В България се шият почти всички европейски марки
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Приходите на най-големите в бранша порастват със 7%. С толкоз се усилва и целият експорт, достигайки 3.86 милиарда лева, като 20 водача вършат 30% от него
1 юли 2017
Оптимизмът на част от мениджърите обаче е сдържан поради хроничната липса на фрагменти в някои от секторите
10 яну 2017
Фирмите означават растеж поради по-високи продажни цени
19 ное 2016
Цветомир Цанов е приключил " Международни стопански връзки " (МИО) и " Финанси " в УНСС. Той е основен помощник, лекар по стопанска система в катедра " МИО и бизнес " в УНСС. Специализирал и работил по разнообразни проучвателен и консултантски планове във Франция, Испания, Италия, Гърция. Автор е на доста разбори за положението на бранша " Облекло и текстил " в България. Последният от тях е за положителни индустриални практики в сектора и е направен по план " Достоен труд за доставчиците и подизпълнителите на мултинационалните компании ", изпълняван от КНСБ, КРИБ и БСК и финансиран по Оперативна програма " Развитие на човешките запаси ".
За пръв път през 2016 година износът на текстил и дрехи надвиши 2 милиарда евро. Какво се крие зад тази статистика?
- Секторът е най-големият шеф в преработващата индустрия и обезпечава 1/5 от работните места. През 2016 година продажбите зад граница са на обща стойност 2.03 милиарда евро, което е над 8% от общия експорт на страната. Практически 90% от текстилната продукция, създадена в България, се осъществят в останалите страни от Европейски Съюз. Зад тези цифри в действителност " се крие " по-висока продуктивност и междинни експортни цени - резултат от по-висока добавена стойност на единица произведение - да вземем за пример посредством затваряне на повсеместен индустриален цикъл, както и посредством нишови производства. Интересна е съпоставката на данните за последните 10 години. През 2007 година (влизането на България в ЕС) осъществените зад граница текстилни и шивашки произведения са за близо 1.9 милиарда евро, обезпечавани от над 150 хиляди работещи в бранша. През 2016 година съпоставимата и даже малко по-висока обща стойност на осъществената зад граница текстилна продукция е създадена от почти с 1/3 по-малко работещи в бранша.
Какви са междинните експортни цени на българската текстилна и шивашка продукция и какъв е трендът?
- Отчитайки в известна степен рестриктивните мерки на този индикатор - приказваме за осреднени цифри на огромен брой разнородни продуктови групи - трендът е позитивен. Ако създадем параленост с 2007 година - една от пиковите за българския текстилен експорт, междинните експортни цени през 2016 година са почти с 1/3 по-високи. Нещо повече, в съществени продуктови групи като дамски костюми, ансамбли, сака, рокли, поли от тъкани платове прирастът за същия интервал е близо 40%; при дамски палта, якета и блузони - над 60%, а при дамски ризи и блузи - близо 80%. При мъжки палта, якета и блузони от трикотаж прирастът за същия десетгодишен интервал е над 100%, а при дамски трикотажни якета и палта - над 50% (при 46% осреднен приръст общо за групата на трикотажните изделия).
Колко са индустриалните предприятия в сектора и каква е наклонността, банкрутират ли компании?
- По данни от статистиката по подобаващ код на икономическа активност за последните години има близо 4400 компании производители на облекло и близо 600 на текстил и текстилни произведения. Това са нереално високи стойности. По експертна оценка броят на действително функциониращите с обезпечени подобаващи, прилични условия на труд съответно в подотрасъл " Облекло ", е най-малко с 1/3 по-малък. Това може да се наблюдава и в случай че се проучват веригите на доставки в бранша.
Своеобразни носещи колони са няколко десетки най-вече огромни предприятия, измежду които се открояват към 30 компании, преобладаваща част с задгранична благосъстоятелност, която не е офшорна, или под други скрити форми. Сред тях са сдружения като " БТБ България ", " Дзалли ", " Балконф ", групата предприятия в България към " Пирин-текс " (Rollmann), " Фелдхюс БГ ", локалните поделения на австрийската Sportalm, на френската Lise Charmel Industrie и други В подгрупата на производители на текстилни произведения, платове, прежди се открояват " Е. Миролио ", " Сафил - клон Булсафил ". В допълнение към локалните индустриални сдружения компаниите построяват и структури от поделения отвън България (като БТБ, " Фелдхюс " ). Всички те прецизно съблюдават локалното законодателство - данъчно, трудово, обществено, и са правилни данъкоплатци. В групата на огромните могат да се причислят и няколко компании с напълно българска благосъстоятелност, които имат построени задгранични поделения в Съединени американски щати, Сърбия, Молдова, Виетнам, като " Аглика ", " Калинел " и " Яна ". Структурата " компания майка - задгранични поделения " е присъща за мултинационалните компании и съответно в производството на облекло и в границите на континентална Европа постоянно поражда на основата на фамилна благосъстоятелност. Такъв профил виждаме и в България. По отношение на въпроса за фирмените банкрути притеснителна по-скоро е информацията за това, че водещи вложители в сектора обмислят отдръпване от страната.
Какво е разпределението на компаниите от бранша по райони?
- Водещи предприятия има във всички планови райони. Трудоемкостта на производството на облекло изяснява за какво активността се открива най-вече в райони с по-високи нива на безработица. Най-голяма централизация по индикатор брой предприятия следим в Югозападен и в Южен централен район. Налице са обаче предприятия и в огромни градове като Русе и Плевен, в индустриални зони като тази край Пловдив.
Твърде постоянно се разясняват изискванията на труд и ниското възнаграждение на шивачките. Какви са настоящите равнища на възнаграждение в сектора и какви са трендовете?
- Средните месечни работни заплати в производството на облекло са към 600 лева По данни на Национален осигурителен институт междинният застрахователен приход в бранша (изключвайки управителен персонал) за интервала януари - май 2017 година клони към 700 лева Има водещи производители, които оферират и с 20-30% по-високи равнища на възнаграждение в производството, обезпечават в допълнение материално стимулиране, поставят обилни старания да стимулират и задържат хората, да развиват знанията и уменията им. Като контрапункт, отчитайки и това, че произвеждане може да се построи при съпоставими или по-ниски равнища на възнаграждение в прилежащи страни като Сърбия, Македония, с опция за наемане на служащи с построени не по-лоши трудови привички. Имаме образци за сходни решения от страна на бизнесмени в бранша, което е алтернатива за справяне с текучеството. Притеснително е заплахата от отдръпването на вложители заради неналичието на работна ръка да не се трансформира в наклонност. Това е измежду предпоставките вложенията да стагнират и е съществено предизвикателство за развиване през идващите години освен на бранш " Облекло и текстил ", изискващо незабавни ограничения.
В редица случаи огромни производители в бранша са и най-големият шеф за съответната област. Например " БТБ България " в Русе. По предписание водещите предприятия са правилен шеф, направили са голям брой вложения за създаване на подобаваща софтуерна база за основаване на положителни условия на труд. Те отделят средства за образования, за материално стимулиране, дават и редица обществени придобивки. Организират вътрешнофирмени професионални образования (в това число по дуалната система и посредством обезпечаване на месечна стипендия) и профилирани курсове (езикови, професионално-профилирани и др.). Водещите предприятия се придържат към положителни индустриални практики и условия на труд и се сертифицират по интернационалните стандарти за ръководство. Чуждестранни вложители и огромни компании в бранша са в основата на използване и налагане на положителни практики и стандарти в региона на корпоративната обществена отговорност. Например Бизнес самодейност за обществено единодушие (BSCI), Етична комерсиална самодейност. Това е положителната, " светлата " страна на бранша, която изрично доминира и е водеща, въпреки и постоянно не толкоз забележима медийно, и на практика няма общо с експонирани неточни работодатели, неприятни условия на труд и прочие
Известно е, че секторът работи главно по поръчка на задгранични възложители. Как е проведена работата на ишлеме?
- Без искания за пълнота в България се шият главно на ишлеме съвсем всички европейски марки всеобщо произвеждане в междинния ценови сегмент. Именно водещата група предприятия е в основата на обезпечаване на поръчки от голям брой възложители, основно европейски. Тези предприятия се кооперират, превъзлагат поръчки, постоянно работят с сред 20 и 30 (отделни случаи до 40) локални дребни и междинни предприятия подизпълнители, които се интегират във веригите на цената и доставки на одобрени възложители. Нещо повече, това обуславя построяването на същински индустриални клъстери, които са business-driven, а не подтиквани административно или посредством грантово финансиране. Работата за задгранични възложители оказва помощ на българските компании да израснат. Големите предприятия реализират както капиталовложения, по този начин и трансфер на технологии и ноу-хау за компаниите подизпълнителки. Водещите вложители освен внедряват в личните сдружения системи за ръководство на вътрешнофирмените работни процеси, само че нерядко предизвикват сходни процеси и в подизпълнителите. Натрупването на опит и експертиза в подизпълнителите в обособени случаи води и до характерни вторични резултати. Например коопериране с одобрени европейски мебелни компании от страна на локални производители на домакински текстил, поддоставки при изработването на вътрешна тапицерия за автомобилни производители. Българските компании не са единствено подизпълнители и снабдители, само че се развиват и като бизнесмени, които желаят да работят с по-висок клас клиенти и към чиито условия следва да се пригодят. Например BSCI сертификацията е наложително изискване от La Redoute, El Corte Inglés и други представители на водещи марки.
Какви са прогнозите ви за развиване на бранша?
- Секторът задържа позициите си на водещ стопански бранш в България и към 2017 година Водещите компании плюс десетките подизпълнители към тях дефинират неговия " гръбнак ". Ако в допълнение прибавим компании, насочени в нишови производства (на домакински текстил, на диверсифицирани плетачни изделия), като " Брод трико ", " Крис модерно " и други, имаме основата за жизнеспособността и конкурентоспособността на бранша 10 години след пълноправното участие на България в Европейски Съюз. Доколко тя ще се задържи и в бъдеще е въпрос на предприемаческа начинания и таргетирана поддръжка. Ключов проблем е превъзмогването на отлива и все по-осезаемата липса на работна ръка в бранша. Един от огромните въпроси също е какви са опциите за обезпечаване на още по-висока добавена стойност и в бъдеще, което да придаде в допълнение подтик на приходи и вложения. Примерът на Португалия 30 години след присъединението й към Европейски Съюз демонстрира, че това е по-скоро допустимо. Там секторът е със сходна преди всичко експортна специализация и съпоставимо, малко по-високо от това в България, число на работещите, които основават двойно по-голяма в стойностно изражение експортна продукция за към 4 милиарда евро. По съвпадане и минималната работна заплата в Португалия е почти 2 пъти по-висока от тази в България. Развиването на нововъведения, на нишови продуктови сегменти, консолидираното във веригите на цената на огромни европейски възложители е измежду факторите, довели до триумф.
Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА
Приходите на най-големите в бранша порастват със 7%. С толкоз се усилва и целият експорт, достигайки 3.86 милиарда лева, като 20 водача вършат 30% от него
1 юли 2017
Оптимизмът на част от мениджърите обаче е сдържан поради хроничната липса на фрагменти в някои от секторите
10 яну 2017
Фирмите означават растеж поради по-високи продажни цени
19 ное 2016
Цветомир Цанов е приключил " Международни стопански връзки " (МИО) и " Финанси " в УНСС. Той е основен помощник, лекар по стопанска система в катедра " МИО и бизнес " в УНСС. Специализирал и работил по разнообразни проучвателен и консултантски планове във Франция, Испания, Италия, Гърция. Автор е на доста разбори за положението на бранша " Облекло и текстил " в България. Последният от тях е за положителни индустриални практики в сектора и е направен по план " Достоен труд за доставчиците и подизпълнителите на мултинационалните компании ", изпълняван от КНСБ, КРИБ и БСК и финансиран по Оперативна програма " Развитие на човешките запаси ".
За пръв път през 2016 година износът на текстил и дрехи надвиши 2 милиарда евро. Какво се крие зад тази статистика?
- Секторът е най-големият шеф в преработващата индустрия и обезпечава 1/5 от работните места. През 2016 година продажбите зад граница са на обща стойност 2.03 милиарда евро, което е над 8% от общия експорт на страната. Практически 90% от текстилната продукция, създадена в България, се осъществят в останалите страни от Европейски Съюз. Зад тези цифри в действителност " се крие " по-висока продуктивност и междинни експортни цени - резултат от по-висока добавена стойност на единица произведение - да вземем за пример посредством затваряне на повсеместен индустриален цикъл, както и посредством нишови производства. Интересна е съпоставката на данните за последните 10 години. През 2007 година (влизането на България в ЕС) осъществените зад граница текстилни и шивашки произведения са за близо 1.9 милиарда евро, обезпечавани от над 150 хиляди работещи в бранша. През 2016 година съпоставимата и даже малко по-висока обща стойност на осъществената зад граница текстилна продукция е създадена от почти с 1/3 по-малко работещи в бранша.
Какви са междинните експортни цени на българската текстилна и шивашка продукция и какъв е трендът?
- Отчитайки в известна степен рестриктивните мерки на този индикатор - приказваме за осреднени цифри на огромен брой разнородни продуктови групи - трендът е позитивен. Ако създадем параленост с 2007 година - една от пиковите за българския текстилен експорт, междинните експортни цени през 2016 година са почти с 1/3 по-високи. Нещо повече, в съществени продуктови групи като дамски костюми, ансамбли, сака, рокли, поли от тъкани платове прирастът за същия интервал е близо 40%; при дамски палта, якета и блузони - над 60%, а при дамски ризи и блузи - близо 80%. При мъжки палта, якета и блузони от трикотаж прирастът за същия десетгодишен интервал е над 100%, а при дамски трикотажни якета и палта - над 50% (при 46% осреднен приръст общо за групата на трикотажните изделия).
Колко са индустриалните предприятия в сектора и каква е наклонността, банкрутират ли компании?
- По данни от статистиката по подобаващ код на икономическа активност за последните години има близо 4400 компании производители на облекло и близо 600 на текстил и текстилни произведения. Това са нереално високи стойности. По експертна оценка броят на действително функциониращите с обезпечени подобаващи, прилични условия на труд съответно в подотрасъл " Облекло ", е най-малко с 1/3 по-малък. Това може да се наблюдава и в случай че се проучват веригите на доставки в бранша.
Своеобразни носещи колони са няколко десетки най-вече огромни предприятия, измежду които се открояват към 30 компании, преобладаваща част с задгранична благосъстоятелност, която не е офшорна, или под други скрити форми. Сред тях са сдружения като " БТБ България ", " Дзалли ", " Балконф ", групата предприятия в България към " Пирин-текс " (Rollmann), " Фелдхюс БГ ", локалните поделения на австрийската Sportalm, на френската Lise Charmel Industrie и други В подгрупата на производители на текстилни произведения, платове, прежди се открояват " Е. Миролио ", " Сафил - клон Булсафил ". В допълнение към локалните индустриални сдружения компаниите построяват и структури от поделения отвън България (като БТБ, " Фелдхюс " ). Всички те прецизно съблюдават локалното законодателство - данъчно, трудово, обществено, и са правилни данъкоплатци. В групата на огромните могат да се причислят и няколко компании с напълно българска благосъстоятелност, които имат построени задгранични поделения в Съединени американски щати, Сърбия, Молдова, Виетнам, като " Аглика ", " Калинел " и " Яна ". Структурата " компания майка - задгранични поделения " е присъща за мултинационалните компании и съответно в производството на облекло и в границите на континентална Европа постоянно поражда на основата на фамилна благосъстоятелност. Такъв профил виждаме и в България. По отношение на въпроса за фирмените банкрути притеснителна по-скоро е информацията за това, че водещи вложители в сектора обмислят отдръпване от страната.
Какво е разпределението на компаниите от бранша по райони?
- Водещи предприятия има във всички планови райони. Трудоемкостта на производството на облекло изяснява за какво активността се открива най-вече в райони с по-високи нива на безработица. Най-голяма централизация по индикатор брой предприятия следим в Югозападен и в Южен централен район. Налице са обаче предприятия и в огромни градове като Русе и Плевен, в индустриални зони като тази край Пловдив.
Твърде постоянно се разясняват изискванията на труд и ниското възнаграждение на шивачките. Какви са настоящите равнища на възнаграждение в сектора и какви са трендовете?
- Средните месечни работни заплати в производството на облекло са към 600 лева По данни на Национален осигурителен институт междинният застрахователен приход в бранша (изключвайки управителен персонал) за интервала януари - май 2017 година клони към 700 лева Има водещи производители, които оферират и с 20-30% по-високи равнища на възнаграждение в производството, обезпечават в допълнение материално стимулиране, поставят обилни старания да стимулират и задържат хората, да развиват знанията и уменията им. Като контрапункт, отчитайки и това, че произвеждане може да се построи при съпоставими или по-ниски равнища на възнаграждение в прилежащи страни като Сърбия, Македония, с опция за наемане на служащи с построени не по-лоши трудови привички. Имаме образци за сходни решения от страна на бизнесмени в бранша, което е алтернатива за справяне с текучеството. Притеснително е заплахата от отдръпването на вложители заради неналичието на работна ръка да не се трансформира в наклонност. Това е измежду предпоставките вложенията да стагнират и е съществено предизвикателство за развиване през идващите години освен на бранш " Облекло и текстил ", изискващо незабавни ограничения.
В редица случаи огромни производители в бранша са и най-големият шеф за съответната област. Например " БТБ България " в Русе. По предписание водещите предприятия са правилен шеф, направили са голям брой вложения за създаване на подобаваща софтуерна база за основаване на положителни условия на труд. Те отделят средства за образования, за материално стимулиране, дават и редица обществени придобивки. Организират вътрешнофирмени професионални образования (в това число по дуалната система и посредством обезпечаване на месечна стипендия) и профилирани курсове (езикови, професионално-профилирани и др.). Водещите предприятия се придържат към положителни индустриални практики и условия на труд и се сертифицират по интернационалните стандарти за ръководство. Чуждестранни вложители и огромни компании в бранша са в основата на използване и налагане на положителни практики и стандарти в региона на корпоративната обществена отговорност. Например Бизнес самодейност за обществено единодушие (BSCI), Етична комерсиална самодейност. Това е положителната, " светлата " страна на бранша, която изрично доминира и е водеща, въпреки и постоянно не толкоз забележима медийно, и на практика няма общо с експонирани неточни работодатели, неприятни условия на труд и прочие
Известно е, че секторът работи главно по поръчка на задгранични възложители. Как е проведена работата на ишлеме?
- Без искания за пълнота в България се шият главно на ишлеме съвсем всички европейски марки всеобщо произвеждане в междинния ценови сегмент. Именно водещата група предприятия е в основата на обезпечаване на поръчки от голям брой възложители, основно европейски. Тези предприятия се кооперират, превъзлагат поръчки, постоянно работят с сред 20 и 30 (отделни случаи до 40) локални дребни и междинни предприятия подизпълнители, които се интегират във веригите на цената и доставки на одобрени възложители. Нещо повече, това обуславя построяването на същински индустриални клъстери, които са business-driven, а не подтиквани административно или посредством грантово финансиране. Работата за задгранични възложители оказва помощ на българските компании да израснат. Големите предприятия реализират както капиталовложения, по този начин и трансфер на технологии и ноу-хау за компаниите подизпълнителки. Водещите вложители освен внедряват в личните сдружения системи за ръководство на вътрешнофирмените работни процеси, само че нерядко предизвикват сходни процеси и в подизпълнителите. Натрупването на опит и експертиза в подизпълнителите в обособени случаи води и до характерни вторични резултати. Например коопериране с одобрени европейски мебелни компании от страна на локални производители на домакински текстил, поддоставки при изработването на вътрешна тапицерия за автомобилни производители. Българските компании не са единствено подизпълнители и снабдители, само че се развиват и като бизнесмени, които желаят да работят с по-висок клас клиенти и към чиито условия следва да се пригодят. Например BSCI сертификацията е наложително изискване от La Redoute, El Corte Inglés и други представители на водещи марки.
Какви са прогнозите ви за развиване на бранша?
- Секторът задържа позициите си на водещ стопански бранш в България и към 2017 година Водещите компании плюс десетките подизпълнители към тях дефинират неговия " гръбнак ". Ако в допълнение прибавим компании, насочени в нишови производства (на домакински текстил, на диверсифицирани плетачни изделия), като " Брод трико ", " Крис модерно " и други, имаме основата за жизнеспособността и конкурентоспособността на бранша 10 години след пълноправното участие на България в Европейски Съюз. Доколко тя ще се задържи и в бъдеще е въпрос на предприемаческа начинания и таргетирана поддръжка. Ключов проблем е превъзмогването на отлива и все по-осезаемата липса на работна ръка в бранша. Един от огромните въпроси също е какви са опциите за обезпечаване на още по-висока добавена стойност и в бъдеще, което да придаде в допълнение подтик на приходи и вложения. Примерът на Португалия 30 години след присъединението й към Европейски Съюз демонстрира, че това е по-скоро допустимо. Там секторът е със сходна преди всичко експортна специализация и съпоставимо, малко по-високо от това в България, число на работещите, които основават двойно по-голяма в стойностно изражение експортна продукция за към 4 милиарда евро. По съвпадане и минималната работна заплата в Португалия е почти 2 пъти по-висока от тази в България. Развиването на нововъведения, на нишови продуктови сегменти, консолидираното във веригите на цената на огромни европейски възложители е измежду факторите, довели до триумф.
Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ