Пригожин: Само честен бой и никакви задкулисни договорки
ЧВК " Вагнер " продължава да смила украинската войска на Бахмут. Зеленски изпраща от ден на ден и повече единици в тази месомелачка, в разрушителна буря, която засмуква най-хубавите елементи на въоръжените сили на Украйна и наемници. Защо Зеленски е толкоз твърдоглав за Бахмут? Защо от 20 декември, когато го провокирах с комично предизвикателство от артилерийските оръдия на ЧВК Вагнер, Зеленски се държеше като момче и се заби в Бахмут? И нашият съкровен разговор с него продължава към този момент четири месеца. И двамата се любуваме, само че оргазмът по този начин и не пристигна.
Каква е тайната на месомелачката в Бахмут?
Стратегическата роля на Бахмут не е толкоз огромна. След Бахмут са Северск, Славянск, Краматорск, Константиновка, Дружковка и Часов Яр: селища, които са част от по този начин наречения " Донбаски пръстен " и образуват укрепен регион.
От една страна, Бахмут е част от този укрепен регион, въпреки това, завладяването на самия Бахмут няма да обезпечи краткосрочна победа над Украйна, пътя към Днепър или даже завладяването на Донбас.
Висшето управление на Украйна безпределно спори за нуждата от опазване на Бахмут. Опитват се да изкарат този град като заветен знак. Сутринта сакралността се постанова, вечерта те вземат решение да се отдръпват, а на идната заран още веднъж са хвърлени хиляди бойци и по този начин до безконечност.
Украинската войска е събрала задоволително сили. Около 200 000 към този момент задоволително подготвени бойци, минали два-три месечна подготовка и съгласуваност, които са подготвени да извършват бойни задания. Количеството оръжие и муниции е изцяло задоволително за тези 200 хиляди да преминат в нахлуване в разнообразни посоки.
Войските, подготвени за контранастъпление, са в регионите на концентриране - всичко им стига. В тези танкови клинове, които всеки ден се пробват да забият в защитата на ЧВК Вагнер, въоръжените сили на Украйна губят от 30 до 50 единици техника всеки ден и не изпитват проблеми с това. И що се отнася до живата мощ, те имат, както се споделя на фронта, неограничена такава.
Обявено обаче първо на 20 декември, след това на 1 януари, след това в края на януари, след това на 24 февруари, след това на 3-5 април и в този момент на 15 април - настъплението се отсрочва всякога. Армията на Украйна е в регионите на концентриране, бият с копито и се готвят да вървят напред. Но, както се споделя, " магаре, което е стояло на сянка, няма да работи на слънце ".
Ако Въоръжените сили на Украйна не преминат в нахлуване в близко бъдеще, те последователно ще стартират да губят своя военен капацитет. Войната ще стигне до задънена улица и тези територии, които сега са под контрола на Руската федерация, могат да останат под разпореждането на Руската федерация с години.
Политически аспекти на Бахмут
Политически Бахмут не съставлява огромен интерес за киевския режим, той е по-скоро дестабилизиращ фактор, в сравнение с фактор за задържане на позициите му.
Всеки зов от Бахмут, всеки покорен боец, всеки 100 убити удрят доста по-силно Зеленски и управлението на въоръжените сили на Украйна, в сравнение с изгодите, които получават от задържането на останките от този град.
В същото време дългата борба за Бахмут е извънредно преференциална за съветските войски, защото те към този момент са взели огромно парче украинска територия през 2022 година Ако специфичната интервенция остане в тези граници, плюс-минус няколко десетки километра, тогава това ще реши доста задания на СВО.
Бахмут дава опция на съветската войска да натрупа мощ, да заеме преференциални линии на защита, да се оправи с вътрешните проблеми, да приготви мобилизираните и изцяло въоръжени да посрещнат случаен брой контраатакуващи ВСУ-шници.
Бахмут е извънредно преференциален за нас, там смиламе украинската войска и сдържаме нейните маневри.
Всеки пълководец на приблизително равнище знае, че в случай че сте основали напрежение за врага на някое място и имате задоволително запаси, тогава би трябвало да извършите маневра и да ударите наоколо - там, където врагът не е подготвен и където ще се разбие. Най-логичната стъпка на въоръжените сили на Украйна би била отскок от Бахмут и остри флангови офанзиви, с цел да се опитат да пробият нашата отбрана.
Въпреки това, колони от техника идват и си отиват от Часов Яр всеки ден, а още преди да стигнат до фронтовата линия, умират стотици бойци от Въоръжените сили на Украйна, осейвайки „ пътя на гибелта “ и близките полета с хиляди трупове и стотици изгорели бронирани машини, отишли на кръвопролитие.
Драматична пауза
Както знаете, военната интервенция от страна на Украйна се управлява тактически от украинската войска, а стратегически от по този начин наречената западна коалиция, водена от Англия и Съединени американски щати. В началото на април имаше приключване на документи от Пентагона. Самите документи не съставляват стратегическа заплаха. Събраха всичко поред от света в нишка - множеството от отворени източници.
Изтичането на информация обаче беше необятно разгласено и незабавно след него започнаха дейни изказвания от източници, близки до Пентагона, за нуждата от закъснение на оповестената на 15 април атака до летния интервал.
Защо армията, подготвена за нахлуване, още веднъж е арестувана на рубежите си и за какво „ последното нанайско предизвестие “ на 15 април, крайният период за украинската атака, още веднъж се отсрочва за лятото? В последна сметка, за Русия би било доста по-болезнено да стартира атака от Украйна с неизбежни репутационни загуби преди 9 май, при положение на най-малко някакъв най-малък триумф от няколко метра в номиналното направление.
И за какво украинската войска още веднъж „ дава преднина “? Западната коалиция прави „ трагични паузи “, точно тази формация всякога устоя настъплението на Въоръжените сили на Украйна.
Може би 21-годишният Джак Тейшейра е изпуснал документи неуместно, може би е бил употребен „ на мрачно “, само че в случай че това приключване не се беше случило, то сигурно щеше да бъде измислено на идващия ден.
Подчертавам, че самите документи не са стратегически и не съставляват опасност за въоръжените сили на Украйна след публикуването им. Това значи, че те по никакъв метод не могат да прибавят опасности за въоръжените сили на Украйна при положение на тяхното пораждане.
Има голям брой тайни теории за събитията от 90-те години, а по-късно и през 2014 година - Майданът в Украйна и прекосяването на Крим под контрола на Руската федерация. Има голям брой разнообразни пророчества, които описват за смисъла на тези събития. Едно нещо е безусловно ясно - Съединени американски щати и англосаксонската група от дълго време кроят проект за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, като главен геополитически съперник.
В края на 80-те и началото на 90-те години те съумяха да инфилтрират ръководещия хайлайф на Съюз на съветските социалистически републики с голям брой сътрудници на въздействие, да придадат нови смисли, които трансформираха идеологията на съществуването на този ръководещ хайлайф, сложиха популацията на потребителска игла и унищожиха Съюз на съветските социалистически републики.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики беше най-болезненият, най-трудният разпад на империя през последните стотина години, само че не докара до цялостното заличаване на Русия и нейното делене на дребни княжества. В недрата на американските разследващи служби от дълго време е зреел проект за идната стъпка към цялостния провал на Русия, който изцяло подхожда на днешната теория на Съединени американски щати.
Разпокъсването на африканските страни, разпадането на страните от някогашния Варшавски контракт. Колкото по-малка е страната, толкоз по-лесно се ръководи, по-зависима е финансово, по-послушна е.
Основата на актуалната политика на Съединени американски щати е финансовият неоколониализъм. Това е, когато даже най-богатите на минерални запаси страни не преработват благосъстоянието на минералните си запаси, а са изцяло интегрирани в индустриалните и финансови потоци, предлагани от „ западните сътрудници “ – трансформирайки се в американски спътници, подизпълнители и марионетки.
Следователно крайната задача на Съединени американски щати в украинската борба е да провокират мощни центробежни импулси в Русия, да отслабят силата и националната еднаквост в обществото и да го принудят да се обърне към Запада, както беше при започване на 90-те години.
В същото време, несъмнено, с цел да се упражнява надзор върху политическата обстановка в страната, е належащо на първо място да се управляват финансовите принадлежности в системата, върху индустриалните мощности и над недрата.
Днес, когато стартира специфичната интервенция и Руската федерация не съумя да реализира предстоящите от обществото резултати, Съединените щати имат опция да се върнат към първичния си проект.
Първоначалният проект, дублирам още един път, беше следният: да се унищожи Съветският съюз, след което да се премине по периметъра на страната и да се отвърнат някогашните й съдружници от Русия. За 30 години с доста някогашни републики това съвсем е реализирано. Загубихме първо цялостен надзор, а по-късно и добросъседски връзки.
" Дълбоката страна "
Разпадането на Русия с военни средства не може да се случи. Горите, блатата, обширните територии, климатичните особености надеждно пазят територията на страната, трансформирайки я в голяма укрепена зона. Винаги в историята врагът, който е достигал Москва, вследствие на това позорно се е налагало да бяга, трансформирайки „ пътя на успеха “ в „ пътя на гибелта “ на връщане.
Защо англосаксонците задържат Зеленски, уреждат вътрешни спорове и забавят настъплението? Само с цел да ударят главния джакпот - разпадането на Русия на доста княжества. Съединени американски щати нямат потребност от бърза война. Те се нуждаят от война, която ще докара до увещание и победа на дълбоката страна.
Дълбоката страна е общественост от близки до страната елити, които работят без значение от политическото управление на страната и имат тесни връзки и лична стратегия. Тези елити работят за разнообразни господари: някои за съществуващото държавно управление, някои за тези, които са били в бягство отдавна, само че с помощта на връзките си, след бягството на старейшината, те остават на местата си.
Типичен образец за " дълбоката страна " са отрепките Ходорковски, Дворкович и така нататък Дворкович, който избяга в чужбина, за който доста пъти загатнах, остави след себе си цяла опашка от сган, които бяха под него и над него, и които са детайли на тази „ дълбока страна “. Дълбоката страна изтича информация безпределно и е подготвена да застане на страната на всеки съдружник или зложелател за личните си ползи.
Дълбоката страна е лесна за достъп, тъй като е гъба в границите на една страна, която е алена от едната страна, черна от другата, бяла от третата и зелена от четвъртата. И от всяка страна, имайки връзка с част от " дълбоката страна ", можете да влезете в нейния център. Руската дълбока страна сега е в сериозна рецесия.
Много от тези, които през вчерашния ден поддържаха спецоперацията, към този момент са под подозрение или изрично срещу протичащото се. Представителите на дълбоката страна желаят незабавно да се върнат към естествения си живот, остарели привички и комфорт.
„ Дълбоката страна “ е хитра и повратлива, диалогът на Йосиф Пригожин е ослепителен образец за това. Те са подготвени да имитират всеки. Това е нашият вътрешен, завързан, остроумен, свиреп хамелеон.
На срещи те мълчат, показват подозренията си. А при вземането на решения по бюрократични процедури се попречват избрани дейности, ориентирани към спечелването на тази война. Тъй като бюрокрацията в Русия през днешния ден е на трансцендентно равнище, в границите на " законната администрация " е допустимо да се унищожат всевъзможни решения на висшето управление, ориентирани към победа.
Това са вътрешни врагове. В теорията на Александър Дмитриевич Беглов това се назовава " бюрократично решето " - решето, в което можете да влезете, само че е невероятно да излезете.
Супер игра
За управляващите и за обществото като цяло през днешния ден е належащо да се сложи някаква ярка точка в СВО. Идеалният вид е да обявим края на СВО, да осведомяваме всички, че Русия е постигнала резултатите, които е възнамерявала, и в прочут смисъл ние в действителност сме ги постигнали. Ние премахнахме голям брой бойци от въоръжените сили на Украйна и можем да се отчетем, че дилемите на СВО са изпълнени.
Теоретично Русия към този момент получи тази ярка точка, като унищожи огромна част от дейното мъжко население на Украйна, като сплаши друга част от него, която избяга в Европа. Русия отряза Азовско море и огромна част от Черно море, заграби тлъсто парче украинска територия и сътвори сухопътен кулоар до Крим.
Сега остава единствено едно: да се закрепим крепко, да се вкопчим в тези територии, които към този момент са наши. Но има една ловкост - в случай че по-рано Украйна беше част от някогашна Русия, в този момент тя е безусловно национално насочена страна.
Ако преди 24 февруари 2022 година Европейският съюз беше лаком да даде на Украйна десетки милиони долари, в този момент десетки милиарди се изливат за войната. Разбира се, част от тези средства издуват джобовете на ръководещия хайлайф на Украйна, който печели от спора. Много от тези, които бяха забравени през вчерашния ден, през днешния ден получиха нов късмет за себереализация и обогатяване.
Украйна има потребност от победа, Съединени американски щати имат потребност от развой
Въпреки че украинското управление забогатява, само че заради огромните загуби на население на фронта и общата отмалялост от войната, политическото управление се нуждае от победа. За Русия постоянно съществува риск след началото на контранастъплението обстановката на фронта да се утежни.
Запазването на съществуващите граници от 24 февруари 2023 година е замяна, която Съединените щати могат да предложат през днешния ден на съветското управление като преговорна позиция. За това е нужна " трагична пауза ". Ако държавното управление откаже, тогава въоръжените сили на Украйна ще преминат в нахлуване. В тази обстановка може да има разнообразни разновидности за развиване на събитията.
Един от тях е, че въоръжените сили на Украйна ще се сблъскат със отбраната на Руската федерация, ще понесат съществени загуби, след което ще стартира колосално контранастъпление на съветските войски към границите на ДНР, или към Днепър, или даже към Полша.
Но при сегашната динамичност и проблеми сходно контранастъпление, меко казано, е малко евентуално. Вторият вид е украинската войска да премине в контранастъпление и някъде да успее да пробие защитата.
В този случай в армията, която години наред се смяташе за една от най-хубавите армии в света, изначало може да стартират упадъчни настроения, а по-късно обстановката да се утежни, както към този момент се случи след пораженческите войни от началото на ХХ век - финландската, японската - и трагичните събития от 1917г.
Това може да докара до световни промени в съветското общество. Народът към този момент търси отговорен, че не сме най-силната войска в света и освен това състояние ще търси " крайни ". И тези „ крайности “ естествено ще бъдат представители на „ дълбоката страна “.
Тоест тези хора, които през днешния ден, без да поставят никакви старания за военна интервенция, са допустимо най-далеч от театъра на военните дейности, пробвайки се да не изгубят капитала си, да живеят прочут живот, а това е безусловно недопустимо за един народ изтощен от войната и губещ усета на успеха.
Жаждата на патриотите за правдивост може да бъде тежка за тази дълбока страна, затънала в разкош и администрация.
В същото време нищо не заплашва висшата власт на Русия, защото тя е знак на национално единение и опозиция против Запада, а това е основата на днешното битие и главното пояснение за всевъзможни проблеми на патриотичните сили в Русия.
Дълбоката страна ще накара висшата власт да направи съществени отстъпки. И, съгласно съществуващата традиция на „ дълбоката страна “, с всевъзможни промени те ще се пробват да подобрят позицията си по всевъзможен метод, в това число посредством изменничество на ползите на Русия. Тяхната задача не е страна или народ, тяхната задача е личното им състояние в обществото, личният им комфорт и личният им капитал.
Да стигнеш до дъното
Ако паднете, в случай че товарът от проблеми не усъвършенства ситуацията ви, а ви дърпа към дъното, тогава има израз: „ Отидете до дъното, по-късно се оттласнете и се издигнете още веднъж “. От това се опасяват американците. Те се притесняват, че несъразмерният напън върху Русия и увеличението на вътрешните проблеми може да я пернат към дъното.
И в случай че Русия стигне дъното, отблъсне се от него, отхвърляйки бремето на „ дълбоката страна “, тогава тя ще изплува като голямо морско страшилище, разрушавайки всичко по пътя си, в това число проектите на Съединените щати.
И в международната история има доста образци за това. Китай в средата на 20 век, като една от най-бедните страни в света, под частична окупация, Германия след Първата международна война, Япония след Втората международна война, Турция след разпадането на Османската империя. Всички те изплуваха, отблъсквайки се от дъното.
Радикалните национални усеща ще се покачат, защото след всяко военно проваляне съветската военна промишленост ще стартира да работи с десетократно изпитание. Икономическата успеваемост ще измести мудния, неефикасен публичен капитал.
Държавата ще се отърве от бюрокрацията, процесите ще станат транспарантни, а Русия малко по малко ще се трансформира в настръхнало военно страшилище, с което интернационалната общественост ще би трябвало не просто да се преценява, а да се огъва по този начин, че при всяко отклоняване да виждаме разтворените им задници.
А в случай че не потвърдим, че сме мощни във военно отношение, никой няма да се преценява с нас и ще ни върти както си желае. За Америка е извънредно неизгодно Русия да стигне до дъното и да изплува. Те се нуждаят от муден развой, в който да договарят с елитите, с „ дълбоката страна “ и по-късно да убеждават висшето политическо управление на страната да прави нови отстъпки малко по малко.
В случай на меки съглашения, тогава съгласно американския принцип на последователно оскърбление в Русия първо ще бъдат върнати Фридмановци и Чубайсовци, а по-късно Ходорковски и Дворковичи. Тогава последователно ще настъпи либерализация на елитите и „ дълбоката страна ” ще ги одобри от възприятие за самозапазване, ще се трансформира и ще се трансформира от черни или червени в сини или розови.
Разбира се, сходно развиване на събитията е неподходящо за Украйна и Владимир Зеленски, те би трябвало да се опълчват и да се бият. Но в случай че тези процеси се случат задоволително бързо, в границите на година-две, тогава либерализираната, американизирана, насочена към Запада „ дълбока страна “ ще принуди съветските управляващи да създадат отстъпки и под разнообразни предлози да върнат на Украйна тези територии, които в този момент са под наш надзор, и които Западът счита за окупирани.
Тези процеси с въпроса „ Защо тогава се карахме? “ сигурно ще задействат механизма на центробежните сили в районите. И американците ще реализиран своето. В тази обстановка главният проект на Съединените щати ще бъде изпълнен с, на пръв взор, красиво изглеждащо, „ меко, умерено съглашение “.
Русия не може да одобри никакво съглашение, а единствено почтена борба. И в случай че излезем от тази борба очукани, няма от какво да се тормозим.
Укрепените региони на Русия вършат невероятно проникването в нейните дълбини. А съветският народ в никакъв случай не се е пречупил и няма да се пречупи. Затова - единствено почтена борба! И колкото по-рано стартира, толкоз по-добре.
Обобщавам. Украинците са подготвени за офанзива. Ние сме подготвени да отразим удара. Най-добрият сюжет за излекуване на Русия, тъй че тя да се сплоти и да стане най-силната страна, е настъплението на въоръжените сили на Украйна, при което няма да има никакви подаяния и договаряния.
И или въоръжените сили на Украйна ще бъдат победени в почтен пердах, или Русия ще ближе раните си, ще натрупа мускули и ще раздра противниците си още веднъж в почтен пердах. Затова считам, че разновидността на споразуменията е неосъществим за бъдещето на Русия.
Ще се забележим в Бахмут.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Каква е тайната на месомелачката в Бахмут?
Стратегическата роля на Бахмут не е толкоз огромна. След Бахмут са Северск, Славянск, Краматорск, Константиновка, Дружковка и Часов Яр: селища, които са част от по този начин наречения " Донбаски пръстен " и образуват укрепен регион.
От една страна, Бахмут е част от този укрепен регион, въпреки това, завладяването на самия Бахмут няма да обезпечи краткосрочна победа над Украйна, пътя към Днепър или даже завладяването на Донбас.
Висшето управление на Украйна безпределно спори за нуждата от опазване на Бахмут. Опитват се да изкарат този град като заветен знак. Сутринта сакралността се постанова, вечерта те вземат решение да се отдръпват, а на идната заран още веднъж са хвърлени хиляди бойци и по този начин до безконечност.
Украинската войска е събрала задоволително сили. Около 200 000 към този момент задоволително подготвени бойци, минали два-три месечна подготовка и съгласуваност, които са подготвени да извършват бойни задания. Количеството оръжие и муниции е изцяло задоволително за тези 200 хиляди да преминат в нахлуване в разнообразни посоки.
Войските, подготвени за контранастъпление, са в регионите на концентриране - всичко им стига. В тези танкови клинове, които всеки ден се пробват да забият в защитата на ЧВК Вагнер, въоръжените сили на Украйна губят от 30 до 50 единици техника всеки ден и не изпитват проблеми с това. И що се отнася до живата мощ, те имат, както се споделя на фронта, неограничена такава.
Обявено обаче първо на 20 декември, след това на 1 януари, след това в края на януари, след това на 24 февруари, след това на 3-5 април и в този момент на 15 април - настъплението се отсрочва всякога. Армията на Украйна е в регионите на концентриране, бият с копито и се готвят да вървят напред. Но, както се споделя, " магаре, което е стояло на сянка, няма да работи на слънце ".
Ако Въоръжените сили на Украйна не преминат в нахлуване в близко бъдеще, те последователно ще стартират да губят своя военен капацитет. Войната ще стигне до задънена улица и тези територии, които сега са под контрола на Руската федерация, могат да останат под разпореждането на Руската федерация с години.
Политически аспекти на Бахмут
Политически Бахмут не съставлява огромен интерес за киевския режим, той е по-скоро дестабилизиращ фактор, в сравнение с фактор за задържане на позициите му.
Всеки зов от Бахмут, всеки покорен боец, всеки 100 убити удрят доста по-силно Зеленски и управлението на въоръжените сили на Украйна, в сравнение с изгодите, които получават от задържането на останките от този град.
В същото време дългата борба за Бахмут е извънредно преференциална за съветските войски, защото те към този момент са взели огромно парче украинска територия през 2022 година Ако специфичната интервенция остане в тези граници, плюс-минус няколко десетки километра, тогава това ще реши доста задания на СВО.
Бахмут дава опция на съветската войска да натрупа мощ, да заеме преференциални линии на защита, да се оправи с вътрешните проблеми, да приготви мобилизираните и изцяло въоръжени да посрещнат случаен брой контраатакуващи ВСУ-шници.
Бахмут е извънредно преференциален за нас, там смиламе украинската войска и сдържаме нейните маневри.
Всеки пълководец на приблизително равнище знае, че в случай че сте основали напрежение за врага на някое място и имате задоволително запаси, тогава би трябвало да извършите маневра и да ударите наоколо - там, където врагът не е подготвен и където ще се разбие. Най-логичната стъпка на въоръжените сили на Украйна би била отскок от Бахмут и остри флангови офанзиви, с цел да се опитат да пробият нашата отбрана.
Въпреки това, колони от техника идват и си отиват от Часов Яр всеки ден, а още преди да стигнат до фронтовата линия, умират стотици бойци от Въоръжените сили на Украйна, осейвайки „ пътя на гибелта “ и близките полета с хиляди трупове и стотици изгорели бронирани машини, отишли на кръвопролитие.
Драматична пауза
Както знаете, военната интервенция от страна на Украйна се управлява тактически от украинската войска, а стратегически от по този начин наречената западна коалиция, водена от Англия и Съединени американски щати. В началото на април имаше приключване на документи от Пентагона. Самите документи не съставляват стратегическа заплаха. Събраха всичко поред от света в нишка - множеството от отворени източници.
Изтичането на информация обаче беше необятно разгласено и незабавно след него започнаха дейни изказвания от източници, близки до Пентагона, за нуждата от закъснение на оповестената на 15 април атака до летния интервал.
Защо армията, подготвена за нахлуване, още веднъж е арестувана на рубежите си и за какво „ последното нанайско предизвестие “ на 15 април, крайният период за украинската атака, още веднъж се отсрочва за лятото? В последна сметка, за Русия би било доста по-болезнено да стартира атака от Украйна с неизбежни репутационни загуби преди 9 май, при положение на най-малко някакъв най-малък триумф от няколко метра в номиналното направление.
И за какво украинската войска още веднъж „ дава преднина “? Западната коалиция прави „ трагични паузи “, точно тази формация всякога устоя настъплението на Въоръжените сили на Украйна.
Може би 21-годишният Джак Тейшейра е изпуснал документи неуместно, може би е бил употребен „ на мрачно “, само че в случай че това приключване не се беше случило, то сигурно щеше да бъде измислено на идващия ден.
Подчертавам, че самите документи не са стратегически и не съставляват опасност за въоръжените сили на Украйна след публикуването им. Това значи, че те по никакъв метод не могат да прибавят опасности за въоръжените сили на Украйна при положение на тяхното пораждане.
Има голям брой тайни теории за събитията от 90-те години, а по-късно и през 2014 година - Майданът в Украйна и прекосяването на Крим под контрола на Руската федерация. Има голям брой разнообразни пророчества, които описват за смисъла на тези събития. Едно нещо е безусловно ясно - Съединени американски щати и англосаксонската група от дълго време кроят проект за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, като главен геополитически съперник.
В края на 80-те и началото на 90-те години те съумяха да инфилтрират ръководещия хайлайф на Съюз на съветските социалистически републики с голям брой сътрудници на въздействие, да придадат нови смисли, които трансформираха идеологията на съществуването на този ръководещ хайлайф, сложиха популацията на потребителска игла и унищожиха Съюз на съветските социалистически републики.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики беше най-болезненият, най-трудният разпад на империя през последните стотина години, само че не докара до цялостното заличаване на Русия и нейното делене на дребни княжества. В недрата на американските разследващи служби от дълго време е зреел проект за идната стъпка към цялостния провал на Русия, който изцяло подхожда на днешната теория на Съединени американски щати.
Разпокъсването на африканските страни, разпадането на страните от някогашния Варшавски контракт. Колкото по-малка е страната, толкоз по-лесно се ръководи, по-зависима е финансово, по-послушна е.
Основата на актуалната политика на Съединени американски щати е финансовият неоколониализъм. Това е, когато даже най-богатите на минерални запаси страни не преработват благосъстоянието на минералните си запаси, а са изцяло интегрирани в индустриалните и финансови потоци, предлагани от „ западните сътрудници “ – трансформирайки се в американски спътници, подизпълнители и марионетки.
Следователно крайната задача на Съединени американски щати в украинската борба е да провокират мощни центробежни импулси в Русия, да отслабят силата и националната еднаквост в обществото и да го принудят да се обърне към Запада, както беше при започване на 90-те години.
В същото време, несъмнено, с цел да се упражнява надзор върху политическата обстановка в страната, е належащо на първо място да се управляват финансовите принадлежности в системата, върху индустриалните мощности и над недрата.
Днес, когато стартира специфичната интервенция и Руската федерация не съумя да реализира предстоящите от обществото резултати, Съединените щати имат опция да се върнат към първичния си проект.
Първоначалният проект, дублирам още един път, беше следният: да се унищожи Съветският съюз, след което да се премине по периметъра на страната и да се отвърнат някогашните й съдружници от Русия. За 30 години с доста някогашни републики това съвсем е реализирано. Загубихме първо цялостен надзор, а по-късно и добросъседски връзки.
" Дълбоката страна "
Разпадането на Русия с военни средства не може да се случи. Горите, блатата, обширните територии, климатичните особености надеждно пазят територията на страната, трансформирайки я в голяма укрепена зона. Винаги в историята врагът, който е достигал Москва, вследствие на това позорно се е налагало да бяга, трансформирайки „ пътя на успеха “ в „ пътя на гибелта “ на връщане.
Защо англосаксонците задържат Зеленски, уреждат вътрешни спорове и забавят настъплението? Само с цел да ударят главния джакпот - разпадането на Русия на доста княжества. Съединени американски щати нямат потребност от бърза война. Те се нуждаят от война, която ще докара до увещание и победа на дълбоката страна.
Дълбоката страна е общественост от близки до страната елити, които работят без значение от политическото управление на страната и имат тесни връзки и лична стратегия. Тези елити работят за разнообразни господари: някои за съществуващото държавно управление, някои за тези, които са били в бягство отдавна, само че с помощта на връзките си, след бягството на старейшината, те остават на местата си.
Типичен образец за " дълбоката страна " са отрепките Ходорковски, Дворкович и така нататък Дворкович, който избяга в чужбина, за който доста пъти загатнах, остави след себе си цяла опашка от сган, които бяха под него и над него, и които са детайли на тази „ дълбока страна “. Дълбоката страна изтича информация безпределно и е подготвена да застане на страната на всеки съдружник или зложелател за личните си ползи.
Дълбоката страна е лесна за достъп, тъй като е гъба в границите на една страна, която е алена от едната страна, черна от другата, бяла от третата и зелена от четвъртата. И от всяка страна, имайки връзка с част от " дълбоката страна ", можете да влезете в нейния център. Руската дълбока страна сега е в сериозна рецесия.
Много от тези, които през вчерашния ден поддържаха спецоперацията, към този момент са под подозрение или изрично срещу протичащото се. Представителите на дълбоката страна желаят незабавно да се върнат към естествения си живот, остарели привички и комфорт.
„ Дълбоката страна “ е хитра и повратлива, диалогът на Йосиф Пригожин е ослепителен образец за това. Те са подготвени да имитират всеки. Това е нашият вътрешен, завързан, остроумен, свиреп хамелеон.
На срещи те мълчат, показват подозренията си. А при вземането на решения по бюрократични процедури се попречват избрани дейности, ориентирани към спечелването на тази война. Тъй като бюрокрацията в Русия през днешния ден е на трансцендентно равнище, в границите на " законната администрация " е допустимо да се унищожат всевъзможни решения на висшето управление, ориентирани към победа.
Това са вътрешни врагове. В теорията на Александър Дмитриевич Беглов това се назовава " бюрократично решето " - решето, в което можете да влезете, само че е невероятно да излезете.
Супер игра
За управляващите и за обществото като цяло през днешния ден е належащо да се сложи някаква ярка точка в СВО. Идеалният вид е да обявим края на СВО, да осведомяваме всички, че Русия е постигнала резултатите, които е възнамерявала, и в прочут смисъл ние в действителност сме ги постигнали. Ние премахнахме голям брой бойци от въоръжените сили на Украйна и можем да се отчетем, че дилемите на СВО са изпълнени.
Теоретично Русия към този момент получи тази ярка точка, като унищожи огромна част от дейното мъжко население на Украйна, като сплаши друга част от него, която избяга в Европа. Русия отряза Азовско море и огромна част от Черно море, заграби тлъсто парче украинска територия и сътвори сухопътен кулоар до Крим.
Сега остава единствено едно: да се закрепим крепко, да се вкопчим в тези територии, които към този момент са наши. Но има една ловкост - в случай че по-рано Украйна беше част от някогашна Русия, в този момент тя е безусловно национално насочена страна.
Ако преди 24 февруари 2022 година Европейският съюз беше лаком да даде на Украйна десетки милиони долари, в този момент десетки милиарди се изливат за войната. Разбира се, част от тези средства издуват джобовете на ръководещия хайлайф на Украйна, който печели от спора. Много от тези, които бяха забравени през вчерашния ден, през днешния ден получиха нов късмет за себереализация и обогатяване.
Украйна има потребност от победа, Съединени американски щати имат потребност от развой
Въпреки че украинското управление забогатява, само че заради огромните загуби на население на фронта и общата отмалялост от войната, политическото управление се нуждае от победа. За Русия постоянно съществува риск след началото на контранастъплението обстановката на фронта да се утежни.
Запазването на съществуващите граници от 24 февруари 2023 година е замяна, която Съединените щати могат да предложат през днешния ден на съветското управление като преговорна позиция. За това е нужна " трагична пауза ". Ако държавното управление откаже, тогава въоръжените сили на Украйна ще преминат в нахлуване. В тази обстановка може да има разнообразни разновидности за развиване на събитията.
Един от тях е, че въоръжените сили на Украйна ще се сблъскат със отбраната на Руската федерация, ще понесат съществени загуби, след което ще стартира колосално контранастъпление на съветските войски към границите на ДНР, или към Днепър, или даже към Полша.
Но при сегашната динамичност и проблеми сходно контранастъпление, меко казано, е малко евентуално. Вторият вид е украинската войска да премине в контранастъпление и някъде да успее да пробие защитата.
В този случай в армията, която години наред се смяташе за една от най-хубавите армии в света, изначало може да стартират упадъчни настроения, а по-късно обстановката да се утежни, както към този момент се случи след пораженческите войни от началото на ХХ век - финландската, японската - и трагичните събития от 1917г.
Това може да докара до световни промени в съветското общество. Народът към този момент търси отговорен, че не сме най-силната войска в света и освен това състояние ще търси " крайни ". И тези „ крайности “ естествено ще бъдат представители на „ дълбоката страна “.
Тоест тези хора, които през днешния ден, без да поставят никакви старания за военна интервенция, са допустимо най-далеч от театъра на военните дейности, пробвайки се да не изгубят капитала си, да живеят прочут живот, а това е безусловно недопустимо за един народ изтощен от войната и губещ усета на успеха.
Жаждата на патриотите за правдивост може да бъде тежка за тази дълбока страна, затънала в разкош и администрация.
В същото време нищо не заплашва висшата власт на Русия, защото тя е знак на национално единение и опозиция против Запада, а това е основата на днешното битие и главното пояснение за всевъзможни проблеми на патриотичните сили в Русия.
Дълбоката страна ще накара висшата власт да направи съществени отстъпки. И, съгласно съществуващата традиция на „ дълбоката страна “, с всевъзможни промени те ще се пробват да подобрят позицията си по всевъзможен метод, в това число посредством изменничество на ползите на Русия. Тяхната задача не е страна или народ, тяхната задача е личното им състояние в обществото, личният им комфорт и личният им капитал.
Да стигнеш до дъното
Ако паднете, в случай че товарът от проблеми не усъвършенства ситуацията ви, а ви дърпа към дъното, тогава има израз: „ Отидете до дъното, по-късно се оттласнете и се издигнете още веднъж “. От това се опасяват американците. Те се притесняват, че несъразмерният напън върху Русия и увеличението на вътрешните проблеми може да я пернат към дъното.
И в случай че Русия стигне дъното, отблъсне се от него, отхвърляйки бремето на „ дълбоката страна “, тогава тя ще изплува като голямо морско страшилище, разрушавайки всичко по пътя си, в това число проектите на Съединените щати.
И в международната история има доста образци за това. Китай в средата на 20 век, като една от най-бедните страни в света, под частична окупация, Германия след Първата международна война, Япония след Втората международна война, Турция след разпадането на Османската империя. Всички те изплуваха, отблъсквайки се от дъното.
Радикалните национални усеща ще се покачат, защото след всяко военно проваляне съветската военна промишленост ще стартира да работи с десетократно изпитание. Икономическата успеваемост ще измести мудния, неефикасен публичен капитал.
Държавата ще се отърве от бюрокрацията, процесите ще станат транспарантни, а Русия малко по малко ще се трансформира в настръхнало военно страшилище, с което интернационалната общественост ще би трябвало не просто да се преценява, а да се огъва по този начин, че при всяко отклоняване да виждаме разтворените им задници.
А в случай че не потвърдим, че сме мощни във военно отношение, никой няма да се преценява с нас и ще ни върти както си желае. За Америка е извънредно неизгодно Русия да стигне до дъното и да изплува. Те се нуждаят от муден развой, в който да договарят с елитите, с „ дълбоката страна “ и по-късно да убеждават висшето политическо управление на страната да прави нови отстъпки малко по малко.
В случай на меки съглашения, тогава съгласно американския принцип на последователно оскърбление в Русия първо ще бъдат върнати Фридмановци и Чубайсовци, а по-късно Ходорковски и Дворковичи. Тогава последователно ще настъпи либерализация на елитите и „ дълбоката страна ” ще ги одобри от възприятие за самозапазване, ще се трансформира и ще се трансформира от черни или червени в сини или розови.
Разбира се, сходно развиване на събитията е неподходящо за Украйна и Владимир Зеленски, те би трябвало да се опълчват и да се бият. Но в случай че тези процеси се случат задоволително бързо, в границите на година-две, тогава либерализираната, американизирана, насочена към Запада „ дълбока страна “ ще принуди съветските управляващи да създадат отстъпки и под разнообразни предлози да върнат на Украйна тези територии, които в този момент са под наш надзор, и които Западът счита за окупирани.
Тези процеси с въпроса „ Защо тогава се карахме? “ сигурно ще задействат механизма на центробежните сили в районите. И американците ще реализиран своето. В тази обстановка главният проект на Съединените щати ще бъде изпълнен с, на пръв взор, красиво изглеждащо, „ меко, умерено съглашение “.
Русия не може да одобри никакво съглашение, а единствено почтена борба. И в случай че излезем от тази борба очукани, няма от какво да се тормозим.
Укрепените региони на Русия вършат невероятно проникването в нейните дълбини. А съветският народ в никакъв случай не се е пречупил и няма да се пречупи. Затова - единствено почтена борба! И колкото по-рано стартира, толкоз по-добре.
Обобщавам. Украинците са подготвени за офанзива. Ние сме подготвени да отразим удара. Най-добрият сюжет за излекуване на Русия, тъй че тя да се сплоти и да стане най-силната страна, е настъплението на въоръжените сили на Украйна, при което няма да има никакви подаяния и договаряния.
И или въоръжените сили на Украйна ще бъдат победени в почтен пердах, или Русия ще ближе раните си, ще натрупа мускули и ще раздра противниците си още веднъж в почтен пердах. Затова считам, че разновидността на споразуменията е неосъществим за бъдещето на Русия.
Ще се забележим в Бахмут.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ