Кой ли ще премахне тези лошите оттам, където те са днес?
Д-р Любомир Канов
Народонаселението гледа съдебно-прокурорския театър в България, именуван неправилно Правосъдие, със загрубял песимизъм, натрупван доста десетилетия преди и след 10 ноември 1989 година Той се ускорява още повече, когато най-корпулентния евроатлантик в страната обсеби най-главното говорене по въпроса, а и освен. Основното, което се вижда на повърхността с невъоръжено око е, че някои от притежателите на сейфовете с компромати за лица на висше равнище напоследък бяха отстранени от достъп до тях с точни изстрели, нормално в главата, за по-сигурно или изчезнаха безследно. Посредством тези сейфове с компромати и респектирането, рекетирането и контрола върху висшите хора в политиката и правораздаването, общо взето, се осъществяваха доста процеси по време на така наречен Демократичен преход в България. Разбира се,
като допълнение, постоянно играеше и патронът,
наред с моркова, който приемаше благовидната форма на рушвет, полови услуги на по-елитно равнище или на постове в страната.
Най-корпулентните оцеляваха, само че не постоянно несъмнено. Луканов може да свидетелства от Отвъдното за това. Наглостта в актуалният исторически миг се демонстрира в узурпирането на обществения, медиен и политически микрофон и громенето на корупцията от най-главните и най-едрите корупти. Те са хабитуалните представители на всяка неистина, с една изумителна говорна улесненост. Впрочем, това в никакъв случай не е било изненада, откогато сме
заживели затиснати под цървула
от победилите нашият народ червени комунисти, наследявани последователно от техните наследници и някогашни прислужници. То е все едно да се изненадваме, че Путин декларира пред целия свят, че е атакуван по едно и също време от Запада и от Украйна. Те са по този начин, тези хора. Такива са родени, по този начин са възпитани, такива ще си останат. Вчера са дейни борци против фашизма и капитализма, през днешния ден са милионери и капиталисти, на следващия ден са атлантисти, вдругиден ще предадат на враговете ни ключовете на личната ни страна. Съдбата им е от време на време да бъдат разстреляни в главата, различен път да платят някой различен да бъде “сготвен ” или заровен някъде на Витоша, трети път да се скрият някъде, само че общо взето, това не са щастливи хора с хубава орис.
Сейфовете съдържат компроматите и тайните на другите сходни на тях хиени, хищници, акули и банални криминали, само че в същото време предопределят и техният беден витален път. С цялостни сейфове с подлости и огромни банкови сметки, които най-после оставят на силиконовите дами след тях, когато се трансфорат в следващите улични трупове.
Какво остава за нас, елементарните и неосведомени фенове наблюдаващи този театър?
Остава ни да гледаме по какъв начин всякакви много
грозни хора, дегизирани като адвокати или политици,
приказват за процесуални дейности, институции и законодателство. Дават ни закони. Или играят на правоприлагащи органи. Тоест ползват някакви закони по отношение на нас, обществото. Спрямо кого и по какъв начин? Избирателно, по компроматен принцип? Или по съвест и в името на този по този начин наименуван народ?
Аз бях съден в миналото от онази система в името на този същият народ, като негов зложелател, тъй като не одобрявах комунизма. Онази система хващаше, убиваше, тероризираше и осъждаше почтени. Сегашната система оправдава отговорните. Най-отгоре в нея обаче най-успешно застават отново най-безсъвестните. Те вземат решение орисите ни и по тази причина нашите ориси, както прочее и техните, в последна сметка биват също толкоз нещастни. В неистини и измами не се живее добре.
Кой ли ще отстрани тези неприятните оттова, където те са през днешния ден?
Кой?
Самият Кой ли?
Народонаселението гледа съдебно-прокурорския театър в България, именуван неправилно Правосъдие, със загрубял песимизъм, натрупван доста десетилетия преди и след 10 ноември 1989 година Той се ускорява още повече, когато най-корпулентния евроатлантик в страната обсеби най-главното говорене по въпроса, а и освен. Основното, което се вижда на повърхността с невъоръжено око е, че някои от притежателите на сейфовете с компромати за лица на висше равнище напоследък бяха отстранени от достъп до тях с точни изстрели, нормално в главата, за по-сигурно или изчезнаха безследно. Посредством тези сейфове с компромати и респектирането, рекетирането и контрола върху висшите хора в политиката и правораздаването, общо взето, се осъществяваха доста процеси по време на така наречен Демократичен преход в България. Разбира се,
като допълнение, постоянно играеше и патронът,
наред с моркова, който приемаше благовидната форма на рушвет, полови услуги на по-елитно равнище или на постове в страната.
Най-корпулентните оцеляваха, само че не постоянно несъмнено. Луканов може да свидетелства от Отвъдното за това. Наглостта в актуалният исторически миг се демонстрира в узурпирането на обществения, медиен и политически микрофон и громенето на корупцията от най-главните и най-едрите корупти. Те са хабитуалните представители на всяка неистина, с една изумителна говорна улесненост. Впрочем, това в никакъв случай не е било изненада, откогато сме
заживели затиснати под цървула
от победилите нашият народ червени комунисти, наследявани последователно от техните наследници и някогашни прислужници. То е все едно да се изненадваме, че Путин декларира пред целия свят, че е атакуван по едно и също време от Запада и от Украйна. Те са по този начин, тези хора. Такива са родени, по този начин са възпитани, такива ще си останат. Вчера са дейни борци против фашизма и капитализма, през днешния ден са милионери и капиталисти, на следващия ден са атлантисти, вдругиден ще предадат на враговете ни ключовете на личната ни страна. Съдбата им е от време на време да бъдат разстреляни в главата, различен път да платят някой различен да бъде “сготвен ” или заровен някъде на Витоша, трети път да се скрият някъде, само че общо взето, това не са щастливи хора с хубава орис.
Сейфовете съдържат компроматите и тайните на другите сходни на тях хиени, хищници, акули и банални криминали, само че в същото време предопределят и техният беден витален път. С цялостни сейфове с подлости и огромни банкови сметки, които най-после оставят на силиконовите дами след тях, когато се трансфорат в следващите улични трупове.
Какво остава за нас, елементарните и неосведомени фенове наблюдаващи този театър?
Остава ни да гледаме по какъв начин всякакви много
грозни хора, дегизирани като адвокати или политици,
приказват за процесуални дейности, институции и законодателство. Дават ни закони. Или играят на правоприлагащи органи. Тоест ползват някакви закони по отношение на нас, обществото. Спрямо кого и по какъв начин? Избирателно, по компроматен принцип? Или по съвест и в името на този по този начин наименуван народ?
Аз бях съден в миналото от онази система в името на този същият народ, като негов зложелател, тъй като не одобрявах комунизма. Онази система хващаше, убиваше, тероризираше и осъждаше почтени. Сегашната система оправдава отговорните. Най-отгоре в нея обаче най-успешно застават отново най-безсъвестните. Те вземат решение орисите ни и по тази причина нашите ориси, както прочее и техните, в последна сметка биват също толкоз нещастни. В неистини и измами не се живее добре.
Кой ли ще отстрани тези неприятните оттова, където те са през днешния ден?
Кой?
Самият Кой ли?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ