Байдън тепърва ще трябва да решава проблемите на САЩ в Афганистан
class= " first-letter-big " > Н а фона на новинарския поток към щурма на Капитолия във Вашингтон и втория импийчмънт на Доналд Тръмп, тематика като войната в Афганистан мъчно притегля внимание. Вероятно осъзнавайки това, редица районни сили – включително Пакистан и Иран, ускоряват въздействието си в района, с цел да имат преимущество в бъдещите връзки с администрацията на Джо Байдън.
А новоизбраният президент на Съединени американски щати ще има доста работа в Азия, като Афганистан ще съставлява огромно предизвикателство.
Като цяло в Съединени американски щати има засилени диалози по отношение на бъдещите американски задължения в Кабул и съществува убеждението, че военните сили ще бъдат изтеглени, както беше планувано още от времето на Барак Обама. Забавянето с години е най-много поради усложнената конюнктура в Афганистан и района, като Съединени американски щати не могат да си разрешат евакуиране без подсигуряване на ползите си – Афганистан има стратегическо разположение както по отношение на Китай, по този начин и по отношение на Иран.
Последните събития още веднъж слагат въпросителна по кое време и дали в действителност ще има осезаемо понижаване на американските бойци и интернационалните контингенти на НАТО, включително българският.
Нарастващата през последните седмици неустановеност във връзка с мирните договаряния с талибаните, серията от убийства и предстоящото евакуиране на американските войски покачиха напрежението в Афганистан дотам, че накара президента Ашраф Гани да изяви предпочитание да се отдръпна, а властта да се поеме от краткотрайното държавно управление.
Според някои наблюдаващи, този ход ще предложи по-голям късмет за споразумяване на политическо решение на 19-годишната война в Афганистан и преустановяване на безмилостното клане, като се има поради, че талибаните отхвърлят да признаят държавното управление на Гани за законно.
От друга страна има опасения, че от обстановката могат да се възползват политици, искащи да завоюват дял от властта. Гани неведнъж настояваше, че ще остане на поста си през целия си петгодишен мандат и ще завърши мирните договаряния, само че новият кръг от договаряния, които реализираха съвсем нулев прогрес от началото на предишния септември, блокира тази седмица, защото двама от водещите договарящи от делегацията на талибаните, не съумяха да се върнат към договарянията в Катар след посещаване в Пакистан.
Progress stalls in Afghan peace talks as sides ‘await Biden’
— Ariana News (@ArianaNews_)
Говорителят на придвижването катарската столица Доха, където талибаните разполагат с единственото си посланичество, написа в обществената мрежа Туитър, че договарящите екипи към момента работят по правенето на главен дневен ред за договарянията.
Делегатите на договарянията от държавното управление в Кабул обаче обявиха, че процесът е в допълнение занимателен от необяснимото неявяване на двамата водещи договарящи от страна на талибаните - Абдул Гани Барадар и Абдул Хаким Ишакзай. Барадар е един от създателите на придвижването на талибаните и прекара осем години в затвор в Пакистан, само че беше освободен през 2018 година по искане на Съединени американски щати, с цел да взе участие в мирния развой, поради въздействието, което има над организацията.
Исторически, Пакистан има голямо въздействие в политическите процеси в прилежащ Афганистан, което е ставало причина за редица земетресения в Кабул и дипломатически и разследващи кавги сред Исламабад и западните му сътрудници. Ролята на Пакистан в настоящия кротичък развой обаче закупи ново значение през последните няколко седмици.
Страната от дълго време декларира, че поддържа договарянията и се стреми към установяването на непоклатимост в Афганистан. Но страната също по този начин е хазаин на избягали талибански водачи от години и приютява разнообразни антиафганистански милиции, които работят по дългата и сложна за охраняване граница. Проблем за Съединени американски щати е и ролята на Иран в Афганистан, която се ускори през миналата година.
Иранците имат голяма афганистанска диаспора на своя територия още от времето на талибанския режи през 1990-те и Техеран употребява това в своя изгода – както с изпращане на афганистанци в поддръжка на сирийския режим, по този начин и с цел да въздейства върху процесите в Афганистан. През последната година се появиха следствия, съгласно които Иран е давал средства и предоставял образование на фракции измежду талибаните, с концепцията да засилят натиска върху задграничните сили в Афганистан. Това стана една от аргументите администрацията на Тръмп да постанова наказания върху Техеран.
The campaign extended far beyond Iran. We fought Tehran's malign influence all over the region, from Afghanistan to Yemen.
— Secretary Pompeo (@SecPompeo)
Допълнително усложнява обстановката за афганистанското държавно управление крайният период за понижаване на американските войски в Афганистан от 5000 до към 2500 бойци. Това беше главното искане на талибаните, които подписаха обособена договорка за това с Вашингтон през февруари 2020. Администрацията на Тръмп счита изтеглянето на бойци от Афганистан за съществена цел по време на изтичащия мандат на Доналд Тръмп, като упованията са, че и идващата администрация на Байдън ще продължи този ход.
Един от главните проблеми, произлизащи от това, е че намаляването на въоръжените сили може да отнеме на афганистанското държавно управление един от главните му козове за напън върху договарянията. Позицията на Гани към този момент беше отслабена, когато той се съгласи да освободи към 5000 талибани под натиска на Съединени американски щати за осъществяване на февруарския пакт.
Представители на Пентагона обявиха на 12 януари, че се чака съкращаването на въоръжените сили да продължи по проект, макар че в Конгреса се опълчва на това. Влезлият наскоро в действие законопроект за защитата не разрешава на държавното управление на Съединени американски щати да употребява средства, с цел да заплаща, без „ цялостна междуведомствена оценка на рисковете и въздействията “ от оставянето на минимално американско военно наличие в страната.
Друг препъни камък в договарянията е продължаващото високо равнище на офанзиви на талибаните. Наскоро поредност от целенасочени убийства, в това число стрелби, коли-бомби и гърмежи, сложени на транспортни средства, докара до гибелта на няколко десетки цивилен и демократични деятели, публицисти, държавни чиновници и други. Никой още не е поел отговорност за тази смъртоносна серия, само че афганистанските управляващи упрекнаха талибаните за нападенията. Американските военни представители насочиха същите обвинявания предходната седмица.
Залмай Халилзад, специфичният делегат на администрацията на Тръмп за афганистанските мирни договаряния, имаше извънредно с напрежение посещаване в района през миналата седмица, провеждайки срещи в Пакистан и Катар, както и в Кабул в опит да обезпечи оцеляването на съглашението сред Съединени американски щати и талибаните, и упорства за преустановяване на огъня в цялата страна, което да съпровожда договарянията в Доха. Халилзад се срещна с разнообразни политически водачи и дипломати в Афганистан, само че Гани отхвърли да организира среща с него.
Президентът, сходно на доста афганистанци, се почувства предаден от великодушните условия на договорката с талибаните, за сключването на която огромна роля има точно Халилзад. Според изявления в локални медии, ходовете на специфичния делегат на Вашингтон се смятат за прекомерно настойчиви за бързо споразумяване на казуса сред афганистанците, изключително на фона на известията.
Миналата седмица Халилзад прикани двете страни да понижат насилието, само че направи усещане, че не упрекна талибаните за скорошните целенасочени офанзиви. Показателно е също, че водачът на американската дипломатическа задача в Афганистан, Рос Уилсън, съобщи на 13 януари, че Съединени американски щати не упорстват за ново държавно управление.
Самият Уилсън стана обект на несполучлива офанзива от страна на афганистанския клон на „ Ислямска страна “, осуетена от афганистанското разузнаване. Този случай обаче акцентира още повече какъв брой проблеми остават за решение преди евакуиране или сформиране на краткотрайно държавно управление.
(4/4) We have not advocated, and the United States is not advocating, an interim government. The outcomes of Afghanistan Peace Negotiations are up to Afghans & we believe those outcomes should reflect the wishes & aspirations of the Afghan people.
— Chargé d’Affaires Ross Wilson (@USAmbKabul)
Абдула Абдула, началник на държавния съвет за мир и помиряване и неприкрит политически конкурент на Гани, от месеци декларира, че ще бъде отворен за основаването на краткотрайно държавно управление, в случай че това ще помогне на вероятностите за мир. Абдула беше и основният противник на Гани за президентския пост през последните две изборни акции.
Вътрешните противоборства в Кабул стават още по-явни, откакто някои публични чиновници и специалисти приканиха краткотрайното държавно управление да се употребява единствено в краен случай. Едно от най-големите опасения се отнасят до това по какъв начин ще се отрази едно краткотрайно държавно управление за нежните демократични достижения, реализирани, откакто талибаните бяха свалени от власт през 2001. Според последните изследвания, афганистанците не поддържат основаването на краткотрайно държавно управление в този миг, защото няма гаранции, че то може да постави завършек на войната.
И до момента в който разногласията към щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари от симпатизанти на Тръмп не престават, патроните още веднъж се чуват във от ден на ден региони на Афганистан. На 14 януари Езатула Бик, член на провинциалния съвет в западната провинция Гор, беше погубен при конфликти със силите на Националната дирекция за сигурност. Престрелките избухват, откакто полицейските сили се пробваха да арестуват Бик, който е обвинен в убийството на публицист и заместител шефа на провинциалния съвет.
Събитията в провинция Гор са сигнал, че локалните политици, някои от които имат дребни персонални армии от телохранители и милиции, стартират да се възползват от хаоса поради изтеглянето на Съединени американски щати и неуредените сметки с талибаните и страховете, че държавното управление няма да се оправи.
А Афганистан остава една от най-важните тематики за американския Конгрес и общество и макар нежеланието на Пентагона, има от ден на ден гласове за евакуиране.
Много евентуално Байдън също ще се занимава от близко с Кабул, където дейностите на Вашингтон са определяни от американските медии като най-продължителната война на Съединените щати.
А новоизбраният президент на Съединени американски щати ще има доста работа в Азия, като Афганистан ще съставлява огромно предизвикателство.
Като цяло в Съединени американски щати има засилени диалози по отношение на бъдещите американски задължения в Кабул и съществува убеждението, че военните сили ще бъдат изтеглени, както беше планувано още от времето на Барак Обама. Забавянето с години е най-много поради усложнената конюнктура в Афганистан и района, като Съединени американски щати не могат да си разрешат евакуиране без подсигуряване на ползите си – Афганистан има стратегическо разположение както по отношение на Китай, по този начин и по отношение на Иран.
Последните събития още веднъж слагат въпросителна по кое време и дали в действителност ще има осезаемо понижаване на американските бойци и интернационалните контингенти на НАТО, включително българският.
Нарастващата през последните седмици неустановеност във връзка с мирните договаряния с талибаните, серията от убийства и предстоящото евакуиране на американските войски покачиха напрежението в Афганистан дотам, че накара президента Ашраф Гани да изяви предпочитание да се отдръпна, а властта да се поеме от краткотрайното държавно управление.
Според някои наблюдаващи, този ход ще предложи по-голям късмет за споразумяване на политическо решение на 19-годишната война в Афганистан и преустановяване на безмилостното клане, като се има поради, че талибаните отхвърлят да признаят държавното управление на Гани за законно.
От друга страна има опасения, че от обстановката могат да се възползват политици, искащи да завоюват дял от властта. Гани неведнъж настояваше, че ще остане на поста си през целия си петгодишен мандат и ще завърши мирните договаряния, само че новият кръг от договаряния, които реализираха съвсем нулев прогрес от началото на предишния септември, блокира тази седмица, защото двама от водещите договарящи от делегацията на талибаните, не съумяха да се върнат към договарянията в Катар след посещаване в Пакистан.
Progress stalls in Afghan peace talks as sides ‘await Biden’
— Ariana News (@ArianaNews_)
Говорителят на придвижването катарската столица Доха, където талибаните разполагат с единственото си посланичество, написа в обществената мрежа Туитър, че договарящите екипи към момента работят по правенето на главен дневен ред за договарянията.
Делегатите на договарянията от държавното управление в Кабул обаче обявиха, че процесът е в допълнение занимателен от необяснимото неявяване на двамата водещи договарящи от страна на талибаните - Абдул Гани Барадар и Абдул Хаким Ишакзай. Барадар е един от създателите на придвижването на талибаните и прекара осем години в затвор в Пакистан, само че беше освободен през 2018 година по искане на Съединени американски щати, с цел да взе участие в мирния развой, поради въздействието, което има над организацията.
Исторически, Пакистан има голямо въздействие в политическите процеси в прилежащ Афганистан, което е ставало причина за редица земетресения в Кабул и дипломатически и разследващи кавги сред Исламабад и западните му сътрудници. Ролята на Пакистан в настоящия кротичък развой обаче закупи ново значение през последните няколко седмици.
Страната от дълго време декларира, че поддържа договарянията и се стреми към установяването на непоклатимост в Афганистан. Но страната също по този начин е хазаин на избягали талибански водачи от години и приютява разнообразни антиафганистански милиции, които работят по дългата и сложна за охраняване граница. Проблем за Съединени американски щати е и ролята на Иран в Афганистан, която се ускори през миналата година.
Иранците имат голяма афганистанска диаспора на своя територия още от времето на талибанския режи през 1990-те и Техеран употребява това в своя изгода – както с изпращане на афганистанци в поддръжка на сирийския режим, по този начин и с цел да въздейства върху процесите в Афганистан. През последната година се появиха следствия, съгласно които Иран е давал средства и предоставял образование на фракции измежду талибаните, с концепцията да засилят натиска върху задграничните сили в Афганистан. Това стана една от аргументите администрацията на Тръмп да постанова наказания върху Техеран.
The campaign extended far beyond Iran. We fought Tehran's malign influence all over the region, from Afghanistan to Yemen.
— Secretary Pompeo (@SecPompeo)
Допълнително усложнява обстановката за афганистанското държавно управление крайният период за понижаване на американските войски в Афганистан от 5000 до към 2500 бойци. Това беше главното искане на талибаните, които подписаха обособена договорка за това с Вашингтон през февруари 2020. Администрацията на Тръмп счита изтеглянето на бойци от Афганистан за съществена цел по време на изтичащия мандат на Доналд Тръмп, като упованията са, че и идващата администрация на Байдън ще продължи този ход.
Един от главните проблеми, произлизащи от това, е че намаляването на въоръжените сили може да отнеме на афганистанското държавно управление един от главните му козове за напън върху договарянията. Позицията на Гани към този момент беше отслабена, когато той се съгласи да освободи към 5000 талибани под натиска на Съединени американски щати за осъществяване на февруарския пакт.
Представители на Пентагона обявиха на 12 януари, че се чака съкращаването на въоръжените сили да продължи по проект, макар че в Конгреса се опълчва на това. Влезлият наскоро в действие законопроект за защитата не разрешава на държавното управление на Съединени американски щати да употребява средства, с цел да заплаща, без „ цялостна междуведомствена оценка на рисковете и въздействията “ от оставянето на минимално американско военно наличие в страната.
Друг препъни камък в договарянията е продължаващото високо равнище на офанзиви на талибаните. Наскоро поредност от целенасочени убийства, в това число стрелби, коли-бомби и гърмежи, сложени на транспортни средства, докара до гибелта на няколко десетки цивилен и демократични деятели, публицисти, държавни чиновници и други. Никой още не е поел отговорност за тази смъртоносна серия, само че афганистанските управляващи упрекнаха талибаните за нападенията. Американските военни представители насочиха същите обвинявания предходната седмица.
Залмай Халилзад, специфичният делегат на администрацията на Тръмп за афганистанските мирни договаряния, имаше извънредно с напрежение посещаване в района през миналата седмица, провеждайки срещи в Пакистан и Катар, както и в Кабул в опит да обезпечи оцеляването на съглашението сред Съединени американски щати и талибаните, и упорства за преустановяване на огъня в цялата страна, което да съпровожда договарянията в Доха. Халилзад се срещна с разнообразни политически водачи и дипломати в Афганистан, само че Гани отхвърли да организира среща с него.
Президентът, сходно на доста афганистанци, се почувства предаден от великодушните условия на договорката с талибаните, за сключването на която огромна роля има точно Халилзад. Според изявления в локални медии, ходовете на специфичния делегат на Вашингтон се смятат за прекомерно настойчиви за бързо споразумяване на казуса сред афганистанците, изключително на фона на известията.
Миналата седмица Халилзад прикани двете страни да понижат насилието, само че направи усещане, че не упрекна талибаните за скорошните целенасочени офанзиви. Показателно е също, че водачът на американската дипломатическа задача в Афганистан, Рос Уилсън, съобщи на 13 януари, че Съединени американски щати не упорстват за ново държавно управление.
Самият Уилсън стана обект на несполучлива офанзива от страна на афганистанския клон на „ Ислямска страна “, осуетена от афганистанското разузнаване. Този случай обаче акцентира още повече какъв брой проблеми остават за решение преди евакуиране или сформиране на краткотрайно държавно управление.
(4/4) We have not advocated, and the United States is not advocating, an interim government. The outcomes of Afghanistan Peace Negotiations are up to Afghans & we believe those outcomes should reflect the wishes & aspirations of the Afghan people.
— Chargé d’Affaires Ross Wilson (@USAmbKabul)
Абдула Абдула, началник на държавния съвет за мир и помиряване и неприкрит политически конкурент на Гани, от месеци декларира, че ще бъде отворен за основаването на краткотрайно държавно управление, в случай че това ще помогне на вероятностите за мир. Абдула беше и основният противник на Гани за президентския пост през последните две изборни акции.
Вътрешните противоборства в Кабул стават още по-явни, откакто някои публични чиновници и специалисти приканиха краткотрайното държавно управление да се употребява единствено в краен случай. Едно от най-големите опасения се отнасят до това по какъв начин ще се отрази едно краткотрайно държавно управление за нежните демократични достижения, реализирани, откакто талибаните бяха свалени от власт през 2001. Според последните изследвания, афганистанците не поддържат основаването на краткотрайно държавно управление в този миг, защото няма гаранции, че то може да постави завършек на войната.
И до момента в който разногласията към щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари от симпатизанти на Тръмп не престават, патроните още веднъж се чуват във от ден на ден региони на Афганистан. На 14 януари Езатула Бик, член на провинциалния съвет в западната провинция Гор, беше погубен при конфликти със силите на Националната дирекция за сигурност. Престрелките избухват, откакто полицейските сили се пробваха да арестуват Бик, който е обвинен в убийството на публицист и заместител шефа на провинциалния съвет.
Събитията в провинция Гор са сигнал, че локалните политици, някои от които имат дребни персонални армии от телохранители и милиции, стартират да се възползват от хаоса поради изтеглянето на Съединени американски щати и неуредените сметки с талибаните и страховете, че държавното управление няма да се оправи.
А Афганистан остава една от най-важните тематики за американския Конгрес и общество и макар нежеланието на Пентагона, има от ден на ден гласове за евакуиране.
Много евентуално Байдън също ще се занимава от близко с Кабул, където дейностите на Вашингтон са определяни от американските медии като най-продължителната война на Съединените щати.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ