Д-р Красимир Ангелов: Зачестяват респираторните инфекции при хора в активна възраст
Д-р Красимир Ангелов е приключил медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Има приети специалности по вътрешни заболявания, пневмология и фтизиатрия и кардиология. Работи поредно в УМБАЛ „ Проф. доктор Стоян Киркович “ в Стара Загора и други лечебни заведения в града, след което постъпва на работа в Отделението за кардиологична рехабилитация към НКБ.
От 2006 година е част от екипа на УМБАЛ „ Лозенец “. През 2019 г. е назначен като пулмолог в Клиника по вътрешни заболявания, през същата година дружно със своя сътрудник доктор Таков минава триседмично образование за белодробни трансплантации в Хановер и след това двамата вземат участие в подбора и следенето на единствения белодробно трансплантиран в България в УМБАЛ „ Лозенец “.
В момента е шеф на Клиниката по вътрешни заболявания в болничното заведение.
Днес беседваме с доктор Ангелов за болесттите, които се срещат по-често през студения сезон и факторите, които въздействат на тяхното пораждане и протичане.
Д-р Ангелов, в сезона на острите респираторни болести какви пациенти търсят най-често помощта ви?
Както е известно, през есенно-зимния сезон заради редица аргументи се усилва заболеваемостта от респираторни инфекции. Най-често това са вирусни болести, които засягат всички възрастови групи от популацията. В сегашния миг заради разпространяването на грип вид А, както и на други респираторни вируси, все по-често търсят помощ хора в дейна възраст, които реализират контакт в градския превоз или на работното си място, или имат други обществени контакти. Нека не забравяме, че макар постигнатите резултати след 2-годишна пандемия – имам поради постигнатия следваксинационен и естествено добит след преболедуване имунитет – към момента има, и то значително, пациенти с COVID-19. За благополучие, протичането на последните разновидности е по-леко. По-редки са затрудненията със засягане на белите дробове и дихателна непълнота.
Пациентите с хронични болести и тези в по-напреднала възраст сякаш са по-малко, евентуално тъй като заради по-студеното време, а и заради естеството на хроничните си болести са лимитирали контактите си, което понижава честотата измежду този контингент.
Не е загадка, че най-често болесттите на дихателната система засягат пушачите. Каква част от пациентите попадат в тази група и има ли съгласно Вас настройка у тях да се откажат от този табиет?
Първоначално пушенето поврежда дихателните пътища и алвеолите в тях. В тютюневият пушек се съдържат над 5000 съставки, които имат извънредно нападателен резултат върху естествената отбрана на дихателната система. Една част от тях имат пряк отровен резултат, а друга провокират оксидативен стрес. Ефектите са сложни – увреждането е механично, химично, токсично и даже термично. Често белодробната болест може да отнеме години, с цел да стане забележима, а това значи, че постоянно не се диагностицира, до момента в който не стане много напреднала. В резултат на тютюнопушенето се извеждат напред в статистиките като социалнозначими болести ХОББ и бронхо-алвеоларният карцином. Не са редки и случаите на обостряне на астма. Да, една огромна част от пациентите са пушачи. Някои от тях имат дълъг стаж в това отношение. За страдание една дребна част от тях обмислят да се откажат от този нездравословен табиет. В сезона на острите респираторни болести едни от най-често посещаващите лекарските кабинети са пушачи с остър продължителен бронхит и влошена ХОББ.
Повишава ли се честотата на ХОББ през последните години? Според статистиката на СЗО това е болестта, което ще се изравни по разпространяване дружно с заболяванията на сърцето и рака?
Да, статистическите разбори сочат, че хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на опазването на здравето в международен мащаб през последните години, обвързван най-много с тютюнопушенето, като разпространяването и честотата се усилват. По данни на Световната здравна организация към 10% от популацията на планетата страда от болестта, като всяка година се записват близо 3 милиона смъртни случаи. Хроничната обструктивна белодробна болест визира един на всеки 10 възрастни и е третата водеща причина за гибел в международен мащаб съгласно данни на СЗО. ХОББ е постоянно срещано респираторно заболяване и смъртните случаи заради ХОББ през 2019 година са към 3.23 млн. Леталният излаз при огромна част от пациентите е резултат от затрудненията, до които води заболяването. Очакванията са, че до 2060 година смъртните случаи на пациенти с това заболяване ще надвишават 5,4 млн. души заради високата експозиция на рискови фактори и застаряващото население.
През 2022 година беше стартирана акция, проведена от Глобалната организация за лекуване на ХОББ (GOLD), като фокусът пада върху рисковите фактори, които способстват за появяването и развиването на заболяването. Доказано е, че тютюнопушенето (включително и пасивното) е главната причина за появяването на болестта. Около 15% от всички пушачи развиват заболяването. Затова някои назовават ХОББ „ болест на пушачите ”. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, употребявани в семейството и за отопление, както и промишленият прахуляк и химически сътрудници като пари и пушек, социално-икономическият статус (напр. невисок банкет с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е и други), полът, възрастта и други Лошото развиване на белите дробове вследствие на недохранване, инфекции и/или пасивното излагане на вътрешни и външни замърсители както преди, по този начин и след раждането, също може да докара до появяването на болестта. Ограничаването на рисковите фактори е от значително значение за понижаване на случаите на ХОББ в идващите години.
Правилното диагностициране на болестта може да предотврати продължителното страдалчество за пациентите. За страдание, постоянно болните се обръщат към доктор едвам откакто болестта е прогресирало. В по-напреднал етап ХОББ води до усложнения при осъществяването на естествени ежедневни действия вкъщи или на работното място, повишение на разноските за здравно лекуване и спомагателна финансова тежест за пациентите. Затова е належащо непрестанно и непрекъснато да се коментира по какъв начин може да се реализира профилактика на това заболяване. А тя включва: отвод от тютюнопушенето и преустановяване излагането на тютюнев пушек (по опция отбягване и на пасивното); навреме и дейно лекуване на възпалителните болести на горните дихателни пътища и белите дробове, изключително в детската възраст; повишение на имунната отбрана на организма посредством извършения и нараснала двигателна интензивност (спорт, туризъм), здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика; прекратяване излагането на въздействието на рисковите фактори (вредни вещества) от атмосферния въздух и работната среда.
ХОББ не е присъда за хората, страдащи от нея. Ако се съблюдават предписанията на лекуващия доктор, те могат в забележителна степен да подобрят качеството на живот си.
Напоследък една постоянно коментирана тематика е връзката сред мръсния въздух и заболяванията на дихателната система. Осъзнава ли обществото нуждата от повече ограничения за запазване чистотата на въздуха, изключително в огромните градове?
Замърсяването на въздуха е важен рисков фактор за здравето в Европа и целия свят. Проведено изследване сподели, че то е измежду десетте съществени рискови фактори за здравето в международен мащаб. Според данните към 7 милиона души в света са умряли прибързано заради замърсяването, за Европейския съюз в този аспект жертвите са към 400 000 души. Освен това прогнозите са, че през 2050 година замърсяването на атмосферния въздух ще стане съществена причина за смъртните случаи, свързани с околната среда, в международен мащаб. През 2010 година в България нездравословното влияние на фините прахови частици (специално на ФПЧ 2,5) и озона е довело до преждевременната гибел на над 11 000 души. Сами разбирате, че това е доста сериозен проблем. Научни проучвания демонстрират, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за здравето на децата и даже за диабет. Особено мощно са наранени чувствителни и уязвими групи като бременните дами, децата, възрастните и към този момент страдащите от респираторни и други съществени болести, както и групите с ниски приходи. Замърсеният въздух е примес от течни, твърди и газообразни съставки, включително SO2, NO2, летливи, полулетливи и фини прахови частици - ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10, като съставът му варира в необятни граници. В България концентрацията на ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10 е доста по-висока от стойностите, от равнищата в предписанията на Европейския съюз и СЗО. Излагането на атмосферни замърсители може да отключи развиване на астма, да докара до утежняване на към този момент налично респираторно заболяване и да предизвика развиване и/или напредване на хронични болести, в това число ХОББ, емфизем и рак на белите дробове. Броят на смъртните случаи от ХОББ е повишен с над 60% през последните 20 години, като замърсяването на въздуха е значим рисков фактор в резултат на възпалението като имунна реакция.
Здравните експерти и медицинските специалисти обръщат все по-сериозно внимание на замърсяването на въздуха и ролята на изгарянето на въглища, както и от излъчванията вследствие огромния авто трафик, и непрекъснато акцентират големите опасности за здравето от неприятното качеството на въздуха, който дишаме. Българските лекари и здравни специалисти доста навременно осведомят своите пациенти и обществеността, че настоящото замърсяване на въздуха води до неподходящи последствия за здравето и че подобряването на качеството на въздуха води до по-добро здраве.
До огромна степен обаче решаването на този проблем зависи освен от българските лекари и здравните специалисти, само че и от дейностите на институциите – включително Министерството на здравеопазването, Здравната комисия на Народното събрание, Общинските администрации в огромните градове. Важна стъпка в тази посока е решението на Столичния общински съвет за разширение на синята и зелената зони, както и тласъците за прилагане на столичния градски превоз, с оглед понижаване на автомобилния трафик и съкращаване на нездравословните излъчвания в централната част на София. Но това са единствено едни дребни стъпки в вярната посока за запазване здравето на българските жители.
Друг сериозен проблем след края на пандемията е постковид синдромът. Как е проведен в болница „ Лозенец “ приемът на пациенти, прекарали коронавирусна зараза?
Известен факт е, че Коронавирус пандемията нанесе доста съществени провали върху обществото в България в здравен, обществен и стопански аспект. През цялото време на пандемията УМБАЛ „ Лозенец “ беше ангажирана с оказване на амбулаторна и болнична помощ на потърпевшите от това съществено и в множеството случаи, както видяхме – тежко протичащо и нерядко завършващо със гибел заболяване. През интервала ноември 2021 – март 2022 година болничното заведение беше трансформирана и реорганизирана в Коронавирус болница, с 40 интензивни и 36 неинтензивни кревати. Понастоящем ние сме ангажирани с провеждането на амбулаторни прегледи, следене и проучвания – кръвни и образни, на пациенти, преболедували коронавирусната зараза и страдащи от постковиден синдром.
При пациенти с персистиращи признаци и прояви на дихателна непълнота в резултат на преболедуване когато това се постанова се реализира и хоспитализация – с оглед лекуване, облекчение и възстановяване на положението, както и възобновяване на по-добро качество на живот. В момента Университетска болница „ Лозенец “ създава няколко пакета за следене на пациенти с постковиден синдром, включващи клиничен обзор при пулмолог, кръвни и образни проучвания (рентгенография или компютърна томография на бели дробове, при тези пациенти, при които се постанова следене на провалите в белодробния паренхим), както и консултация с кардиолог, ЕКГ, ехокардиография при пациентите със сърдечни проблеми след инфекцията.
Ако можете да дадете систематизиран съвет – коя е най-ефективната предварителна защита на респираторните болести в студения сезон?
Няма да Ви кажа нещо, което не знаете. На първо място, дано не забравяме носенето на защитни маски, изключително в местата със скупчване на доста хора. Освен нормалните респираторни вируси в този момент настава и грипна вълна, както нерядко към момента има и хора, които боледуват от Коронавирус, въпреки и в доста по-лека форма. Добре е да си спомняме за съблюдаване на отдалеченост, миене на ръцете. Много значим миг в профилактиката са режимът на хранене – банкет на храна, богата на витамини – плодове и зеленчуци, и двигателната интензивност, които укрепват и покачват естествените защитни сили. Там където е допустимо, ограничението на обществените контакти също би имало значително значение.
От 2006 година е част от екипа на УМБАЛ „ Лозенец “. През 2019 г. е назначен като пулмолог в Клиника по вътрешни заболявания, през същата година дружно със своя сътрудник доктор Таков минава триседмично образование за белодробни трансплантации в Хановер и след това двамата вземат участие в подбора и следенето на единствения белодробно трансплантиран в България в УМБАЛ „ Лозенец “.
В момента е шеф на Клиниката по вътрешни заболявания в болничното заведение.
Днес беседваме с доктор Ангелов за болесттите, които се срещат по-често през студения сезон и факторите, които въздействат на тяхното пораждане и протичане.
Д-р Ангелов, в сезона на острите респираторни болести какви пациенти търсят най-често помощта ви?
Както е известно, през есенно-зимния сезон заради редица аргументи се усилва заболеваемостта от респираторни инфекции. Най-често това са вирусни болести, които засягат всички възрастови групи от популацията. В сегашния миг заради разпространяването на грип вид А, както и на други респираторни вируси, все по-често търсят помощ хора в дейна възраст, които реализират контакт в градския превоз или на работното си място, или имат други обществени контакти. Нека не забравяме, че макар постигнатите резултати след 2-годишна пандемия – имам поради постигнатия следваксинационен и естествено добит след преболедуване имунитет – към момента има, и то значително, пациенти с COVID-19. За благополучие, протичането на последните разновидности е по-леко. По-редки са затрудненията със засягане на белите дробове и дихателна непълнота.
Пациентите с хронични болести и тези в по-напреднала възраст сякаш са по-малко, евентуално тъй като заради по-студеното време, а и заради естеството на хроничните си болести са лимитирали контактите си, което понижава честотата измежду този контингент.
Не е загадка, че най-често болесттите на дихателната система засягат пушачите. Каква част от пациентите попадат в тази група и има ли съгласно Вас настройка у тях да се откажат от този табиет?
Първоначално пушенето поврежда дихателните пътища и алвеолите в тях. В тютюневият пушек се съдържат над 5000 съставки, които имат извънредно нападателен резултат върху естествената отбрана на дихателната система. Една част от тях имат пряк отровен резултат, а друга провокират оксидативен стрес. Ефектите са сложни – увреждането е механично, химично, токсично и даже термично. Често белодробната болест може да отнеме години, с цел да стане забележима, а това значи, че постоянно не се диагностицира, до момента в който не стане много напреднала. В резултат на тютюнопушенето се извеждат напред в статистиките като социалнозначими болести ХОББ и бронхо-алвеоларният карцином. Не са редки и случаите на обостряне на астма. Да, една огромна част от пациентите са пушачи. Някои от тях имат дълъг стаж в това отношение. За страдание една дребна част от тях обмислят да се откажат от този нездравословен табиет. В сезона на острите респираторни болести едни от най-често посещаващите лекарските кабинети са пушачи с остър продължителен бронхит и влошена ХОББ.
Повишава ли се честотата на ХОББ през последните години? Според статистиката на СЗО това е болестта, което ще се изравни по разпространяване дружно с заболяванията на сърцето и рака?
Да, статистическите разбори сочат, че хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на опазването на здравето в международен мащаб през последните години, обвързван най-много с тютюнопушенето, като разпространяването и честотата се усилват. По данни на Световната здравна организация към 10% от популацията на планетата страда от болестта, като всяка година се записват близо 3 милиона смъртни случаи. Хроничната обструктивна белодробна болест визира един на всеки 10 възрастни и е третата водеща причина за гибел в международен мащаб съгласно данни на СЗО. ХОББ е постоянно срещано респираторно заболяване и смъртните случаи заради ХОББ през 2019 година са към 3.23 млн. Леталният излаз при огромна част от пациентите е резултат от затрудненията, до които води заболяването. Очакванията са, че до 2060 година смъртните случаи на пациенти с това заболяване ще надвишават 5,4 млн. души заради високата експозиция на рискови фактори и застаряващото население.
През 2022 година беше стартирана акция, проведена от Глобалната организация за лекуване на ХОББ (GOLD), като фокусът пада върху рисковите фактори, които способстват за появяването и развиването на заболяването. Доказано е, че тютюнопушенето (включително и пасивното) е главната причина за появяването на болестта. Около 15% от всички пушачи развиват заболяването. Затова някои назовават ХОББ „ болест на пушачите ”. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, употребявани в семейството и за отопление, както и промишленият прахуляк и химически сътрудници като пари и пушек, социално-икономическият статус (напр. невисок банкет с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е и други), полът, възрастта и други Лошото развиване на белите дробове вследствие на недохранване, инфекции и/или пасивното излагане на вътрешни и външни замърсители както преди, по този начин и след раждането, също може да докара до появяването на болестта. Ограничаването на рисковите фактори е от значително значение за понижаване на случаите на ХОББ в идващите години.
Правилното диагностициране на болестта може да предотврати продължителното страдалчество за пациентите. За страдание, постоянно болните се обръщат към доктор едвам откакто болестта е прогресирало. В по-напреднал етап ХОББ води до усложнения при осъществяването на естествени ежедневни действия вкъщи или на работното място, повишение на разноските за здравно лекуване и спомагателна финансова тежест за пациентите. Затова е належащо непрестанно и непрекъснато да се коментира по какъв начин може да се реализира профилактика на това заболяване. А тя включва: отвод от тютюнопушенето и преустановяване излагането на тютюнев пушек (по опция отбягване и на пасивното); навреме и дейно лекуване на възпалителните болести на горните дихателни пътища и белите дробове, изключително в детската възраст; повишение на имунната отбрана на организма посредством извършения и нараснала двигателна интензивност (спорт, туризъм), здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика; прекратяване излагането на въздействието на рисковите фактори (вредни вещества) от атмосферния въздух и работната среда.
ХОББ не е присъда за хората, страдащи от нея. Ако се съблюдават предписанията на лекуващия доктор, те могат в забележителна степен да подобрят качеството на живот си.
Напоследък една постоянно коментирана тематика е връзката сред мръсния въздух и заболяванията на дихателната система. Осъзнава ли обществото нуждата от повече ограничения за запазване чистотата на въздуха, изключително в огромните градове?
Замърсяването на въздуха е важен рисков фактор за здравето в Европа и целия свят. Проведено изследване сподели, че то е измежду десетте съществени рискови фактори за здравето в международен мащаб. Според данните към 7 милиона души в света са умряли прибързано заради замърсяването, за Европейския съюз в този аспект жертвите са към 400 000 души. Освен това прогнозите са, че през 2050 година замърсяването на атмосферния въздух ще стане съществена причина за смъртните случаи, свързани с околната среда, в международен мащаб. През 2010 година в България нездравословното влияние на фините прахови частици (специално на ФПЧ 2,5) и озона е довело до преждевременната гибел на над 11 000 души. Сами разбирате, че това е доста сериозен проблем. Научни проучвания демонстрират, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за здравето на децата и даже за диабет. Особено мощно са наранени чувствителни и уязвими групи като бременните дами, децата, възрастните и към този момент страдащите от респираторни и други съществени болести, както и групите с ниски приходи. Замърсеният въздух е примес от течни, твърди и газообразни съставки, включително SO2, NO2, летливи, полулетливи и фини прахови частици - ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10, като съставът му варира в необятни граници. В България концентрацията на ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10 е доста по-висока от стойностите, от равнищата в предписанията на Европейския съюз и СЗО. Излагането на атмосферни замърсители може да отключи развиване на астма, да докара до утежняване на към този момент налично респираторно заболяване и да предизвика развиване и/или напредване на хронични болести, в това число ХОББ, емфизем и рак на белите дробове. Броят на смъртните случаи от ХОББ е повишен с над 60% през последните 20 години, като замърсяването на въздуха е значим рисков фактор в резултат на възпалението като имунна реакция.
Здравните експерти и медицинските специалисти обръщат все по-сериозно внимание на замърсяването на въздуха и ролята на изгарянето на въглища, както и от излъчванията вследствие огромния авто трафик, и непрекъснато акцентират големите опасности за здравето от неприятното качеството на въздуха, който дишаме. Българските лекари и здравни специалисти доста навременно осведомят своите пациенти и обществеността, че настоящото замърсяване на въздуха води до неподходящи последствия за здравето и че подобряването на качеството на въздуха води до по-добро здраве.
До огромна степен обаче решаването на този проблем зависи освен от българските лекари и здравните специалисти, само че и от дейностите на институциите – включително Министерството на здравеопазването, Здравната комисия на Народното събрание, Общинските администрации в огромните градове. Важна стъпка в тази посока е решението на Столичния общински съвет за разширение на синята и зелената зони, както и тласъците за прилагане на столичния градски превоз, с оглед понижаване на автомобилния трафик и съкращаване на нездравословните излъчвания в централната част на София. Но това са единствено едни дребни стъпки в вярната посока за запазване здравето на българските жители.
Друг сериозен проблем след края на пандемията е постковид синдромът. Как е проведен в болница „ Лозенец “ приемът на пациенти, прекарали коронавирусна зараза?
Известен факт е, че Коронавирус пандемията нанесе доста съществени провали върху обществото в България в здравен, обществен и стопански аспект. През цялото време на пандемията УМБАЛ „ Лозенец “ беше ангажирана с оказване на амбулаторна и болнична помощ на потърпевшите от това съществено и в множеството случаи, както видяхме – тежко протичащо и нерядко завършващо със гибел заболяване. През интервала ноември 2021 – март 2022 година болничното заведение беше трансформирана и реорганизирана в Коронавирус болница, с 40 интензивни и 36 неинтензивни кревати. Понастоящем ние сме ангажирани с провеждането на амбулаторни прегледи, следене и проучвания – кръвни и образни, на пациенти, преболедували коронавирусната зараза и страдащи от постковиден синдром.
При пациенти с персистиращи признаци и прояви на дихателна непълнота в резултат на преболедуване когато това се постанова се реализира и хоспитализация – с оглед лекуване, облекчение и възстановяване на положението, както и възобновяване на по-добро качество на живот. В момента Университетска болница „ Лозенец “ създава няколко пакета за следене на пациенти с постковиден синдром, включващи клиничен обзор при пулмолог, кръвни и образни проучвания (рентгенография или компютърна томография на бели дробове, при тези пациенти, при които се постанова следене на провалите в белодробния паренхим), както и консултация с кардиолог, ЕКГ, ехокардиография при пациентите със сърдечни проблеми след инфекцията.
Ако можете да дадете систематизиран съвет – коя е най-ефективната предварителна защита на респираторните болести в студения сезон?
Няма да Ви кажа нещо, което не знаете. На първо място, дано не забравяме носенето на защитни маски, изключително в местата със скупчване на доста хора. Освен нормалните респираторни вируси в този момент настава и грипна вълна, както нерядко към момента има и хора, които боледуват от Коронавирус, въпреки и в доста по-лека форма. Добре е да си спомняме за съблюдаване на отдалеченост, миене на ръцете. Много значим миг в профилактиката са режимът на хранене – банкет на храна, богата на витамини – плодове и зеленчуци, и двигателната интензивност, които укрепват и покачват естествените защитни сили. Там където е допустимо, ограничението на обществените контакти също би имало значително значение.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ