Д-р Красимир Милев е първият лекар, започнал работа с д-р

Д-р Красимир Милев е първият доктор, почнал работа с доктор Емилова преди 23 години. Като основен доктор на центъра ползва натуралните форми на лекуване на десетки хиляди пациенти, помагайки им да реализират естественото равновесие на организма, наречено здраве. През 2014 година доктор Милев получава докторска степен от Борда по различна медицина в Калкута и става член на Международната организация на холистичните терапевти. Ето какво показа той пред Труд:

Често мои пациенти ми споделят: Д-р Милев, променил/а съм храненето си, пробвам се да заобикалям животинските храни, спортувам, само че все пак неприятният ми холестерол остава висок. Казаха ми, че това е по завещание и не мога да го понижа с изключение на с медикаменти. Така ли е и какво може да се направи?

Много неща могат да се създадат, ще отговоря и на този въпрос. Струва ми се значимо да напомня преди този момент някои съществени неща за холестерола, които доста пациенти не знаят.

Холестеролът е циклична лой (липид), безусловно нужна за биологичните функционалности на животинските организми. Той участва във всички тъкани, може да се създава в множеството кафези, а една от основните задания на черния дроб е да синтезира холестерол.

Съществуват и редица процеси в организма, в които холестеролът играе значима роля. Това са предаването на импулси сред нервните кафези, производството на витамин D, образуването на клетъчните обвивки, синтезата на полови хормони и производството на жлъчка. В този смисъл холестеролът е незаместим и нужен за живота, само че остатъкът от него може да бъде рисков.

От много десетилетия в медицината съществува общоприетата догадка за връзката сред храненето и сърдечно-съдовите болести. Според нея богатите на холестерол и наситени мазнини храни покачват равнището на холестерола в кръвта. А непотребното количество от него в тялото се отсрочва по стените на артериите под формата на плаки и ги втвърдява (атеросклероза), което по разнообразни механизми може да докара до блокиране на кръвоснабдяването в сърцето и мозъка и развиване на инфаркт или инсулт.

В днешно време тази доктрина е все по-критикувана от откривателите, които я дефинират като непълна и неотчитаща множеството други фактори, от които зависи положението на съдовете. Такива са кръвното налягане, кръвната захар, възрастта, пола, нездравословните привички, двигателната интензивност, хормоналния баланс и други

Макар холестероловата догадка да не е съвършена в опита си едностранчиво да изясни аргументите за атеросклерозата, за момента тя е най-хубавото, което имаме като доктрина. И върху нея са основани напъните да се понижи сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност в актуалния развъртян свят.

Като доктор, практикуващ в региона на предварителната защита, изисквам от всеки пациент когато изследва кръвта си, да ревизира и равнищата на сериозните мазнини – общ холестерол, липопротеини с висока компактност (HDL или наименуван още добър холестерол), липопротеини с ниска компактност (LDL или неприятен холестерол) и триглицериди. Това са комплицирани органични молекули, осъществяващи превоза на другояче водонеразтворимите мазнини посредством кръвта. От равнищата на изброените индикатори най-често се съди за риска от съдова атеросклероза.

Ето какви са естествените стойности на мазнините в кръвта. Приблизително общият холестерол би трябвало да е под 5, LDL под 3, а триглицеридите – под 2. Холестеролът от вид HDL вместо да се отсрочва, елементарно напуща кръвта и по тази причина го назоваваме добър холестерол. Поради това той би трябвало да е най-малко над 1.

Какво да вършим в случай че разберем, че някои от тези стойности са отвън нормите? Разбира се, не би трябвало да се изпада в суматоха, защото стресът повдига холестерола. Високите мазнини в кръвта не значат инфаркт или инсулт още на идващия ден, само че ни слагат в зоната на риска и са сигнал за внимание, който да ни накара да вземем профилактични ограничения.

Когато пациент с висок холестерол се обърне към доктор, той най-често получава рецепта с лекарство от групата на статините. Този вид лекарства бързо намаляват високите мастни индикатори, само че доколко понижават риска от тромбози и смъртността е противоречив въпрос в научните среди. За да се задържи холестеролът в норма, приемът на статини би трябвало да продължи с години, а от време на време – цялостен живот. Това време е задоволително за демонстрация на съществени странични резултати, касаещи разнообразни органи и системи в тялото. Затова водейки се от Хипократовия завет „ не вреди “, е редно първо да се обърнем към естествените средства за решение на казуса с високия холестерол. Към тях спадат изборът на здравословна храна, двигателната интензивност, редукцията на напрежението и нездравословните привички, билковите екстракти и хранителни добавки.

Холестеролът не е част от растителния свят и по тази причина веганското хранене е удобно и целесъобразно. Суровите растителни артикули като плодове, зеленчуци, покълнали семена, семки и ядки, а също и пълнозърнестите тестени и бобовите са богати на потребни мазнини и фибри. Последните имат способността да улавят и изнасят от храносмилателната система жлъчните киселини и по този начин отстраняват един от главните субстрати за произвеждане на холестерол. Редовната консумация на алкохол покачва равнището на триглицеридите, само че пък физическата интензивност ги редуцира. Някои билки, добавки със наличие на Омега-3 мастни киселини и други естествени артикули от време на време могат трайно да възстановяват високите серумни мазнини.

В редките случаи, в които изброеното не дава стремежи резултат, може да се намерения за тежката артилерия в лицето на медикаментите. Това най-често се случва, когато има наследствена обремененост във връзка с високия холестерол. Наричаме я още фамилна хиперхолестеролемия. Тя предизвиква съгласно статистиката до 10 % от ранно зародилите (преди 55 г.) сърдечносъдови болести. Но преди да намерения за медикаменти, човек с фамилна обремененост би трябвало да опита да промени храненето си, двигателната интензивност, да направи разтоварващ режим за тялото, каквото е омекотеното недояждане на плодове и чай. Важно е и храненето по-късно. Трябва да отбележим обаче, че има доста храни с богато наличие на холестерол, само че даже цялостното им изключване не води елементарно до нормализиране на мастните равнища в кръвта. Така е тъй като единствено към 25% от холестерола постъпва извън, а останалите 75% се синтезират в организма – главно в черния дроб и тънките вътрешности. Все отново има опция отклонението да се усъвършенства с усъвършенстване на храненето. Бялата кристална захар и глюкозо-фруктозния сироп, присъстващ в множеството сладки храни са мощни индуктори на холестероловата синтеза. Свеждането им до най-малко в менюто е начална стъпка в битката с атеросклерозата, захарния диабет и наднорменото тегло.

Количеството на холестерола и неговите фракции би трябвало се интерпретира изхождайки от цялостното здравословно положение, а корекцията му не трябва да се трансформира в самоцел. Стремежът това да стане непременно може да докара до нарушавания, по-опасни от рисковете, които желаем да избегнем. Твърде ниският холестерол в кръвта също е нездравословен и нежелателен. Здравето е положение на динамично равновесие сред обособените органи и системи и към неговото естествено самоподдържане би трябвало да са ориентирани напъните ни.

Още от Здраве