България трябва да си постави по-амбициозни ВЕИ цели
© Цветелина Белутова Миглена Стоилова е ръководител на надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация и член на управителния съвет на Националната енергийна камара. Тя също по този начин е член на Съвета на шефовете на " Енел грийн пауър България ".
До края на юни Министерството на енергетиката приема мнения и рекомендации за новия Интегриран народен проект за енергетика и климата до 2030 година Документът към този момент провокира голям брой въпроси без да даде отговори за това по какъв начин ще се развива енергетиката на страната. Какъв е вашият прочит?
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък - На фона на динамичните промени в електроенергетиката през последните години ветроенергийната асоциация е измежду главните участници в дебатите за развиването на бранша. Националният интегриран проект несъмнено е един от тези значими въпроси, които заслужават съответния отзив. Всички заинтригувани страни изпратиха своите първични мнения. Надявам се с общи старания и в градивен разговор до края на 2019 година да достигнем до народен проект, който да очертае обективно целите на страната, да заложи на конкурентните ѝ преимущества и да отговори на все по-амбициозните европейски екологични условия. Целта ни е до 2030 година да имаме съвременен и конкурентен енергиен бранш, който да отговоря на потребностите на жителите и бизнеса за електрификация, декарбонизация и да подсигурява доставката на чиста сила при оптимална цена.
Енергетиката е в преход и решенията, които следва да вземем и осъществим, са много сложни, защото изискват от нас смяна на метода ни работа, бизнес фокуса и професионалните ни качества. Трябва да бъдем по-динамични, гъвкави и да отговаряме съответно на потребностите на нашите обичайни и нови клиенти. За вложителите пък националните проекти са главен стратегически документ, който ще им даде опция да се насочат към страните, в които ще са нужни вложения за реализиране на набелязаните национални цели.
Очакваше се един от главните акценти в интегрирания проект да бъдат ВЕИ, изключително при новите цели на Европейски Съюз за 32% дял в брутното произвеждане на електрическа енергия. Защо обаче в оповестения план липсва визия за развиването на този бранш?
- Дебатите след публикуването на първичния вид на проекта демонстрираха фактически, че има необятно схващане в Неправителствени организации и енергийните среди, че ВЕИ задачата е не задоволително амбициозна и следва да бъде преосмислена. Анализ на IRENA (Международната организация за възобновима енергия) за капацитета на страните от Европейския съюз демонстрира, че до 2030 година за България е изпълним 35% дял на ВЕИ в крайното енергийно ползване при конкурентни разноски и наличния запас, като от посочените проценти забележителен е делът на силата от вятър. Затова ние в БГВЕА считаме, че националната цел за дял на силата от ВЕИ в крайното брутното ползване на сила би трябвало да бъде надалеч по-амбициозна от заложената.
В плана на интегрирания проект следва да бъдат обрисувани нужните законодателни и регулаторни стъпки, които да създадат допустимо и конкурентно навлизането и пазарната интеграция на нови възобновими мощности. Става дума за поощряване на вложенията в съоръжения за предпазване на сила, интелигентни мрежи, развиване на " demand side response " - потребителите да са дейни участници на пазара, взаимосвързаност на електроенергийната ни система и пазар в границите на европейската електроенергийна система.
Могат ли да се случат вложения във ВЕИ и по-конкретно вятърни турбини при напълно пазарни условия?
- България има забележителен ветрови капацитет и бихме могли да чакаме висок растеж на конфигурираната мощ от вятърна сила при постоянна и предвидима пазарна среда. При тези условия през идващите 10 години производството на сила от вятър би могло да заеме все по-значимо място в енергийния микс на България.
В немалка степен националните проекти се чака да насочат капиталовия интерес и надлежно средства към страните, които демонстрират решителност за развиване на тези технологии. Инвестиционният риск, който е основен за цената на капитала и надлежно цената на силата, би бил по-нисък там, където ясно е декларирано желание за развиване на ВЕИ мощности. Предвид чувствителността на българското общество към цената на силата считаме за неотложно страната да заложи в интегрирания проект оптимално висока цел за ВЕИ, с цел да притегли вложения с ниска цена на капитала и по този метод да подсигурява допустимо най-ниска цена на електрическата сила за крайните консуматори.
Също по този начин основна за вложителите е предвидимата и постоянна регулаторна среда, гарантираща равнопоставеност и заслужено отнасяне на всички участници. Ретроактивните ограничения и изменящите се условия и пазарни правила, на които бяха изложени ВЕИ производителите през миналите 10 години, подкопават сигурността и доверието на вложителите, създавайки непредвидени при планирането, финансирането и осъществяването на вложенията обилни разноски. В една напълно пазарна енергийна среда с възходящ дял на възобновимата сила сходни практики неизбежно биха довели до увеличение на цената на електрическата енергия за крайните консуматори.
Правителството залага най-много на поддържането на въглищната промишленост и Топлоелектрическа централа, като обрисува небосвод 2050 година за тяхната употреба. Какво е вашето мнение за това?
- Начертаният от Европейски Съюз път към декарбонизация е обвързван с поетапната подмяна на централите на фосилни горива с възобновими енергийни източници. Действително в интервала на преход към нисковъглеродна стопанска система електроенергийната система на България има нужда от въглищни централи, които да съблюдават все по-стриктните европейските екологични условия. Наред с това в интегрирания проект следва да бъдат планувана пътна карта и съответни ограничения за прекосяване към нисковъглеродно електропроизводство, като да вземем за пример включване на страната в европейските стратегии за преструктуриране на въглищните райони, интензивно присъединяване с планове в границите на финансиращите механизми на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, национална поддръжка при прекосяването на съответните региони към нисковъглеродна стопанска система, различна индустриализация и поощряване на ВЕИ свързани производства. Политиките по декарбонизация не би трябвало да бъдат отлагани, защото това би оскъпило този преход.
Една от главните тези на критиците на ВЕИ е непостоянното произвеждане и компликациите, които основава това за електроенергийната система. Би ли могла българската енергийна мрежа да се балансира при удвояване на производството от ВЕИ?
- Производството на сила от вятър има своите специфики, както и всяко друго електроенергийно произвеждане, и задача на държавното управление и всички заинтригувани страни е да развием електроенергийния пазар, тъй че той да интегрира нови ВЕИ мощности. Европейски Съюз към този момент одобри при започване на тази година нови правила за работа на електроенергийни пазари, които имат за цел точно да създадат допустимо навлизането на повече ВЕИ централи. И актуалните, и бъдещите вятърни централи са виновни финансово за небалансите, които провокират. В тази връзка, с цел да се подсигурява оптимална и обективна цена на балансиращата сила, балансиращият пазар в България следва да се реформира в посока на бистрота, ликвидност и съгласуваност с районни пазари на балансираща сила.
Вятърните централи също биха могли интензивно да вземат участие като балансиращи мощности, като понижават производството си при нужда или са снабдител на спомагателни услуги. Това е планувано и в новите европейски пазарни правила.
Как се отразява новият пазарен модел върху производителите на вятърна сила с обща конфигурирана мощ от 4 и над 4 МВ, които от 1 януари продават силата си на борсата?
- Изминалите 5 месеца от присъединяване на огромните вятърни производители на свободен пазар са прекомерно къс период, с цел да бъдат направени генерални заключения за действието на новия модел. Периодът е белязан от доста високи и от релативно ниски цени на БНЕБ. Тенденцията, която следим, е, че пазарът се въздейства от огромните снабдители на електрическа енергия и надлежно производителите на вятър са подвластни от тяхното държание на борсата. Наблюденията ни демонстрират, че профилът на произвеждане на вятърните централи не разрешава те да се възползват от високите цени на електрическа енергия в пикови часове, а по-скоро получават цени за оф-пик сила.
Значи ли това, че производителите в този момент получават по-малко доходи по отношение на преференциалните цени, които имаха?
- Оценка за доходността на вятърните централи би могла да бъде направена след едногодишен цикъл заради сезонността на производството на електрическата енергия от вятър, както и сезонността на потреблението, която въздейства на борсовите цени. Освен това приходите, които производителите получават при продажба на електрическа енергия на борсата, са на база на подадения от тях планиран график. За съпоставяне, преди този момент преференциалната цена се изплащаше за създадено количество електрическа енергия. Именно тези променливи са показателни за новите пазарни опасности, пред които се изправят ВЕИ производителите. Необходимо е да разполагаме с усреднени едногодишни данни за приходите на вятърните производители, с цел да можем да преценим дали те са сравними или не с възнаграждението по преференциална цена.
Също по този начин изводите от този разбор са годни единствено за обсъждания интервал, а не са показателни кардинално за новия режим на присъединяване на борса и контракти за награда. През всеки нов регулаторен интервал КЕВР дефинира нова планирана пазарна цена, която може да докара до противоположни заключения за доходността за съответния едногодишен интервал по отношение на предходния.
Като положителен аспект, обвързван с въвеждането на новия пазарен модел, може да се означи опцията за присъединяване на ВЕИ в платформата " в границите на деня ", което оказва помощ за понижаване на провокираните небаланси в системата и надлежно до понижаване на разноските. До края на миналата година ВЕИ производителите нямаха право да вземат участие на тази платформа на БНЕБ заради условието да са членове на общоприети балансиращи групи.
В същото време стеснителен за нас е фактът, че предлагането за въвеждане на обезщетителен механизъм (бел. двупосочна отплата при разлика сред постигнатата действителна пазарна цена и избраната от КЕВР за съответния регулаторен интервал планирана пазарна цена) не бе възприето. Това наше искане бе подбудено напълно от устрема за заслужено отнасяне на съществуващите вложения чрез опазване на доходността на съответните планове. При сегашния модел и неналичието на сходен механизъм за отплата обаче производителите носят и пазарен риск във връзка с цената на електрическата сила на борсата, и регулаторен риск във връзка с избраната от регулатора планирана пазарна цена.
Какъв е резултатът от анулираното от Върховния административен съд решение на КЕВР от 2015 година за установяване на чисто характерно произвеждане и последвалите го нови регулаторни решения?
- Решението наложи следващата ретроактивна мярка против ВЕИ, като ограничи количествата електрическа енергия, които се изкупуват по преференциална цена. При производителите на сила от вятър доста ощетени са най-ефективните централи с най-скъпа инвестиция. Спечелените от производителите след три години и половина правосъдни каузи възвърнаха въпреки и единствено морално справедливостта. Новите решения на КЕВР плануват идентични с анулираното от Върховен административен съд решение чисти характерни часове, които са използвани със задна дата (от 1 януари 2015г.) и станаха мотив за голям брой нови правосъдни каузи.
Друг резултат, който е характерен за производителите от вятър с най-ефективните индустриални мощности и още веднъж обвързван с решението на регулатора за чисто характерно произвеждане, е, че те бяха принудени да подпишат контракти за награда, в които да фиксират по-ниски чисти характерни часове (2000), макар че попадат в категория производители с по-високо чисто характерно произвеждане (2300). Това е един регулаторен проблем, завещан от интервала преди присъединяване на ВЕИ на либерализиран пазар. Той е обвързван с неразбираемо регулаторно решение, което даде мотив за голям брой търговски и правосъдни разногласия. Договорите за награда бяха комфортен инструмент за преустановяване на тези разногласия във щета на производителите.
До края на юни Министерството на енергетиката приема мнения и рекомендации за новия Интегриран народен проект за енергетика и климата до 2030 година Документът към този момент провокира голям брой въпроси без да даде отговори за това по какъв начин ще се развива енергетиката на страната. Какъв е вашият прочит?
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък - На фона на динамичните промени в електроенергетиката през последните години ветроенергийната асоциация е измежду главните участници в дебатите за развиването на бранша. Националният интегриран проект несъмнено е един от тези значими въпроси, които заслужават съответния отзив. Всички заинтригувани страни изпратиха своите първични мнения. Надявам се с общи старания и в градивен разговор до края на 2019 година да достигнем до народен проект, който да очертае обективно целите на страната, да заложи на конкурентните ѝ преимущества и да отговори на все по-амбициозните европейски екологични условия. Целта ни е до 2030 година да имаме съвременен и конкурентен енергиен бранш, който да отговоря на потребностите на жителите и бизнеса за електрификация, декарбонизация и да подсигурява доставката на чиста сила при оптимална цена.
Енергетиката е в преход и решенията, които следва да вземем и осъществим, са много сложни, защото изискват от нас смяна на метода ни работа, бизнес фокуса и професионалните ни качества. Трябва да бъдем по-динамични, гъвкави и да отговаряме съответно на потребностите на нашите обичайни и нови клиенти. За вложителите пък националните проекти са главен стратегически документ, който ще им даде опция да се насочат към страните, в които ще са нужни вложения за реализиране на набелязаните национални цели.
Очакваше се един от главните акценти в интегрирания проект да бъдат ВЕИ, изключително при новите цели на Европейски Съюз за 32% дял в брутното произвеждане на електрическа енергия. Защо обаче в оповестения план липсва визия за развиването на този бранш?
- Дебатите след публикуването на първичния вид на проекта демонстрираха фактически, че има необятно схващане в Неправителствени организации и енергийните среди, че ВЕИ задачата е не задоволително амбициозна и следва да бъде преосмислена. Анализ на IRENA (Международната организация за възобновима енергия) за капацитета на страните от Европейския съюз демонстрира, че до 2030 година за България е изпълним 35% дял на ВЕИ в крайното енергийно ползване при конкурентни разноски и наличния запас, като от посочените проценти забележителен е делът на силата от вятър. Затова ние в БГВЕА считаме, че националната цел за дял на силата от ВЕИ в крайното брутното ползване на сила би трябвало да бъде надалеч по-амбициозна от заложената.
В плана на интегрирания проект следва да бъдат обрисувани нужните законодателни и регулаторни стъпки, които да създадат допустимо и конкурентно навлизането и пазарната интеграция на нови възобновими мощности. Става дума за поощряване на вложенията в съоръжения за предпазване на сила, интелигентни мрежи, развиване на " demand side response " - потребителите да са дейни участници на пазара, взаимосвързаност на електроенергийната ни система и пазар в границите на европейската електроенергийна система.
Могат ли да се случат вложения във ВЕИ и по-конкретно вятърни турбини при напълно пазарни условия?
- България има забележителен ветрови капацитет и бихме могли да чакаме висок растеж на конфигурираната мощ от вятърна сила при постоянна и предвидима пазарна среда. При тези условия през идващите 10 години производството на сила от вятър би могло да заеме все по-значимо място в енергийния микс на България.
В немалка степен националните проекти се чака да насочат капиталовия интерес и надлежно средства към страните, които демонстрират решителност за развиване на тези технологии. Инвестиционният риск, който е основен за цената на капитала и надлежно цената на силата, би бил по-нисък там, където ясно е декларирано желание за развиване на ВЕИ мощности. Предвид чувствителността на българското общество към цената на силата считаме за неотложно страната да заложи в интегрирания проект оптимално висока цел за ВЕИ, с цел да притегли вложения с ниска цена на капитала и по този метод да подсигурява допустимо най-ниска цена на електрическата сила за крайните консуматори.
Също по този начин основна за вложителите е предвидимата и постоянна регулаторна среда, гарантираща равнопоставеност и заслужено отнасяне на всички участници. Ретроактивните ограничения и изменящите се условия и пазарни правила, на които бяха изложени ВЕИ производителите през миналите 10 години, подкопават сигурността и доверието на вложителите, създавайки непредвидени при планирането, финансирането и осъществяването на вложенията обилни разноски. В една напълно пазарна енергийна среда с възходящ дял на възобновимата сила сходни практики неизбежно биха довели до увеличение на цената на електрическата енергия за крайните консуматори.
Правителството залага най-много на поддържането на въглищната промишленост и Топлоелектрическа централа, като обрисува небосвод 2050 година за тяхната употреба. Какво е вашето мнение за това?
- Начертаният от Европейски Съюз път към декарбонизация е обвързван с поетапната подмяна на централите на фосилни горива с възобновими енергийни източници. Действително в интервала на преход към нисковъглеродна стопанска система електроенергийната система на България има нужда от въглищни централи, които да съблюдават все по-стриктните европейските екологични условия. Наред с това в интегрирания проект следва да бъдат планувана пътна карта и съответни ограничения за прекосяване към нисковъглеродно електропроизводство, като да вземем за пример включване на страната в европейските стратегии за преструктуриране на въглищните райони, интензивно присъединяване с планове в границите на финансиращите механизми на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, национална поддръжка при прекосяването на съответните региони към нисковъглеродна стопанска система, различна индустриализация и поощряване на ВЕИ свързани производства. Политиките по декарбонизация не би трябвало да бъдат отлагани, защото това би оскъпило този преход.
Една от главните тези на критиците на ВЕИ е непостоянното произвеждане и компликациите, които основава това за електроенергийната система. Би ли могла българската енергийна мрежа да се балансира при удвояване на производството от ВЕИ?
- Производството на сила от вятър има своите специфики, както и всяко друго електроенергийно произвеждане, и задача на държавното управление и всички заинтригувани страни е да развием електроенергийния пазар, тъй че той да интегрира нови ВЕИ мощности. Европейски Съюз към този момент одобри при започване на тази година нови правила за работа на електроенергийни пазари, които имат за цел точно да създадат допустимо навлизането на повече ВЕИ централи. И актуалните, и бъдещите вятърни централи са виновни финансово за небалансите, които провокират. В тази връзка, с цел да се подсигурява оптимална и обективна цена на балансиращата сила, балансиращият пазар в България следва да се реформира в посока на бистрота, ликвидност и съгласуваност с районни пазари на балансираща сила.
Вятърните централи също биха могли интензивно да вземат участие като балансиращи мощности, като понижават производството си при нужда или са снабдител на спомагателни услуги. Това е планувано и в новите европейски пазарни правила.
Как се отразява новият пазарен модел върху производителите на вятърна сила с обща конфигурирана мощ от 4 и над 4 МВ, които от 1 януари продават силата си на борсата?
- Изминалите 5 месеца от присъединяване на огромните вятърни производители на свободен пазар са прекомерно къс период, с цел да бъдат направени генерални заключения за действието на новия модел. Периодът е белязан от доста високи и от релативно ниски цени на БНЕБ. Тенденцията, която следим, е, че пазарът се въздейства от огромните снабдители на електрическа енергия и надлежно производителите на вятър са подвластни от тяхното държание на борсата. Наблюденията ни демонстрират, че профилът на произвеждане на вятърните централи не разрешава те да се възползват от високите цени на електрическа енергия в пикови часове, а по-скоро получават цени за оф-пик сила.
Значи ли това, че производителите в този момент получават по-малко доходи по отношение на преференциалните цени, които имаха?
- Оценка за доходността на вятърните централи би могла да бъде направена след едногодишен цикъл заради сезонността на производството на електрическата енергия от вятър, както и сезонността на потреблението, която въздейства на борсовите цени. Освен това приходите, които производителите получават при продажба на електрическа енергия на борсата, са на база на подадения от тях планиран график. За съпоставяне, преди този момент преференциалната цена се изплащаше за създадено количество електрическа енергия. Именно тези променливи са показателни за новите пазарни опасности, пред които се изправят ВЕИ производителите. Необходимо е да разполагаме с усреднени едногодишни данни за приходите на вятърните производители, с цел да можем да преценим дали те са сравними или не с възнаграждението по преференциална цена.
Също по този начин изводите от този разбор са годни единствено за обсъждания интервал, а не са показателни кардинално за новия режим на присъединяване на борса и контракти за награда. През всеки нов регулаторен интервал КЕВР дефинира нова планирана пазарна цена, която може да докара до противоположни заключения за доходността за съответния едногодишен интервал по отношение на предходния.
Като положителен аспект, обвързван с въвеждането на новия пазарен модел, може да се означи опцията за присъединяване на ВЕИ в платформата " в границите на деня ", което оказва помощ за понижаване на провокираните небаланси в системата и надлежно до понижаване на разноските. До края на миналата година ВЕИ производителите нямаха право да вземат участие на тази платформа на БНЕБ заради условието да са членове на общоприети балансиращи групи.
В същото време стеснителен за нас е фактът, че предлагането за въвеждане на обезщетителен механизъм (бел. двупосочна отплата при разлика сред постигнатата действителна пазарна цена и избраната от КЕВР за съответния регулаторен интервал планирана пазарна цена) не бе възприето. Това наше искане бе подбудено напълно от устрема за заслужено отнасяне на съществуващите вложения чрез опазване на доходността на съответните планове. При сегашния модел и неналичието на сходен механизъм за отплата обаче производителите носят и пазарен риск във връзка с цената на електрическата сила на борсата, и регулаторен риск във връзка с избраната от регулатора планирана пазарна цена.
Какъв е резултатът от анулираното от Върховния административен съд решение на КЕВР от 2015 година за установяване на чисто характерно произвеждане и последвалите го нови регулаторни решения?
- Решението наложи следващата ретроактивна мярка против ВЕИ, като ограничи количествата електрическа енергия, които се изкупуват по преференциална цена. При производителите на сила от вятър доста ощетени са най-ефективните централи с най-скъпа инвестиция. Спечелените от производителите след три години и половина правосъдни каузи възвърнаха въпреки и единствено морално справедливостта. Новите решения на КЕВР плануват идентични с анулираното от Върховен административен съд решение чисти характерни часове, които са използвани със задна дата (от 1 януари 2015г.) и станаха мотив за голям брой нови правосъдни каузи.
Друг резултат, който е характерен за производителите от вятър с най-ефективните индустриални мощности и още веднъж обвързван с решението на регулатора за чисто характерно произвеждане, е, че те бяха принудени да подпишат контракти за награда, в които да фиксират по-ниски чисти характерни часове (2000), макар че попадат в категория производители с по-високо чисто характерно произвеждане (2300). Това е един регулаторен проблем, завещан от интервала преди присъединяване на ВЕИ на либерализиран пазар. Той е обвързван с неразбираемо регулаторно решение, което даде мотив за голям брой търговски и правосъдни разногласия. Договорите за награда бяха комфортен инструмент за преустановяване на тези разногласия във щета на производителите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ