Иван Кръстев: За задържането на хората е нужно не само по-добро образование, но и нова културна среда
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Бойко Борисов: Има подготвеност за вложения в Западните Балкани
Какво сподели министър председателят по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление, проведена от " Капитал "
30 яну 2018
Димитър Радев предизвестява банките да кредитират с нараснало внимание
Очакванията са необслужваните заеми да продължат да понижават
29 яну 2018 " През 2008 година известният енолог Фредерик Роше кани 57 специалисти по виното и им дава по две чаши алено вино, карайки ги да оценят какво е качеството им. Експертите не знаят, че в действителност са поканени в клопка. Виното в едната чаша е бяло, само че с прибавен червен оцветител, който не трансформира усета. Всички разясняват двете чаши като алено вино, приказват за мощен кондензиран усет и така нататък Често ние опитваме това, което чакаме да опитаме и виждаме това, което чакаме да забележим. И предизвикването е да се опитаме да забележим това, което се е трансформирало, а не това, което е останало същото ". С тази история стартира изявлението си на 12-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление политологът Иван Кръстев.
Една от очевидните промени е, че при започване на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се дефинира като едно от огромните конкурентни преимущества на страните от Източна Европа. Сега дефицитът на хора се оказва проблем, който е по-голям за вложителите от корупцията, положението на правосъдната система и така нататък " До огромна степен това е резултат и на икономическия модел, основан на ниски заплати и ниски налози, който беше прибавен в множеството източноевропейски страни, " счита Кръстев. Проблемът е, че този модел работи доста мъчно, когато границите са отворени, тъй като огромна част от квалифицираните хора в един миг вземат решение, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.
Образовани и напускащи
Вторият проблем е с рецесията на просветителната система. При нея се появявяват две безусловно непотребни равнища на образованието. България продължава да има междинни учебни заведения, в това число и част от висшите такива, които са на високо равнище. " Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които приключват най-хубавите гимназии в страната, даже не аплайват в българските университети, " уточни Кръстев. В резултат високото качество на част от учебните заведения се трансформира във фактор за овакантяване на страната, вместо във фактор за задържането на хората. Както триумфът на някои учебни заведения, по този начин и неуспехът на други учебни заведения оказва отрицателен резултат върху положението на пазара на труда.
Кръстев показва и значима културна смяна, която илюстрира с известния опит, изработен от Станфордския университет през 70-те години. На деца на към 9-10 години със сходни умствени благоприятни условия и обществен бекграунд се предлага шоколад с изискването, че в случай че в границите на един час не го изядат, ще получат втори. Но в случай че го изядат, няма да имат различен. След това в продължение на години наблюдават каква е разликата в успеваемостта на децата. Оказва се, че тези, които не са изяли шоколада и са получили втори, имат със 70-75% по-висока успеваемост в живота от позиция на приходи и реализация. Идеята е, че това да можеш да планираш и да отложиш нещо, с цел да постигнеш повече по-късно, е един от главните фактори за дълготраен триумф.
" В момента хората напълно са изгубили самообладание - дали ще бъде с лайкове във " Facebook " или с триене на билети в известните лотарии, те желаят да получат всичко незабавно. И тази огромна културна смяна основава обстановка, в която, в случай че на хората не се даде опция да се развиват доста бързо, те стартират да търсят реализация някъде другаде, " сподели Кръстев.
Той посочи две значими неща при взимането на решения по какъв начин да се усъвършенства пазара на труда. Едното е, че след бежанската рецесия е явно, че в България и всички източноевропейски страни има опозиция против приемането на служащи, които идват от страни отвън Европа. " Да се има вяра, че казусът с неналичието на работна мощ при фунционираща народна власт може да бъде решен с импорт на служащи ми се вижда политически нереалистично ", сподели Кръстев.
От тази позиция главният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - по какъв начин те да бъдат образовани и развивани. " Има абсурд. Първият отговор е - вложения в образованието. Това е правилен отговор, само че би трябвало да се внимава, тъй като в случай че има мощно възстановяване на образованието, първоначално това може да докара до по-високи равнища на тръгване.Тъй като хората ще знаят по-добре непознати езици и ще имат по-добра подготовка, те се оказват по-конкурентни, в това число на външни пазари. " Следователно задържането на хората тук няма да бъде е резултат единствено на възстановяване на просветителната система, а на основаване на културна среда, в която хората мислят, че триумфът им тук има значение, " счита Кръстев.
В Германия да вземем за пример видяхме, уточни той, че районите, които гласоподаваха за крайнодясната " Алетрнатива за Германия ", не са тези, които са приели най-вече бежанци, а които са били напуснати от най-вече хора след 1989 година И бежанската рецесия в действителност сподели, че в общества, които са напуснати от доста хора, се трансформира отношението към имиграцията. " Хората имат потребност да оценностят мястото, където живеят. И в случай че преди е имало безкритична наслада към всичко, което се случва отвън страната, сега стартира нервен опит да се убедят, че всичко, което е на открито, няма никакъв смисъл, тъй като ние сме най-хубавите и най-хубавите. Това културно затваряне основава проблем и за пазара на труда ", уточни Кръстев.
Без илюзии за Западните Балкани
Благодарение и на пробива в връзките си с Македония България съумя да убеди Европейски Съюз да трансформира Западните Балкани в приоритет за тази година. И след седмица Европейска комисия ще одобри тактика за развиване на района, която ще би трябвало да бъде осъществена по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
" Виждам тук един риск. Много хора в Брюксел си мислят, че през 2018 година просто би трябвало да се повтори това, което беше дадено на Западните Балкани през 2003 година в Солун - да се резервира европейската вероятност и политиката към тях да бъде същата, каквато е била при присъединението на страни като България и Румъния. Но моето мнение е, че обстановката е коренно изменена. През 2003 година Европейски Съюз беше в мощно монополно състояние във връзка с Западните Балкани. Това към този момент не е правилно ", съобщи Иван Кръстев.
" Преди седмица бях в Турция и един от турските министри сподели, че Втората международна война е свършила, само че Първата свтовна война още не е. Идеята за появяването на Балканите като доста по-конкурентно пространство е нещо, което би трябвало да се мисли всякога, когато държавно управление или бизнес се пробват да осъществят тактика за района. А България има голям интерес от развиването на Западните Балкани ", уточни Кръстев.
Сега в района има доста повече играчи. През 2003 година да вземем за пример никой на Западните Балкани не загатваше Китай. Тази година Китай ще бъде най-големият непознат вложител в Сърбия. И за Пекин не е безусловно значимо публичните поръчки да бъдат по разпоредбите на Европейски Съюз. Дали обаче Европейски Съюз е подготвен да компенсира Сърбия и други страни в района, в случай че изгубят китайски вложения?
С Русия също е друго. През 2003 година Русия гледаше на Балканите главно през призмата на своите енергийни планове. В поради изострените връзки след рецесията в Украйна, разширението на Европейски Съюз и изключително разширението на НАТО в страни като Македония най-вероятно ще доведат до отрицателна реакция от съветска страна. Друга значима разлика е Турция. Трез 2003 година самата тя се стреми интензивно към ингеграция в Европейски Съюз и за нея Балканите са място да покаже какъв брой значима и потребна може да бъде за Европа. Сега връзките сред Турция и Европейски Съюз са доста по-напрегнати.
" Това е значимо и България има роля, която да играе - не просто да имаме тактика, само че и да се научим по какъв начин да я комуникараме и да имаме решение по какъв начин бихме реагирали на отговора на другите на нашата тактика ", заключи Кръстев. И приключи с връщане към историята с виното. " Казват, че и двете чаши били с хубаво вино. Но въпреки всичко при взимането на политическо решение е значимо да знаем в коя от тях е имало бяло вино. "
Бойко Борисов: Има подготвеност за вложения в Западните Балкани
Какво сподели министър председателят по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление, проведена от " Капитал "
30 яну 2018
Димитър Радев предизвестява банките да кредитират с нараснало внимание
Очакванията са необслужваните заеми да продължат да понижават
29 яну 2018 " През 2008 година известният енолог Фредерик Роше кани 57 специалисти по виното и им дава по две чаши алено вино, карайки ги да оценят какво е качеството им. Експертите не знаят, че в действителност са поканени в клопка. Виното в едната чаша е бяло, само че с прибавен червен оцветител, който не трансформира усета. Всички разясняват двете чаши като алено вино, приказват за мощен кондензиран усет и така нататък Често ние опитваме това, което чакаме да опитаме и виждаме това, което чакаме да забележим. И предизвикването е да се опитаме да забележим това, което се е трансформирало, а не това, което е останало същото ". С тази история стартира изявлението си на 12-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление политологът Иван Кръстев.
Една от очевидните промени е, че при започване на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се дефинира като едно от огромните конкурентни преимущества на страните от Източна Европа. Сега дефицитът на хора се оказва проблем, който е по-голям за вложителите от корупцията, положението на правосъдната система и така нататък " До огромна степен това е резултат и на икономическия модел, основан на ниски заплати и ниски налози, който беше прибавен в множеството източноевропейски страни, " счита Кръстев. Проблемът е, че този модел работи доста мъчно, когато границите са отворени, тъй като огромна част от квалифицираните хора в един миг вземат решение, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.
Образовани и напускащи
Вторият проблем е с рецесията на просветителната система. При нея се появявяват две безусловно непотребни равнища на образованието. България продължава да има междинни учебни заведения, в това число и част от висшите такива, които са на високо равнище. " Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които приключват най-хубавите гимназии в страната, даже не аплайват в българските университети, " уточни Кръстев. В резултат високото качество на част от учебните заведения се трансформира във фактор за овакантяване на страната, вместо във фактор за задържането на хората. Както триумфът на някои учебни заведения, по този начин и неуспехът на други учебни заведения оказва отрицателен резултат върху положението на пазара на труда.
Кръстев показва и значима културна смяна, която илюстрира с известния опит, изработен от Станфордския университет през 70-те години. На деца на към 9-10 години със сходни умствени благоприятни условия и обществен бекграунд се предлага шоколад с изискването, че в случай че в границите на един час не го изядат, ще получат втори. Но в случай че го изядат, няма да имат различен. След това в продължение на години наблюдават каква е разликата в успеваемостта на децата. Оказва се, че тези, които не са изяли шоколада и са получили втори, имат със 70-75% по-висока успеваемост в живота от позиция на приходи и реализация. Идеята е, че това да можеш да планираш и да отложиш нещо, с цел да постигнеш повече по-късно, е един от главните фактори за дълготраен триумф.
" В момента хората напълно са изгубили самообладание - дали ще бъде с лайкове във " Facebook " или с триене на билети в известните лотарии, те желаят да получат всичко незабавно. И тази огромна културна смяна основава обстановка, в която, в случай че на хората не се даде опция да се развиват доста бързо, те стартират да търсят реализация някъде другаде, " сподели Кръстев.
Той посочи две значими неща при взимането на решения по какъв начин да се усъвършенства пазара на труда. Едното е, че след бежанската рецесия е явно, че в България и всички източноевропейски страни има опозиция против приемането на служащи, които идват от страни отвън Европа. " Да се има вяра, че казусът с неналичието на работна мощ при фунционираща народна власт може да бъде решен с импорт на служащи ми се вижда политически нереалистично ", сподели Кръстев.
От тази позиция главният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - по какъв начин те да бъдат образовани и развивани. " Има абсурд. Първият отговор е - вложения в образованието. Това е правилен отговор, само че би трябвало да се внимава, тъй като в случай че има мощно възстановяване на образованието, първоначално това може да докара до по-високи равнища на тръгване.Тъй като хората ще знаят по-добре непознати езици и ще имат по-добра подготовка, те се оказват по-конкурентни, в това число на външни пазари. " Следователно задържането на хората тук няма да бъде е резултат единствено на възстановяване на просветителната система, а на основаване на културна среда, в която хората мислят, че триумфът им тук има значение, " счита Кръстев.
В Германия да вземем за пример видяхме, уточни той, че районите, които гласоподаваха за крайнодясната " Алетрнатива за Германия ", не са тези, които са приели най-вече бежанци, а които са били напуснати от най-вече хора след 1989 година И бежанската рецесия в действителност сподели, че в общества, които са напуснати от доста хора, се трансформира отношението към имиграцията. " Хората имат потребност да оценностят мястото, където живеят. И в случай че преди е имало безкритична наслада към всичко, което се случва отвън страната, сега стартира нервен опит да се убедят, че всичко, което е на открито, няма никакъв смисъл, тъй като ние сме най-хубавите и най-хубавите. Това културно затваряне основава проблем и за пазара на труда ", уточни Кръстев.
Без илюзии за Западните Балкани
Благодарение и на пробива в връзките си с Македония България съумя да убеди Европейски Съюз да трансформира Западните Балкани в приоритет за тази година. И след седмица Европейска комисия ще одобри тактика за развиване на района, която ще би трябвало да бъде осъществена по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
" Виждам тук един риск. Много хора в Брюксел си мислят, че през 2018 година просто би трябвало да се повтори това, което беше дадено на Западните Балкани през 2003 година в Солун - да се резервира европейската вероятност и политиката към тях да бъде същата, каквато е била при присъединението на страни като България и Румъния. Но моето мнение е, че обстановката е коренно изменена. През 2003 година Европейски Съюз беше в мощно монополно състояние във връзка с Западните Балкани. Това към този момент не е правилно ", съобщи Иван Кръстев.
" Преди седмица бях в Турция и един от турските министри сподели, че Втората международна война е свършила, само че Първата свтовна война още не е. Идеята за появяването на Балканите като доста по-конкурентно пространство е нещо, което би трябвало да се мисли всякога, когато държавно управление или бизнес се пробват да осъществят тактика за района. А България има голям интерес от развиването на Западните Балкани ", уточни Кръстев.
Сега в района има доста повече играчи. През 2003 година да вземем за пример никой на Западните Балкани не загатваше Китай. Тази година Китай ще бъде най-големият непознат вложител в Сърбия. И за Пекин не е безусловно значимо публичните поръчки да бъдат по разпоредбите на Европейски Съюз. Дали обаче Европейски Съюз е подготвен да компенсира Сърбия и други страни в района, в случай че изгубят китайски вложения?
С Русия също е друго. През 2003 година Русия гледаше на Балканите главно през призмата на своите енергийни планове. В поради изострените връзки след рецесията в Украйна, разширението на Европейски Съюз и изключително разширението на НАТО в страни като Македония най-вероятно ще доведат до отрицателна реакция от съветска страна. Друга значима разлика е Турция. Трез 2003 година самата тя се стреми интензивно към ингеграция в Европейски Съюз и за нея Балканите са място да покаже какъв брой значима и потребна може да бъде за Европа. Сега връзките сред Турция и Европейски Съюз са доста по-напрегнати.
" Това е значимо и България има роля, която да играе - не просто да имаме тактика, само че и да се научим по какъв начин да я комуникараме и да имаме решение по какъв начин бихме реагирали на отговора на другите на нашата тактика ", заключи Кръстев. И приключи с връщане към историята с виното. " Казват, че и двете чаши били с хубаво вино. Но въпреки всичко при взимането на политическо решение е значимо да знаем в коя от тях е имало бяло вино. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ