Председателят на Централната военномедицинска комисия към ВМА, полк. д-р Георги Филипов пред „Труд“: Проблем е да се намерят мотивирани хора за военна служба
Д-р Георги Филипов не е измежду най-обичаните експерти във ВМА. И не тъй като не е добър доктор, а тъй като от него зависи ориста на бъдещите ни военни. Комисията, която доктор Филипов управлява дава мнение дали претендентите са годни за армията, т.е. дали са задоволително здрави, с цел да носят тежестите на армейската работа. Противно на упованията, полковник Филипов не наподобява непоколебим. Усмихнат, доброжелателен и образован, той е подготвен да дава отговор на всички въпроси. Дори и на неудобните…
– Преди дни се върна следващият ни контингент от Афганистан. През какви прегледи минават военните ни и постанова ли се да им се обезпечи и психична помощ?
– На 7 семптември се завърнаха 106 души от Афганистан. Едната група бе в Кандахар и участваше в взаимната защита на летището, а другата група бе в Кабул, където имаме военни съветници, командване и така нататък Прегледите на завръщащите се от задача са по-различни, в сравнение с прегледите, които вършим в комисията. Правят се по-разширени проучвания. Към всички общоприети прегледи от експерти на ВМА се прибавя и инфекционист, а в клиничната лаборатория се вършат и спомагателни проучвания, с които да установим дали военните ни са се срещали с хора с инфекциозни и паразитологични болести. Случва се да викаме военнослужещи още веднъж при нас, с цел да се доуточни даден проблем и в случай че се наложи да бъде лекуван в допълнение. За благополучие не сме срещали съществени инфекциозни болести. В базите хигиената е на доста високо равнище, храната е под сериозен надзор. Храната не е от мястото, където е задачата, тя се доставя с контейнери от други страни, предходна е съответния ветеринарен контрол…
– Откъде тогава се стига до инфекциозните болести при някои от военните ни?
– Около базите в Афганистан няма никаква растителност. Много постоянно има вятърни стихии и мръсотията, която към момента я има в обилие в Афганистан се носи из въздуха. Възможно е заразяването да става точно по този метод.
– Има ли военни с посттравматечен стрес?
– Не сме срещали такива хора. Работата на нашите психиатри е да проведат задълбочени беседи. Колегите ни от Центъра по предварителна защита на здравето редом с нас преглеждат военните от контингентите.
– Колко време продължавате да следите здравословното положение на завърналите се от задача?
– Контролът отдалечено го организираме ние, до момента в който приключим всички протоколи на хората, които са се завърнали. На към? от хората от последната група им бяха назначени спомагателни проучвания поради отклонения в кръвната картина, в биохимията и поради болести, които са имали преди да заминат на задача и там са се обострили. Може би до месец-два ще приключим. Разбира се, военните ни, отивайки на работното си място, могат за разчитат и на помощта от сътрудниците във военномедицинските пунктове.
– Истина ли е, че най-пострадал от задачите е зъбният статус на военните ни?
– Зъбният статус не се унищожава по време на задачи. Знаете, че на огромна част от българското население зъбният статус е неприятен, нашите военнослужещи не вършат изключение. От това, което съм видял по време на задачи, че другите народи, изключително американците, са безупречни в това отношение.
– Как се прави подбора на лекари за задачите?
– Има комисия по подбора, която преценя всеки претендент какви благоприятни условия, качества и опит има. Предпочитат се хора с по-широка компетентност – интернисти, хирурзи, травматолози, които биха могли в усложнена конюнктура да реагират задоволително бързо и съответно.
– Бил сте на четири задачи. Разкажете за най-страшното, с което сте се сблъскал.
– По компетентност съм хирург, отидох като член на хирургичен екип. Изкарал съм всички задачи с един мой сътрудник. Единият път бяхме в база в Кабул под юрисдикцията на Франция, а вторият път базата бе под юрисдикцията на НАТО. Двете бази бяха с военнополеви лечебни заведения – едната бе от палатков вид, а другата бе в прелестна постройка до летището на Кабул. Бяхме част от огромен екип от французи, германци и португалци, които обслужваха ранени военнослужещи от НАТО. Част от локалното население също минаваше на прегледи през тази болница. Спомням си на втората задача през 2009 година в Кабул предстояха президентски избори, имаше доста набези и по базите, и в разнообразни точки на града. Атаките бяха най-вече с коли-бомби. И нашата база също бе атакувана. При гърмежа на колата-бомба бяха потърпевши много военни белгийци. Имаше трима убити и над 10 ранени. Единият имаше забито в главата железно парче. Спомням си, че в този ден нашият екип бе в отмора. Бях тръгнал към фитнеса, кагато чух тътена, а по-късно видях и дим. Веднага се върнах в болничното заведение, където се събрахме всички и започнахме обработка на ранените. В Афганистан се сблъсках с доста болежка, с доста контузии и с един доста измъчен народ. Там видях доста красиви деца и доста измъчени възрастни.
– Заричал ли сте се след следващата кола-бомба в никакъв случай повече да не ходите на задача?
– Не. До последната задача отивах с готовност. Ходех с мои другари с желанието да работим с сътрудници от други армии, да забележим нещо ново. Исках като боен хирург да видя по какъв начин се работи в бойна конюнктура. Имаше страшни моменти. На няколко пъти ни нападнаха базите с ракети, популярност Богу, че се взривяваха надалеч, само че въпреки всичко като чуеш по какъв начин свирва над главата ти…
– Има ли ваши сътрудници, обзети от така наречен мисионерска болест?
– Имаше такива сътрудници. Допреди няколко години, когато имахме медицински екипи в няколко военнополеви лечебни заведения в Афганистан едни и същи хора, изключително от цивилната здравна мрежа (от Троян, Севлиево, Трявна, Пловдив), се въртяха през шест месеца.
– В тръпката ли е обяснението на желанието им непрестанно да отпътуват на задачи?
– На първо място бих сложил финансовата позиция и по-късно адреналина. Мисиите фактически са страхотна школа. Мога да ви дам образец с сътрудник, който е един отличен хирург, който дълги години работи във ВМА, направи шест задачи, където натрупа сериозен опит. От четири години е в Германия и се развива сносно професионално – станал е началник на поделение, взел е и компетентност съдова хирургия и върви към началник на клиника в университетска болница.
– Казахте, че преди всичко е финансовата причина. По натовски стандарти ли се заплаща на лекарите ни по време на задачи?
– Не. Всяка страна заплаща на своите военнослужещи избрана сума. В България тази сума е закрепена, според от званието. Заплащането на българските военни е едно от най-ниските, само че това са опциите на страната.
– По-добре готови ли бяха от вас сътрудниците ви от Белгия, Франция, Съединени американски щати?
– Не, бих споделил. Винаги нашите лекари, които работеха в взаимните екипи се справяха отлично. Чувал съм от наши сътрудници, които бяха в Херат, покрай границата с Иран, че дълги години българските екипи са били единствените в тази военнополева болница и не са имали никакви професионални проблеми. В никакъв случай българската военна медицина не е по-зле от западната. Разликата е само в стандартите.
– Няма по какъв начин да не ви попитам и по болната тематика на министерството на защитата. Твърди се, че хем няма претенденти за военнослужещи, хем тези, които решат да служат отпадат всеобщо при тестванията. Каква е повода?
– Ще потегли малко по-отдалече. През 2006-2007 година стартира по-масовото приемане на кадрови бойци. Тогава имахме доста работа, тъй като имаше тълпи от претенденти, които желаеха да стават бойци. Тогава спирахме не по-малко в сравнение с стопираме сега, поради болести, които сме разкрили. И все пак за всяко вакантно място в армията имаше по няколко претендента.
– Какво се промени през годините?
– Медицинските стандарти, по които работим не се трансформираха. Тогава имаше по 5-6 претенденти за място, по-късно станаха по трима-четирима, а в последните една-две години по по-малко от човек за място. Т.е. който „ оцелее ” на финала той незабавно ще влезе в армията.
– Ясно ли е каква е повода за отлива?
– Комплексна е. Напоследък започнаха да настояват, че нашите критерии били високи. Изглеждат им високи, тъй като идват доста малко претенденти. Отпадът по болест съвсем не се е променял през годините – той се върти според от групата, която идва е сред 25 %. Стигали сме и до 35 %. Отделно станаха проблематични и тестванията по физическа подготовка, които се вършат от военните формирования. Оказа се, че младежите всеобщо не могат да покрият нормативите, които са заложени. Оказа се, че младежите, които желаят да станат кадрови военни всеобщо са с доста невисок общ разсъдък. Причината е, че при нас идва една избрана група хора – от дребните градове и села, без положително обучение, което да им разреши реализация тук-там с по-високо възнаграждение. За предходната година сме прегледали към 2500 претендента, а тази година няма и 1000.
– Какво би трябвало да се направи?
– Най-лесно е да се снижат критериите. И какво ще стане тогава? Може и да попълним свободните места в армията. Ако това се случи, тези хора ще се сблъскат с невъзможността да упражняват специалността си. Защото множеството войнишки специалности са свързани с боравене с военна техника. В момента в министерството на защитата има работна група, която ще разисква критериите на военномедицинската експертиза. Но в случай че не се издигне престижът на военнослужещите, претендентите ще са все по-малко и все по-некачествени хора ще аплайват за армията.
– Говорите за издигане на престижа, само че за какъв престиж става въпрос, когато заплащането е извънредно ниско?
– Авторитетът се реализира с няколко стъпки. Едната е съответно възнаграждение. Смешно е да приказваме за заплати от 600-700 лева на бойци в огромни градове. Става въпрос за младежи, част от които имат фамилии и деца. Как да заплащат квартира с такава заплата? Факт е, че даже в района, където е ситуирана Карловската бригада военният цех в Сопот дава над 1000 лева заплати. Всички знаят за какво има отлив от армията.
– А някой предложил ли е гратис висше обучение за бойците, процедура, която съществува в други армии?
– Това за бойците от други армии знам, че съществува. В американската войска не получават огромни заплати, само че по-късно образованието им е гратис. Не знам в България да се работи в тази посока. Но е неоспорим факт, че в случай че не се промени статутът на военнослужещите, не приказвам единствено за заплати, а и за ведомствени жилища и за други тласъци, вакантни места ще има, а претендентите ще стават все по-малко. Няма с какво да ги притеглим. Виждам и какви претенденти за военния университет идват – с дипломи от четири надолу. Изключение прави единствено Военноморското учебно заведение във Варна – там всяка година аплайват хора с висок триумф и доста стимулирани. Същото важи и за водачите и началник полети. Проблемът сега е да се намерят добре образовани и стимулирани хора за военна работа за войнишки длъжности и за Военния университет във Велико Търново.
Нашият посетител
Полк. доктор Георги Филипов е приключил Медицинска академия през 1992 година Още преди да стартира следването си става стипендиант на министерство на защитата. След привършване на здравното си обучение една година е на стаж във ВМА. От 1993 година работи по систематизиране във военни формирования. От 2004 година е в Централната военномедицинска комисия, на която от 1 юли 2015 година е ръководител. В интервала 2008-2012 година е бил на четири задачи в Афганистан.
– Преди дни се върна следващият ни контингент от Афганистан. През какви прегледи минават военните ни и постанова ли се да им се обезпечи и психична помощ?
– На 7 семптември се завърнаха 106 души от Афганистан. Едната група бе в Кандахар и участваше в взаимната защита на летището, а другата група бе в Кабул, където имаме военни съветници, командване и така нататък Прегледите на завръщащите се от задача са по-различни, в сравнение с прегледите, които вършим в комисията. Правят се по-разширени проучвания. Към всички общоприети прегледи от експерти на ВМА се прибавя и инфекционист, а в клиничната лаборатория се вършат и спомагателни проучвания, с които да установим дали военните ни са се срещали с хора с инфекциозни и паразитологични болести. Случва се да викаме военнослужещи още веднъж при нас, с цел да се доуточни даден проблем и в случай че се наложи да бъде лекуван в допълнение. За благополучие не сме срещали съществени инфекциозни болести. В базите хигиената е на доста високо равнище, храната е под сериозен надзор. Храната не е от мястото, където е задачата, тя се доставя с контейнери от други страни, предходна е съответния ветеринарен контрол…
– Откъде тогава се стига до инфекциозните болести при някои от военните ни?
– Около базите в Афганистан няма никаква растителност. Много постоянно има вятърни стихии и мръсотията, която към момента я има в обилие в Афганистан се носи из въздуха. Възможно е заразяването да става точно по този метод.
– Има ли военни с посттравматечен стрес?
– Не сме срещали такива хора. Работата на нашите психиатри е да проведат задълбочени беседи. Колегите ни от Центъра по предварителна защита на здравето редом с нас преглеждат военните от контингентите.
– Колко време продължавате да следите здравословното положение на завърналите се от задача?
– Контролът отдалечено го организираме ние, до момента в който приключим всички протоколи на хората, които са се завърнали. На към? от хората от последната група им бяха назначени спомагателни проучвания поради отклонения в кръвната картина, в биохимията и поради болести, които са имали преди да заминат на задача и там са се обострили. Може би до месец-два ще приключим. Разбира се, военните ни, отивайки на работното си място, могат за разчитат и на помощта от сътрудниците във военномедицинските пунктове.
– Истина ли е, че най-пострадал от задачите е зъбният статус на военните ни?
– Зъбният статус не се унищожава по време на задачи. Знаете, че на огромна част от българското население зъбният статус е неприятен, нашите военнослужещи не вършат изключение. От това, което съм видял по време на задачи, че другите народи, изключително американците, са безупречни в това отношение.
– Как се прави подбора на лекари за задачите?
– Има комисия по подбора, която преценя всеки претендент какви благоприятни условия, качества и опит има. Предпочитат се хора с по-широка компетентност – интернисти, хирурзи, травматолози, които биха могли в усложнена конюнктура да реагират задоволително бързо и съответно.
– Бил сте на четири задачи. Разкажете за най-страшното, с което сте се сблъскал.
– По компетентност съм хирург, отидох като член на хирургичен екип. Изкарал съм всички задачи с един мой сътрудник. Единият път бяхме в база в Кабул под юрисдикцията на Франция, а вторият път базата бе под юрисдикцията на НАТО. Двете бази бяха с военнополеви лечебни заведения – едната бе от палатков вид, а другата бе в прелестна постройка до летището на Кабул. Бяхме част от огромен екип от французи, германци и португалци, които обслужваха ранени военнослужещи от НАТО. Част от локалното население също минаваше на прегледи през тази болница. Спомням си на втората задача през 2009 година в Кабул предстояха президентски избори, имаше доста набези и по базите, и в разнообразни точки на града. Атаките бяха най-вече с коли-бомби. И нашата база също бе атакувана. При гърмежа на колата-бомба бяха потърпевши много военни белгийци. Имаше трима убити и над 10 ранени. Единият имаше забито в главата железно парче. Спомням си, че в този ден нашият екип бе в отмора. Бях тръгнал към фитнеса, кагато чух тътена, а по-късно видях и дим. Веднага се върнах в болничното заведение, където се събрахме всички и започнахме обработка на ранените. В Афганистан се сблъсках с доста болежка, с доста контузии и с един доста измъчен народ. Там видях доста красиви деца и доста измъчени възрастни.
– Заричал ли сте се след следващата кола-бомба в никакъв случай повече да не ходите на задача?
– Не. До последната задача отивах с готовност. Ходех с мои другари с желанието да работим с сътрудници от други армии, да забележим нещо ново. Исках като боен хирург да видя по какъв начин се работи в бойна конюнктура. Имаше страшни моменти. На няколко пъти ни нападнаха базите с ракети, популярност Богу, че се взривяваха надалеч, само че въпреки всичко като чуеш по какъв начин свирва над главата ти…
– Има ли ваши сътрудници, обзети от така наречен мисионерска болест?
– Имаше такива сътрудници. Допреди няколко години, когато имахме медицински екипи в няколко военнополеви лечебни заведения в Афганистан едни и същи хора, изключително от цивилната здравна мрежа (от Троян, Севлиево, Трявна, Пловдив), се въртяха през шест месеца.
– В тръпката ли е обяснението на желанието им непрестанно да отпътуват на задачи?
– На първо място бих сложил финансовата позиция и по-късно адреналина. Мисиите фактически са страхотна школа. Мога да ви дам образец с сътрудник, който е един отличен хирург, който дълги години работи във ВМА, направи шест задачи, където натрупа сериозен опит. От четири години е в Германия и се развива сносно професионално – станал е началник на поделение, взел е и компетентност съдова хирургия и върви към началник на клиника в университетска болница.
– Казахте, че преди всичко е финансовата причина. По натовски стандарти ли се заплаща на лекарите ни по време на задачи?
– Не. Всяка страна заплаща на своите военнослужещи избрана сума. В България тази сума е закрепена, според от званието. Заплащането на българските военни е едно от най-ниските, само че това са опциите на страната.
– По-добре готови ли бяха от вас сътрудниците ви от Белгия, Франция, Съединени американски щати?
– Не, бих споделил. Винаги нашите лекари, които работеха в взаимните екипи се справяха отлично. Чувал съм от наши сътрудници, които бяха в Херат, покрай границата с Иран, че дълги години българските екипи са били единствените в тази военнополева болница и не са имали никакви професионални проблеми. В никакъв случай българската военна медицина не е по-зле от западната. Разликата е само в стандартите.
– Няма по какъв начин да не ви попитам и по болната тематика на министерството на защитата. Твърди се, че хем няма претенденти за военнослужещи, хем тези, които решат да служат отпадат всеобщо при тестванията. Каква е повода?
– Ще потегли малко по-отдалече. През 2006-2007 година стартира по-масовото приемане на кадрови бойци. Тогава имахме доста работа, тъй като имаше тълпи от претенденти, които желаеха да стават бойци. Тогава спирахме не по-малко в сравнение с стопираме сега, поради болести, които сме разкрили. И все пак за всяко вакантно място в армията имаше по няколко претендента.
– Какво се промени през годините?
– Медицинските стандарти, по които работим не се трансформираха. Тогава имаше по 5-6 претенденти за място, по-късно станаха по трима-четирима, а в последните една-две години по по-малко от човек за място. Т.е. който „ оцелее ” на финала той незабавно ще влезе в армията.
– Ясно ли е каква е повода за отлива?
– Комплексна е. Напоследък започнаха да настояват, че нашите критерии били високи. Изглеждат им високи, тъй като идват доста малко претенденти. Отпадът по болест съвсем не се е променял през годините – той се върти според от групата, която идва е сред 25 %. Стигали сме и до 35 %. Отделно станаха проблематични и тестванията по физическа подготовка, които се вършат от военните формирования. Оказа се, че младежите всеобщо не могат да покрият нормативите, които са заложени. Оказа се, че младежите, които желаят да станат кадрови военни всеобщо са с доста невисок общ разсъдък. Причината е, че при нас идва една избрана група хора – от дребните градове и села, без положително обучение, което да им разреши реализация тук-там с по-високо възнаграждение. За предходната година сме прегледали към 2500 претендента, а тази година няма и 1000.
– Какво би трябвало да се направи?
– Най-лесно е да се снижат критериите. И какво ще стане тогава? Може и да попълним свободните места в армията. Ако това се случи, тези хора ще се сблъскат с невъзможността да упражняват специалността си. Защото множеството войнишки специалности са свързани с боравене с военна техника. В момента в министерството на защитата има работна група, която ще разисква критериите на военномедицинската експертиза. Но в случай че не се издигне престижът на военнослужещите, претендентите ще са все по-малко и все по-некачествени хора ще аплайват за армията.
– Говорите за издигане на престижа, само че за какъв престиж става въпрос, когато заплащането е извънредно ниско?
– Авторитетът се реализира с няколко стъпки. Едната е съответно възнаграждение. Смешно е да приказваме за заплати от 600-700 лева на бойци в огромни градове. Става въпрос за младежи, част от които имат фамилии и деца. Как да заплащат квартира с такава заплата? Факт е, че даже в района, където е ситуирана Карловската бригада военният цех в Сопот дава над 1000 лева заплати. Всички знаят за какво има отлив от армията.
– А някой предложил ли е гратис висше обучение за бойците, процедура, която съществува в други армии?
– Това за бойците от други армии знам, че съществува. В американската войска не получават огромни заплати, само че по-късно образованието им е гратис. Не знам в България да се работи в тази посока. Но е неоспорим факт, че в случай че не се промени статутът на военнослужещите, не приказвам единствено за заплати, а и за ведомствени жилища и за други тласъци, вакантни места ще има, а претендентите ще стават все по-малко. Няма с какво да ги притеглим. Виждам и какви претенденти за военния университет идват – с дипломи от четири надолу. Изключение прави единствено Военноморското учебно заведение във Варна – там всяка година аплайват хора с висок триумф и доста стимулирани. Същото важи и за водачите и началник полети. Проблемът сега е да се намерят добре образовани и стимулирани хора за военна работа за войнишки длъжности и за Военния университет във Велико Търново.
Нашият посетител
Полк. доктор Георги Филипов е приключил Медицинска академия през 1992 година Още преди да стартира следването си става стипендиант на министерство на защитата. След привършване на здравното си обучение една година е на стаж във ВМА. От 1993 година работи по систематизиране във военни формирования. От 2004 година е в Централната военномедицинска комисия, на която от 1 юли 2015 година е ръководител. В интервала 2008-2012 година е бил на четири задачи в Афганистан.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ