата и незаслужена популярност на скучен бурен. Всъщност е освен потребен, само че и има изненадващо гальовен и даже прелъстителен усет. Мнозина го съпоставят с този на краставицата.

Точно повода, че спада към сукулентните растения, може би обуславя нежната, сочна и свежа консистенция на пресните стъбла и листа, които могат елементарно да се трансфорат в прелестна добавка към разнообразни ястия. Най към този момент към разнородни салати и с привлекателно провокативни резултати към обичайния таратор.

За тученицата важи същото предписание, както при другите диворастящи зеленолистни – стъблата и листата се употребяват, преди растението да е изкласило, т.е. преди да е формирало семена. При тученицата тази фаза елементарно се разпознава – сега, в който прецъфти, красивите жълти цветове се заменят от плодове-кутийки с съществуване на присъщи дребни кафяви до черни семенца.

Хубавото е, че за разлика от доста други, освен това растение еднообразно привлекателни са и стъблата и листата. Още по-хубавото е, че нормално прясната, млада и непрецъфтяла тученица се явява при започване на юни, когато множеството диви и ядливи растения от дълго време са прецъфтели. Както споменахме, като характерен сукулент, тя съдържа огромно количество влага /около 93%/ и не е подобаваща са сушене, само че в прясно положение е неповторима.

С повишаване на интереса към природосъобразен метод на живот тученицата се радва на все по-голямо внимание и този факт има своето пояснение. По доста индикатори тя може с право да бъде наречена неповторима. Растението е извънредно богато на полиненаситени мастни киселини, само че забавното в тази ситуация е, че с изключение на голямо количество АЛА – алфа-линоленова киселина, съдържа и дребни количества от по-дълговерижната EПA – ейкозапентаенова киселина, която нормално е “запазена марка ” за животинските артикули и водораслите.

Точно заради богатото наличие на омега-3 постоянно я съпоставят даже с рибеното масло, само че това не е напълно подходящо заради обстоятелството, че въпреки всичко наличието е на АЛА, а не на ДХА – докозахексаенова киселина. Човешкият организъм може дейно да преобразува АЛА в ДХА, само че е належащо да се внимава с приема на омега-6, или по-общо казано, с потреблението на екстрахирани мазнини -като слънчогледовото олио да вземем за пример, които могат да попречват успеваемостта на процеса.

Подобно на множеството зеленолистни, тученицата е нискокалорична и богата на фибри. Това е добра вест за хората, борещи се с килограмите и несъразмерния вкус. Тя е отличен източник на витамин А /като провитамин/, витамини С и Е, също и на желязо, магнезий, калций, манган, мед и цинк. От потребното ѝ наличие също би трябвало да бъдат маркирани и приемливи количества на витамини от групата В и витамин К.
Тученицата се отличава и със характерни пигменти с антиоксидантно и противораково деяние – бета-цианин и бета-ксантин. Често споменавани са също противовирусното, антибактериално и противогъбично ѝ влияние при консумация. Има данни, сочещи я като благонадежден източник за справяне с настойчиво бодърствуване.

В нашата обичайната медицина растението, известно и с наименованието тлъстига, се употребило като пикочогонно средство и за справяне с анемия, скорбут, гинекологични премеждия, изчистване от паразити и други Приложение са намирали всички части- листа, стъбла, семенца, корени. Едва ли инцидентно в България- в Плевенския край, има село и река с името Тученица.

Наред с всичко позитивно, казано до тук, би трябвало да се означи, че прекаляването с количествата на тученицата не постоянно може да бъде единствено потребно. По наличие на оксалова киселина това растение превъзхожда даже считания за безспорен първенец – спанакът. Затова постоянно поучавам пациентите тученицата да не се употребява като съществена съставна част, а като добавка към салати и ястия. Така ще може да се възползваме от всички нейни преимущества, без да рискуваме поява на чревни раздразнения или образуване на оксалатни камъни в бъбреците.

Съавтор на публикацията на доктор Емилова е Веселин Станков.

Той е приключил Биологическия факултет на СУ “Кл. Охридски ”, компетентност екология и следдипломен курс нутрициология отново там. Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за отбрана на птиците и други екологични планове. Един от основателите на първия напълно веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на доктор Емилова.

Рецепти на съветник помощник Веселин Станков

Ядков таратор с тученица

Продукти:
Продукти за 4 порции по към 250 мл:
50 година сурово кашу,
50 година недопечен изкиснат във вода слънчоглед,
1 приблизително огромна краставица,
100 година стръкове тученица,
1 филиз свеж чесън,
1 суп. лъжица хранителна квас,
сок от 1 лимон,
копър и морска сол на усет
Приготовление:
Ядките, семената, водата, хранителната квас дружно със солта се блендират до приемане на ядково “мляко ”. Краставицата, копъра, тученицата и чесъна се наситняват благодарение на кухненски нож. Добавят се към млякото дружно със сока от лимон и всичко се разбърква доста добре. Оставя се да престои в ледник за към час.

Салата с тученица

Продукти за 1 порция:
1 наедрял розов домат,
50 година обезкостени маслини каламата,
50 година тофу,
2 стръка тученица,
листенца босилек на усет
Приготовление:
Приготовление: Доматът се обелва и нарязва на едри кръгчета. Тофуто и маслините се пасират до приемане на фина примес с консистенция и усет на крема сирене. Разпределя се върху кръгчетата домат. Тученицата и босилека се наситняват и се наръсват към към този момент приготвената салата.

Виж още: