© Юлия Лазарова Интервюто на премиера Бойко Борисов в сряда

© Юлия Лазарова Интервюто на премиера Бойко Борисов в сряда по бТВ поражда обяснимо усложнение, когато би трябвало да се дефинира кой миг от него е най-скандален в изчерпателен проект и кой най-добре илюстрира фактическата липса на политическа просвета у индивида, който се явява българският министър-председател.

Водеща (Цветанка Ризова): Струва ми се, че най-вече ви боли, когато Радев – президентът Радев –каже нещо против вас, против автокрацията, против корупцията?
Бойко Борисов: И в общи линии аз единствено тогава отвръщам.
Водеща: Само на него реагирате? Това е вашият конкурент – по този начин го усещаме.
Бойко Борисов: Не, не че е конкурент, само че той е държавен глава, той е първата власт, той е висшият главнокомандващ.
Водеща: Първата власт е Народното събрание, господин Борисов. Не може да е първата власт президентът.
Бойко Борисов: Когато се построяваме, първи застават президентът, след него застава шефът на Народното събрание.
Водеща Това е протоколът.
Бойко Борисов: След това аз, министър-председателят.
Водеща: Това е протокол. Все още първата власт е Народното събрание и тъпо, че нямаме това чувство.
Бойко Борисов: Не може, когато си първият човек в страната, първата дама – тъй като не споделяме втората дама, не споделяме, че Караянчева е първата дама, нали?
Водеща: Не.
Бойко Борисов: А споделяме, че госпожа Радева е първата дама.
Водеща: Караянчева управлява първата власт.
Бойко Борисов: Безспорно той е първият, нали?
Водеща: Добре. Решили сте, че той е първият. Хубаво. Приемаме, че той е първият.
(Цитатите са по организация " Фокус " )

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Начело на изпълнителната власт в България стои човек, който показва неведение или неуважение на конституционното устройство на държавата; който свежда всеки управнически проблем до битовизъм, тъй като по този начин му е разбираем; за който йерархията на управляващите в страната се дефинира от протокола (кой застава първи) и от нелепи тълкования за съществуването на " първа дама " у нас.

По-същественото е, че водачът на политическата мощ, която ръководи България към този момент 10 години, демонстративно не желае да носи никаква отговорност за протичащото се вследствие на личното му ръководство и заради тази причина играе на наддумване - от Българска социалистическа партия нямат право да приказват, тъй като те са зарязали недостроена болничното заведение в Ямбол, а президентът им Първанов е патронът на предходния основен прокурор (Борис Велчев) и ръководител на Върховен касационен съд (Лазар Груев), еврокомисарят по правораздаването Вера Йоурова декларирала персоналното си мнение, че мониторингът върху България няма да отпадне в границите на тази Еврокомисия не тъй като това е разумно, а тъй като е от друго политическо семейство, само че пък персоналното мнение на Тимерманс и Юнкер било друго и така нататък

Ефектът от този манипулативен разказ надалеч не е безопасен. И посланията му имат развращаващо влияние върху обществения спор.

Послание първо: Премиерът и ГЕРБ не одобряват да носят отговорност за избора и дейностите на ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев и за целия състав на комисията, въпреки точно ГЕРБ да го предложи (Цветан Цветанов и група депутати) и той бе определен от ръководещото болшинство. Това е любопитен щрих от изявлението на Борисов, тъй като е еманация на цялата порочна кадрова политика на ГЕРБ (зад която стоят доста други подмолни играчи, със събирателното название " Кой " ).

ГЕРБ си сътвори КПКОНПИ, само че не дава отговор за нея, ГЕРБ и Движение за права и свободи си поделиха Висш съдебен съвет и Инспектората към него, само че не носят отговорност за него, Борисов и тези, които му подсказват, си назначиха основен прокурор ( " Ти си го избра " ), само че не одобряват тезата, че той е оръдие в ръцете на скрити играчи. (По тази логичност прочее и Порожанов се оказва без отговорност за хайдутлука с европейски пари в ДФЗ по времето, когато е управлявал фонда.) Списъкът на тези кадрови практики е ужасяващо дълъг и ще продължава да пораства тъкмо тъй като никой не носи отговорност за всяко предопределение..

В одеща: Добре. Вие имате ли доверие в КОНПИ? Съвсем съществено ви запитвам. Знам, че вие го избрахте, т.е. ГЕРБ главно предложи тези хора.
Бойко Борисов: Не, ГЕРБ не го е избирал.
Водеща: Имате ли доверие на Георгиев и неговия заместител? Честно ви запитвам.
Бойко Борисов: Има си метод, по който се избират шефовете. И това е в Народното събрание като висша парламентарна форма.
Водеща: Така де – имате болшинство там.
Бойко Борисов: Това е политическата система.
Водеща: Не оборвам.
Бойко Борисов: Политическата система е тази. Имаше времена, в които президентът Първанов тогава, Българска социалистическа партия, единият му консултант стана основен прокурор, другият му консултант стана началник на съда. Така че Българска социалистическа партия да не се обаждат по тази тематика .

И тук стигаме до идващото основно обръщение – каквото и да е правил Пламен Георгиев, верният метод към тематиката (за публицистите, които питат премиера в страната, където медиите съгласно него били свободни) е той да бъде опакован с ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов – един от дребното обществени съперници на актуалното статукво, който не одобри директния политически диктат и си разреши обществено да се възпротиви министър председателят да му праща есемеси.

Бойко Борисов: По същата логичност за какво единствено за КОНПИ питате, а за ръководителя на Върховния касационен съд имаме ли доверие?
Водеща: Имате ли му доверие?
Бойко Борисов: Не.
Водеща: Защо?
Бойко Борисов: Защото се изявява като политическа фигура, не като безпристрастен арбитър – като политическа фигура.
Водеща: Например?
Бойко Борисов: Прави мнения на политически тематики. Той би трябвало да си гледа съда, да седи погрешно или както желае, само че да съди право неговия съд.
Водеща: Какво ви тормози, кажете?
Бойко Борисов: Питате ме – споделям ви.
Водеща: Да, да. Но кое политическо изявление ви е тормозило и не одобрявате?
Бойко Борисов: Много. Питате " Да, не? " и давам отговор.
Водеща: Именно.
Бойко Борисов: Нямам доверие.
Водеща: Тоест, Георгиев като си събори барбекюто, си става началник на КОНПИ, връща се?
Бойко Борисов: Те са две безусловно идентични неща. Георгиев и Панов.

От една страна, за Лозан Панов е добър отзив, че министър председателят му няма доверие. Предвид, че той има доверие на необятен кръг други хора - от Румен Порожанов до Сотир Цацаров. Но вредата за обществото от посланието му е, че разрушава престижа на правосъдната власт, която е фундаментът на страната. Всеки политик би трябвало да се усеща виновен за ниското равнище на доверието в правосъдната власт. А когато министър-председателят и водач на ръководещата партия се включват в обругаването й, вредите се мултиплицират.

Има и освен това – това изявление идва в подтекста на лансираните от ръководещите нови нормативни ограничения за предварително преустановяване на мандатите на тримата огромни в правосъдната власт, където единствен Лозан Панов не е е част от мрежата на политическото статукво. В този смисъл думите на премиера звучат като хибридна офанзива, напомняща за скорошните събития в Полша и на по-отдавнашни в Унгерия. И въпреки че най-вероятно е манталитетно прявление на отношението към независимостта на съда, посланието надвишава допустимите граници, с които е задължен да се преценява един министър председател на страна, в която към момента публично има разделяне на управляващите и господство на правото.

И не, Пламен Георгиев и Лозан Панов не са едно и също. Няма по какъв начин. Изборът на Пламен Георгиев и продължаващото му крепене на поста, ходенето на пръсти към имотните му проблеми и скандалните му професионални изцепки, са отговорност на ГЕРБ – те си го предложиха и те си го избраха и е извънредно време да научат какво е политическа отговорност.

И в случай че във връзка с Лозан Панов министър председателят счита, че представителите на правосъдната власт нямат право на политически изказвания, въпросът е за какво мълчи за политическите всъщност мнения, които постоянно вършат и основният прокурор Цацаров, и шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Отговорът е явен - тъй като те атакуват съперниците на властта, олицетворявана от Борисов и всекидневно извършват политически и бизнес поръчки. И тъкмо това е значителното разграничаване.

Всъщност представителите на правосъдната власт имат право на политически оценки за правосъдната промяна и политическата среда, в която работят магистратите, а на ръководителите на висшите съдилища това най им приляга това. Това се споделя даже в практиката на Европейския съд по правата на индивида (виж да вземем за пример делото Бака против Унгария). И критериите, по които се правят оценка обществените послания на висшите магистрати са тъкмо в това - дали в тях се засягат кардинални проблеми на действието на системата, на върховенството на правото и нуждата от промени, или се вземат решение конюнктурни проблеми на ръководещите и кликата към тях, бият се политически съперници и се бастисват бизнеси.

Всъщност, съкровищницата от " безсмъртни " цитати на премиера от дълго време пази явен знак за неговото отношение към правораздаването, върховенството на закона и личната му роля в държавното ръководство. Ето някои мостри, запазили се за поколенията:Ние знаем по какъв начин да се оправим с юристите, дето желаят да вървят в Страсбург. Веднага им изкарваме нещата и те се отхвърлят към този момент да вървят в Страсбург.Щом са известни бандити — в пандиза! Какви доказателства ще им търсим? И какви са тия съдии — някаква пикла ми приключила предходната година и към този момент е с имунитет.Нямам коментар. Аз не съм го казвал публично и дори не си припомням, че съм го казвал. И да съм го споделил, това си е мое право.Аз моята история съм я написал, та написал... От мен зависи да направя ръководител на Народното събрание, министър председател. От нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах през днешния ден от балкона на Народното събрание и регистрирах, че сам съм направил толкоз доста. Самичък. Цяла партия. Апарат голям.И тук да помълчим.