Безсилието на демокрациите срещу наследниците на структурите под знака на КГБ
Д-р Боян Радойков*,
За ръководителите и членовете на държавните управления под 50-годишна възраст комунистическите режими са единствено глава от учебниците по история. Сериозна неточност. Тридесет и пет години след рухването на Берлинската стена, когато всичко позволяваше да се има вяра, че историческата скоба на комунизма е затворена един път вечно, свободният свят към момента се сблъсква с устойчивото въздействие на неговите почитатели.
Мрежите на потомците на комунизма основават голям брой либертицидни планове и резервират непокътнато въздействие си върху националните стопански системи. Някогашните организации за държавна сигурност запазиха властта си, даже когато се появиха нови форми на държавно ръководство.
Жертвите на комунизма се броят на милиони. Според експертните оценки комунистическите режими са
умъртвили повече от 100 милиона свои жители,
което е доста повече от всички други геноциди в най-новата история, взети дружно. Но това, което прави комунистическите режими толкоз уродливи, е на първо място националният уред, основан особено за репресии и смазване на самостоятелните свободи.
Държавните организации за сигурност играеха централна роля в този уред. Те въплъщаваха най-страшната и свирепа част на комунистическите режими. Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Щази, Секуритате (Румъния), " StB " (Statni Bezpecnost) в Чехословакия или Държавна сигурност (Комитет за държавна сигурност) в България бяха съкращенията, от които най-вече се притесняваха редица генерации мъже и дами.
От 70-те години на ХХ век, след Пражката пролет от 1968 година, Щази, със своите човешки, финансови и механически запаси, се трансформира в главен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Към момента на разпадането си през 1989 година Щази разполагаше с към 280 000 сътрудници. Нейната мощност бе несравнима: даже Комитет за Държавна сигурност (на СССР) имаше единствено един осведомител на всеки 595 жители, а в Източна Германия - един на всеки 180.
В Румъния, по време на комунистическата тирания, Министерството на държавната сигурност, или " Секуритате ", постановяваше непрекъснат гнет над своите жители. Той поддържаше третия по величина списък (след Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Щази) и беше най-безмилостната загадка работа в Европа, с над 10 000 жертви на сметката си.
Китай е необикновен случай. Известна като Guojia Anquanbu или просто Guoanbu, китайската организация за разузнаване, сигурност и загадка полиция дава отговор за контрашпионажа, външното разузнаване и политическата сигурност. Тя е основана през 1983 година под управлението на Дън Сяопин и четиридесет и една години по-късно към момента се счита за една от най-мощните организации. Нито една политическа, икономическа, обществена, индустриална, културна или враждебна пропагандна област не убягва от нейния надзор.
Законите за национална сигурност дават на Guoanbu необятни пълномощия. Например Законът за разузнаването от 2017 година изисква от сдруженията и жителите да " сътрудничат, поддържат или подкрепят националните разследващи институции ". Законът също по този начин изисква от инфраструктурните оператори да съхраняват персоналните данни на потребителите им в Китай и техническото им съоръжение да бъде проверявано. В резултат на това телекомуникационните и ИТ операторите в Китай са задължени да си сътрудничат с управляващите.
Внезапното раздробяване на Съветския съюз през декември 1991 година беше миг на рискована, само че изцяло
сполучлива промяна
за множеството от тези организации. Оцеляването на държавните служби за сигурност потвърди, че никое освобождение не може да се смята за дефинитивно. От 90-те години на предишния век корупцията в политическата и правосъдната система, финансовите и капиталовите измами, изнудването, манипулирането на избори и отбраната на огромната контрабанда, трафика на оръжие и опиати се трансфораха в тяхна съществена активност.
По-голямата част от тези организации се приспособиха към новата продемократична политическа среда, като съумяха да завоюват обилни преимущества, без да губят надзор над структурите за контрол или финансовите потоци. Съставена от дисциплинирани и добре подготвени лица, никоя друга конструкция не би могла да се съпостави с тяхната успеваемост в първите години на демокрацията в Източна Европа. Под предлог, че пазят националните ползи, някогашните служби за сигурност продължиха да уголемяват властта си върху процеса на взимане на решения чак до наши дни.
Западните и американската демокрации значително подцениха ролята и въздействието им, като избраха да подценен дълготрайната им вредност. В някои случаи те даже си затваряха очите за дейностите им, за да прикоткат страните от Източна Европа, като последователно ги отдалечат от въздействието на Русия.
В резултат на това, наследниците на комунистическите организации за гнет съумяха безнаказано да усилят финансовата и политическата си власт. Днес потомците на висшите чиновници, отговарящи за тези организации в предишното, заемат постове на министри, кметове, посланици и други Тази верига от политическо и икономическо въздействие, ловко проведена и поддържана от мрежи на някогашни чиновници на Държавна сигурност, работещи в симбиоза с фигури на проведената престъпност,
няма предвидим край
Това комбиниране, което за тях е процъфтяващо, е пагубно за доверието на хората в демократичните полезности.
През последните няколко десетилетия страните от някогашния Източен блок бяха в застоялост заради три съществени аргументи: На първо място, подкопавайки основите на правовата страна посредством огромна корупция, неправдата продължи да прониква в обществото, което беше главен фактор за демотивация, незаинтересованост и понижаване на обществената ангажираност. На второ място, несигурността на главните права забавяше вложенията, даже в случай че те бяха утвърдени на най-високо политическо ниво. На трето място, големи банкови заеми и финансова помощ от Европейския съюз се предоставяха единствено на сътрудници, определени от висшите чиновници на някогашните служби за държавна сигурност. В същото време, незабавно щом техните наследници пристигнаха на власт, тяхната естествена и узаконена грубост се оформи зад случайните дейности на данъчните органи или прокурорите на тяхно послушание.
Техните партньорства и експортирането на методите им в страните от Европейския съюз и Съединените щати не престават да съставляват осезаема опасност за западните общества. Да не се противодейства по-енергично на тези противозаконни способи и практики би било неточност в преценката, която способства за отслабването на демокрациите.
След пандемията от COVID-19 времето очевидно назрява за крачка обратно. Определени елити в западния свят са все по-склонни да смятат, че по-широкият и по-стриктен надзор върху популацията ще им подсигурява безкрайна власт. Всъщност даже в най-смелите си фантазии, някогашните комунистически водачи в никакъв случай не биха могли да си показват, че един ден ще може да се наложи документ на жителите, който да им разрешава да излизат на открито с цел да си купят самун, както се получи по време на поредните локдаун ограничавания.
.
Бъдещето е цялостно с
подводни камъни,
целящи по-нататъшното отнемане на жителите от тяхната независимост. Следващите стъпки в тази посока ще се съсредоточат върху цифровата еднаквост и цифровата валута, които сега се разискват като средство за битка с климатичната рецесия. Тъй като пътят към пъкъла е застлан с положителни планове, евентуално това ще се изроди в нова форма на авторитаризъм с комунистически привкус, централно обмисляне и по-голям надзор върху персоналния живот на хората. Без съответен отговор се устремяваме към " китаизацията " на нашия свят.
* Авторът е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната.
Превод: Faktor.bg
За ръководителите и членовете на държавните управления под 50-годишна възраст комунистическите режими са единствено глава от учебниците по история. Сериозна неточност. Тридесет и пет години след рухването на Берлинската стена, когато всичко позволяваше да се има вяра, че историческата скоба на комунизма е затворена един път вечно, свободният свят към момента се сблъсква с устойчивото въздействие на неговите почитатели.
Мрежите на потомците на комунизма основават голям брой либертицидни планове и резервират непокътнато въздействие си върху националните стопански системи. Някогашните организации за държавна сигурност запазиха властта си, даже когато се появиха нови форми на държавно ръководство.
Жертвите на комунизма се броят на милиони. Според експертните оценки комунистическите режими са
умъртвили повече от 100 милиона свои жители,
което е доста повече от всички други геноциди в най-новата история, взети дружно. Но това, което прави комунистическите режими толкоз уродливи, е на първо място националният уред, основан особено за репресии и смазване на самостоятелните свободи.
Държавните организации за сигурност играеха централна роля в този уред. Те въплъщаваха най-страшната и свирепа част на комунистическите режими. Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Щази, Секуритате (Румъния), " StB " (Statni Bezpecnost) в Чехословакия или Държавна сигурност (Комитет за държавна сигурност) в България бяха съкращенията, от които най-вече се притесняваха редица генерации мъже и дами.
От 70-те години на ХХ век, след Пражката пролет от 1968 година, Щази, със своите човешки, финансови и механически запаси, се трансформира в главен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Към момента на разпадането си през 1989 година Щази разполагаше с към 280 000 сътрудници. Нейната мощност бе несравнима: даже Комитет за Държавна сигурност (на СССР) имаше единствено един осведомител на всеки 595 жители, а в Източна Германия - един на всеки 180.
В Румъния, по време на комунистическата тирания, Министерството на държавната сигурност, или " Секуритате ", постановяваше непрекъснат гнет над своите жители. Той поддържаше третия по величина списък (след Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Щази) и беше най-безмилостната загадка работа в Европа, с над 10 000 жертви на сметката си.
Китай е необикновен случай. Известна като Guojia Anquanbu или просто Guoanbu, китайската организация за разузнаване, сигурност и загадка полиция дава отговор за контрашпионажа, външното разузнаване и политическата сигурност. Тя е основана през 1983 година под управлението на Дън Сяопин и четиридесет и една години по-късно към момента се счита за една от най-мощните организации. Нито една политическа, икономическа, обществена, индустриална, културна или враждебна пропагандна област не убягва от нейния надзор.
Законите за национална сигурност дават на Guoanbu необятни пълномощия. Например Законът за разузнаването от 2017 година изисква от сдруженията и жителите да " сътрудничат, поддържат или подкрепят националните разследващи институции ". Законът също по този начин изисква от инфраструктурните оператори да съхраняват персоналните данни на потребителите им в Китай и техническото им съоръжение да бъде проверявано. В резултат на това телекомуникационните и ИТ операторите в Китай са задължени да си сътрудничат с управляващите.
Внезапното раздробяване на Съветския съюз през декември 1991 година беше миг на рискована, само че изцяло
сполучлива промяна
за множеството от тези организации. Оцеляването на държавните служби за сигурност потвърди, че никое освобождение не може да се смята за дефинитивно. От 90-те години на предишния век корупцията в политическата и правосъдната система, финансовите и капиталовите измами, изнудването, манипулирането на избори и отбраната на огромната контрабанда, трафика на оръжие и опиати се трансфораха в тяхна съществена активност.
По-голямата част от тези организации се приспособиха към новата продемократична политическа среда, като съумяха да завоюват обилни преимущества, без да губят надзор над структурите за контрол или финансовите потоци. Съставена от дисциплинирани и добре подготвени лица, никоя друга конструкция не би могла да се съпостави с тяхната успеваемост в първите години на демокрацията в Източна Европа. Под предлог, че пазят националните ползи, някогашните служби за сигурност продължиха да уголемяват властта си върху процеса на взимане на решения чак до наши дни.
Западните и американската демокрации значително подцениха ролята и въздействието им, като избраха да подценен дълготрайната им вредност. В някои случаи те даже си затваряха очите за дейностите им, за да прикоткат страните от Източна Европа, като последователно ги отдалечат от въздействието на Русия.
В резултат на това, наследниците на комунистическите организации за гнет съумяха безнаказано да усилят финансовата и политическата си власт. Днес потомците на висшите чиновници, отговарящи за тези организации в предишното, заемат постове на министри, кметове, посланици и други Тази верига от политическо и икономическо въздействие, ловко проведена и поддържана от мрежи на някогашни чиновници на Държавна сигурност, работещи в симбиоза с фигури на проведената престъпност,
няма предвидим край
Това комбиниране, което за тях е процъфтяващо, е пагубно за доверието на хората в демократичните полезности.
През последните няколко десетилетия страните от някогашния Източен блок бяха в застоялост заради три съществени аргументи: На първо място, подкопавайки основите на правовата страна посредством огромна корупция, неправдата продължи да прониква в обществото, което беше главен фактор за демотивация, незаинтересованост и понижаване на обществената ангажираност. На второ място, несигурността на главните права забавяше вложенията, даже в случай че те бяха утвърдени на най-високо политическо ниво. На трето място, големи банкови заеми и финансова помощ от Европейския съюз се предоставяха единствено на сътрудници, определени от висшите чиновници на някогашните служби за държавна сигурност. В същото време, незабавно щом техните наследници пристигнаха на власт, тяхната естествена и узаконена грубост се оформи зад случайните дейности на данъчните органи или прокурорите на тяхно послушание.
Техните партньорства и експортирането на методите им в страните от Европейския съюз и Съединените щати не престават да съставляват осезаема опасност за западните общества. Да не се противодейства по-енергично на тези противозаконни способи и практики би било неточност в преценката, която способства за отслабването на демокрациите.
След пандемията от COVID-19 времето очевидно назрява за крачка обратно. Определени елити в западния свят са все по-склонни да смятат, че по-широкият и по-стриктен надзор върху популацията ще им подсигурява безкрайна власт. Всъщност даже в най-смелите си фантазии, някогашните комунистически водачи в никакъв случай не биха могли да си показват, че един ден ще може да се наложи документ на жителите, който да им разрешава да излизат на открито с цел да си купят самун, както се получи по време на поредните локдаун ограничавания.
.
Бъдещето е цялостно с
подводни камъни,
целящи по-нататъшното отнемане на жителите от тяхната независимост. Следващите стъпки в тази посока ще се съсредоточат върху цифровата еднаквост и цифровата валута, които сега се разискват като средство за битка с климатичната рецесия. Тъй като пътят към пъкъла е застлан с положителни планове, евентуално това ще се изроди в нова форма на авторитаризъм с комунистически привкус, централно обмисляне и по-голям надзор върху персоналния живот на хората. Без съответен отговор се устремяваме към " китаизацията " на нашия свят.
* Авторът е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ