Чувстваш се ужасно? Няма страшно! Не е приятно да ти

Чувстваш се извънредно? Няма ужасно! Не е прелестно да ти е тежко и да те боли, само че това е естествена част от живота. Болката е сигналът, че най-сетне сме подготвени да се променим. Няма човек, който да се разсъни от освежаваща сънливост, да огледа уютната си къща и любящото си семейство и да си каже: „ Наистина би трябвало да трансформира живота си! ”. Само когато ни боли, сме задоволително стимулирани да погледнем във вътрешността, да свършим сложната работа и да изберем нов метод на живот.

Без значение дали смяната, която искаш в живота си, е нещо малко (например да спортуваш малко повече), нещо огромно (да прекратиш дългогодишна връзка), нещо дълготрайно (да се научиш да обичаш себе си) или краткосрочно (да намериш смелостта да си поискаш покачване на заплатата), основаването на тази смяна стартира с това да си дадеш сметка каква е повода да не си направил съответното нещо в предишното. След което е належащо да напасваш мислите и дейностите си по отношение на тази смяна всеки ден, може би даже всеки час. И, да, това е мъчно. Изисква се увереност и отдаденост.

Ето за какво множеството хора не го вършат. Истинската смяна е необичайност. Хората постоянно стартират планове, след което ги изоставят, тъй като да започнеш нещо ново е вълнуващо, само че развиването на плана изисква непрекъснато внимание. И ето тук болката се трансформира в задвижваща мощ. Когато ти е зле, дискомфортът те кара да продължаваш със своя нов проект за живота си и да постоянстваш, тъй като стресът от смяната е пожеланото стеснение пред отчаянието нещата да си останат все същите.

Разсейването от болката усилва болката
Изпитването на болежка може да се употребява, с цел да подобрим живота си. От своя страна отводът да почувстваме тази болежка носи със себе си още страдалчество. Партньорът ти е студен и сериозен? Пий повече, с цел да забравиш. Работата не те удовлетворява? Вегетирай всяка вечер на дивана с чипс и филми. По-лесно е да се изключим за болката, по тази причина вместо да предприемем изменящо деяние, ние опитваме какви ли не похвати да се разсеем от нея и продължаваме по този начин години наред.

Но разсейвайки се от болката, ние в никакъв случай не сме в положение да присъстваме в сегашния миг (прекалено сме заети да си почиваме пред тв приемника или да се разсейваме с ФБ) и по този начин в последна сметка пропущаме живота си. Идеята да изпитваме неприятните усеща е толкоз плашеща, че вършим всичко допустимо да избягаме от тях, тъй като си мислим, че те ще ни обхванат и опустошат.

Често сами се заблуждаваме като си мислим, че в случай че сме толкоз откъснати от възприятията си, че даже не можем да ги наименуваме какви са, значи не са задоволително значими („ Няма по какъв начин към момента да съм смутен за това, което се случи, когато бях на 12. ”). Смятаме, че няма смисъл („ Ако даже не знам сигурно какво е, за какво да се занимавам да мисля за него? ”) или че страстта ще ни погълне („ Ако отворя тази врата, в никакъв случай няма да мога да спра гнева ”).

А какво би станало в случай че се окаже, че болката в действителност не е унищожителна? Какво в случай че в действителност има да ни каже нещо, да ни даде подарък?

Стъпка 1 – Осъзнаване
Това, за което може би не си даваш сметка сега, е, че осъзнаването е смяна или най-малкото първата стъпка към изцелението. Да бъдеш съзнателен и да присъстваш сега значи да почувстваш болката. Това е значима част от нещата.
Развиването на осъзнатост ще ни помогне да видим и изпитаме сложните усеща и страсти. Важно е да видим, че изпитваме страст, да признаем пред себе си, че е там и да не се опитваме да я изтикаме настрани, а просто да поседим с нея. Това не е по никакъв начин елементарно, по тази причина в случай че усетиш потребност, може да се обърнеш към група за поддръжка или терапевт.

Стъпка 2 – Приемане на болката
Когато установиш, че изпитваш болежка, идната стъпка е да приемеш това, че изпитваш болежка, а не да се бориш против нея. Тук е добре да поясним, че приемането е друго от примирението. Да се примириш с неприятните усеща значи да останеш затънал в тях без алтернатива или вяра за смяна. Приемането от своя страна значи да се откажеш от илюзията за надзор. Приемането споделя: „ Всичко е наред. Болката няма да ме унищожи. Тя ми носи значимо обръщение, по тази причина в този момент ще й дам пространство, с цел да мога да я чуя. ”

Стъпка 3 – Интегриране
Интегрирането е развой, при който човек събира на едно място всички елементи от себе си и стартира да приема дружно с „ положителните ” елементи от себе си и не толкоз положителните елементи от себе си, които от време на време го болят или пък изпитва позор от тях. Интегрирането изисква време. Усещането за целокупност и лична персона идват, когато познаваме себе си напълно и одобряваме всичките си елементи.
Често това, от което бягаме, когато се захващаме с разсейващи действия, е нещо, което не харесваме в себе си; нещо, което възприемаме като минус или което ни тревожи. Когато свикнем с концепцията, че даже нашият мързел, нашите килограми допълнително, нашият нарцисизъм са все естествени и допустими елементи от нас, ние най-сетне можем да намерим метод да заобичаме себе си.

Стъпка 4 – Подкрепяне на себе си
Да се научим да обичаме себе си може да се реализира посредством упражняване и обмисляне на нежно и любящо отношение към себе си. Много е евентуално в предишното наши близки хора, било то родители или другари, да са ни подлагали на критика поради подхванати от нас дейности или споделени от нас усеща. Научени сме, че тъгата, гневът или несправянето са нещо неприятно. И по този начин всякога, когато не сме се проявявали съгласно това, което се чака от нас, сме били порицавани извън, а в един миг сме почнали и сами да се подлагаме на критика. Но дано не забравяме, че във всеки от нас се крие по едно малко дете, което копнее за разтуха, утвърждение и безусловна обич. В този миг ти си единственият човек, който може да обезпечи на дребното дете вътре в теб поддръжката, утехата, утвърждението и любовта, от които се нуждае.

Когато познаваш личната си история, цялата си история, ти придобиваш опцията да я пренапишеш: „ Бях засегнат в предишното, бягах от тази болежка като пиех прекомерно доста, само че в този момент имам силата вместо да тичам, да съм благ със себе си и да чуя какво ми носи тази болежка, с цел да трансформира живота си към по-добро ”. Ето по този начин нашата болежка ни оказва помощ да израснем и да си създадем живота, който желаеме.

Адаптация по публикацията на Вики Ботник, Goodtherapy.org

Инфо: http://zdravaistoria.com/