Мнения Daily - НСО е едно уродливо явление
© Георги Кожухаров " Пуснеш ли един път НСО под юргана, зависимостта ти е обезпечена ". Още по тематиката
Мнения Daily - Москва ще заплати всяка цена, с цел да управлява България
И още: Мониторингът на Съвет за електронни медии над активността на господин Кошлуков е неминуем; В България няма диспути, а реплика, замяна и имитация
29 яну 2018
Мнения Daily: За Тръмп, самохвалството и проблемите на света
И още: И през 2018 година субсидирана претовареност вместо квалификация; Уроците от олелията с Истанбулската спогодба
28 яну 2018 " Мъже в черно "
НСО е едно уродливо събитие
От коментар на някогашния министър на защитата Бойко Ноев
При доклада за едногодишната си активност президентът Румен Радев засегна и въпроси, свързани с НСО. От думите му прозвуча неодобрение, че му липсват принадлежности за надзор над активността на тази работа.
Още когато се приемаше законът за НСО имаше предизвестия, че с него се цели възобновление и затвърждаване на практики от времето на тоталитарната страна. Те се потвърдиха. Сливането, от една страна, на апетита за привилегии на политическия хайлайф, със сенчестия инструментариум на специфичните служби- от друга, доведоха до " узаконяването " на явлението НСО, което няма аналог в демократичния свят.
НСО не е просто специфична " работа за защита ". Това е едно уродливо събитие, което се характеризира с няколко съществени черти: на първо място- безконтролност, на второ- вредност за публичния интерес и на трето- порочност.
" Безконтролност " преди всичко може да се назова отводът на предходния президент Плевнелиев, както и неуспехът до момента на Радев да се пребори с това събитие, с тази фрапираща корист с публичен запас.
Една от сериозните рискове от безконтролността е потреблението на НСО за политически цели, защото тази работа е една рискова примес от зависимости и симбиоза. От едната страна на тангото е политическият хайлайф, който одобри закона за НСО извънредно и единствено в своя изгода и срещу публичния интерес.
От другата страна е НСО, което единствено си написа този закон, като опит да подсигурява своето бетониране и дългоденствие. Както споделят хора с по-дълъг политически опит: " пуснеш ли един път НСО под юргана, зависимостта ти е обезпечена ".
Нуждата от коренно решение на случая с НСО от дълго време е назряла. Изглежда, че дните на днешния шеф на НСО са преброени. Но просто промяната му с различен няма да реши проблемите. И най-честният, и най-хубавият да пристигна, каквито несъмнено има, явлението НСО ще ги поквари. Защото казусът е в системата, а не в личността. Единствения верен път е преобразуването на НСО в национална антитерористична работа, която да пази обществото и несъмнено, с един рационално дребен детайл в нейния състав- две-три висши длъжности в страната.
Що се отнася до останалите функционалности на днешното НСО, неговата стопанска и логистична активност, поддръжката на резиденции, ловни стопанства, обгрижване на депутати и министри и други от така наречен " протоколен лист ", в случай че изобщо е нужна и в такива размери, тя би трябвало да премине към дирекция в Министерски съвет. Тази активност няма нищо общо с националната сигурност.
Аргументът, че НСО " не би трябвало да се пипа " поради европредседателството не е сериозен. То по този начин или другояче скоро свършва, а промяната на НСО би трябвало да се гледа в средносрочна вероятност. През това време би трябвало да бъде реализирано нужното публично и институционално единодушие с цел да се насочи явлението НСО към предишното, където принадлежи.
------- Меркел, Макрон и целият остарял Европейски Съюз би трябвало да се посветят на проблемите на Изтока.
Европейски Съюз на две скорости
Различията сред Източна и Западна Европа не би трябвало да са постоянно задължение
От разбор на Емилиян Лилов за " Дойче Веле "
Фотограф: Надежда Чипева
България още не е подготвена - баварският вътрешен министър е против бързото приемане на страната в Шенген. Аргументите на Йоахим Херман: " В никой случай Шенгенското пространство не трябва да се уголемява за сметка на сигурността на немските жители ". Той вижда такава заплаха поради " ширещата се корупция и проблемите с проведената престъпност " в България и Румъния.
" Трудно можем да разбираем за какво би се налагало да връщаме контролите по границата с Австрия, а в това време да се отхвърляме от тях по границите на България и Румъния поради незадоволително надеждна защита на външните граници на Европейски Съюз там ", споделя баварският вътрешен министър, представен от ДПА. " България би трябвало да чака ", написа по същия мотив вестник " Велт ам зонтаг ". Изданието показва, че българският министър председател Бойко Борисов упорства страната му бързо да бъде призната в Шенген.
В друга своя обява, обвързвана с тематиката, неделното издание на " Ди Велт " показва, че източното разширение на Европейски Съюз стъпва на едно неразбирателство. Когато през 1989 година падна " Желязната завеса ", бързо стана ясно, че източноевропейските страни най-вече от всичко на света желаят да станат част от НАТО и Европейски Съюз - освен това колкото се може по-бързо. От една страна - с цел да не се усещат застрашени от Русия, чиито имперски упоритости тези страни дълги години трябваше да търпят. Но по-голям беше различен претекст: единствено тъй като се намираха от източната страна на линията Одер-Ниса, тези страни се оказаха с ограбен суверенитет, техните общества бяха държани в послушание от едни доста амбициозни диктаторски режими и затова не им беше позволявано да се развиват. Европа нямаше различен избор - в случай че не беше откликнала на това тяхно предпочитание, можеше да се стигне и до детонация.
Но беше подценено нещо доста значимо: кои страни да бъдат интегрирани със Запада, беше несъмнено по чисто официални признаци, без да се вниква в наличието на въпроса. С рухването на " Желязната завеса " породиха нови страни, а остарели - като Полша и Унгария - още веднъж получиха своята самостоятелност. Те смятаха, че присъединявайки се към западната общественост, ще запазят своя суверенитет. Но те пренебрегнаха (умишлено или не) обстоятелството, че още от първата минута на своето участие в Европейски Съюз те преотстъпват част от своя суверенитет. Именно на това неразбирателство се дължи огромна част от днешния спор вътре в Европейски Съюз сред източните и западните страни-членки на общността.
Никой не има вяра, че разликите сред източните и западните страни могат да бъдат заличени за две или три генерации. Но те не могат да бъдат също и постоянно задължение за Европа. Затова Меркел, Макрон и целият остарял Европейски Съюз би трябвало да се посветят доста по-енергично от до момента на проблемите на Източна Европа.
---------- Видимо принадлежим към Запада, само че невидимо позволяваме въздействието на Изтока.
" Студен мир "
Отново сме фронтова страна
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов
Фотограф: Heinz-Peter Bader
Тази седмица изявени социолози разсъждаваха за какво през новия век демократичната общественост у нас от ден на ден губи парламентарното си посланичество. Бяха изтъкнати редица добре известни аргументи – загуба на идея (особено след влизането ни в ЕС), ценностно разминаване сред гласоподаватели и партийни елити, безмислени междулидерски битки и прочие Въпреки очевидната политическа воля те да бъдат преодоляни обаче, това по този начин и не става. Социолозите надалеч не бяха оптимисти, че и в бъдеще историческата десница ще стартира още веднъж да пораства. Усещането е за неизбежност, за непреодолима спънка. А тя е непреодолима от вътрешната страна, тъй като идва извън.
След рухването на Берлинската стена изглеждаше, че политическият Запад, като притежател на демократичния модел, е победил политическия Изток, като притежател на властническия. И протовопостанявето им е изгубило историческия си смисъл. Но по този начин стана за малко, след това то последователно върна остротата си. И на юг ние дружно с румънците се оказахме на фронта сред две системи, които след съответните трансформации отново са застанали една против друга. И двете обаче желаят фронта да е мек, с цел да не им се постанова да водят нова Студена (пък и, не дай Боже, гореща) война.
На процедура какво значи това за нас? Видимо да принадлежим към Запада, само че невидимо да позволяваме въздействието на Изтока, с присъщата за него мафиотизация, корупция, потъпкване на права и тем сходни. Значи хибридна социална среда, в която локалните дилъри на невидимото въздействие играят значима политическа и икономическа роля, " разпределят порциите ", както ни беше осветлил един партиен водач в сянка.
Ние сме по този начин да се каже в " уречен мач ", в предпоставена обстановка, в която мъчно ще пристигна на власт мощ, подготвена да втърди фронта. Румънците пробваха, само че като че ли и там потегли противоположният развой...
Мнения Daily - Москва ще заплати всяка цена, с цел да управлява България
И още: Мониторингът на Съвет за електронни медии над активността на господин Кошлуков е неминуем; В България няма диспути, а реплика, замяна и имитация
29 яну 2018
Мнения Daily: За Тръмп, самохвалството и проблемите на света
И още: И през 2018 година субсидирана претовареност вместо квалификация; Уроците от олелията с Истанбулската спогодба
28 яну 2018 " Мъже в черно "
НСО е едно уродливо събитие
От коментар на някогашния министър на защитата Бойко Ноев
При доклада за едногодишната си активност президентът Румен Радев засегна и въпроси, свързани с НСО. От думите му прозвуча неодобрение, че му липсват принадлежности за надзор над активността на тази работа.
Още когато се приемаше законът за НСО имаше предизвестия, че с него се цели възобновление и затвърждаване на практики от времето на тоталитарната страна. Те се потвърдиха. Сливането, от една страна, на апетита за привилегии на политическия хайлайф, със сенчестия инструментариум на специфичните служби- от друга, доведоха до " узаконяването " на явлението НСО, което няма аналог в демократичния свят.
НСО не е просто специфична " работа за защита ". Това е едно уродливо събитие, което се характеризира с няколко съществени черти: на първо място- безконтролност, на второ- вредност за публичния интерес и на трето- порочност.
" Безконтролност " преди всичко може да се назова отводът на предходния президент Плевнелиев, както и неуспехът до момента на Радев да се пребори с това събитие, с тази фрапираща корист с публичен запас.
Една от сериозните рискове от безконтролността е потреблението на НСО за политически цели, защото тази работа е една рискова примес от зависимости и симбиоза. От едната страна на тангото е политическият хайлайф, който одобри закона за НСО извънредно и единствено в своя изгода и срещу публичния интерес.
От другата страна е НСО, което единствено си написа този закон, като опит да подсигурява своето бетониране и дългоденствие. Както споделят хора с по-дълъг политически опит: " пуснеш ли един път НСО под юргана, зависимостта ти е обезпечена ".
Нуждата от коренно решение на случая с НСО от дълго време е назряла. Изглежда, че дните на днешния шеф на НСО са преброени. Но просто промяната му с различен няма да реши проблемите. И най-честният, и най-хубавият да пристигна, каквито несъмнено има, явлението НСО ще ги поквари. Защото казусът е в системата, а не в личността. Единствения верен път е преобразуването на НСО в национална антитерористична работа, която да пази обществото и несъмнено, с един рационално дребен детайл в нейния състав- две-три висши длъжности в страната.
Що се отнася до останалите функционалности на днешното НСО, неговата стопанска и логистична активност, поддръжката на резиденции, ловни стопанства, обгрижване на депутати и министри и други от така наречен " протоколен лист ", в случай че изобщо е нужна и в такива размери, тя би трябвало да премине към дирекция в Министерски съвет. Тази активност няма нищо общо с националната сигурност.
Аргументът, че НСО " не би трябвало да се пипа " поради европредседателството не е сериозен. То по този начин или другояче скоро свършва, а промяната на НСО би трябвало да се гледа в средносрочна вероятност. През това време би трябвало да бъде реализирано нужното публично и институционално единодушие с цел да се насочи явлението НСО към предишното, където принадлежи.
------- Меркел, Макрон и целият остарял Европейски Съюз би трябвало да се посветят на проблемите на Изтока.
Европейски Съюз на две скорости
Различията сред Източна и Западна Европа не би трябвало да са постоянно задължение
От разбор на Емилиян Лилов за " Дойче Веле "
Фотограф: Надежда Чипева
България още не е подготвена - баварският вътрешен министър е против бързото приемане на страната в Шенген. Аргументите на Йоахим Херман: " В никой случай Шенгенското пространство не трябва да се уголемява за сметка на сигурността на немските жители ". Той вижда такава заплаха поради " ширещата се корупция и проблемите с проведената престъпност " в България и Румъния.
" Трудно можем да разбираем за какво би се налагало да връщаме контролите по границата с Австрия, а в това време да се отхвърляме от тях по границите на България и Румъния поради незадоволително надеждна защита на външните граници на Европейски Съюз там ", споделя баварският вътрешен министър, представен от ДПА. " България би трябвало да чака ", написа по същия мотив вестник " Велт ам зонтаг ". Изданието показва, че българският министър председател Бойко Борисов упорства страната му бързо да бъде призната в Шенген.
В друга своя обява, обвързвана с тематиката, неделното издание на " Ди Велт " показва, че източното разширение на Европейски Съюз стъпва на едно неразбирателство. Когато през 1989 година падна " Желязната завеса ", бързо стана ясно, че източноевропейските страни най-вече от всичко на света желаят да станат част от НАТО и Европейски Съюз - освен това колкото се може по-бързо. От една страна - с цел да не се усещат застрашени от Русия, чиито имперски упоритости тези страни дълги години трябваше да търпят. Но по-голям беше различен претекст: единствено тъй като се намираха от източната страна на линията Одер-Ниса, тези страни се оказаха с ограбен суверенитет, техните общества бяха държани в послушание от едни доста амбициозни диктаторски режими и затова не им беше позволявано да се развиват. Европа нямаше различен избор - в случай че не беше откликнала на това тяхно предпочитание, можеше да се стигне и до детонация.
Но беше подценено нещо доста значимо: кои страни да бъдат интегрирани със Запада, беше несъмнено по чисто официални признаци, без да се вниква в наличието на въпроса. С рухването на " Желязната завеса " породиха нови страни, а остарели - като Полша и Унгария - още веднъж получиха своята самостоятелност. Те смятаха, че присъединявайки се към западната общественост, ще запазят своя суверенитет. Но те пренебрегнаха (умишлено или не) обстоятелството, че още от първата минута на своето участие в Европейски Съюз те преотстъпват част от своя суверенитет. Именно на това неразбирателство се дължи огромна част от днешния спор вътре в Европейски Съюз сред източните и западните страни-членки на общността.
Никой не има вяра, че разликите сред източните и западните страни могат да бъдат заличени за две или три генерации. Но те не могат да бъдат също и постоянно задължение за Европа. Затова Меркел, Макрон и целият остарял Европейски Съюз би трябвало да се посветят доста по-енергично от до момента на проблемите на Източна Европа.
---------- Видимо принадлежим към Запада, само че невидимо позволяваме въздействието на Изтока.
" Студен мир "
Отново сме фронтова страна
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов
Фотограф: Heinz-Peter Bader
Тази седмица изявени социолози разсъждаваха за какво през новия век демократичната общественост у нас от ден на ден губи парламентарното си посланичество. Бяха изтъкнати редица добре известни аргументи – загуба на идея (особено след влизането ни в ЕС), ценностно разминаване сред гласоподаватели и партийни елити, безмислени междулидерски битки и прочие Въпреки очевидната политическа воля те да бъдат преодоляни обаче, това по този начин и не става. Социолозите надалеч не бяха оптимисти, че и в бъдеще историческата десница ще стартира още веднъж да пораства. Усещането е за неизбежност, за непреодолима спънка. А тя е непреодолима от вътрешната страна, тъй като идва извън.
След рухването на Берлинската стена изглеждаше, че политическият Запад, като притежател на демократичния модел, е победил политическия Изток, като притежател на властническия. И протовопостанявето им е изгубило историческия си смисъл. Но по този начин стана за малко, след това то последователно върна остротата си. И на юг ние дружно с румънците се оказахме на фронта сред две системи, които след съответните трансформации отново са застанали една против друга. И двете обаче желаят фронта да е мек, с цел да не им се постанова да водят нова Студена (пък и, не дай Боже, гореща) война.
На процедура какво значи това за нас? Видимо да принадлежим към Запада, само че невидимо да позволяваме въздействието на Изтока, с присъщата за него мафиотизация, корупция, потъпкване на права и тем сходни. Значи хибридна социална среда, в която локалните дилъри на невидимото въздействие играят значима политическа и икономическа роля, " разпределят порциите ", както ни беше осветлил един партиен водач в сянка.
Ние сме по този начин да се каже в " уречен мач ", в предпоставена обстановка, в която мъчно ще пристигна на власт мощ, подготвена да втърди фронта. Румънците пробваха, само че като че ли и там потегли противоположният развой...
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ