Измихме чиниите, но не оправихме стаята
© Юлия Лазарова Още по тематиката
" Алфа Рисърч ": Българите правят оценка европредседателството като триумф
Мнозинството счита, че в следствие от него е усъвършенстван имиджът на страната ни, а главното достижение е слагането на тематиката за Западните Балкани
27 юни 2018
Хладен душ за евро-надеждите на кабинета?
Представители на европейските институции ще се опитат да разубедят държавното управление на Бойко Борисов да подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната
22 май 2018
Какво в действителност реализира Борисов за Балканите
Срещата на върха в София
18 май 2018
Българската балканиада
С доза шанс и положително изиграване на картите Борисов може да припише триумф за Западните Балкани. По-важното е България в действителност да се свърже със съседите си
17 май 2018 Помните ли първия път, когато ви оставиха самичък в къщи? И по какъв начин се грижехте, когато се върнат родителите ви, да открият къщата в ред, с цел да спечелите доверието им (и малко джобни). България преди малко мина през първото си такова тестване в новия си общ дом – Европейския съюз. Под грандиозното " председателство на Съвета на Европейски Съюз ", се крие тъкмо това – умеенето да се оправиш с ежедневните задания. Затова въпросът " беше ли сполучливо " е подвеждащ.
Българската администрация се оказа на задоволителна висота да придвижи досиетата по другите въпроси, да провежда един конгрес на върха и десетки на по-ниско равнище и да играе ролята на посредник. Там където не можеше, беше внимателно подкрепена. С други думи, София съумя да измие чиниите и да ги подреди, без да ги счупи. Това е мощен прогрес за тези, които не имат вяра даже в базисните качества на българската администрация (а такива има и тук, и на много места в Европа). Изследването на " Алфа Рисърч ", показано тази седмица, сподели, че даже българите – тези безконечни критици – са повишили оценката си за готовността на администрацията. Ако през декември 2017 година 47% са считали, че сме готови и 21% – че не сме, през юни тази година първите са към този момент 60%, а вторите – едвам 14%.
Българското държавно управление, което първоначално беше много дезориентирана за ролята си на ръководител, се приспособява – заряза генеричните слогани като " кохезия и конкурентоспособност " и се насочи към област, в която видя съществуваща ниша – Западните Балкани. Регионът по този начин или другояче щеше да е във фокуса на Европейски Съюз и държавното управление ловко се вмести в него, изтъквайки ги като собствен. София и способства за напредъка на Скопие към Европейски Съюз. Договорът с Македония беше бързо подписан, без националистически нервности, което остави Гърция сама против някогашната югославска република. Не е ясно с какъв брой, само че сигурно тази стъпка оказа помощ за по-бързото намиране на решение на разногласието с името. Това не се оказа задоволително Македония да стартира договаряния за участие, само че шансът по този начин или другояче не беше доста огромен.
Въпросът е дали България потвърди, че може да й се има вяра. Никой не е очаквал страната да направи нещо разтърсващо като ръководител, още първоначално тогавашният началник на кабинета на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер беше споделил " дребното е доста ". Но в опита си да легитимира себе си като европейски политик Бойко Борисов трансформира това председателство в сърцевината на своето ръководство. Целта беше бюрократичният триумф, който не се дължи единствено на София, да размени изчезналата политика.
Този " връх " трябваше да размени неналичието на каквито и да е други достижения. България по този начин и не е подала кандидатура за участие в банковия съюз и чакалнята на еврозоната, а Борисов тези дни стана колеблив по въпроса за периодите. Шенген също остана далечна фантазия, макар че толкоз доста се бихме в гърдите по какъв начин пазиме външната граница, че ще ни остане синьо. Излизането от механизма за наблюдаване на правораздаването и вътрешния ред също не беше реализирано.
За шест месеца няма по какъв начин да се излъска България. Но този път сподели, че администрацията може да се оправи с релативно сложна задача като председателството. Тоест казусът на България не е тя, макар че няма български политик, който да не се оправдава със " междинния ешелон ". Проблемът са политиците, които не могат да целеполагат и да се занимават със стратегически въпроси. Когато някой ги размени – в тази ситуация Брюксел, чийто дневен ред трябваше да ръководи България като ръководител, служителите си се оправиха.
По подигравка на ориста един от главните проблеми пред страните от Западните Балкани е точно България. Нейният образец е това, което държи доста мощно затворена вратата. Страната няма по какъв начин да се показва като добър образец, тъй като просто не е. Никакво количество PR, председателство, измити плочки, китки или запълнени дупки няма да промени това. Големи части от механиката на държавността тук към момента не работят – правораздаване, прокуратура, регулатори, разделяне на управляващите.
" Алфа Рисърч ": Българите правят оценка европредседателството като триумф
Мнозинството счита, че в следствие от него е усъвършенстван имиджът на страната ни, а главното достижение е слагането на тематиката за Западните Балкани
27 юни 2018
Хладен душ за евро-надеждите на кабинета?
Представители на европейските институции ще се опитат да разубедят държавното управление на Бойко Борисов да подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната
22 май 2018
Какво в действителност реализира Борисов за Балканите
Срещата на върха в София
18 май 2018
Българската балканиада
С доза шанс и положително изиграване на картите Борисов може да припише триумф за Западните Балкани. По-важното е България в действителност да се свърже със съседите си
17 май 2018 Помните ли първия път, когато ви оставиха самичък в къщи? И по какъв начин се грижехте, когато се върнат родителите ви, да открият къщата в ред, с цел да спечелите доверието им (и малко джобни). България преди малко мина през първото си такова тестване в новия си общ дом – Европейския съюз. Под грандиозното " председателство на Съвета на Европейски Съюз ", се крие тъкмо това – умеенето да се оправиш с ежедневните задания. Затова въпросът " беше ли сполучливо " е подвеждащ.
Българската администрация се оказа на задоволителна висота да придвижи досиетата по другите въпроси, да провежда един конгрес на върха и десетки на по-ниско равнище и да играе ролята на посредник. Там където не можеше, беше внимателно подкрепена. С други думи, София съумя да измие чиниите и да ги подреди, без да ги счупи. Това е мощен прогрес за тези, които не имат вяра даже в базисните качества на българската администрация (а такива има и тук, и на много места в Европа). Изследването на " Алфа Рисърч ", показано тази седмица, сподели, че даже българите – тези безконечни критици – са повишили оценката си за готовността на администрацията. Ако през декември 2017 година 47% са считали, че сме готови и 21% – че не сме, през юни тази година първите са към този момент 60%, а вторите – едвам 14%.
Българското държавно управление, което първоначално беше много дезориентирана за ролята си на ръководител, се приспособява – заряза генеричните слогани като " кохезия и конкурентоспособност " и се насочи към област, в която видя съществуваща ниша – Западните Балкани. Регионът по този начин или другояче щеше да е във фокуса на Европейски Съюз и държавното управление ловко се вмести в него, изтъквайки ги като собствен. София и способства за напредъка на Скопие към Европейски Съюз. Договорът с Македония беше бързо подписан, без националистически нервности, което остави Гърция сама против някогашната югославска република. Не е ясно с какъв брой, само че сигурно тази стъпка оказа помощ за по-бързото намиране на решение на разногласието с името. Това не се оказа задоволително Македония да стартира договаряния за участие, само че шансът по този начин или другояче не беше доста огромен.
Въпросът е дали България потвърди, че може да й се има вяра. Никой не е очаквал страната да направи нещо разтърсващо като ръководител, още първоначално тогавашният началник на кабинета на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер беше споделил " дребното е доста ". Но в опита си да легитимира себе си като европейски политик Бойко Борисов трансформира това председателство в сърцевината на своето ръководство. Целта беше бюрократичният триумф, който не се дължи единствено на София, да размени изчезналата политика.
Този " връх " трябваше да размени неналичието на каквито и да е други достижения. България по този начин и не е подала кандидатура за участие в банковия съюз и чакалнята на еврозоната, а Борисов тези дни стана колеблив по въпроса за периодите. Шенген също остана далечна фантазия, макар че толкоз доста се бихме в гърдите по какъв начин пазиме външната граница, че ще ни остане синьо. Излизането от механизма за наблюдаване на правораздаването и вътрешния ред също не беше реализирано.
За шест месеца няма по какъв начин да се излъска България. Но този път сподели, че администрацията може да се оправи с релативно сложна задача като председателството. Тоест казусът на България не е тя, макар че няма български политик, който да не се оправдава със " междинния ешелон ". Проблемът са политиците, които не могат да целеполагат и да се занимават със стратегически въпроси. Когато някой ги размени – в тази ситуация Брюксел, чийто дневен ред трябваше да ръководи България като ръководител, служителите си се оправиха.
По подигравка на ориста един от главните проблеми пред страните от Западните Балкани е точно България. Нейният образец е това, което държи доста мощно затворена вратата. Страната няма по какъв начин да се показва като добър образец, тъй като просто не е. Никакво количество PR, председателство, измити плочки, китки или запълнени дупки няма да промени това. Големи части от механиката на държавността тук към момента не работят – правораздаване, прокуратура, регулатори, разделяне на управляващите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ