© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА Винаги си отговаряйте на въпроса - Кому

...
© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА Винаги си отговаряйте на въпроса - Кому
Коментари Харесай

Мнения Daily - Атаките срещу оръжейния ни износ са някакъв "късен пацифизъм"

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Винаги си отговаряйте на въпроса - " Кому это выгодно? " Още по тематиката
Мнения Daily - Политиката на Макрон вреди на националния ни интерес

И още: Разломът сред Изтока и Запада в Европейски Съюз се разширява; А може би е време да обявим и Ден на зависимостта
12 сеп 2017
Мнения Daily - Образованието ни основава неравенства

И още: Нужна е идейна еволюция на европейските елити; Управляващите заблуждават на правилото " в случай че мине "
11 сеп 2017 Близък изток

Атаките против оръжейния ни експорт са някакъв " късен пацифизъм "

От коментар на някогашния дипломат в Русия и енергиен съветник Илиян Василев в неговия фейсбук профил.

По деликатно и по-балансирано с " разкритията ", че Съединени американски щати купуват оръжия от Източна Европа и ги продават на съперниците на режима на Асад. И евентуално това изяснява растежа в българския оръжеен експорт, който към този момент е над милиард $ и храни много хора.

Първо, никой още не е признал Асад за законен и най-много всепризнат водач на Сирия, разкъсвана от революция. Тя е породена от самия Асад, от неговите химически офанзиви, от гонене и убийства на съперници. Следователно гражданското население, което е обект на тези офанзиви и което даде над половин милион жертви - това си е геноцид - има право на отбрана. Ако Съединени американски щати я обезпечават, толкоз по-добре за тях. На този декор оценките, че оръжията стрелят и убиват, е страст " във въздуха " без здрав репер към земята и най-много без да регистрира действителната нужда на обилни групи от хора в Сирия, които имат потребност от отбрана.

Второ, внушената около тази история " нелигитимност " или най-малко порочност на покупко-продажбите и по-специално на тези покупко-продажби, в които и нашият ВПК взе участие, оценена на фона на процесите в Сирия, не може да се пояснява по различен метод с изключение на като някакъв късен пацифизъм, скрита поддръжка за възобновяване на цялостния надзор на Асад (руснаците настояват, че управлява 85 % от територията), които ще предизвика на нови емиграционни талази. Само добряк може да допусне, че хората, които бягаха от Асад, ще съжителстват спокойно с него. На всичко от горната страна той е приет за виновен за химически офанзиви против цивилно население (същото, което има потребност от оръжията за защита) от Организация на обединените нации, което го прави автоматизирано клиент на МНС в Хага. Тоест легитимността на властта на Асад в Сирия не е безспорна.

Трето, в подтекста пък на арестуването на кораба на ЕМКО, за който се допуска, че изнася оръжия, това " разобличаване " също може да бъде прочетено по избран метод като даващо съответен подтекст и мотив за дейностите на българските управляващи. А там нещата са от елементарни по-прости - желаят да блокират износа, с цел да блокират съответни предприятия, да влошат финансовите им резултати и ги създадат лесна плячка.

Той и Уикилийкс е източник, само че все в едната посока. И постоянно си отговаряйте на въпроса - " Кому это выгодно? ".

--------
Днешните европейски елити залагат нови и съществени проблеми в Европейски Съюз.

Мигрантска рецесия

Източна Европа не може да се подчини с кохезионни фондове

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Фотограф: WOLFGANG RATTAY
От десетилетия насам родната Италия на Джани Питела не охранява съществено морската си граница и пропуща огромен брой незаконни мигранти на своя територия. Правителствата в Рим толерират това, тъй като знаят, че огромната част от тези мигранти ще изоставен Италия и ще продължат на север към Франция, Германия и Скандинавия.

През последно време северните европейски страни отхвърлят да поемат цялото това задължение, само че не смятат за политически правилно да предупредят Италия, че или би трябвало да охранява (с тяхна помощ, колективно) границата си със Средиземно море и Африка, или да поеме грижата за тези мигранти, които е позволила до своя територия. Според Берлин, Париж и Стокхолм политически правилната дефиниция би трябвало да бъде " систематизиране на мигрантите по квоти ". Тоест Италия и други гранични страни от Европейски Съюз да пропущат свободно мигранти, а останалите страни членки да демонстрират взаимност в преразпределението на възходящите мигрантски потоци от Африка и Близкия изток.

Когато Орбан отхвърля да се подчини на тази скица - перпетуум мобиле - за възходяща миграционна лавина към Европа, той е обявяван за деспот (между другото редица негови дейности във вътрешната политика на Унгария - ограничение на медиите, на правораздаването и така нататък - в действителност би трябвало да се квалифицират като недемократични, само че по мое непретенциозно мнение позицията му за миграцията не е наложително " диктаторска " ). Сега Джани Питела напуща политически правилния изказ - дружно с Жан Клод Юнкер и някои други - и намерено заплашва Източна Европа със прекъсване на парите от кохезионните фондове.

Сигурно би трябвало да си доста неинформиран за това, което се случва в Източна Европа, с цел да си мислиш, че посредством кохезионните фондове ще управляваш подчинението на някогашните комунистически общества към покорно приемане на нови и нови квоти имигранти. Лошото е, че тази неинформираност е присъща за прекомерно огромна част от днешните европейски елити, заради което залага предпоставки на нови и съществени рецесии в Европейски Съюз.

Подобно на господин Питела мнозина в Брюксел несъмнено си мислят, че е допустимо да поправят европейската интеграция в посока на " разнообразни скорости ", на прекъсване на кохезионните фондове и на опазване на Източна Европа като дисциплиниран заден двор на демократичния европейски истaблишмънт. На тези хора им е съдено да се разочароват, в случай че не трансформират възгледите си. Както е съдено да се разочароваме и всички ние, за които европейската интеграция беше и си остава единствена вяра за по-добро бъдеще.

Само един въпрос е значим през днешния ден - докога Европа ще бъде ръководена от хора, които са явно неспособни да отговорят с съответни политически и институционални решения на провокациите на времето, в което живеем?

--------
Общата европейска политика е невъзможна, в случай че не загърбим злодеянията на предишното.
Архивите са живи

Исканията за репарации поради Третия райх са в ущърб на всички

От коментар на Райнхард Везер за " Франкфуртер алгемайне цайтунг ". Преводът е на " Дойче веле ".

Фотограф: RUSSELL BOYCE
Трудно е да се води справедлив и неутрален спор за полските претенции за репарации, имайки поради какъв брой жестоки са били закононарушенията, осъществени от германците в Полша през Втората международна война. Тогава нацистка Германия трансформира Полша в най-зловещата сцена за изтребване на европейските евреи. Арена, на която се води и безогледна война против полското цивилно население - война, която по доста признаци дава отговор на дефиницията за всеобщо заличаване на хора, съдържаща се в конвенцията за геноцида на Организация на обединените нации, подписана през 1948 година.

Случилото се в Полша от 1939 до 1945 година е разказано в детайли от историците. То надвишава даже и най-смелите ни показа. Затова и всеки отговор, който отхвърля или релативира настояванията за компенсации за загубите и страданията на поляците през шестте години на немска окупация на страната, наподобява несъответстващ, безсърдечен и даже аморален.

Въпреки всичко казано дотук немското държавно управление е длъжно да реагира с юридически дейности против настояванията на Варшава. Защото, в случай че не го направи, то ще открехне вратата за сходни претенции и от други страни. Полша не е единствената жертва на националсоциалистическата експанзия. Имайки поради какво е предизвикал Третият райх на цяла Европа, може да се твърди, че сходни искове биха унищожили даже такава мощна в икономическо отношение страна като Германия. Нека не забравяме също така, че общата европейска политика, нашият общ отговор на провокациите на сегашното и бъдещето би бил неосъществим, в случай че оставим злодеянията на предишното да диктуват днешния дневен ред.

Това не би било от изгода за никого - в това число и за една Полша, която през последния четвърт век завоюва доста от европейското обединяване. Именно процесът на европейско единство е отговорът на историята от времето на Втората международна война. Никой не оспорва огромната историческа отговорност на Германия. Но тук става въпрос за това да превъзмогнем бремето на предишното, с цел да можем през днешния ден да подсигуряваме мира в Европа. С реториката на настоящето полско държавно управление се реализира тъкмо противоположното в ущърб на всички ни.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР