Мнения Daily - Защо властта този път мълчи за протестите
© Георги Кожухаров Тя умира от боязън, когато акциите се дирижират бялата мечка... Още по тематиката
Мнения Daily - Икономическите облаци са черни на всички места, а Борисов нехае
И още: Българският бизнес не обича да споделя вдъхновяващи истории; Ясно е кой желае мажоритарни избори
19 ное 2018
Мнения Daily - Кой е най-прекият път към комунизма
И още: Защо Груевски избяга тъкмо в Унгария; Кой е най-прекият път към комунизма
15 ное 2018 Кой кой е
Защо властта този път мълчи за митингите
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Наблюдавам протестиращи стригани тикви с навъсени физиономии, подкарани под строй от нечия полускрита команда.
Когато представители на демократичната или зелената съпротива стачкуват, имената им, приходите им, даже персоналният им живот се изкарват отпред в медиите, защитаващи властта - за обществено отстрелване.
Когато уредници на митинги са паравоенни формирания, съветският олигархичен капитал и петата великодържавна колона в България, медиите към властта резервират едно необичайно срамежливо безмълвие кой кой е.
Може ли да научим по какъв начин се споделят тези, които желаят президентска република, които викат " долу партиите ", които приканват към тирания и примитивна отплата?
Кои са тия " бунтовни комитети "?
Или властта няма от какво да се опасява, когато стачкуват хора и организации с демократични възгледи, само че умира от боязън когато митингите дирижира бялата мечка и нейните прокси-та у нас.
И през 2013 година беше по този начин...
---------- Дребната междинна класа, изключително отвън София, желае промяна на властта.
Народно неодобрение
Гневът е достоверен макар ченгетата, мошениците и мутрите
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Юлия Лазарова
1) Протестът е израз на яд - гневът на " Народа ", или най-малко основни елементи от народа, без кавички.
2) Затова и митинг не може да се " провежда " - и всички опити свършват плачевно, и " нашите ", и " непознатите ". Протест има тогава и там, където има задоволително яд против властта. И през днешния ден е такава обстановка. В София - по-малко, в междинния град - повече.
3) Затова и властта има своя безконечен мотив - митингът нищо не предлага. Нито хрумвания, нито опция.
И това е обикновено. Опитите гневът да бъде класифициран в лист от претенции са капан - гневът се оказва " twisted by knaves, to make a trap for fools "... Тези претенции нормално са наивни, глупави и/или рискови. А хората, които ги систематизират - наивници, куки или мошеници. Виждали сме и от трите. Моят спомен от най-близките ми митинги - лятото 2013г., е - колкото повече " Протестна мрежа ", толкоз по-малко митинг...
4) Протестът постоянно желае смяна. Но достоверното и всеобщо искане, без инженерствата по т.3), нормално се свежда до промяна на властта.
С нещо друго.
5) Затова е обикновено и естествено опозицията/опозициите да поддържат един митинг, да пробват да насочват настояванията му, да канализират гнева, даже да поведат недоволството. След триумфа на ОДС през ‘97 - неизбежно несполучливо. Това беше последният сполучливо политизиран импровизиран митинг.
6) И през ‘97 - множеството бяхме там и помним - нямаше нито всеобщо подкрепени претенции, нито еднородна маса протестиращи, минимум - идеологическа аргументация. Имаше голяма маса безусловно изгладнели хора, които нямаха самун на масата и Хумана за бебетата. Имаше и стихийно отвращение и обезсърчение от банковите банкрути, мутрите и угоената власт.
Бяхме седесари, националисти, студенти, и на първо място - доста, и гневни.
Всъщност, имаше измежду нас и забележителни отпадъци, ченгета, агентура, дребни мутри и цялостен сонм добре насочени кариеристи, надушили власт и кинти. И доста от тях отлично се нагласиха по-късно, че и до през днешния ден...
Но тези митинги, каквито си бяха, смениха за положително посоката на страната и обществото ни. Две години след тях започнахме договаряния с Европейски Съюз, още две по-късно паднаха визите. (Прочее, рухването на визите е и до момента най-важното единично събитие в " Прехода ", значимо за небогати и богати, столица и село, българи и роми... Но това е обособена тема)
7) В умозаключение: Днешният митинг е без подозрение, в огромната си част, достоверен и импровизиран. Той има в основата си тежко неодобрение от обществената и икономическа политика, от смазването на шанса за пораждане на дребна междинна класа, изключително отвън София. А за цел има очевидното - промяна на властта. Да, има ясни знаци за външно, мутренско и на Българска социалистическа партия въздействие в организацията. Има сигурно ченгета, мошеници, и вся осталная.
Има явно безумни и нездравословни хрумвания, както постоянно...
Задачата на демократичната съпротива е не да проучва фотоси във ФБ, нито да пробва да " яхне " гнева - няма да стане.
А - просто и ясно - да поддържа настояването за промяна на властта, като бъде политически поръчител, че тази промяна няма да бъде на цената на гражданския мир, конституционната народна власт, свободата и европейския избор на България.
---------
Икономическо- то развиване би трябвало бъде освободено от хватката на властващия модел.
Власт в сянка
" Превзетата страна " би трябвало да бъде разрушена
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Моделът на превзетата страна е това, против което би трябвало да се стачкува в най-голяма степен, тъй като без неговото разтрошаване е невероятно решаването на нито един от проблемите на протестиращите. Не желая да генерализирам, тъй като измежду тях явно има най-различни хора с най-различни претекстове. Но по всичко наподобява, че доста от тях или изобщо не са чували, или не се интересуват от тези неща. Може би им се виждат прекомерно комплицирани. Или пък считат, че не ги засягат.
И въпреки всичко: някои от протестиращите сякаш са почнали да вършат връзка сред властващия модел и личните си проблеми. Затова и все по-често се чува, че " корупцията е прояла всичко в тази страна ". Това умозаключение звучи обаче прекомерно общо и несигурно. А болшинството явно се вълнува на първо място от цени, налози и приходи. Което, несъмнено, е обикновено.
Но доста от настояванията, леещи се във всеки ефирен репортаж за митингите, са, меко казано, нереалистични. Като да вземем за пример " събаряне на данъчната ставка и цените да паднат до равнище, което хората могат да си разрешат " - това е актуален прочит на остарялата утопична концепция " от всекиго съгласно опциите, всекиму съгласно потребностите ". Освен това доста от настояванията са адресирани в неверна посока - с наивното очакване, че е в отговорностите и опциите на страната да удовлетворява всевъзможни стремежи.
Призивите за промяна на системата пък са съпроводени от хрумвания, които или са изцяло неприложими (пряка народна власт - всеки вход да си избира представител в управлението), или в случай че бъдат приложени, биха провокирали прекомерно противоречив и даже рисков резултат (извънредно състояние, разпадане на партиите, президентска република, отзоваване на политици). Самият властващ модел на драго сърце би прегърнал някои от тези хрумвания.
Не попадам измежду хората, които са склонни напълно да омаловажават митингите и да отхвърлят тяхната достоверност. Вярно, измежду протестиращите ясно се виждат откровени мутри, подставени лица и хора, за които явно не е никакъв проблем да изпълнят резервоарите на колите си. Приемам обаче, че множеството протестиращи са излезли непринудено на улицата, тъй като им е писнало. А и в края на краищата по-добрият живот и по-високите приходи са законна цел за един митинг. Може ли обаче тази цел да бъде реализирана по този метод? И какво би било триумф за този митинг?
Твърде евентуално е властта да се опита да умилостиви протестиращите, като се откаже от новата екодобавка към налога на старите коли, задържи някакси цената на " Гражданската отговорност ", подмятна тук-таме някой % нарастване на някои приходи, замрази заплатите си или отнеме някой абсурден чиновнически бонус. Ефектът обаче ще е кратковременен и незабележим. Истинска смяна е допустима, единствено в случай че икономическото развиване бъде освободено от хватката на властващия модел.
Мнения Daily - Икономическите облаци са черни на всички места, а Борисов нехае
И още: Българският бизнес не обича да споделя вдъхновяващи истории; Ясно е кой желае мажоритарни избори
19 ное 2018
Мнения Daily - Кой е най-прекият път към комунизма
И още: Защо Груевски избяга тъкмо в Унгария; Кой е най-прекият път към комунизма
15 ное 2018 Кой кой е
Защо властта този път мълчи за митингите
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Наблюдавам протестиращи стригани тикви с навъсени физиономии, подкарани под строй от нечия полускрита команда.
Когато представители на демократичната или зелената съпротива стачкуват, имената им, приходите им, даже персоналният им живот се изкарват отпред в медиите, защитаващи властта - за обществено отстрелване.
Когато уредници на митинги са паравоенни формирания, съветският олигархичен капитал и петата великодържавна колона в България, медиите към властта резервират едно необичайно срамежливо безмълвие кой кой е.
Може ли да научим по какъв начин се споделят тези, които желаят президентска република, които викат " долу партиите ", които приканват към тирания и примитивна отплата?
Кои са тия " бунтовни комитети "?
Или властта няма от какво да се опасява, когато стачкуват хора и организации с демократични възгледи, само че умира от боязън когато митингите дирижира бялата мечка и нейните прокси-та у нас.
И през 2013 година беше по този начин...
---------- Дребната междинна класа, изключително отвън София, желае промяна на властта.
Народно неодобрение
Гневът е достоверен макар ченгетата, мошениците и мутрите
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Юлия Лазарова
1) Протестът е израз на яд - гневът на " Народа ", или най-малко основни елементи от народа, без кавички.
2) Затова и митинг не може да се " провежда " - и всички опити свършват плачевно, и " нашите ", и " непознатите ". Протест има тогава и там, където има задоволително яд против властта. И през днешния ден е такава обстановка. В София - по-малко, в междинния град - повече.
3) Затова и властта има своя безконечен мотив - митингът нищо не предлага. Нито хрумвания, нито опция.
И това е обикновено. Опитите гневът да бъде класифициран в лист от претенции са капан - гневът се оказва " twisted by knaves, to make a trap for fools "... Тези претенции нормално са наивни, глупави и/или рискови. А хората, които ги систематизират - наивници, куки или мошеници. Виждали сме и от трите. Моят спомен от най-близките ми митинги - лятото 2013г., е - колкото повече " Протестна мрежа ", толкоз по-малко митинг...
4) Протестът постоянно желае смяна. Но достоверното и всеобщо искане, без инженерствата по т.3), нормално се свежда до промяна на властта.
С нещо друго.
5) Затова е обикновено и естествено опозицията/опозициите да поддържат един митинг, да пробват да насочват настояванията му, да канализират гнева, даже да поведат недоволството. След триумфа на ОДС през ‘97 - неизбежно несполучливо. Това беше последният сполучливо политизиран импровизиран митинг.
6) И през ‘97 - множеството бяхме там и помним - нямаше нито всеобщо подкрепени претенции, нито еднородна маса протестиращи, минимум - идеологическа аргументация. Имаше голяма маса безусловно изгладнели хора, които нямаха самун на масата и Хумана за бебетата. Имаше и стихийно отвращение и обезсърчение от банковите банкрути, мутрите и угоената власт.
Бяхме седесари, националисти, студенти, и на първо място - доста, и гневни.
Всъщност, имаше измежду нас и забележителни отпадъци, ченгета, агентура, дребни мутри и цялостен сонм добре насочени кариеристи, надушили власт и кинти. И доста от тях отлично се нагласиха по-късно, че и до през днешния ден...
Но тези митинги, каквито си бяха, смениха за положително посоката на страната и обществото ни. Две години след тях започнахме договаряния с Европейски Съюз, още две по-късно паднаха визите. (Прочее, рухването на визите е и до момента най-важното единично събитие в " Прехода ", значимо за небогати и богати, столица и село, българи и роми... Но това е обособена тема)
7) В умозаключение: Днешният митинг е без подозрение, в огромната си част, достоверен и импровизиран. Той има в основата си тежко неодобрение от обществената и икономическа политика, от смазването на шанса за пораждане на дребна междинна класа, изключително отвън София. А за цел има очевидното - промяна на властта. Да, има ясни знаци за външно, мутренско и на Българска социалистическа партия въздействие в организацията. Има сигурно ченгета, мошеници, и вся осталная.
Има явно безумни и нездравословни хрумвания, както постоянно...
Задачата на демократичната съпротива е не да проучва фотоси във ФБ, нито да пробва да " яхне " гнева - няма да стане.
А - просто и ясно - да поддържа настояването за промяна на властта, като бъде политически поръчител, че тази промяна няма да бъде на цената на гражданския мир, конституционната народна власт, свободата и европейския избор на България.
---------
Икономическо- то развиване би трябвало бъде освободено от хватката на властващия модел.
Власт в сянка
" Превзетата страна " би трябвало да бъде разрушена
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Моделът на превзетата страна е това, против което би трябвало да се стачкува в най-голяма степен, тъй като без неговото разтрошаване е невероятно решаването на нито един от проблемите на протестиращите. Не желая да генерализирам, тъй като измежду тях явно има най-различни хора с най-различни претекстове. Но по всичко наподобява, че доста от тях или изобщо не са чували, или не се интересуват от тези неща. Може би им се виждат прекомерно комплицирани. Или пък считат, че не ги засягат.
И въпреки всичко: някои от протестиращите сякаш са почнали да вършат връзка сред властващия модел и личните си проблеми. Затова и все по-често се чува, че " корупцията е прояла всичко в тази страна ". Това умозаключение звучи обаче прекомерно общо и несигурно. А болшинството явно се вълнува на първо място от цени, налози и приходи. Което, несъмнено, е обикновено.
Но доста от настояванията, леещи се във всеки ефирен репортаж за митингите, са, меко казано, нереалистични. Като да вземем за пример " събаряне на данъчната ставка и цените да паднат до равнище, което хората могат да си разрешат " - това е актуален прочит на остарялата утопична концепция " от всекиго съгласно опциите, всекиму съгласно потребностите ". Освен това доста от настояванията са адресирани в неверна посока - с наивното очакване, че е в отговорностите и опциите на страната да удовлетворява всевъзможни стремежи.
Призивите за промяна на системата пък са съпроводени от хрумвания, които или са изцяло неприложими (пряка народна власт - всеки вход да си избира представител в управлението), или в случай че бъдат приложени, биха провокирали прекомерно противоречив и даже рисков резултат (извънредно състояние, разпадане на партиите, президентска република, отзоваване на политици). Самият властващ модел на драго сърце би прегърнал някои от тези хрумвания.
Не попадам измежду хората, които са склонни напълно да омаловажават митингите и да отхвърлят тяхната достоверност. Вярно, измежду протестиращите ясно се виждат откровени мутри, подставени лица и хора, за които явно не е никакъв проблем да изпълнят резервоарите на колите си. Приемам обаче, че множеството протестиращи са излезли непринудено на улицата, тъй като им е писнало. А и в края на краищата по-добрият живот и по-високите приходи са законна цел за един митинг. Може ли обаче тази цел да бъде реализирана по този метод? И какво би било триумф за този митинг?
Твърде евентуално е властта да се опита да умилостиви протестиращите, като се откаже от новата екодобавка към налога на старите коли, задържи някакси цената на " Гражданската отговорност ", подмятна тук-таме някой % нарастване на някои приходи, замрази заплатите си или отнеме някой абсурден чиновнически бонус. Ефектът обаче ще е кратковременен и незабележим. Истинска смяна е допустима, единствено в случай че икономическото развиване бъде освободено от хватката на властващия модел.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ