Самообвиняването е пропиляване на собствената сила ♥ Луиз ХЕЙ
Чувство за отговорност или обвинение
Убедена съм, че със личния си модел на мислене и чувстване човек способства за основаването на всяко положение в живота си, било то положително или неприятно. Мислите, които мислим, пораждат нашите усеща и тогава започваме да живеем живота си в сходство с тези усеща и възгледи. Това не значи, че би трябвало да се усещаме отговорни за неприятните неща в живота ни. Има разлика сред това да имаш възприятие за отговорност и да обвиняваш себе си или другите. Като споделям отговорност, в действителност имам поради това да имаш мощ. Самообвиняването е пропиляване на личната мощ. Чувството за отговорност ни дава силата да вършим промени в живота си. Когато играем ролята на жертва, то ние изразходваме персоналната си мощ, с цел да бъдем безпомощни. Решим ли да поемем отговорността за себе си, тогава не хабим време да прехвърляме виновността на някого или нещо там вън. Някои хора се усещат отговорни, че са провокирали болест, или беднотия, или проблеми. Те са създали избора да поясняват възприятието за отговорност като възприятие за виновност. (Някои публицисти назовават това „ възприятие за виновност на Новата ера /New Age/ ”).Такива хора изпитват възприятие за виновност, тъй като считат, че са се провалили в нещо. Но те нормално са склонни да одобряват всяко нещо като мотив за виновност, тъй като това е просто различен метод да се изкарват неудачници. Но не за това приказвам.
Ако съумеем да използваме проблемите и заболяванията си като мотиви да се замислим по какъв начин можем да променим живота си, това значи, че имаме мощ. Много хора, преодолели трагично заболяване, настояват, че това е най-прекрасното нещо, което им се е случвало, тъй като им е дало шанса да премислят живота си. От друга страна, доста хора постоянно приказват: „ Аз съм жертва, горкият аз. Моля ви, докторе, оправете ме. ” Мисля, че този вид хора много мъчно биха оздравели или биха се справили със своите проблеми.
~ Чувството за отговорност и нашата дарба да откликваме на дадена обстановка
Ние постоянно имаме избор. И то не значи да отречем това, което сме или което имаме в живота си. Значи просто да осъзнаем, че сами сме съдействали да стигнем дотук, където сме. Поемем ли отговорност, ние имаме силата да се променим. По-добре да кажем: „ Какво мога да направя, с цел да трансформира това? ” Нужно е да разберем, че всеки от нас разполага с персонална мощ когато и да е. Зависи от това по какъв начин я използваме.
Мнозина от нас в този момент си дават сметка, че са израснали в смутени фамилии. Ние влачим със себе си голям брой отрицателни усеща по отношение на личната ни същина и отношението ни към живота. Моето детство бе изпълнено с принуждение, в това число полово. Аз копнеех за любов и деликатност, и нямах никакво самочувствие. Дори откакто на 15-годишна възраст напуснах дома си, продължих да срещам принуждение под разнообразни форми. Тогава още не бях осъзнала, че модела на мислене и чувстване, който съм възприела по-рано в живота си, докарва до мен това принуждение. Децата постоянно откликват на душевната атмосфера на възрастните край себе си. Така че аз овреме се бях срещнала със страха и насилието, а когато пораснах, продължих сама да пресъздавам същия опит. Положително не съм съзнавала, че съм имала силата да променя всичко това. Бях безпощадно груба към себе си, тъй като смятах, че неналичието на любов и деликатност значи, че аз несъмнено съм неприятен човек. Всички събития, които сте изживели през живота си до настоящия миг, са били провокирани от вашите мисли и убеждения от предишното. Но дано не поглеждаме обратно в живота си със позор. Да одобряваме предишното като част от благосъстоянието и пълнотата на живота си. Без това благосъстояние и цялост през днешния ден нямаше да сме тук. Не бива да се упреквате, че не сте създали нещо по-добре. Правили сте най-хубавото, което сте знаели. Освободете се от предишното с любов, благодарете му, че то ви е довело до настоящето ви ново осъзнаване. Миналото съществува само в нашето схващане и в метода, по който сме избрали да гледаме на него в мислите си. Ние живеем в този миг. Ние чувстваме в този миг. Ние действаме в този миг. Това, което вършим в този момент, поставя основата за на следващия ден. Затова в този момент е моментът да вземем решение. Не можем да създадем каквото и да било на следващия ден, не можем да създадем каквото и да било през вчерашния ден. Можем да го създадем само през днешния ден. Така че значимото е какво избираме да мислим, имаме вяра и приказваме тъкмо в този момент. Когато стартираме да си даваме сметка за своите мисли и думи, ние вече разполагаме с принадлежности, които можем да използваме. Знам, че може да звучи доста просто, само че запомнете: живецът на силата постоянно е в сегашния миг.
Избрано от: „ Силата е в теб “, Луиз Хей, превод Нели Константинова, ИК „ Кибеа “, 1997 година
Снимка: louisehay.com
