Хирург-художник от Сирия оперира в болницата в Горна Оряховица
Д-р Елиас Хаддат се слави и като човек на изкуството, и като един от най-хубавите хирурзи във Великотърновска област. Той е от Сирия, само че е български ученик и от години практикува в общинската болница “Св.Иван Рилски ” в Горна Оряховица.
Съдбата го довела у нас през 1965 година От дете мечтаел да стане доктор, да прави интервенции и да избавя хора. Мечтата му се сбъднала, само че надалеч от неговата Родина. Като приключил междинното си обучение, кандидатствал медицина в университета в Багдад, само че едвам две стотни не му достигнали, с цел да се класира на приемните изпити.
Лекарят сириец с двамата си синове и внука си.
„ Сестра ми по това време работеше в Министерския съвет, тъкмо против постройката на българското посолство в Багдад. На излизане от работа, тя видяла публикация, че се одобряват претенденти за образование по медицина в България против 40 $ на месец. Произхождам от оскъдно семейство с шест деца и възкликнах: „ Но от кое място ще намерим толкоз пари? “. Тогава моите братя и сестри до един обявиха, че всеки ще даде някаква сума и ще ми оказват помощ да се изуча. Събрах кураж и се явих в българската дипломатическа задача, а там като видяха дипломата ми, се удивиха, че имам висок бал. Така още същото лято потеглих с трен от Алепо за София. Пътувах 4 дни, а локомотивът на композицията беше на въглища и дойдох в българската столица черен като чернокож “, спомня си с трогване доктор Елиас Хаддат.
Заедно с негов съотечественик ги настанили в общежитие и в продължение на година учили български език, биология, химия. След подготвителните курсове, сириецът още веднъж трябвало да се яви на приемни изпити, които издържал ослепително и бил признат медицина в София, а следването си приключил с отличен триумф 5,58.
„ Още като третокурсник се записах в курсовете по хирургия към болница „ Пирогов “. Правихме опити със зайци. На болничното заведение бяха дарени 60 заека, на които правихме разнообразни интервенции. Когато се дипломирах, трябваше да се върна в Сирия. Професорът, който ми беше теоретичен началник обаче съобщи: „ Никъде няма да вървиш. Напиши молба за специализация! “. Подадох молба и се прибрах в Сирия. Само след 17 дни получих депеша от тогавашното Министерство на културата, техническия напредък и обучение в България, от която стана ясно, че ми оферират специализация в няколко здравни заведения “, споделя медикът.
Така през 1974 г той избрал да практикува в столичната Окръжна болница, тъй като решил, че там ще научи тънкостите на лекарската специалност, тъй като има доста незабавни случаи. Работата по този начин го увлякла, че в продължение на 92 дни не бил напускал болничната постройка.
„ Казват, че любовта и хирургията се учат нощем. Работех непрекъснато. Дори и мишките ме познаваха. Участвах в 5-6 и даже в 11 интервенции на ден, под управлението на известни светила в медицината за това време “, реди доктор Хаддат.
Първата му независима интервенция била на апендикс. След това се заредили хирургически интервенции на хернии, жлъчки, стомашни-чревни патологии, ампутации. Практикувал във всички области, като работел с ортопеди, гинеколози, уролози.
„ Хубави времена бяха…На изпита се изправих пред комисия с началник проф. Янко Добрев, който беше републикански съветник по обща хирургия. След изпита като разбра, че имам намерение да се прибирам в Сирия, отсече: „ Няма да заминаваш! Ще изкараш аспирантура при мен “. След една година обаче взех решение да продължа аспирантурата си в Дамаск. Там обаче имах ужасно доста работа и по този начин и не съумях да взема тапия за приключена аспирантура “, разкрива хирургът.
Наред с професионалната кариера обаче, животът на доктора-чужденец се развил и в персонален аспект. По време на специализацията си в България, се срещнал с красивата Сашка Иванова от великотърновското село Арбанаси, която била физиотерапевт. Сключили брак и отпътували за Сирия, където им се родили двама сина. Семейството на доктор Хаддат останало там 13 години.
„ В Сирия работех по едно и също време в четири частни и една държавна лечебни заведения. В същото време преподавах в медицинския университет в Багдад и даже съумях да преведа българския учебник по обща хирургия на арабски език, по който учат студентите и през днешния ден “, разкрива доктор Хаддат.
Докато обитавали в Сирия, медикът и брачната половинка му интензивно общували с българската общественост, която тогава наброявала над 600 души. Д-р Хаддат си спомня по какъв начин е оперирал 32-ма нашенци. „ В болничното заведение бях отделил целия трети етаж единствено за българи. Стаите бяха обзаведени като в хотел, с тв приемници, санитарни възли. Наричаха ме българския консул “, доверява докторът.
В зората на демокрацията през 1989 година, брачната половинка му поискала да се върнат в България.
„ И нали е казано, че откъдето е дамата, от там е и родата, още веднъж се установихме в родния завършек на брачната половинка ми. Докато си търсех работа обаче, се захванах да преподавам арабски език във Великотърновския университет. През 1993-а предложих във висшето образователно заведение да бъде самостоятелен Арабски център. Тогавашният ректор на ВТУ проф. Иван Харалампиев утвърди концепцията ми, само че сподели, че може да ми даде единствено една празна зала “, връща се обратно във времето доктор Хаддат.
Медикът поканил посланиците на всички арабски страни у нас – Сирия, Ирак, Либия, Египет, Мароко, Ливан и други и ги помолил за подпомагане за обзавеждане на бъдещия център по арабистика. Дипломатите до един откликнали и единствено след месец средището било обзаведено с мебели, принадлежности, образователна техника и литература.
Малко по-късно се оказало, че в болничното заведение в Горна Оряховица имат потребност от хирург и доктор Елиас Хаддат почнал работа, където към този момент 13 години лекува. Всекидневно се сблъсква с разнообразни случаи. Наскоро извадил от жлъчния мехур на пациентка камък с размерите на картоф. Жлъчката на различен болен пък се оказала цялостна с 5 камъка от по 3 сантиметра всеки.
„ Напоследък постоянно имаме случаи на перитонити, перфорации на язви. Над 10 случая имахме с рак на дебелото черво. Заради неприятно хранене и несъразмерна приложимост на алкохол, зачестиха панкреатитите. А през предходната зима поради лютия мраз пък ампутирахме 17 крайници. Почти всекидневно се постанова да лекуваме небогати и обществено неосигурени заболели. Директорът на болничното заведение доктор Иван Иванов категорично ни е предизвестил, че не трябва да връщаме нито един пациент без значение от обществения му статус “, разяснява доктор Хаддат.
В здравното заведение в Горна Оряховица последователно навлизат новите технологии и все по-често медиците вършат безкръвни интервенции с ендоскопска инсталация. Д-р Хаддат оперирал локален предприемач, който за признателност ремонтирал сестринската стая и лекарските кабинети, а до дни ще извърши реорганизация и на реанимацията. Наред със актуалното съоръжение, се постанова операционните ножици да бъдат изпращани за заточване във военния цех „ Аркус “ в Лясковец.
„ Добрият хирург не се нуждае от съвременен инструментариум “, отсича доктор Хаддат.
Медикът е напълно предан на работата си и към този момент 8 години поради размириците не е ходил в Сирия. Липсват му роднините, които до един са учени хора.
„ Братята и сестрите ми са висшисти. Едната от сестрите ми е магистър фармацевт. Имам брат инженер, който ръководеше най-голямата в Сирия строителна компания със 75 предприятия и 112 000 души личен състав. Другият от братята ми пък е най-известния учител по физика в Дамаск и има частен лицей. Имам още две сестри като едната е историк, а другата приключи статистика и беше секретар на министъра на стопанската система, само че сега е със фамилията си в Съединени американски щати “, споделя с горделивост доктор Хаддат.
Преди 3 години обаче брачната половинка му се разболяла тежко и умряла. Синовете му работят и медикът се радва на прелестен внук. В продължение на 2 г не е употребил отпуск. Лекарят не крие, че обича да отмаря като готви вкусни ястия. Другото му занимание е рисуването. Любител е на театралното и оперно изкуство. Когато си е вкъщи слуша арабски радиостанции и по интернет следи ситуацията в родината си.
Съдбата го довела у нас през 1965 година От дете мечтаел да стане доктор, да прави интервенции и да избавя хора. Мечтата му се сбъднала, само че надалеч от неговата Родина. Като приключил междинното си обучение, кандидатствал медицина в университета в Багдад, само че едвам две стотни не му достигнали, с цел да се класира на приемните изпити.
Лекарят сириец с двамата си синове и внука си. „ Сестра ми по това време работеше в Министерския съвет, тъкмо против постройката на българското посолство в Багдад. На излизане от работа, тя видяла публикация, че се одобряват претенденти за образование по медицина в България против 40 $ на месец. Произхождам от оскъдно семейство с шест деца и възкликнах: „ Но от кое място ще намерим толкоз пари? “. Тогава моите братя и сестри до един обявиха, че всеки ще даде някаква сума и ще ми оказват помощ да се изуча. Събрах кураж и се явих в българската дипломатическа задача, а там като видяха дипломата ми, се удивиха, че имам висок бал. Така още същото лято потеглих с трен от Алепо за София. Пътувах 4 дни, а локомотивът на композицията беше на въглища и дойдох в българската столица черен като чернокож “, спомня си с трогване доктор Елиас Хаддат.
Заедно с негов съотечественик ги настанили в общежитие и в продължение на година учили български език, биология, химия. След подготвителните курсове, сириецът още веднъж трябвало да се яви на приемни изпити, които издържал ослепително и бил признат медицина в София, а следването си приключил с отличен триумф 5,58.
„ Още като третокурсник се записах в курсовете по хирургия към болница „ Пирогов “. Правихме опити със зайци. На болничното заведение бяха дарени 60 заека, на които правихме разнообразни интервенции. Когато се дипломирах, трябваше да се върна в Сирия. Професорът, който ми беше теоретичен началник обаче съобщи: „ Никъде няма да вървиш. Напиши молба за специализация! “. Подадох молба и се прибрах в Сирия. Само след 17 дни получих депеша от тогавашното Министерство на културата, техническия напредък и обучение в България, от която стана ясно, че ми оферират специализация в няколко здравни заведения “, споделя медикът.
Така през 1974 г той избрал да практикува в столичната Окръжна болница, тъй като решил, че там ще научи тънкостите на лекарската специалност, тъй като има доста незабавни случаи. Работата по този начин го увлякла, че в продължение на 92 дни не бил напускал болничната постройка.
„ Казват, че любовта и хирургията се учат нощем. Работех непрекъснато. Дори и мишките ме познаваха. Участвах в 5-6 и даже в 11 интервенции на ден, под управлението на известни светила в медицината за това време “, реди доктор Хаддат.
Първата му независима интервенция била на апендикс. След това се заредили хирургически интервенции на хернии, жлъчки, стомашни-чревни патологии, ампутации. Практикувал във всички области, като работел с ортопеди, гинеколози, уролози.
„ Хубави времена бяха…На изпита се изправих пред комисия с началник проф. Янко Добрев, който беше републикански съветник по обща хирургия. След изпита като разбра, че имам намерение да се прибирам в Сирия, отсече: „ Няма да заминаваш! Ще изкараш аспирантура при мен “. След една година обаче взех решение да продължа аспирантурата си в Дамаск. Там обаче имах ужасно доста работа и по този начин и не съумях да взема тапия за приключена аспирантура “, разкрива хирургът.
Наред с професионалната кариера обаче, животът на доктора-чужденец се развил и в персонален аспект. По време на специализацията си в България, се срещнал с красивата Сашка Иванова от великотърновското село Арбанаси, която била физиотерапевт. Сключили брак и отпътували за Сирия, където им се родили двама сина. Семейството на доктор Хаддат останало там 13 години.
„ В Сирия работех по едно и също време в четири частни и една държавна лечебни заведения. В същото време преподавах в медицинския университет в Багдад и даже съумях да преведа българския учебник по обща хирургия на арабски език, по който учат студентите и през днешния ден “, разкрива доктор Хаддат.
Докато обитавали в Сирия, медикът и брачната половинка му интензивно общували с българската общественост, която тогава наброявала над 600 души. Д-р Хаддат си спомня по какъв начин е оперирал 32-ма нашенци. „ В болничното заведение бях отделил целия трети етаж единствено за българи. Стаите бяха обзаведени като в хотел, с тв приемници, санитарни възли. Наричаха ме българския консул “, доверява докторът.
В зората на демокрацията през 1989 година, брачната половинка му поискала да се върнат в България.
„ И нали е казано, че откъдето е дамата, от там е и родата, още веднъж се установихме в родния завършек на брачната половинка ми. Докато си търсех работа обаче, се захванах да преподавам арабски език във Великотърновския университет. През 1993-а предложих във висшето образователно заведение да бъде самостоятелен Арабски център. Тогавашният ректор на ВТУ проф. Иван Харалампиев утвърди концепцията ми, само че сподели, че може да ми даде единствено една празна зала “, връща се обратно във времето доктор Хаддат.
Медикът поканил посланиците на всички арабски страни у нас – Сирия, Ирак, Либия, Египет, Мароко, Ливан и други и ги помолил за подпомагане за обзавеждане на бъдещия център по арабистика. Дипломатите до един откликнали и единствено след месец средището било обзаведено с мебели, принадлежности, образователна техника и литература.
Малко по-късно се оказало, че в болничното заведение в Горна Оряховица имат потребност от хирург и доктор Елиас Хаддат почнал работа, където към този момент 13 години лекува. Всекидневно се сблъсква с разнообразни случаи. Наскоро извадил от жлъчния мехур на пациентка камък с размерите на картоф. Жлъчката на различен болен пък се оказала цялостна с 5 камъка от по 3 сантиметра всеки.
„ Напоследък постоянно имаме случаи на перитонити, перфорации на язви. Над 10 случая имахме с рак на дебелото черво. Заради неприятно хранене и несъразмерна приложимост на алкохол, зачестиха панкреатитите. А през предходната зима поради лютия мраз пък ампутирахме 17 крайници. Почти всекидневно се постанова да лекуваме небогати и обществено неосигурени заболели. Директорът на болничното заведение доктор Иван Иванов категорично ни е предизвестил, че не трябва да връщаме нито един пациент без значение от обществения му статус “, разяснява доктор Хаддат.
В здравното заведение в Горна Оряховица последователно навлизат новите технологии и все по-често медиците вършат безкръвни интервенции с ендоскопска инсталация. Д-р Хаддат оперирал локален предприемач, който за признателност ремонтирал сестринската стая и лекарските кабинети, а до дни ще извърши реорганизация и на реанимацията. Наред със актуалното съоръжение, се постанова операционните ножици да бъдат изпращани за заточване във военния цех „ Аркус “ в Лясковец.
„ Добрият хирург не се нуждае от съвременен инструментариум “, отсича доктор Хаддат.
Медикът е напълно предан на работата си и към този момент 8 години поради размириците не е ходил в Сирия. Липсват му роднините, които до един са учени хора.
„ Братята и сестрите ми са висшисти. Едната от сестрите ми е магистър фармацевт. Имам брат инженер, който ръководеше най-голямата в Сирия строителна компания със 75 предприятия и 112 000 души личен състав. Другият от братята ми пък е най-известния учител по физика в Дамаск и има частен лицей. Имам още две сестри като едната е историк, а другата приключи статистика и беше секретар на министъра на стопанската система, само че сега е със фамилията си в Съединени американски щати “, споделя с горделивост доктор Хаддат.
Преди 3 години обаче брачната половинка му се разболяла тежко и умряла. Синовете му работят и медикът се радва на прелестен внук. В продължение на 2 г не е употребил отпуск. Лекарят не крие, че обича да отмаря като готви вкусни ястия. Другото му занимание е рисуването. Любител е на театралното и оперно изкуство. Когато си е вкъщи слуша арабски радиостанции и по интернет следи ситуацията в родината си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ