Реакция, а не реформа
© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
доктор Атанас Славов, конституционалист Още по тематиката
Този съд не е за Върховен административен съд
Две истории, които демонстрират двойните стандарти в правораздаването
8 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017 " Съдебната промяна завърши " – решително разгласи преди една година актуалният министър на правораздаването госпожа Цецка Цачева. Оказва се, тя беше права – и в дословен, и в метафоричен смисъл промяната завърши. Дойде времето на реакцията. Крехкият оптимизъм на 2015-2016 година, че е допустимо с конституционни и законодателни промени да се подсигурява независимостта и самоуправлението на съда и отчетността на прокуратурата отстъпи пред суровата действителност. По всички новаторски фронтове надвиват силите на реакцията и статуквото.
Олигархичният клан сполучливо завладя всички съществени политически институции и върховете на правосъдната власт (с изкл. на Върховен касационен съд и Софийски градски съд допреди дни). Реформаторските опити и персони се заменят с нападателно завоюване на постове и цели институции от сътрудници на олигархията. Нека това не звучи като сюжет за холивудски екшън, представящ епичната борба сред положителното и злото. Това е действителната диагноза на страната в навечерието на европейското председателство на Съвета на Европейски Съюз – " превзета страна ".
Първите месеци от активността на новото държавно управление и парламентарно болшинство не оставят никакво подозрение за посоката във връзка с правосъдната промяна – отричане, проверка и замяна даже на дребните достижения като разделянето на Висш съдебен съвет на колегии и въвеждането на нови функционалности на общите събрания на съдиите като детайл от съдийското самоуправление.
Кои са главните знаци за това отрицателно умозаключение?
Лошо законодателство
Законодателните промени от предходната година (основно ЗСВ) единствено отчасти и ненапълно вкараха стандартите за съдийското самоуправление. В същото време съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, доминирана от болшинството на статуквото, продължи да ползва двойни стандарти и самата тя да е опасност за съдийската самостоятелност. Колегията като състав, съответствие и процедура по желание не дава отговор на европейския стандарт, неведнъж повтарян в мненията на Венецианската комисия и Консултативния комитет на европейските съдии - да се състои в своето доста болшинство от " съдии, директно определени от съдии ". Неизпълнението на този стандарт е и една от аргументите за продължаващото подмолно кадруване и директно политическо въздействие при значимите гласувания на колегията (напр. при избор на ръководители на съдилищата). Прилага се двоен стандарт във връзка с решенията на общите събрания на съдиите за заявяване на поддръжка за съответен претендент за административен началник.
Нещо повече, с признатите през юли 2017 година нови промени в Закон за съдебната власт се прави самобитен прелом – постановиха се (след като години бяха блокирани) кариерните бонуси за членовете на Висш съдебен съвет (за добре изпълнени поръчки към олигархията); лимитира се свободата на сдружаване на магистратите и изключително на съдиите, като задачата е да бъде отстранена най-активната, авторитетна и реформистки настроена магистратска организация – Съюза на съдиите в България; ограничи се функционалният имунитет на магистратите, тъй че при всяко покачване на обвиняване от прокуратурата те ще бъдат отстранявани от служба, без да има правосъден надзор на този акт – по този метод непосредствено се нарушава правилото за самостоятелност на съда и се основава заплаха от произвол и поръчково правораздаване.
Самите законодателни промени бяха импортирани непрозрачно, целеустремено заобикаляйки Министерството на правораздаването и Съвета за правосъдната промяна към министерството, в който вземат участие и представители на професионалните организации на магистратите и на профилирани неправителствени организации. Законопроектът беше импортиран в нарушаване на Закона за нормативните актове, изискващ предварителна оценка на въздействието, както и най-малко 30-дневен период за публични съвещания. Пороците в цялата процедура са толкоз основни, че по-скоро могат да бъдат избрани като институционален прелом, а не като елементарна законодателна процедура.
Приетите промени в Наказателно-процесуален кодекс, ограничаващи правото на отбрана и прехвърлящи пълномощия към Специализирания углавен съд и прокуратура, както и препоръчаното ново антикорупционно законодателство крият действителни опасности и закани за гражданските и политическите права.
Прокурорски произвол
Въпреки опитите за най-малко частична промяна на прокуратурата и повишение на отчетността на основния прокурор – с измененията в Конституцията от 2015 година – всъщност промяна няма. Точно противоположното – има сгъстяване на статуквото. Главният прокурор остава безспорен хегемон в прокурорската гилдия, като в това време липсва каквато и да било действително използвана процедура за външна отчетност.
Дори нежната опция в Конституцията да се допусне известна отчетност пред Народното събрание (изслушване и отчет по съответен повод) и по самодейност на народните представители е блокирана. По искане на основния прокурор Конституционният съд взе едно прекомерно конформистко тълкувателно решение, с което се изключва опцията народните представители да желаят неговото парламентарно чуване по съответни каузи с висок публичен интерес. Това се приема като стандарт, опазващ разделянето на управляващите макар напълно съответните рекомендации в противоположния смисъл в Независимия функционален разбор на прокуратурата, направен от европейските прокурори с поддръжката на Службата за структурни промени на Европейски Съюз, рекомендациите от последния отчет по Механизма за съдействие и инспекция, както и стандартите и рекомендациите в мненията на Венецианската комисия. Олигархичният захват в прокуратурата е толкоз мощен, че никакви европейски стандарти и рекомендации, никакви евентуални наказания за нарушение на върховенството на правото по член 7 от Договора за Европейски Съюз или на правилото за лоялното съдействие не могат да разхлабят възела. Препоръката за въвеждане на процедура по отчетност и търсене на отговорност на основния прокурор, включително механизъм за неговото премахване от служба (импийчмънт) и осъществяване на без значение следствие против него, ще остане все по този начин неадресирана от главните институции. Не би могло и да бъде другояче.
Защото архитектите на посткомунистическото статукво прозряха доста рано:
Който управлява прокуратурата, управлява страната – политиката, стопанската система, правораздаването, медиите и така нататък
Поръчковите следствия и/или обвинявания против политици и представители на бизнеса с ясно декларирани прозападни, опозиционни и евроатлантически позиции (Дянков, Трайков, Митов, Ненчев, Караджов, Дончев, Прокопиев) освен илюстрират мощта на този олигархичен захват, само че и са опасност за националната сигурност и демократичните правила. Произволът стига до такава степен, че всяка обществена персона (гражданин, публицист, политик, бизнесмен), който дръзне да се опълчи на статуквото и прояви нездрава опозиционност, може да се снабди най-малкото с прокурорска инспекция, необятно огласена по поръчковите медии, съмнително работещи в синхрон с прокуратурата, или напряко с обвинителен акт и показно задържане. Дори след това да осъди страната за вреди и да получи заслужено обезщетение, най-често би трябвало да се раздели с политическата си кариера, с позитивния си обществен имидж или с развиващия се бизнес. Това е образец за рискова отрицателна селекция на елитите, която единствено укрепва силите на корупционното и олигархичното статукво.
Към това изброяване можем да прибавим и такива скандални дейности на прокуратурата и на основния прокурор като отводът да се проверява всъщност опасността за живота на ръководителя на Върховен касационен съд, " ЦУМ – гейт ", аферата " Костинброд " (равносилна на политически преврат), аферата " КТБ ", " Янева-гейт ", злоупотребите с позволения за СРС, непрекъснатите офанзиви против ръководителите на Върховен касационен съд и Софийски градски съд поради отстоявана от тях правосъдна самостоятелност и така нататък Случаите са толкоз доста, че показват избрана методичност.
доктор Атанас Славов, конституционалист Още по тематиката
Този съд не е за Върховен административен съд
Две истории, които демонстрират двойните стандарти в правораздаването
8 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017 " Съдебната промяна завърши " – решително разгласи преди една година актуалният министър на правораздаването госпожа Цецка Цачева. Оказва се, тя беше права – и в дословен, и в метафоричен смисъл промяната завърши. Дойде времето на реакцията. Крехкият оптимизъм на 2015-2016 година, че е допустимо с конституционни и законодателни промени да се подсигурява независимостта и самоуправлението на съда и отчетността на прокуратурата отстъпи пред суровата действителност. По всички новаторски фронтове надвиват силите на реакцията и статуквото.
Олигархичният клан сполучливо завладя всички съществени политически институции и върховете на правосъдната власт (с изкл. на Върховен касационен съд и Софийски градски съд допреди дни). Реформаторските опити и персони се заменят с нападателно завоюване на постове и цели институции от сътрудници на олигархията. Нека това не звучи като сюжет за холивудски екшън, представящ епичната борба сред положителното и злото. Това е действителната диагноза на страната в навечерието на европейското председателство на Съвета на Европейски Съюз – " превзета страна ".
Първите месеци от активността на новото държавно управление и парламентарно болшинство не оставят никакво подозрение за посоката във връзка с правосъдната промяна – отричане, проверка и замяна даже на дребните достижения като разделянето на Висш съдебен съвет на колегии и въвеждането на нови функционалности на общите събрания на съдиите като детайл от съдийското самоуправление.
Кои са главните знаци за това отрицателно умозаключение?
Лошо законодателство
Законодателните промени от предходната година (основно ЗСВ) единствено отчасти и ненапълно вкараха стандартите за съдийското самоуправление. В същото време съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, доминирана от болшинството на статуквото, продължи да ползва двойни стандарти и самата тя да е опасност за съдийската самостоятелност. Колегията като състав, съответствие и процедура по желание не дава отговор на европейския стандарт, неведнъж повтарян в мненията на Венецианската комисия и Консултативния комитет на европейските съдии - да се състои в своето доста болшинство от " съдии, директно определени от съдии ". Неизпълнението на този стандарт е и една от аргументите за продължаващото подмолно кадруване и директно политическо въздействие при значимите гласувания на колегията (напр. при избор на ръководители на съдилищата). Прилага се двоен стандарт във връзка с решенията на общите събрания на съдиите за заявяване на поддръжка за съответен претендент за административен началник.
Нещо повече, с признатите през юли 2017 година нови промени в Закон за съдебната власт се прави самобитен прелом – постановиха се (след като години бяха блокирани) кариерните бонуси за членовете на Висш съдебен съвет (за добре изпълнени поръчки към олигархията); лимитира се свободата на сдружаване на магистратите и изключително на съдиите, като задачата е да бъде отстранена най-активната, авторитетна и реформистки настроена магистратска организация – Съюза на съдиите в България; ограничи се функционалният имунитет на магистратите, тъй че при всяко покачване на обвиняване от прокуратурата те ще бъдат отстранявани от служба, без да има правосъден надзор на този акт – по този метод непосредствено се нарушава правилото за самостоятелност на съда и се основава заплаха от произвол и поръчково правораздаване.
Самите законодателни промени бяха импортирани непрозрачно, целеустремено заобикаляйки Министерството на правораздаването и Съвета за правосъдната промяна към министерството, в който вземат участие и представители на професионалните организации на магистратите и на профилирани неправителствени организации. Законопроектът беше импортиран в нарушаване на Закона за нормативните актове, изискващ предварителна оценка на въздействието, както и най-малко 30-дневен период за публични съвещания. Пороците в цялата процедура са толкоз основни, че по-скоро могат да бъдат избрани като институционален прелом, а не като елементарна законодателна процедура.
Приетите промени в Наказателно-процесуален кодекс, ограничаващи правото на отбрана и прехвърлящи пълномощия към Специализирания углавен съд и прокуратура, както и препоръчаното ново антикорупционно законодателство крият действителни опасности и закани за гражданските и политическите права.
Прокурорски произвол
Въпреки опитите за най-малко частична промяна на прокуратурата и повишение на отчетността на основния прокурор – с измененията в Конституцията от 2015 година – всъщност промяна няма. Точно противоположното – има сгъстяване на статуквото. Главният прокурор остава безспорен хегемон в прокурорската гилдия, като в това време липсва каквато и да било действително използвана процедура за външна отчетност.
Дори нежната опция в Конституцията да се допусне известна отчетност пред Народното събрание (изслушване и отчет по съответен повод) и по самодейност на народните представители е блокирана. По искане на основния прокурор Конституционният съд взе едно прекомерно конформистко тълкувателно решение, с което се изключва опцията народните представители да желаят неговото парламентарно чуване по съответни каузи с висок публичен интерес. Това се приема като стандарт, опазващ разделянето на управляващите макар напълно съответните рекомендации в противоположния смисъл в Независимия функционален разбор на прокуратурата, направен от европейските прокурори с поддръжката на Службата за структурни промени на Европейски Съюз, рекомендациите от последния отчет по Механизма за съдействие и инспекция, както и стандартите и рекомендациите в мненията на Венецианската комисия. Олигархичният захват в прокуратурата е толкоз мощен, че никакви европейски стандарти и рекомендации, никакви евентуални наказания за нарушение на върховенството на правото по член 7 от Договора за Европейски Съюз или на правилото за лоялното съдействие не могат да разхлабят възела. Препоръката за въвеждане на процедура по отчетност и търсене на отговорност на основния прокурор, включително механизъм за неговото премахване от служба (импийчмънт) и осъществяване на без значение следствие против него, ще остане все по този начин неадресирана от главните институции. Не би могло и да бъде другояче.
Защото архитектите на посткомунистическото статукво прозряха доста рано:
Който управлява прокуратурата, управлява страната – политиката, стопанската система, правораздаването, медиите и така нататък
Поръчковите следствия и/или обвинявания против политици и представители на бизнеса с ясно декларирани прозападни, опозиционни и евроатлантически позиции (Дянков, Трайков, Митов, Ненчев, Караджов, Дончев, Прокопиев) освен илюстрират мощта на този олигархичен захват, само че и са опасност за националната сигурност и демократичните правила. Произволът стига до такава степен, че всяка обществена персона (гражданин, публицист, политик, бизнесмен), който дръзне да се опълчи на статуквото и прояви нездрава опозиционност, може да се снабди най-малкото с прокурорска инспекция, необятно огласена по поръчковите медии, съмнително работещи в синхрон с прокуратурата, или напряко с обвинителен акт и показно задържане. Дори след това да осъди страната за вреди и да получи заслужено обезщетение, най-често би трябвало да се раздели с политическата си кариера, с позитивния си обществен имидж или с развиващия се бизнес. Това е образец за рискова отрицателна селекция на елитите, която единствено укрепва силите на корупционното и олигархичното статукво.
Към това изброяване можем да прибавим и такива скандални дейности на прокуратурата и на основния прокурор като отводът да се проверява всъщност опасността за живота на ръководителя на Върховен касационен съд, " ЦУМ – гейт ", аферата " Костинброд " (равносилна на политически преврат), аферата " КТБ ", " Янева-гейт ", злоупотребите с позволения за СРС, непрекъснатите офанзиви против ръководителите на Върховен касационен съд и Софийски градски съд поради отстоявана от тях правосъдна самостоятелност и така нататък Случаите са толкоз доста, че показват избрана методичност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ