Анна Заркова за книгата си „Българската мафия, както я видях”: Написах я, както се шие гоблен – бод по бод, получи се тъжна картина
Чувстваме се като в препълнен рейс, в който смърди и ни обират
Изключително търсена, четена, скъпа и навременна се оказа книгата “Българската мафия, както я видях ” на известната журналистка от в. “Труд ” Анна Заркова. Това потвърди сериозният интерес към творбата при представянето й в събота във Велико Търново.
В деня, когато студентската юноша празнуваше, десетки търновци от разнообразни възрасти и специалности се събраха в паметния Клуб “Седем ” в болярския град, с цел да беседват и персонално да се срещнат с Анна Заркова, която е едно от знаковите имена в родната публицистика.
“Това е нашата книга, не моята книга. Сигурна съм, че всеки от вас може да напише такава книга, под такова заглавие, тъй като мафията е част от нашия живот и тази част става все по-голяма и по-голяма. Чувстваме се като в препълнен рейс, в който смърди, настъпват ни, бъркат ни в чантата и ни обират, гадно и обидно е… “, сподели пред препълнения с хора от разнообразни възрасти и специалности Клуб “Седем ”.
“Чест е, че ни гостува най-смелата жена в България ”, приветства я домакинът Емил Йорданов, по-известен като DJ Емо.
Катя Виткова от Издателска къща “Авлига ” изясни, че добиващата все по-голяма известност книга показва труда на Заркова като престъпен публицист през последните две десетилетия и съдържа обстоятелства, материали, изявленията, документи.
“Това е картина на близкото ни минало и настояще. Описани са тежки закононарушения, публични катаклизми, по които постоянно се шуми ден, два, три, след това се не помнят и остават без последици ”, показа Катя Виткова.
“Трябваше да минат години, представителите на групировките ВИС и СИК да се настанят в лъскави офиси, пиарите им да стартират да се обаждат, с цел да оферират “важна ” информация, до момента в който се оказа, че корупцията се шири под друга форма и се е сляла с страната. Така наскоро за известно време напуснах в. “Труд ” като взех решение, че повече няма да бъда вестникарка. Почувствах се засрамена от занаята, тъй като думите към този момент се употребяват за похвали към властта и за… безмълвие. Стана съвременно като кореспондент да мигаш пред екрана, до момента в който интервюираш простак с значим пост, който не знае какво да прави с него. Обидно ми беше от услужливо дадени следствия от службите на водещи публицисти ”, показа с болежка Заркова.
Доказаният в публицистиката експерт показа, че като напуснала вестникарския отрасъл, решила да си направи дребна книжарница по сходство на тези в тесните парижки улички към Сорбоната. “Исках да основа едно такова вълшебно място, където студентите се усещат по-уютно, в сравнение с в квартирите си. Но не ми стигнаха средствата и не можах да направя книжарница. И до момента в който си търсех работа, започнах да пиша книга. Събрах мемоари, дописки, значими документи, изявленията. Оказа се, че едно е да пишеш дописки в един ден, седмица, месец, а напълно друго е да проследиш събитията в годините. Все едно, че шиеш гоблен, бод по бод и се появява картина. В случая се получи тъжна картина. Оказа се, че у нас най-добре живеят апашите, тарикатите, а естествените хора отпътуват за чужбина ”, показа Заркова, която още веднъж е емблема в “Труд ”.
Запитана по какъв начин е превъзмогнала жестоката разпра с киселина преди години, именитата журналистка съобщи, че болката няма в никакъв случай да премине.
“Нарани ме наследник на служител на реда, началник на полицейска тайфа, която изнудваше водачи на пътя. Един ден тези негодници стопираха сътрудник, който пътувал с детето си. Не им дал подкуп и го арестували, арестували бяха и детето му, което закопчали за парното. От напрежението бе почнало да заеква. Заеква и до през днешния ден. Написах материал за случая, а тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев уволни въпросния служител на реда. Синът му пък ми отмъсти с киселина. Не беше осъден и след време заля с киселина и шефката на Строителния контрол Светлана Гебрева, която подреди да бъде опустошен завод на неговия тъст. Гебрева обаче не устоя и умря. Да се отърве от двата процеса, на причинителя помогнаха не юристи, а служители на реда, солидарни с татко му. Сега този, който умъртви Гебрева и ме ослепи, кара такси. И всякога, когато спирам такси, с цел да се прибера от работа, си споделям, че в случай че аз имам привилегията да не попадам на моя главорез, то има хора, които са принудени всеки ден да се срещат и разминават с убийците на децата им. Познавам такива хора ”, описа пред затаилата мирис аудитория Анна Заркова.
Издателят Катя Виткова акцентира, че Анна Заркова е превъзходен повествовател и книгата й е написана даже и с възприятие за комизъм и описа забавна история с Косьо Самоковеца, прочут като картофения необут.
“Една вечер се обажда от дискотека на Ани, до момента в който полицията го търси и и споделя: “Мен ме търсят, а аз не се укривам. Обади им се и им кажи къде съм, само че ела и ти, че да не вземат да ме гръмнат ”.
“Този човек ми се обади, а не се познавахме персонално ”, добави Заркова.
Журналистката, която е емблема на в. „ Труд ”, описа за запознанството си с Васил Илиев, популяризирал се като първия формален необут на проведената престъпност.
“За подобен го прогласиха. Накичиха го с всевъзможни атрибути по тази причина и към него се разиграваше театъра на мафията. И до момента в който той беше на сцената, в задкулисието наши и непознати служби разпределиха и разграбиха огромна част от националното благосъстояние на България ”, разяснява Заркова.
Тя описа, че един ден нейна другарка споделила, че пред блока има струпани цяла “армия ” от едри мъже с спортни екипи, които са завардили региона и даже детските площадки. Казала, че това са гардове на шефа на “ВИС-2 ” Васко Илиев, който си е взел офис в кооперацията. “Веднага взех фоторепортер и отидох на място. Още на входа ме стопираха въпросните мъже с спортни екипи и ме питат къде отивам. Казах им: “Изпращат ме ” и те ме пуснаха на първия етаж на постройката. Там имаше други гардове и на тях рекох: “Изпращат ме ”. Но Васил Илиев не беше толкоз тъп като тези с спортните екипи и ме накара да очаквам 40 минути преди да ме одобри. Явно ме е проучвал през това време и получил информация от някой от държавната власт. Когато ме одобри в офиса си сподели: “Излъгахте моята защита! ”. Казах, че желая да взема изявление от него, само че той ме отпрати. След няколко дни ми се обади и ми даде подправено изявление, само че пък беше единственото. После службите, които си го избраха за началник на мафията, го убиха ”, изясни Анна Заркова.
Сред присъстващите на срещата бе депутатът и международен първенец по пукотевица Весела Лечева, която поздрави авторката на книгата и редактор във в. “Труд ” за куража и разказаната истина за българската реалност.
Заркова напомни времето на шумните полицейски акции, когато Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи. “Хвалех акциите, тъй като се нападнаха незаконни практики. Много ги хвалих, до момента в който не забелязах, че арестуваха хора по този начин, че да ги унижат. Изкарваха ги по бели гащи, посочваха ги по екраните, с цел да ги видят децата им, съгражданите им, сътрудниците им. В последна сметка, не че някои от тях не заслужаваха, само че досиетата с материалите, които стигаха до съда, се оказваха празни и нямаше наказани. Започнаха обаче да валят присъди от Страсбург за нарушени човешки права, а постановените компенсации в този момент ги плащаме всички ние българските данъкоплатци.Тогава споделих на моя другар Цецо Цветанов, че макар акциите, тези престъпни практики не престават и той ми се разсърди ”, разкри Анна Заркова.
Изключително търсена, четена, скъпа и навременна се оказа книгата “Българската мафия, както я видях ” на известната журналистка от в. “Труд ” Анна Заркова. Това потвърди сериозният интерес към творбата при представянето й в събота във Велико Търново.
В деня, когато студентската юноша празнуваше, десетки търновци от разнообразни възрасти и специалности се събраха в паметния Клуб “Седем ” в болярския град, с цел да беседват и персонално да се срещнат с Анна Заркова, която е едно от знаковите имена в родната публицистика.
“Това е нашата книга, не моята книга. Сигурна съм, че всеки от вас може да напише такава книга, под такова заглавие, тъй като мафията е част от нашия живот и тази част става все по-голяма и по-голяма. Чувстваме се като в препълнен рейс, в който смърди, настъпват ни, бъркат ни в чантата и ни обират, гадно и обидно е… “, сподели пред препълнения с хора от разнообразни възрасти и специалности Клуб “Седем ”.
“Чест е, че ни гостува най-смелата жена в България ”, приветства я домакинът Емил Йорданов, по-известен като DJ Емо.
Катя Виткова от Издателска къща “Авлига ” изясни, че добиващата все по-голяма известност книга показва труда на Заркова като престъпен публицист през последните две десетилетия и съдържа обстоятелства, материали, изявленията, документи.
“Това е картина на близкото ни минало и настояще. Описани са тежки закононарушения, публични катаклизми, по които постоянно се шуми ден, два, три, след това се не помнят и остават без последици ”, показа Катя Виткова.
“Трябваше да минат години, представителите на групировките ВИС и СИК да се настанят в лъскави офиси, пиарите им да стартират да се обаждат, с цел да оферират “важна ” информация, до момента в който се оказа, че корупцията се шири под друга форма и се е сляла с страната. Така наскоро за известно време напуснах в. “Труд ” като взех решение, че повече няма да бъда вестникарка. Почувствах се засрамена от занаята, тъй като думите към този момент се употребяват за похвали към властта и за… безмълвие. Стана съвременно като кореспондент да мигаш пред екрана, до момента в който интервюираш простак с значим пост, който не знае какво да прави с него. Обидно ми беше от услужливо дадени следствия от службите на водещи публицисти ”, показа с болежка Заркова.
Доказаният в публицистиката експерт показа, че като напуснала вестникарския отрасъл, решила да си направи дребна книжарница по сходство на тези в тесните парижки улички към Сорбоната. “Исках да основа едно такова вълшебно място, където студентите се усещат по-уютно, в сравнение с в квартирите си. Но не ми стигнаха средствата и не можах да направя книжарница. И до момента в който си търсех работа, започнах да пиша книга. Събрах мемоари, дописки, значими документи, изявленията. Оказа се, че едно е да пишеш дописки в един ден, седмица, месец, а напълно друго е да проследиш събитията в годините. Все едно, че шиеш гоблен, бод по бод и се появява картина. В случая се получи тъжна картина. Оказа се, че у нас най-добре живеят апашите, тарикатите, а естествените хора отпътуват за чужбина ”, показа Заркова, която още веднъж е емблема в “Труд ”.
Запитана по какъв начин е превъзмогнала жестоката разпра с киселина преди години, именитата журналистка съобщи, че болката няма в никакъв случай да премине.
“Нарани ме наследник на служител на реда, началник на полицейска тайфа, която изнудваше водачи на пътя. Един ден тези негодници стопираха сътрудник, който пътувал с детето си. Не им дал подкуп и го арестували, арестували бяха и детето му, което закопчали за парното. От напрежението бе почнало да заеква. Заеква и до през днешния ден. Написах материал за случая, а тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев уволни въпросния служител на реда. Синът му пък ми отмъсти с киселина. Не беше осъден и след време заля с киселина и шефката на Строителния контрол Светлана Гебрева, която подреди да бъде опустошен завод на неговия тъст. Гебрева обаче не устоя и умря. Да се отърве от двата процеса, на причинителя помогнаха не юристи, а служители на реда, солидарни с татко му. Сега този, който умъртви Гебрева и ме ослепи, кара такси. И всякога, когато спирам такси, с цел да се прибера от работа, си споделям, че в случай че аз имам привилегията да не попадам на моя главорез, то има хора, които са принудени всеки ден да се срещат и разминават с убийците на децата им. Познавам такива хора ”, описа пред затаилата мирис аудитория Анна Заркова.
Издателят Катя Виткова акцентира, че Анна Заркова е превъзходен повествовател и книгата й е написана даже и с възприятие за комизъм и описа забавна история с Косьо Самоковеца, прочут като картофения необут.
“Една вечер се обажда от дискотека на Ани, до момента в който полицията го търси и и споделя: “Мен ме търсят, а аз не се укривам. Обади им се и им кажи къде съм, само че ела и ти, че да не вземат да ме гръмнат ”.
“Този човек ми се обади, а не се познавахме персонално ”, добави Заркова.
Журналистката, която е емблема на в. „ Труд ”, описа за запознанството си с Васил Илиев, популяризирал се като първия формален необут на проведената престъпност.
“За подобен го прогласиха. Накичиха го с всевъзможни атрибути по тази причина и към него се разиграваше театъра на мафията. И до момента в който той беше на сцената, в задкулисието наши и непознати служби разпределиха и разграбиха огромна част от националното благосъстояние на България ”, разяснява Заркова.
Тя описа, че един ден нейна другарка споделила, че пред блока има струпани цяла “армия ” от едри мъже с спортни екипи, които са завардили региона и даже детските площадки. Казала, че това са гардове на шефа на “ВИС-2 ” Васко Илиев, който си е взел офис в кооперацията. “Веднага взех фоторепортер и отидох на място. Още на входа ме стопираха въпросните мъже с спортни екипи и ме питат къде отивам. Казах им: “Изпращат ме ” и те ме пуснаха на първия етаж на постройката. Там имаше други гардове и на тях рекох: “Изпращат ме ”. Но Васил Илиев не беше толкоз тъп като тези с спортните екипи и ме накара да очаквам 40 минути преди да ме одобри. Явно ме е проучвал през това време и получил информация от някой от държавната власт. Когато ме одобри в офиса си сподели: “Излъгахте моята защита! ”. Казах, че желая да взема изявление от него, само че той ме отпрати. След няколко дни ми се обади и ми даде подправено изявление, само че пък беше единственото. После службите, които си го избраха за началник на мафията, го убиха ”, изясни Анна Заркова.
Сред присъстващите на срещата бе депутатът и международен първенец по пукотевица Весела Лечева, която поздрави авторката на книгата и редактор във в. “Труд ” за куража и разказаната истина за българската реалност.
Заркова напомни времето на шумните полицейски акции, когато Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи. “Хвалех акциите, тъй като се нападнаха незаконни практики. Много ги хвалих, до момента в който не забелязах, че арестуваха хора по този начин, че да ги унижат. Изкарваха ги по бели гащи, посочваха ги по екраните, с цел да ги видят децата им, съгражданите им, сътрудниците им. В последна сметка, не че някои от тях не заслужаваха, само че досиетата с материалите, които стигаха до съда, се оказваха празни и нямаше наказани. Започнаха обаче да валят присъди от Страсбург за нарушени човешки права, а постановените компенсации в този момент ги плащаме всички ние българските данъкоплатци.Тогава споделих на моя другар Цецо Цветанов, че макар акциите, тези престъпни практики не престават и той ми се разсърди ”, разкри Анна Заркова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ