Мнения Daily - Има консенсус. Има мир. Има и трупове.
© Stoyan Nenov Налагането на коланите на безусловно всички седалки е работа за няколко месеца. Още по тематиката
Мнения Daily - Ромите завладяват Северозапада
И още: Министерства отново поведоха война с българската природа; Съединени американски щати, Англия и Франция играят неприятното ченге
16 апр 2018
Мнения Daily - Фейсбук сътвори илюзията, че знаем всичко
И още: Защо е рано да приказваме за трета световна; В БГ-туризма мъчно виреят нежни души
12 апр 2018 Трагедията край Ихтиман
Има консенсус. Има мир. Има и трупове.
От коментар на Иван Бедров за " Клуб Z "
Пътник не знае къде е коланът. Шофьорът на рейса знае. Връзка сред двата обстоятелството обаче няма – никой не е с колан. Законът задължава всички да са с колани, само че още веднъж... никой не е с колан. Собственикът на компанията признава, че не следи за коланите и още веднъж... никой не е с колан. Законът задължава пасажерите да бъдат осведомени за задължението си да слагат колани, само че нито водач, нито някой различен ги осведоми и... никой не е с колан. Нито КАТ, нито ДАИ управляват рейсовете дали пасажерите в тях са с колани и... никой не е с колан. А министърът на превоза произнася по тв приемника една лъжа: " все още потреблението на колани не е наложително ".
Аз няма да съблюдавам закона, а пък аз няма да управлявам спазването на закона, тъй като никой не ни постанова да съблюдаваме закона, тъй като министърът даже не знае какво написа в закона. Всички сме съгласни. Има консенсус. Има мир. Има и трупове. Рядко България е изглеждала толкоз безсилна.
Ето по какъв начин наподобява безсилието на България:
Законът за придвижване по пътищата задължава " всички седящи пасажери " в рейсовете да употребяват " системите за обезопасяване, с които моторните транспортни средства са оборудвани ". Да, това значи и на задните седалки в колите, и на всички места до едно в рейсовете.
Законът споделя още, че пасажерите " се уведомяват за задължението да слагат предпазен колан, когато са седнали и когато транспортното средство е в придвижване ".
Кое тук не е ясно? Някой виждал ли е водач да изисква слагане на коланите? Някой чувал ли е звуково известие, че слагането на колани е наложително? Някой виждал ли е картинка, която да припомня за това?
Защо не се съблюдава законът? " Всички седалки са оборудвани с колани, само че никой не ги поставя. Ако си бяха поставили колани, пасажерите щяха да си останат на седалките ", изясни водачът пред Нова телевизия.
Очевидно не знае или не се вълнува от задължението си по закон да осведоми пасажерите за коланите. По-скоро не се вълнува, тъй като шефът му е споделил да не се занимава с коланите и да не изисква от пасажерите да съблюдават закона.
Ама, несъмнено! Кой е вманиачен да си прави труда да съблюдава закона. Нали и министърът ни насърчава в тази посока. Съгласието за неспазване на закона води до гибел.
Налагането на закона е монопол на страната. Спазването му е обвързване на всеки жител и компания. Контролът обаче е обвързване на страната и единствено по този начин тя постанова закона.
Нелепо е, че въобще се постанова да обсъждаме този въпрос. Всички помним по какъв начин страната съумя за няколко месеца да наложи потреблението на колани на предните седалки в колите. Налагането на коланите на безусловно всички седалки е работа за няколко месеца. Буквално.
--------- Кремълските сирени в България вият подправено за смяна на нашия статут.
Завой на изток
В Евразия няма либерали и консерватори - има нагайка и тирания
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Георги Кожухаров
Може би ставам скучен, само че ми се коства, че още веднъж лъжем себе си като приказваме за " ново обединяване вдясно ". Зелените не са вдясно - вляво са, откъдето и да ги погледнеш са вляво. " Да, България " е в болшинството си ляволиберална групировка. В нея има фракции, насочени към по-консервативен протестантски светоглед, само че това не прави от партията " дясна групировка ". В ДСБ от дълго време съжителстват една по-либерална и една по-консервативна секта. Партията постоянно се е позиционирала със съзнанието за принадлежност вдясно. Но в подтекста на възходящите - и в Европа, и в България - напрежения по линията демократично - консервативно, ДСБ изпитва много съществени вътрешни напрежения на еднаквост.
За да бъдат избегнати сходни напрежения - във и сред партиите на " Демократична България " и по-широката демократична общественост, остарялата доктрина за идентифициране като " десни " би трябвало да бъде сменена от спокойното схващане за две неща.
Първо, демократичните обединявания в България страдат от все по-ниска представителност - и поради на огромната емиграция на свои естествени поддръжници, и поради други политически сили, които частично изземват детайли на " дясната " еднаквост на демократичната общественост от първите 15 години след 1989-та. Тази ниска представителност допуска обединяване на демократично мислещите хора, което надвишава ляво-десните, и даже - демократично консервативните разделения.
Едно такова обединяване обаче е допустимо, в случай че то признава и легитимира вътрешната нееднородност на обединения като " Демократична България " по оста ляво-дясно и демократично консервативно. Фракциите от двете страни на разграничителната линия се сплотяват с по-общи демократични цели - антиолигархични, институционално-реформистки и защитаващи главните демократични правила за независимост на словото, на медиите и за транспарантно и дейно правораздаване.
Второ, обединяването на демократични и консервативни демократи - на " леви " и " десни " се постанова и поради на все по-острата потребност да бъде предпазена европейската и атлантическата ориентировка на България във време, когато кремълските сирени в България вият подправено за смяна на нашия статут в посока " медиатор " или " безпристрастен ". Неутрализацията е значителната първа стъпка към рухване назад в евразийската кошара.
В избран - и то доста значим смисъл, отстояването на геополитическата ориентировка на България е предпочитана задача, тъй като единствено в случай че съхраним евроатлантическата си еднаквост, ще можем свободно да се дефинираме като либерали, консерватори, леви и десни отсега нататък. В Евразия няма либерали и консерватори - има нагайка и тирания. Именно диктатурата съблазнява българската олигархия и политико-идеологическата й прислуга да реалокират постепенно, само че сполучливо България на изток.
Ние сме срещу диктатурата - по тази причина сме за принадлежност към Европа и атлантическия свят. Оставете схоластичните разногласия кой бил ляв, кой бил десен - то се вижда кой какъв е. Трябва да се приемем такива, каквито сме и да бъдем дружно до такава степен, докъдето се простира нашия общ либерален и проевропейски интерес. Оттам нататък - би трябвало да имаме толлерантност един към различен в отстояването на разликите си.
--------- В днешна България сходно решение наподобява невероятно.
Работна мощ
Чужденците задвижват сполучливите стопански системи
От разбор на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Николай Дойчинов
Поне един път годишно окайваме някое демографско проучване. Там са всичките ни драми: неувереността в бъдещето на нацията, тъгата по отпътувалите младежи, комплексът, че към този момент сме остарели и няма за по кое време да вършим деца.
Според последните данни на Българска академия на науките, през предходната година сме намалели с 51 хиляди индивида (един Видин). Застаряване, най-висока смъртност в Европейски Съюз, ниска раждаемост, емиграция. С тези темпове през 2019 ще сме паднали под 7 милиона, а окончателното изгубване ще се състои след 140 години.
В същия миг Дойче Веле показа едно немско демографско проучване. Германия е страна с раждаемост, която е по-ниска даже и от българската. Но научихме едно изумително число: в тази страна през днешния ден живеят над 10 милиона непознати жители. Един на всеки осем! Отделно са по-старите имигранти, които към този момент имат немски паспорт. Половината от чужденците са от Европейския съюз, като българите са към 310 хиляди (една Варна). Останалите са от трети страни. Именно този трудов запас задвижва суперуспешната немска стопанска система, която търси да наеме още милион и нещо служащи. Германия пораства, става все по-силна, а България гордо изчезва. Интересен контрастност, нали?
Германският образец ни дава визия какво се прави в развития свят - притеглят се и се интегрират мигранти. В страни като Канада и Съединени американски щати това става системно, даже с квоти. Спецификата на Федералната република се състои в това, че тя внезапно се отваря за масирана имиграция, като това даже поражда политически земетресения. Но различен механизъм капитализмът не е измислил - чакаме роботите да заменят хората, единствено дето не е несъмнено дали няма да заменят и нас самите.
Мигрантите са нужни освен с цел да запълнят вакантните места и да правят работа, която локалните не желаят. Повечето от тях са млади и раждат деца; потеглят от нулата и надлежно купуват къщи, коли, обзавеждане, с което задвижват потреблението. И още: мигрантите идват със своите култури, обогатяват приемащата страна и са жива връзка с местата, от които идват. А дружно с служащите идват и вложители: в случай че една просвета се е научила да взаимодейства със сирийския емигрант, тя по-лесно ще се разбере със саудитския принц. Да, и в западните общества има опозиция против новодошлите. И там има хора, които избират да са единствено измежду свои. Само дето по този начин си оставаш слаб, дребен, недоразвит.
В днешна България тази посока за търсене на решение наподобява невъзможна. Расизмът се трансформира в медийна норма, а демографите, които разискват казуса, даже не смеят да упоменат разновидността миграция, с цел да не ядосат някого. А когато работодателите отворят дума за импорт на работна ръка, левите незабавно скачат, тъй като виждат в тази мярка дъмпинг на трудовия пазар. И тъй като мислят стопанската система като игра с нулева сума. В същото време в Германия пристигнаха милиони - и завоюваха всички.
Тънкият миг тук е съпротивата против непознатите вложители, която се обосновава не с цвета на кожата, а с патриотичната отбрана на локалния капитал. Но за какво да ме е грижа за облагите на локалния капиталист? Може пък непознатият да има по-добро ноу-хау, да обезпечава по-добри условия на съгражданите ми. Но ето, че им се основават всевъзможни спънки - като се стартира от непрекъснатата промяна на закони и се стигне до феодализма по места, който си желае %. Та в този момент стоим и чакаме нашите олигарси да преперат задоволително пари, които да вкарат тук през офшорките си под формата на " непознати вложения ".
Мнения Daily - Ромите завладяват Северозапада
И още: Министерства отново поведоха война с българската природа; Съединени американски щати, Англия и Франция играят неприятното ченге
16 апр 2018
Мнения Daily - Фейсбук сътвори илюзията, че знаем всичко
И още: Защо е рано да приказваме за трета световна; В БГ-туризма мъчно виреят нежни души
12 апр 2018 Трагедията край Ихтиман
Има консенсус. Има мир. Има и трупове.
От коментар на Иван Бедров за " Клуб Z "
Пътник не знае къде е коланът. Шофьорът на рейса знае. Връзка сред двата обстоятелството обаче няма – никой не е с колан. Законът задължава всички да са с колани, само че още веднъж... никой не е с колан. Собственикът на компанията признава, че не следи за коланите и още веднъж... никой не е с колан. Законът задължава пасажерите да бъдат осведомени за задължението си да слагат колани, само че нито водач, нито някой различен ги осведоми и... никой не е с колан. Нито КАТ, нито ДАИ управляват рейсовете дали пасажерите в тях са с колани и... никой не е с колан. А министърът на превоза произнася по тв приемника една лъжа: " все още потреблението на колани не е наложително ".
Аз няма да съблюдавам закона, а пък аз няма да управлявам спазването на закона, тъй като никой не ни постанова да съблюдаваме закона, тъй като министърът даже не знае какво написа в закона. Всички сме съгласни. Има консенсус. Има мир. Има и трупове. Рядко България е изглеждала толкоз безсилна.
Ето по какъв начин наподобява безсилието на България:
Законът за придвижване по пътищата задължава " всички седящи пасажери " в рейсовете да употребяват " системите за обезопасяване, с които моторните транспортни средства са оборудвани ". Да, това значи и на задните седалки в колите, и на всички места до едно в рейсовете.
Законът споделя още, че пасажерите " се уведомяват за задължението да слагат предпазен колан, когато са седнали и когато транспортното средство е в придвижване ".
Кое тук не е ясно? Някой виждал ли е водач да изисква слагане на коланите? Някой чувал ли е звуково известие, че слагането на колани е наложително? Някой виждал ли е картинка, която да припомня за това?
Защо не се съблюдава законът? " Всички седалки са оборудвани с колани, само че никой не ги поставя. Ако си бяха поставили колани, пасажерите щяха да си останат на седалките ", изясни водачът пред Нова телевизия.
Очевидно не знае или не се вълнува от задължението си по закон да осведоми пасажерите за коланите. По-скоро не се вълнува, тъй като шефът му е споделил да не се занимава с коланите и да не изисква от пасажерите да съблюдават закона.
Ама, несъмнено! Кой е вманиачен да си прави труда да съблюдава закона. Нали и министърът ни насърчава в тази посока. Съгласието за неспазване на закона води до гибел.
Налагането на закона е монопол на страната. Спазването му е обвързване на всеки жител и компания. Контролът обаче е обвързване на страната и единствено по този начин тя постанова закона.
Нелепо е, че въобще се постанова да обсъждаме този въпрос. Всички помним по какъв начин страната съумя за няколко месеца да наложи потреблението на колани на предните седалки в колите. Налагането на коланите на безусловно всички седалки е работа за няколко месеца. Буквално.
--------- Кремълските сирени в България вият подправено за смяна на нашия статут.
Завой на изток
В Евразия няма либерали и консерватори - има нагайка и тирания
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Георги Кожухаров
Може би ставам скучен, само че ми се коства, че още веднъж лъжем себе си като приказваме за " ново обединяване вдясно ". Зелените не са вдясно - вляво са, откъдето и да ги погледнеш са вляво. " Да, България " е в болшинството си ляволиберална групировка. В нея има фракции, насочени към по-консервативен протестантски светоглед, само че това не прави от партията " дясна групировка ". В ДСБ от дълго време съжителстват една по-либерална и една по-консервативна секта. Партията постоянно се е позиционирала със съзнанието за принадлежност вдясно. Но в подтекста на възходящите - и в Европа, и в България - напрежения по линията демократично - консервативно, ДСБ изпитва много съществени вътрешни напрежения на еднаквост.
За да бъдат избегнати сходни напрежения - във и сред партиите на " Демократична България " и по-широката демократична общественост, остарялата доктрина за идентифициране като " десни " би трябвало да бъде сменена от спокойното схващане за две неща.
Първо, демократичните обединявания в България страдат от все по-ниска представителност - и поради на огромната емиграция на свои естествени поддръжници, и поради други политически сили, които частично изземват детайли на " дясната " еднаквост на демократичната общественост от първите 15 години след 1989-та. Тази ниска представителност допуска обединяване на демократично мислещите хора, което надвишава ляво-десните, и даже - демократично консервативните разделения.
Едно такова обединяване обаче е допустимо, в случай че то признава и легитимира вътрешната нееднородност на обединения като " Демократична България " по оста ляво-дясно и демократично консервативно. Фракциите от двете страни на разграничителната линия се сплотяват с по-общи демократични цели - антиолигархични, институционално-реформистки и защитаващи главните демократични правила за независимост на словото, на медиите и за транспарантно и дейно правораздаване.
Второ, обединяването на демократични и консервативни демократи - на " леви " и " десни " се постанова и поради на все по-острата потребност да бъде предпазена европейската и атлантическата ориентировка на България във време, когато кремълските сирени в България вият подправено за смяна на нашия статут в посока " медиатор " или " безпристрастен ". Неутрализацията е значителната първа стъпка към рухване назад в евразийската кошара.
В избран - и то доста значим смисъл, отстояването на геополитическата ориентировка на България е предпочитана задача, тъй като единствено в случай че съхраним евроатлантическата си еднаквост, ще можем свободно да се дефинираме като либерали, консерватори, леви и десни отсега нататък. В Евразия няма либерали и консерватори - има нагайка и тирания. Именно диктатурата съблазнява българската олигархия и политико-идеологическата й прислуга да реалокират постепенно, само че сполучливо България на изток.
Ние сме срещу диктатурата - по тази причина сме за принадлежност към Европа и атлантическия свят. Оставете схоластичните разногласия кой бил ляв, кой бил десен - то се вижда кой какъв е. Трябва да се приемем такива, каквито сме и да бъдем дружно до такава степен, докъдето се простира нашия общ либерален и проевропейски интерес. Оттам нататък - би трябвало да имаме толлерантност един към различен в отстояването на разликите си.
--------- В днешна България сходно решение наподобява невероятно.
Работна мощ
Чужденците задвижват сполучливите стопански системи
От разбор на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Николай Дойчинов
Поне един път годишно окайваме някое демографско проучване. Там са всичките ни драми: неувереността в бъдещето на нацията, тъгата по отпътувалите младежи, комплексът, че към този момент сме остарели и няма за по кое време да вършим деца.
Според последните данни на Българска академия на науките, през предходната година сме намалели с 51 хиляди индивида (един Видин). Застаряване, най-висока смъртност в Европейски Съюз, ниска раждаемост, емиграция. С тези темпове през 2019 ще сме паднали под 7 милиона, а окончателното изгубване ще се състои след 140 години.
В същия миг Дойче Веле показа едно немско демографско проучване. Германия е страна с раждаемост, която е по-ниска даже и от българската. Но научихме едно изумително число: в тази страна през днешния ден живеят над 10 милиона непознати жители. Един на всеки осем! Отделно са по-старите имигранти, които към този момент имат немски паспорт. Половината от чужденците са от Европейския съюз, като българите са към 310 хиляди (една Варна). Останалите са от трети страни. Именно този трудов запас задвижва суперуспешната немска стопанска система, която търси да наеме още милион и нещо служащи. Германия пораства, става все по-силна, а България гордо изчезва. Интересен контрастност, нали?
Германският образец ни дава визия какво се прави в развития свят - притеглят се и се интегрират мигранти. В страни като Канада и Съединени американски щати това става системно, даже с квоти. Спецификата на Федералната република се състои в това, че тя внезапно се отваря за масирана имиграция, като това даже поражда политически земетресения. Но различен механизъм капитализмът не е измислил - чакаме роботите да заменят хората, единствено дето не е несъмнено дали няма да заменят и нас самите.
Мигрантите са нужни освен с цел да запълнят вакантните места и да правят работа, която локалните не желаят. Повечето от тях са млади и раждат деца; потеглят от нулата и надлежно купуват къщи, коли, обзавеждане, с което задвижват потреблението. И още: мигрантите идват със своите култури, обогатяват приемащата страна и са жива връзка с местата, от които идват. А дружно с служащите идват и вложители: в случай че една просвета се е научила да взаимодейства със сирийския емигрант, тя по-лесно ще се разбере със саудитския принц. Да, и в западните общества има опозиция против новодошлите. И там има хора, които избират да са единствено измежду свои. Само дето по този начин си оставаш слаб, дребен, недоразвит.
В днешна България тази посока за търсене на решение наподобява невъзможна. Расизмът се трансформира в медийна норма, а демографите, които разискват казуса, даже не смеят да упоменат разновидността миграция, с цел да не ядосат някого. А когато работодателите отворят дума за импорт на работна ръка, левите незабавно скачат, тъй като виждат в тази мярка дъмпинг на трудовия пазар. И тъй като мислят стопанската система като игра с нулева сума. В същото време в Германия пристигнаха милиони - и завоюваха всички.
Тънкият миг тук е съпротивата против непознатите вложители, която се обосновава не с цвета на кожата, а с патриотичната отбрана на локалния капитал. Но за какво да ме е грижа за облагите на локалния капиталист? Може пък непознатият да има по-добро ноу-хау, да обезпечава по-добри условия на съгражданите ми. Но ето, че им се основават всевъзможни спънки - като се стартира от непрекъснатата промяна на закони и се стигне до феодализма по места, който си желае %. Та в този момент стоим и чакаме нашите олигарси да преперат задоволително пари, които да вкарат тук през офшорките си под формата на " непознати вложения ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ