Д-р Кенет Дока е професор по геронтология в университета в

Д-р Кенет Дока е професор по геронтология в университета в Ню Рошел и старши съветник в „ Hospice Foundation of America “, създател е на книги, свързани със скръбта, която гибелта непроменяемо води в живота ни, и упътвания за това по какъв начин да я приемем и да се научим да живеем с нея.

В книгата си „ Скръбта е странствуване “ доктор Дока изяснява по какъв начин някои от най-големите ни загуби могат да останат неразпознати от приятелите и фамилията ни и даже от самите нас:

Да загубим човек, който в миналото сме познавали

Понякога хората, които обичате, се трансформират доста. Те са към момента в живота ви, само че не по метода, по който си спомняте или по който в миналото сте ги познавали.

Болестите постоянно трансформират хората, изключително психологичните болести или деменцията, при която човек към момента е с нас, само че не е този, който сме познавали.

Връзките, които ни обвързват един с различен, споделените мемоари и даже личността към този момент не са налични. Понякога измененията могат да бъдат в действителност шокиращи.

Майката на моя клиентка е израснала в сегрегирания Юг. Нейната щерка се гордее, че тя е била деен участник в придвижването за цивилен права, макар че поради това е изгубила приятелите си и се е отчуждила от фамилията си.

Майка й с горделивост разказвала историята по какъв начин като подрастващо момиче, предиздвикала цялата си черква, цялостна единствено с бели хора, да се засрами по време на службите…

Но все пак, когато майка й получила деменция, тя почнала да употребява расистки обиди. Речникът й освен шокирал щерка й, само че и сложил под подозрение действителните вярвания на майка й. Била ли е в действителност този прогресивен човек, който е вярвала, че е?

Други болести също могат да основат сходно възприятие за загуба
Травматичното увреждане на мозъка нормално визира всички равнища на психологичната функционалност.

Може да скърбим за хора, които потъват в психологични болести, алкохолизъм или приложимост на опиати.

Положителните промени също могат да провокират тъга, когато даден човек стане друг от този, който е бил в миналото, този, който сме познавали и обичали.

Клиентът ми Тристан претърпява това, откакто брат му се отдава на религията. В началото той се радвал, че брат му е намерил своята разтуха, въпреки тя да не е отговаряла на неговите разбирания. Но доста скоро Тристан почувствал, че поддържа връзка все по-трудно с брат си, който към този момент даже не желае да пият по бира и водил единствено религиозни диалози със фамилията си.

Абигейл също се почувствала горда, когато мъжът й се включил към „ Анонимните алкохолици “ след тежка и дълга битка с пристрастяването, която съвсем унищожила брака им.

Но въпреки всичко й е било неприятно и мъчно да се откаже от „ хората, местата и нещата “ от остарелия си живот и изключително от играта на дартс в клуба, който брачният партньор й почнал да заобикаля, с цел да може да остане изтрезнял.

Въпреки че Аби се гордее с мъжа си и изцяло поддържа напъните му да пребори зависимостта си към алкохола, на нея й липсват някои обичани неща от предходния им живот.

Да загубиш човек, който към момента не си изгубил

Преждевременната тъга е термин, който свързваме със скръбта, която изпитваме поради непосредствен с нелечимо заболяване.

Семейство, близки и другари, които се грижат за болния, изпитват постоянно преждевременна тъга, до момента в който чакат неизбежната гибел.

Влошаване на здравето, даже единствено догатките, когато диагнозата към момента не е доказана, може да са извор на тъга освен за болния, само че и за неговите обичани хора.

И това е по този начин, тъй като ненадейно губим света, който познаваме и който одобряваме за даденост. В сходна обстановка са прекършени всички наши усеща, мисли и проекти за бъдещето, в това число възприятието ни за сигурност и сигурност. Бъдещето, към което гледаме, към този момент не е това, което до неотдавна сме си представяли.

При Крейг и неговата брачна половинка, която е диагностицирана с рак на панкреаса, заболяването трансформира напълно живота им и анулира фантазиите им, включващи обиколка на света, когато се пенсионират…

Със задълбочаването на заболяването, ние продължаваме да скърбим и да усещаме по какъв начин губим още и още неща…

Да загубиш този, който в миналото си бил

Скоро, до момента в който дружно с внуците си чаках учебния рейс, дочух дребния ми комшия да споделя на майка си, че през вчерашния ден към този момент е бил на градина, за какво и през днешния ден би трябвало да върви. Тя му изясни търпеливо, че ще върви на детска градина 5 дни в седмицата. Детето я погледна разочаровано, разплака се и сподели: „ Но това трансформира всичко! “.

И е тъкмо по този начин. Когато порастваме, се трансформира всичко. Някои от измененията претърпяваме по-леко за разлика от други, които надълбоко ни засягат.

Пример за това е раждането на дете – може би с години сте чакали това събитие и сте изпълнени с невероятна наслада. Но в това време осъзнавате, че животът ви към този момент ще е различен; осъзнавате, че през идващите няколко десетилетия свободата ви ще бъде лимитирана, а за прочут интервал от време сънят ви също.

Всеки преход в нашия живот, без значение какъв брой позитивен е той, крие своите секрети. Радостта и тръпката, която усещате от триумфа ви на изпита по кормуване, вземането на шофьорска брошура, всичко това има толкоз огромно значение за вас – то е знак за напредъка ви в живота, за зрялост и дава обещание завършения и независимост.

Но в този момент си представете болката и скръбта, които ви повалят, когато поради заболяване или преклонна възраст сте принудени да се разделите с тъкмо тази брошура и всичко това, което тя значи за вас…

Не забравяйте: тъгата завладява сърцето ни освен поради гибел, тя постоянно е и надълбоко обвързвана с разлъка и обвързаност.

Хората доста постоянно изпитват непостижимо страдалчество, даже без да са се изправяли лице в лице със гибелта на обичан човек. Освен това, в тези случаи на непризнати загуби, постоянно близките не регистрират тъгата, която изпитваме.

Но човек може да изпитва тъга от всякаква загуба – на обичано място, на близки, на всеки и всичко, към което сме били привързани. Не съществува лист, който би могъл да обхване всички благоприятни условия.

За да съумеете да се справите с тъгата, може да се наложи да потърсите помощта на човек, с който ви е елементарно да споделяте, или групи за взаимопомощ, които могат да ви окажат поддръжка.

Но преди да предприемете тази стъпка, първо би трябвало да сте наясно със скръбта си, би трябвало да осъзнаете, че страстите ви не са безсмислени. Това е единственият метод, който ще ви помогне да се почувствате по-добре.

Помнете: Не сте единствените, които страдат в сходни обстановки. И бъдете сигурни: не сте сами!

Редактор: Ина Фенерова
Инфо: psychology.framar.bg