Корупцията в частния сектор е много висока, но не е най-големият проблем на бизнеса
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Проектът за " частната корупция " събра още по-остри рецензии
Маргарита Попова: Като прочетох тези няколко параграфа, просто се изплаших
28 мар 2018
Всички сте обвинени
Как властта вкара бизнеса в Наказателния кодекс
23 мар 2018
Какво е това корупция в частния бранш...
... и има ли почва у нас
23 мар 2018
Прокуратурата ще взема решение търговски разногласия, а дружбата с прокурор става главен обществен капитал
Юристи и икономисти за плана на държавното управление за промени в Наказателния кодекс
23 мар 2018
Евгени Стоянов: Целта е да се обзет повече случаи
Заместник-министърът на правораздаването дава отговор на въпроси на " Капитал " за плана за промени в Наказателния кодекс
23 мар 2018 Корупцията в частния бранш (разбирана като връзки сред компании или сред компании и техни служители) е необятно публикувана, само че надалеч не е измежду най-големите проблеми на бизнеса.
Прегледът на главните фактори, влияещи отрицателно върху развиването на бизнеса, сочи, че характерните спънки пред компаниите са единствено индиректно свързани с корупционните връзки, освен това главно с корупцията в обществения бранш. Водещо значение за компаниите имат неконкурентните практики (за 39 % от изследваните фирми), налозите и регулациите (32,2 %), достъпът до кредитиране и политическата неустойчивост. Корупцията и инфраструктурата са едвам на пето място, посочени от 9,1 % от компаниите.
Това се споделя в отчета на Центъра за проучване на демокрацията, озаглавен " Корупцията в частния бранш в България ". Във встъпителния текст към разбора категорично е посочено, че той " e пръв опит за редовно проучване на проблемите на частната корупция в България ": " Проблемът частна корупция е относително нов за изследователската и аналитичната процедура, защото по принцип се приема, че корупцията е на първо място проблем на държавното ръководство и в този смисъл не се отнася до ръководството на собствеността в частния бранш ".
Тези констатации са изключително забавни в подтекста на настоящия спор за законопроекта на държавното управление на промени в Наказателния кодекс, предлагащ рисково усилване на наказателната принуда за корупцията в частния бранш и някои мощно екзотични решения, водещи до практическо криминализиране на целия цивилен оборот. Те най-малкото демонстрират, че законопроектът е юридически без подобаващи разбори за размера на явлението частна корупция, за неговите проявления и съотношенията му с другите отрицателни практики и закононарушения в този бранш.
Какво демонстрира проучването
В разбора се сочи, че смисъла на корупцията като отрицателен фактор за бизнеса е мощно диференцирано съгласно размера на компанията - за междинните и огромните компании корупцията се оказва фактор с по-голяма относителна тежест – 28,6 %. Като цяло относителната тежест на корупцията като препятстващ фактор пораства с нарастване на размера на компанията. Това евентуално приказва за особеното влияние на избрани детайли на бизнес средата според от размера на компанията.
Същевременно, въпреки да слагат корупцията като проблем на по-задно място спрямо несъответстващите регулативни дейности на обществената власт, които водят до неконкурентни практики, интервюираните представители на бизнеса сочат доста висока степен на разпространяване на разнообразни сюжети за " частна корупция ", т.е. такава, която се развива сред компании в частния бранш или в връзките чиновник – компания. Това може да се изясни с това, че оценките за вероятността от настъпването на отрицателни последствия при реализация на другите корупционни сюжети са доста по-ниски.
" Като цяло може да се каже, че в частния бранш практики, свързани с корупция и намаляването на честността и прозрачността на бизнеса, са необятно публикувани. В тази доминирана от корупционни практики на фирмено ниво среда вероятността от откриване и глоба е относително ниска, и в този смисъл доста от нелегитимните покупко-продажби на компаниите и техните чиновници остават ненаказани ", се сочи в разбора. Най-често срещани са корупционните сюжети " непотизъм и спор на ползи при търгове " (64,9 %) и " предоставяне на подкупи от посреднически компании " (66,9 %).
Що се отнася до някои от най-често срещаните сценарии/форми на корупция в връзките сред страната и частния бранш, се обрисува една мощно притеснителна обща картина. Средно 70-75 % от ръководителите на компании показват, че подкупи на/за политици, подкупи на административно равнище, клиентелизъм и завземане на страната се срещат доста постоянно или постоянно. А точно това води до сериозните проблеми пред бизнеса, посочени преди всичко, като регулации и неконкурентни практики. Основните регулационни трудности пред бизнеса са честите промени в законодателството, трудност на административните процедури, несъответстваща инфраструктура и липса на съответни процедури за възобновяване на задължения.
Тенденции през годините
Като цяло резултатите от проучванията на корупцията в България през последното десетилетие демонстрират една неустойчива наклонност на възстановяване и утежняване на корупционната обстановка, която се характеризира с няколко по-важни особености.
Първо, наклонността да се вършат опити за подписване на корупционни покупко-продажби (корупционен натиск), както и превръщането на тези опити в действителни покупко-продажби, понижава до известна степен след 2007 година, когато страната става член на Европейски Съюз. Основна причина за това е, че сензитивно понижава смисъла на един от основните прокорупционни фактори – корупцията в митническата администрация.
Второ, след 2007 година се образуват нови области на корупционни връзки (например публични поръчки), чието значение нараства заради доста по-големия размер от европейски средства, които страната усвоява. В резултат корупционната обстановка през 2015 година се оказва по-благоприятна, само че въпреки всичко сходна на обстановката през 2000 година
Трето, макар че е налице понижение на склонността на бизнеса да взе участие в корупционни покупко-продажби, преобладаващата визия е, че администрацията е корумпирана и в този смисъл потреблението на корупционни механизми е както неизбежно, по този начин и самобитна защитна тактика на бизнеса. Корупция, административни пречки и законови неясноти пречат на бизнеса при публичните поръчки
Основните спънки, които възпират бизнеса пред присъединяване му в публични поръчки, са корупция, административни пречки, непостижими условия и неясноти в Закона за публичните поръчки (ЗОП).Това сочи анкета на Българска търговско-промишлена палата измежду членове на организацията във връзка среща с представители на Световната банка, които изследват проблемите на публичните търгове в БЪлгария.
Над 40% от българските компании считат, че има авансово набелязан за печеливш претендент при избора за реализатор на публични поръчки. Малко над 20% от интервюираните са взели участие в публични поръчки и са ги печелили, а 20% в никакъв случай не са взели участие. Причината за незаинтересоваността от тяхна страна се дължи ред аргументи: попълване на доста и комплицирана документи, непостижими за дребния и междинен бизнес гаранции, липса на информация за поръчките, неспособност да се извърши целия размер на поръчката и други
Проучването демонстрира,че след влезлия от април 2016 година нов Закон за обществените поръчки едвам 13% от интервюираните компании виждат възстановяване в прозрачността на процедурите за публични поръчки. Най-голяма част от тях (62%)биха желали публичните поръчки да се афишират и организират единствено по електронен път, при ясни критерии.
Проектът за " частната корупция " събра още по-остри рецензии
Маргарита Попова: Като прочетох тези няколко параграфа, просто се изплаших
28 мар 2018
Всички сте обвинени
Как властта вкара бизнеса в Наказателния кодекс
23 мар 2018
Какво е това корупция в частния бранш...
... и има ли почва у нас
23 мар 2018
Прокуратурата ще взема решение търговски разногласия, а дружбата с прокурор става главен обществен капитал
Юристи и икономисти за плана на държавното управление за промени в Наказателния кодекс
23 мар 2018
Евгени Стоянов: Целта е да се обзет повече случаи
Заместник-министърът на правораздаването дава отговор на въпроси на " Капитал " за плана за промени в Наказателния кодекс
23 мар 2018 Корупцията в частния бранш (разбирана като връзки сред компании или сред компании и техни служители) е необятно публикувана, само че надалеч не е измежду най-големите проблеми на бизнеса.
Прегледът на главните фактори, влияещи отрицателно върху развиването на бизнеса, сочи, че характерните спънки пред компаниите са единствено индиректно свързани с корупционните връзки, освен това главно с корупцията в обществения бранш. Водещо значение за компаниите имат неконкурентните практики (за 39 % от изследваните фирми), налозите и регулациите (32,2 %), достъпът до кредитиране и политическата неустойчивост. Корупцията и инфраструктурата са едвам на пето място, посочени от 9,1 % от компаниите.
Това се споделя в отчета на Центъра за проучване на демокрацията, озаглавен " Корупцията в частния бранш в България ". Във встъпителния текст към разбора категорично е посочено, че той " e пръв опит за редовно проучване на проблемите на частната корупция в България ": " Проблемът частна корупция е относително нов за изследователската и аналитичната процедура, защото по принцип се приема, че корупцията е на първо място проблем на държавното ръководство и в този смисъл не се отнася до ръководството на собствеността в частния бранш ".
Тези констатации са изключително забавни в подтекста на настоящия спор за законопроекта на държавното управление на промени в Наказателния кодекс, предлагащ рисково усилване на наказателната принуда за корупцията в частния бранш и някои мощно екзотични решения, водещи до практическо криминализиране на целия цивилен оборот. Те най-малкото демонстрират, че законопроектът е юридически без подобаващи разбори за размера на явлението частна корупция, за неговите проявления и съотношенията му с другите отрицателни практики и закононарушения в този бранш.
Какво демонстрира проучването
В разбора се сочи, че смисъла на корупцията като отрицателен фактор за бизнеса е мощно диференцирано съгласно размера на компанията - за междинните и огромните компании корупцията се оказва фактор с по-голяма относителна тежест – 28,6 %. Като цяло относителната тежест на корупцията като препятстващ фактор пораства с нарастване на размера на компанията. Това евентуално приказва за особеното влияние на избрани детайли на бизнес средата според от размера на компанията.
Същевременно, въпреки да слагат корупцията като проблем на по-задно място спрямо несъответстващите регулативни дейности на обществената власт, които водят до неконкурентни практики, интервюираните представители на бизнеса сочат доста висока степен на разпространяване на разнообразни сюжети за " частна корупция ", т.е. такава, която се развива сред компании в частния бранш или в връзките чиновник – компания. Това може да се изясни с това, че оценките за вероятността от настъпването на отрицателни последствия при реализация на другите корупционни сюжети са доста по-ниски.
" Като цяло може да се каже, че в частния бранш практики, свързани с корупция и намаляването на честността и прозрачността на бизнеса, са необятно публикувани. В тази доминирана от корупционни практики на фирмено ниво среда вероятността от откриване и глоба е относително ниска, и в този смисъл доста от нелегитимните покупко-продажби на компаниите и техните чиновници остават ненаказани ", се сочи в разбора. Най-често срещани са корупционните сюжети " непотизъм и спор на ползи при търгове " (64,9 %) и " предоставяне на подкупи от посреднически компании " (66,9 %).
Що се отнася до някои от най-често срещаните сценарии/форми на корупция в връзките сред страната и частния бранш, се обрисува една мощно притеснителна обща картина. Средно 70-75 % от ръководителите на компании показват, че подкупи на/за политици, подкупи на административно равнище, клиентелизъм и завземане на страната се срещат доста постоянно или постоянно. А точно това води до сериозните проблеми пред бизнеса, посочени преди всичко, като регулации и неконкурентни практики. Основните регулационни трудности пред бизнеса са честите промени в законодателството, трудност на административните процедури, несъответстваща инфраструктура и липса на съответни процедури за възобновяване на задължения.
Тенденции през годините
Като цяло резултатите от проучванията на корупцията в България през последното десетилетие демонстрират една неустойчива наклонност на възстановяване и утежняване на корупционната обстановка, която се характеризира с няколко по-важни особености.
Първо, наклонността да се вършат опити за подписване на корупционни покупко-продажби (корупционен натиск), както и превръщането на тези опити в действителни покупко-продажби, понижава до известна степен след 2007 година, когато страната става член на Европейски Съюз. Основна причина за това е, че сензитивно понижава смисъла на един от основните прокорупционни фактори – корупцията в митническата администрация.
Второ, след 2007 година се образуват нови области на корупционни връзки (например публични поръчки), чието значение нараства заради доста по-големия размер от европейски средства, които страната усвоява. В резултат корупционната обстановка през 2015 година се оказва по-благоприятна, само че въпреки всичко сходна на обстановката през 2000 година
Трето, макар че е налице понижение на склонността на бизнеса да взе участие в корупционни покупко-продажби, преобладаващата визия е, че администрацията е корумпирана и в този смисъл потреблението на корупционни механизми е както неизбежно, по този начин и самобитна защитна тактика на бизнеса. Корупция, административни пречки и законови неясноти пречат на бизнеса при публичните поръчки
Основните спънки, които възпират бизнеса пред присъединяване му в публични поръчки, са корупция, административни пречки, непостижими условия и неясноти в Закона за публичните поръчки (ЗОП).Това сочи анкета на Българска търговско-промишлена палата измежду членове на организацията във връзка среща с представители на Световната банка, които изследват проблемите на публичните търгове в БЪлгария.
Над 40% от българските компании считат, че има авансово набелязан за печеливш претендент при избора за реализатор на публични поръчки. Малко над 20% от интервюираните са взели участие в публични поръчки и са ги печелили, а 20% в никакъв случай не са взели участие. Причината за незаинтересоваността от тяхна страна се дължи ред аргументи: попълване на доста и комплицирана документи, непостижими за дребния и междинен бизнес гаранции, липса на информация за поръчките, неспособност да се извърши целия размер на поръчката и други
Проучването демонстрира,че след влезлия от април 2016 година нов Закон за обществените поръчки едвам 13% от интервюираните компании виждат възстановяване в прозрачността на процедурите за публични поръчки. Най-голяма част от тях (62%)биха желали публичните поръчки да се афишират и организират единствено по електронен път, при ясни критерии.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ