Чувството, че имаш цялото време на света, е наистина прекрасно.

Чувството, че имаш цялото време на света, е в действителност прелестно. Жалко, че се случва толкоз рядко. Но в случай че развием умеенето да се любуваме на мига, можем да увеличим тези моменти и да променим чувството си за времето, счита Лора Вандеркам, преподавател и създател на редица книги в региона на приложната логика на психиката. Представяме ви част от нейна лекция по тематиката.

Хората, които усещат, че времето е в обилие, подхождат към сегашното по два метода. Практически: научават се да бъдат там, където би трябвало, задоволително в точния момент, с цел да могат да си починат. И по-трудното психическо достижение: намират метод да се насладят на отрязъка от време, в който се намират.

Когато човек интензивно се любува на сегашното, това разтяга възприятието му за време. Когато се любува, човек изпитва наслаждение, само че в същото време прави оценка обстоятелството, че изпитва наслаждение. Това прибавя нов слой към елементарното задоволство: признанието. Когато искаш времето да минава бързо, можеш да си представиш, че си някъде другаде. Когато искаш нещо да продължи повече, задържаш съзнанието си на мястото, където си.

Понятието за удоволствие се оказва основно в региона на позитивната логика на психиката. Интересно е, че най-богатите прекарвания на това възприятие включват и схващане за предишното и бъдещето, с изключение на за сегашното. В книгата си Savoring: A New Model of Positive Experience Фред Б. Брайънт и починалия Джоуеф Вероф описват за прекарването на Брайънт, когато е изкачвал висок планински връх.

Разбира се, той изпитал благоговение пред физическата му възвишеност. Но също по този начин и възприятието, че евентуално повече в никакъв случай няма да стъпи на това място, така че направил освен това от това просто да се наслаждения на гледката. Той прегърнал приятелите си и им споделил какъв брой е благополучен да показа този миг с тях. Върнал се обратно в предишното и си спомнил гръбначната контузия, която щяла вечно да постави завършек на катеренето му. Оставил мозъка си да отлети обратно към времето, когато считал, че в никакъв случай няма да преживее този миг. След което проектирал себе си в бъдещето си показал по какъв начин ще си напомня този миг. Благодарил на Бог, че му е дал опция да преживее този миг и че е основал планините, които изкачваме. След което с готовност да запомни този миг, той положил специфични старания да запамети сцената. Умишлено направил кръг, с цел да запомни всички дребни детайлности. Гората от трепетлики и смърчове и реката долу. Обърнал внимание на метода, по който чувствал дробовете си, и на ароматите към себе си. Усетил студа. Избрал си камъче за спомен. Помислил по какъв начин ще показа загатна с обичаните си хора и си спомнил за починалия си дядо, който също бил алпинист.

Брайънт и приятелите му не прекарали на върха повече от 10 минути. Но цялото това оценяване на момента направило прекарването доста по-обширно. След слизането си от планината той почнал да работи с Веров върху проучването на това по какъв начин хората съумяват да уловят щастливите моменти.

Пренасянето в предишното и бъдещето били неразделна част от преживаването. Авторите на книгата са разгласили и лист с способи, по които можем да се наслаждим на обещано прекарване. Той звучи изненадващо практично за част от научна публикация, каквато е.

Например:

- Да помислите по какъв начин ще споделите загатна с други хора или умишлено да усетите всеки мирис в близост.

- Да си припомните какъв брой дълго сте чакали да се случи това събитие или да си спомните времето, когато доста сте желали това да се случи.

- Да опитате да бъдете по-будни, да поемате надълбоко въздух или да забавите темпото.

- Можете да кажете на всеки различен какъв брой цените този миг и какъв брой сте щастливи, че другите са с вас.

- Можете да си припомните, че нищо не е постоянно – и по тази причина би трябвало да се насладите на този миг в този момент.

Всяко едно хубаво събитие може да бъде задълбочено по тези напълно изпълними способи. Брайънт, който е уверен, че оценяването на едно събитие е дарба, която се придобива, има лични тактики, с цел да я култивира.