(Corona Borealis - Celestial Atlas by Alexander Jamieson - 1822)

(Corona Borealis - Celestial Atlas by Alexander Jamieson - 1822)

Северна корона (Corona Borealis)

Северна корона е малко, само че едно от най-красивите съзвездия. Най-добре се вижда през нощите от април до август. Заобиколено е от съзвездията Херкулес, Змия и Воловар. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Северна корона могат да се видят с просто око към 20 звезди, само че въобще те са слаби. Най-ярката звезда е Хема от втора звездна големина. Това, с което съзвездието Северна корона привлича погледа, е особената фигура, която образуват по-ярките звезди в нея. Петте звезди от четвърта звездна големина (три отляво и две отдясно на Хема) са вярно подредени като венец, в средата на който в действителност като бисер свети звездата Хема.

В митологията няма по-трогателна легенда от легендата, която споделя по какъв начин короната се е появила като съзвездие на небето.

***

Легенди за пристрастеността ♥ Съзвездието Северна корона

Дълго време живял щастливо атинският цар Егей. Но тъгата, че няма деца, почнала да го угнетява. Отишъл в Делфи при пророчицата Пития на Аполон, с цел да я запита за какво боговете не му дават деца. От нейния мъгляв и двузначен отговор той нищо не могъл да разбере и още повече се отчаял. Отишъл в гр. Троизена при царя на Арголида Питей. Той му разгадал думите на жрицата Пития – Егей ще има наследник, който с подвизите си ще популяризира Атина.

Силно предпочитание обзело цар Питей да има подобен внук и по тази причина дал щерка си Етра за жена на Егей. Направили сватбата с огромни тържества и Егей останал в Троизена. Отново щастието се върнало при него, очаквайки раждането на обещания от боговете наследник. Наистина Етра родила наследник Тезей. Но той не бил наследник на Егей, а на господ Посейдон, владетеля на моретата и на техните дебри.

След раждането на Тезей Егей решил да се завърне в Атина. Преди да тръгне, отишъл в планината и там в една яма оставил меча и сандалите си, като ги закрил с огромна канара. На потегляне за Атина той споделил на жена си Етра:

– Там, под скалата в планината са мечът и сандалите ми. Когато Тезей порасне и стане толкоз мощен, че самичък да отмести скалата, да ги вземе и да пристигна в Атина. По меча и сандалите ще позная, че е моят наследник.

Заминал Егей за Атина, като оставил Тезей под грижите на майка му и дядо му. Бързо расъл дребният Тезей и всеки идващ ден ставал все по-силен. Надминал връстниците си освен по растеж и мощ, само че и по предвидливост и умеене да стреля с лък и да хвърля безпогрешно копие.

Когато навършил шестнадесет години, майка му, като посочила голямата канара в планината, му споделила какво има под нея. Ако може, да я отмести, да вземе меча и сандалите и да отиде в Атина при татко си.

Зарадвал се Тезей и незабавно се затичал към планината. Отместил голямата канара, без да напряга всичките си сили, и тя с тропот полетяла надолу по стръмния планински скат. Взел меча и сандалите и тръгнал за Атина.

Не бил лек пътят на Тезей. Една след друга пред него се изпречвали все по-големи рискове за живота му, които трябвало да отстранява. Най-напред върху него се нахвърлил страшният исполин Перифет – син на господ Хефест. С големия си боздуган Перифет безмилостно смазвал всеки пасажер. Но Тезей го умъртвил и взел боздугана му. След това той победил и безмилостния бандит Синид, който, като огъвал два големи бора, привързвал пасажера за върховете им и пускал боровете. Така той разкъсвал всеки пасажер и се наслаждавал на ужасните писъци. Тезей го победил и го привързал за същите борове. Така Синид бил реализиран от същата гибел, каквато причинявал на хилядите пасажери.

Славата за подвизите на Тезей се разнесла из цяла Гърция. Жителите на Кромион отправили към него гореща молба да ги избави от свирепия глиган, който опустошавал покрайнините на града и разкъсвал всеки, който се мерне пред него. Тезей незабавно се съгласил. Отишъл в опустошената морава край града и заоглеждал покрайнините, с цел да открие глигана. Но глиганът към този момент го видял. С пяна на устата и с кървясали очи се втурнал против Тезей. Спокойно Тезей извадил меча си и го насочил към глигана, който, омаян от яростта си, се нахвърлил върху него и самичък се нанизал на големия меч. Като канара се търкулило чудовището измежду опустошената от него морава. От кръвта му се образувало цяло езеро. Жителите на Кромион от наслада със сълзи на очите благодарили на Тезей, загдето ги избавил от бедствията на глигана. Още по-далеч се разнесла славата на героя.

Тезей траял пътя си за Атина. Той трябвало да мине около голяма бездна, надвесена над морето. На високите стръмни скали, надвесени над морето, жестокият бандит Скирон карал всеки пасажер да мие краката му. Щом пасажерът се навеждал, Скирон мощно го ритвал и той с вик политал от скалите в пропастта и падал в бурното море. А там голяма костенурка разкъсвала тялото му и го изяждала.

Скирон принудил и Тезей да измие краката му. Покорно Тезей се навел, само че сграбчил краката на разбойника и го хвърлил от скалите в морето, гдето костенурката незабавно го раздрала и изяла.

Още доста подвизи направил Тезей, преди да дойде в Атина. Из цяла Гърция се разнесла славата му на огромен и смел воин. В Атина той се показал на цар Егей не като негов наследник, а като чужденец, който моли за заслон. Като спазил свещения бит на гостоприемството, цар Егей го приел в двореца си. Ала неговата жена, магьосницата Медея, познала Тезей и незабавно скроила проект да го погуби, тъй като, в случай че Егей разбере, че Тезей е негов наследник, тя ще загуби ситуацията си на стопанка в двореца. Като се престорила, че извършва волята на Зевс — настойника на пасажерите, Медея устроила тържествена вечеря в чест на госта-чужденец, като пред него оставила чаша с вино със мощна отрова. Седнал Егей от едната страна на Тезей, а Медея – от другата. През време на вечерята Тезей, с цел да се освободи от тежестта на меча, го извадил и Егей познал незабавно своя меч. Погледнал сандалите на госта и познал своите сандали. Тогава, насълзен от наслада, станал цар Егей, прегърнал Тезей и оповестил на всички, че това е неговият наследник, който му дали боговете и са му отредили да стане най-прославения воин на Атина. Един от гостите разкрил на Егей злокобния проект на Медея да токсини Тезей. Егей излял виното от чашата и изгонил Медея от двореца си. Със сина си Медон тя отишла в Мидия.

Радостната новина, че Тезей е в Атина, бързо се разнесла из цяла Атика. Народът устройвал тържества и игри. Няколко дни траяли националните радостния. Хората се радвали, тъй като очаквали Тезей да ги избави от Критския бик, който опустошавал цяла Атика и доста хора измрели, промушени от неговите големи и остри рога.

Тезей отишъл в Маратон, гдето върлувал бикът. Едва стигнал там и бикът с гняв се нахвърлил върху него. Тезей го хванал за големите рога и по този начин извил главата му, че бикът лежащ отпаднал на земята. Овързал го с тежки стоманени вериги и го отвел в Атина. Там го принесъл в жертва на господ Аполон.

Никакви тържества, никакви игри не устроили атиняните, с цел да ознаменуват подвига на Тезей, който ги избавил от огромното злополучие. Цяла Атина била потопена в тъга. Всички хора, облечени в черни облекла, с наведени глави плачели. Наближавал денят да пращат жестокия налог на цар Минос.

Преди доста години атиняните умъртвили Андрогей, наследник на Критския цар Минос, и той им наложил да му заплащат нечовечен налог – през девет години да му изпращат на остров Крит седем юноши и седем девойки. Щом пристигнели там, Минос ги затварял в своя фамозен дворец-лабиринт, с толкоз доста преплетени коридори, че който влезел вътре, било невероятно да излезе В двореца-лабиринт се намирало ужасното страшилище Минотавър – с човешко тяло и глава на разгневен бик. Щом Минотавърът подушвал юношите и девойките в лабиринта, нахвърлял се върху тях и безмилостно ги разкъсвал и изяждал.

Дошъл денят, в който атинските юноши и девойки трябвало да заминат за остров Крит. Те били към този момент в обгърнатия с черен плат транспортен съд, когато Тезей дошъл на морския бряг. Тъжната панорама изпълнила със тъга и тъга сърцето му: на всички места потънали в тъга хора, от очите на които се леели сълзи… Тезей решил да замине и той за остров Крит и да избави вечно атиняните от този нечовечен налог. Това можел да реализира единствено в случай че убие Минотавъра.

Не желал Егей да пусне сина си да замине на остров Крит, гдето Минотавър несъмнено ще го раздра и изяде, само че Тезей упорито го молил и самоуверено му споделил:

– Трябва или да убия Минотавър, или той да ме изяде. Не мога да претърпявам това огромно злощастие на атиняните да продължава и в бъдеще!

Съгласил се цар Егей. Тезей незабавно принесъл жертва на господ Аполон и като призовал богиня Афродита да го покровителствува, й принесъл в жертва един затлъстял овен.

Заминал Тезей с черния транспортен съд за остров Крит. Няколко дни плавали и от самото начало не преставали да текат сълзите от очите на юношите и девойките. Пристигнали там. Заедно с тях Тезей отишъл при цар Минос. Посрещнал ги той удовлетворен, че атиняните постоянно му заплащат избрания налог. Но Минос доста се изненадал, когато Тезей му споделил, че желае непринудено да влезе в двореца-лабиринт при Минотавър. Без да подозира желанията на Тезей, Минос дал единодушието си да влезе и той в двореца дружно с юношите и девойките, с цел да показа участта им. В този момент в стаята влезнала с луксозен венец от цветя, бисери и скъпоценни камъни на главата Ариадна – прекрасната щерка на цар Минос. Покровителката на Тезей, богиня Афродита, запалила буйна обич в сърцето на Ариадна. С дяволитите си очи тя дала знак на Тезей да я изчака пред входа на двореца-лабиринт, преди да влезе в него.

Тезей повел разрушените от тъга и тъга юноши и девойки към двореца-лабиринт. На входа го чакала Ариадна, която без знанието и позволението на татко си дала на Тезей един голям изострен меч и едно кълбо от здрава ленена нишка. Нищо не му споделила тя, само че очите й по-ясно говорели, че му желае триумф в битката с Минотавър и ще го чака на входа, тъй като без него не може да живее.

Тезей завързал краят на нишката за входа и влезнал в двореца-лабиринт. След него с наведени от тъга и боязън глави вървели юношите и девойките. Повървели малко и Тезей им споделил да останат и да го почакат, а той самичък тръгнал по преплетените коридори, като размотавал кълбото и ленената нишка оставала по пътя му. Дълго вървял Тезей, до момента в който стигнал леговището на Минотавър. Като разгневен бик чудовището се нахвърлило с див плач върху Тезей, с цел да го прободе с дългите си остри рога. Но той посрещнал с меча си голямата глава на Минотавър. Наранен, Минотавър се отдръпнал, с цел да се нахвърли по-късно с още по-голяма гняв върху Тезей. Няколко пъти Минотавър се нахвърлял, само че се отдръпвал с все по-големи и по-тежки рани, които Тезей му нанасял с острия си меч. Най-после Минотавър изчерпал силите си. Когато, отпаднал, за финален път се нахвърлил върху Тезей, той го хванал за рогата и извил главата му по този начин, че чудовището почнало да се мята и да тресе целия дворец-лабиринт с ужасния си плач. С един удар на меча Тезей го пронизал и Минотавър се проснал мъртъв като голяма канара.

Отдъхнал си Тезей от тежката битка с разяреното страшилище и по нишката тръгнал назад към изхода на двореца-лабиринт. Дошъл при младежите, споделил им, че е умъртвил Минотавър, взел ги със себе си и ги извел от двореца-лабиринт. На входа го чакала Ариадна, разчувствана от неговия невъобразим героизъм. Развеселили се юношите и девойките и почнали да играят… Но нямало време за губене. Всеки миг Минос можел да разбере, че Минотавър е погубен и да вдигне войската си против Тезей. Затова Тезей бързо приготвил своя транспортен съд, качил младежите в него, а самият той, откакто пробил дъната на корабите на Минос, взел Ариадна на ръце и я внесъл в кораба. Покровителят на морските пътувания господ Аполон и господ Посейдон, бащата на Тезей, изпратили попътен вятър и корабът като стрела се понесъл по тихите талази на безбрежното море. Неизказано щастлива се чувствувала Ариадна със своя любим… Неусетно те стигнали остров Наксос. Тезей решил да слязат на скалистия остров, с цел да си починат спътниците му.

След като се нахранили, Тезей и Ариадна заспали до един рид, огряван от лъчите на Хелиос. Насън пред Тезей застанал богът на виното Дионис и със непоколебим глас му споделил:

– Тезей, ти вземаш Ариадна, само че всемогъщият Зевс, на който тя е внучка, е отредил тя да бъде моя жена. Замини незабавно, а нея остави, с цел да не се стовари върху тебе гневът на великия Зевс…

Стреснал се Тезей и се събудил. Погледнал Ариадна, която добродушно спяла, насълзили се очите му, само че не можел да не извърши желанието на господ Дионис. Разбудил спътниците си, тихичко се качили в кораба и отплували.

Събудила се Ариадна. Разбрала, че е изоставена на този запустял и каменист остров, разплакала се и молила боговете за помощ… Отникъде нищо… Само разярените талази на морето с тропот се разбивали в острите крайбрежни скали на острова. Дълго плакала и проклинала ориста си Ариадна. Отчаяна, тя седнала на една гола канара и горчиво заплакала. В този момент пред нея се явил Дионис. Трогнат от нейната тъга и страдалчество, взел венеца от главата й и го хвърлил към небето. Докато венецът летял, цветята и вплетените в него бисери и перли се трансформирали в звезди, които образували на небето съзвездието Северна корона. Със своето зарево те припомнят за тъгата и страданията, които претърпяла Ариадна на пустия остров Наксос. Ариадна станала жена на Дионис и той я отвел на Олимп.

Мъка разкъсвала сърцето на Тезей по Ариадна. От тъга той не запомнил да смени черните платна на кораба с бели, както се уговорил с татко си, ако убие Минотавър и се връща жив.

Застанал на една висока канара на морския бряг, цар Егей видял в далечината, че корабът на Тезей се връща с черни платна. Мисълта, че синът му Тезей е изяден от Минотавър, го отчаяла и той се хвърлил от скалата в морето. Оттогава то се назовава Егейско море.

Със съкращения от: „ Митове и митове за съзвездията “, Доц. Ангел Бонов, изд. Наука и Изкуство, 1976 година
Картина: Ariadne in Naxos’ (1877) by Evelyn De Morgan, commons.wikimedia.org
*Corona Borealis - Celestial Atlas by Alexander Jamieson - 1822