© Надежда Чипева Развитието на българският пазар е ограничено заради

...
© Надежда Чипева Развитието на българският пазар е ограничено заради
Коментари Харесай

В търсене на българския Леонардо

© Надежда Чипева Развитието на българският пазар е лимитирано поради законовата възбрана да се изнасят скъпи платна. Още по тематиката
Саудитски принц е купувачът на " Спасителят на света ", твърди " Ню Йорк таймс "
от Дневник,7 дек 2017
Изкуството да колекционираш изкуство

Важни препоръки от специалисти за всички, които желаят да стартират лична арт сбирка
6 яну 2017
Учен разкри загадка зад 500-годишна творба на Леонардо да Винчи
от Дневник,30 сеп 2014 Поне четири галерии в София провеждат аукциони, на които се оферират мостри с капиталов темперамент. Емил Чушев, " Ракурси ": " Покупките за 40 - 50 хиляди лева несъмнено приказват за взор към изкуството за инвестиция "

През ноември аукционната къща " Кристис " продаде картина на Леонардо да Винчи за впечатляващите 450 млн. $. Продължилият единствено 19 минути търг донесе рентабилност от 253% на притежателя на творбата, руснакът Дмитрий Риболовлев, който се сдобил с платното преди четири години против 127.5 млн. $. Това е единствено един от пресните образци за високите капиталови хоризонти в изкуството, които в миналото са били налични единствено за определени. В наши дни опцията посредством скъпи картини да умножиш благосъстоянието си и да го запазиш за внуците не е някаква особена привилегия - трябват време, пари и самообладание. Липсата на просвета и обичаи са спомогнали за това преследването на стойностни мостри да остава елитарно занятие. Освен картини се влага и в статуи, фотоси, литографии, плакати, антики и даже мебели, само че те са още по-нишови.

Само за просветени

За изкушените да влагат в изкуство и по-конкретно в картини преимуществото е, че в България могат да се намерят съкровища, и то на безценица. Това не е клишe, с коeто галеристи притеглят клиенти, а е напълно обективно предпоставено. Минусът е, че законът за културното завещание (ЗКН) не разрешава износа на скъпи картини зад граница и по този начин е затворил пазара за дребното пребиваващи на него колекционери и ценители. Ето за какво елементарно и при неголяма конкуренция могат да се намерят шедьоври на класическите майстори като Михаил Вешин, Иван Мърквичка, Елена Карамихайлова, Жорж Папазов, считани за първа категория мостри с капиталов темперамент. За откриването на позиция в картини от подобен клас нормално са нужни 50 - 100 хиляди лева и нагоре.

Освен че улеснява в находките, обаче законовото ограничаване е сериозна спънка за намирането на по-платежоспособни купувачи, каквито са тези зад граница, което прави прекомерно рискована покупката на скъпи картини, да не приказваме, че това възпира и развиването на пазара. Проблемът обаче би могъл да бъде преодолян в бъдеще, в случай че се подеме самодейност за смяна на закона, още повече че измежду специалистите царува единодушие за това какъв брой нездравословен е той. Не инцидентно в средите постоянно окачествяват закона като " атавизъм от социалистическото минало ".

Освен класиците опция за инвестиция, а и за диверсификация на портфейла от изобразително изкуство, са актуалните художници, които се одобряват за част от международната сцена - вземат участие в интернационалните конгреси, вършат изложения в чужбина, за тях се написа в интернационалните списания. Това ги прави конвертируеми отвън границите на България, тъй че опциите да се влага в тях, до момента в който са към момента подценени, са налице. Още повече че поради ниския стандарт цените на картините им са в пъти под равнищата по света. Така инвестиция от няколко хиляди лв. в този момент, може да се възвърне неведнъж след 15 - 20 години, какъвто е минималният небосвод на влагане в предмет на изкуството.

Трети път, продадено!

И за покупка, и за продажба, най-подходящото място са картинните галерии и изключително тези, които организират аукциони. Издирването на съответни произведения и създатели посредством сътрудник и двустранното договаряне също е процедура, най-вече при огромните колекционери. В София известни с търговете на картини са " Енакор ", " Виктория ", " Аполон и Меркурий ", " Ракурси ". Там искащите да продадат могат да занесат картините си, а интересуващите се от покупки да заявят присъединяване в наддаването. Информация за датите на аукционите има на уеб страниците на галериите, в обществените мрежи, в това число са се появявали реклами и по билбордове. Разходите при прилагане на посредничеството им са свързани с комисионата, която се заплаща при продажба - до 20% се взема от продавача, а до 10% - от купувача. На този стадий множеството галерии поемат за своя сметка снимането и включването на творбите в печатния азбучник за аукциона, съхранението им преди търга, както и експертизата за потвърждаване на достоверността на картините. Последното не е по никакъв начин маловажно, изключително при скъпите картини, защото те са и най-често фалшифицираните.

" През последните години опитвам с разнообразни типове аукциони, на които могат да се открият изключителни находки. Правим както общоприети, по този начин и аукциони с нулеви цени ", споделя Юлия Върбанова, притежател на " Енакор ". " Тези с нулевите цени от време на време траят по 3-4 часа, основава се атмосфера в наддаването. Имали сме случай, при който картина, препоръчана на елементарен аукцион, не се продава, само че на следващ аукцион с нулеви цени притегля толкоз огромен интерес, че се продава дори на по-висока цена от тази, на която е била предлагана в началото. Успяваме да привличаме по-различен сегмент и публика от младежи, което е достижението за нас ", прибавя галеристката. Че има интерес, удостоверява от практиката си и Емил Чушев, притежател на " Ракурси ". " На един от последните търгове имахме доста оспорвано наддаване за 4-5 от картините. За една на Енчо Пиронков бе реализирана цена, надвишаваща повече от два пъти първичната - стартирахме от 4 хиляди лева и стигнахме до 12 хиляди лева ", споделя Чушев.

Обикновено на аукционите се продават към 10 - 15% от препоръчаните произведения, което е малко. Но триумфът се мери не толкоз с броя на покупко-продажбите, колкото с постигнатия оборот от продажбите. " Тези, които идват на търговете, са доста наясно какво вършат и за какво го вършат. Покупките за 40 - 50 хиляди лева несъмнено приказват за взор към изкуството за инвестиция ", безапелационен е Емил Чушев. Според него показателно за съществуването на тренд са и разпродажбите, постигани на първите изложения на модерни създатели. Той показва за образец триумфа на младата Калия Калъчева, чиито картини са били изкупени още в първите дни от окачането им по стените на изложба " Нюанс " през ноември.

Рисковано занятие

За разлика от всеобщите капиталови активи, каквито са акциите, облигациите, златото, та даже и криптовалутите, при които поради усиленото отпечатване на пари от централните банки през последната година всеобщият боязън на купувачите бе, че са надценени и може би има " балон ", то при картините, изключително в България, към момента се приказва за невъзстановен пазар, което е уместно за покупки. Ориентир са цените, на които се подписват покупко-продажби с произведения на класиците. " При предходния взрив на строителството създатели като Вешин и Мърквичка доближиха доста високи цени. Тогава парите бяха лесни. Достигнатите равнища не се резервираха и в този момент са по-ниски, въпреки че има възобновяване ", счита Емил Чушев от " Ракурси ".

Но риска от раздуване на цените единствено тъй като парите са евтини, го има и в този момент, както я има и заплахата от експлоадирането на нова финансова рецесия, която да срине цените. Надеждата е, че скъпата картина не би поевтиняла толкоз фрапантно, колкото класическите капиталови активи, изключително в интервал на забележителна инфлация. Макар че самото й предпазване изисква разноски - от време на време колекционерите строят специфични депа, а когато творбата е доста скъпа, наемат сейфове в банка.

Най-голямата спирачка пред инвестиция в изкуство обаче е слабата ликвидност и плиткия пазар. Аукционите оказват помощ за пробуждане на търсене, само че не задоволително, с цел да се се обезпечи опция за бързо намиране на покупател, когато трябват пари в брой. Освен отварянето на границите за българско изкуство, което ще го направи по-познато и по-търсено по света, е належащо да се отпускат и съответни бюджети за откупки на институционални играчи като националните галерии и музеи. Друг механизъм за насърчаване на пазара е преразглеждането на практиката скъпи картини да се употребяват като поръчителство при утвърждението за заем. Тя е била допустима в България преди трийсетина години, само че около случаи с неточни оценки и измами с имитации е била зачеркната. Ето за какво в средите считат, че в случай че се поработи над системата за узаконяване на оценители на изкуство, и този канал би се отпушил. Не на последно място в създаването на пазара биха могли да се включат по-активно хотелиерите, които имат къде да излагат и на кого да оферират скъпи произведения. На този стадий такова прекарване на гостите си доставят единици. Няколко неща мислено

- Инвестицията в картини е нишова - придружена е с опасности и спомагателни разноски за застраховки и предпазване, високи комисиони при продажба.

- Ниско ликвидна е - продажбата й може да стане на аукцион или непосредствено. Понякога намирането на покупател и постигането на добра цена може да отнеме години.

- Доходността от нея се осъществя едвам при продажбата й, като тя зависи от доста и разнообразни фактори, само че най-много от това какъв брой е приет създателят. При нея няма явен бенчмарк, по който да се съпостави каква облага може да се чака - за разлика да вземем за пример от лихвата по банков депозит, която е ясна още при сключването на контракта.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР