Чували сме за впечатляващите православни традиции на Русия и църквата

...
Чували сме за впечатляващите православни традиции на Русия и църквата
Коментари Харесай

Руската федерация лекува хомосексуализъм с методи от 54-та година, „актуални“ и до днес

Чували сме за впечатляващите православни обичаи на Русия и църквата им. Чували сме за последният бастион на нормалност, както и на ордата свещеници, които постоянно не помнят каква тъкмо е тяхната позиция и каква е отговорността им към Бог. Спомняме си, че един духовник би трябвало да се грижи най-вече за своите братя и да живее в ограничения, само че не е ли лишаване живота в по-стария модел лимузини от немската автомобилна промишленост? Православният руснак се бори против всичко, което упадъчния запад носи.

Руската федерация неведнъж показва своето „ топло отношение “ против другите типове половост, разделянето на полове и всевъзможни други комплицирани думи, които могат да се появят в речника. Защитата на християнското семейство е изконна тяхна цел и в доста моменти се трансформира в нещо като втори Сталинград. Да бъдеш друг в Русия, изключително в случай че нямаш благословията на първия в страната, значи да си ненавиждан.

Историята на Вадим Смислов е в действителност завладяваща и много впечатляваща. Той няма по какъв начин да се впише в съветските православни полезности, изключително откакто неговата полова ориентировка не съответствува с публично откритата в Русия. Всяко отклоняване продължава да се следи и „ лекува “ до степен, в която човек избира да почине и да завърши болката.

Докато е още на 21 години, Вадим работи в новинарски уебсайт и чува историята на Дима Жданов. Той е деятел, който желае равни права, прекарал е години наред в инвалиден стол и зад тила си има опит за самоубийство. Вадим се среща с него, с цел да му вземе изявление и да разбере, че решението за привършване на живота е подкрепено от някои положителни приятели в Москва. Приятелят на Дима е пребит и изнасилен от незнайни лица, до момента в който се опитвал да се прибере. Така и не съумял да разпознае нападателите си, само че и просто нямал какво да каже – властта не се интересува от сходни случаи.

Дима лежал в леглото до него и не бил изключително сигурен, че след сходно извращение ще има естествен живот. Осъзнавайки, че неговият сътрудник може да почине всеки един миг, той решил, че просто ще полети през балкона и в случай че вероятно има някакво прераждане ще могат да се открият другаде и най-много в друга страна.

Жданов оцелява, само че откакто се разсънва ще е прикрепен вечно в своя инвалиден стол. Историята на Вадим се разгласява и набира известност, само че законът изисква от него да я сложи в секция „ 18+ “. От 2013 година Руската федерация приема закон, в който се не разрешава разпространението на „ гей агитация “ измежду малолетните. Вадим вижда някакво развиване, изключително откакто всички се преструват, че няма слон в стаята.

Гейовете, също като серийните убийци, не могат да съществуват в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, това е западна агитация. Предлага на своя основен редактор още една история, която да включва това полово малцинство, което неведнъж е подлагано на тормоз и постоянно тъкмо неговият живот е под голям риск.

Известно е, че в Русия живее по този начин наречената Добра тайфа, която се занимава с издирването на гейове в Grindr и Hornet и след споразумяване на среща и посещаване на дома им идва цяла наказателна, само че добра бригада, която да изрази своята силова позиция и по-късно да стартира с изнудванията и обирите. Интересното е, че множеството банди по това време доста желаят да изгонят всичкия хомосексуализъм от Русия.

Интересното е, че въпреки всичко това е страната, която може да предложи отговор на всеки проблем, в доста отношение ще приказваме за чай или други забавни детайли от Менделеевата таблица, само че Вадим се интересува от тези хора, които са се пробвали да излекуват своята полова настройка. Полицията също оказва помощ, изключително в случай че има опити за гей церемониал в Москва. При такива забавни начинания ще се усети твърдата хетеросексуална обич и християнска полезност под формата на палка, задържане в ареста, спомагателни гаври и доста други изненади.

Вадим признава и още една доста специфична процедура – омразата към другите се възпитава извънредно добре. Още като възпитаник си спомня, че обяснявал какъв брой тъкмо ненавиждал гейове. След това избягвал всички улици, които са известни с съществуването на такива клубове, а думата гей и другата производна на нея, са употребявани като обидно нарицателно.

Всеки с дълга коса се счита за гей, всеки с малко по-различни обноски ще мине през другия бряг. Самият Вадим си спомня, че описанието на Жданов е трагично – разказва го като уединен загубеняк. Хомофобията просто се възпитава и в случай че някой реши, че има право да обича или да разкрие възприятията си на обществено място, близките внезапно одобряват това за чиста опасност. През годините има толкоз унижения, че би било мъчно точното систематизиране.

Държавната телевизия даже оповестява, че органите от гейове не могат да бъдат трансплантирани и е по-добре да се изгарят и заравят, като че ли това е върколак, който ще излезе и ще се спусне, заразявайки с гейщина и останалите околни. Патриарх Кирил също взе участие в цялата игра, изключително откакто твърди, че хомосексуализмът е просто загубата на морала.

Вадим също има хомосексуални пристрастености, споделя своите прекарвания и живота в дребното село, споделя какви са връзките му с други мъже и какво в действителност се е случвало. Семейството му преглежда този тип пристрастености като болестно положение и избира да не приказва, като че ли е даден обет за безмълвие от най-висшия съвет на будистките монаси. И до момента в който написа своя материал, взема решение просто да обърне внимание на още един факт – допустимо ли е човек да смени пола си в Русия. Една инспекция демонстрира, че клиника в Тенеси предлага тъкмо това. В други случаи чува за вълшебен хапчета, които ще го излекуват и ще го насочат към другия пол. Противовесът на формалното мнение на страната и протичащото се действително, доближават такива завладяващи величини, че човек мъчно би могъл да разграничи вярното от неверното. Едно е несъмнено – омразата продължава да е на дневен ред.

Без да губи повече време, журналистът си прави тиндър профил и просто споделя за какво е там – написа истории и споделя, че търси информация за всички публични канали, които могат да оказват помощ за лекуването на хомосексуализъм. Не желаеме да наскърбяваме никого и не го вършим, а описваме по какъв начин тъкмо работи системите в Москва, разказана през погледа на човек там.

Иван е един от първите, които описват по какъв начин на 16-годишна възраст е заведен в Московския център за легална и психична помощ в рискови обстановки. Там хората се пробвали да подтиснат влечението към мъже. След това идва време за среща с Михаил Виноградов – психиатър, който постоянно намира място в съветския народен ефир. Неговите способи също не оказват помощ и тогава Иван е изпратен в клиника Маршак. В случай, че не сте осведомени, това е център за битка с алкохола и опиатите отвън Моксва. Иван не споделя какъв брой тъкмо време е прекарал там, само че след напускането на клиниката към този момент нямал дом. Неговият дядо не го пуска в фамилния апартамент и повтарял, че Иван повече не живеел там.

Андрей е различен човек, който споделя, че неговото лекуване е почнало някъде през 1989 година Майка му го завела в сексоложка клиника в Москва, с цел да се съветват с психиатър на име Сергей Агарков. Андрей си спомня, че е получил цялостен букет от известни и незнайни медикаменти, минал е цели хипнотични сесии и нищо не помогнало. Агарков изпраща Андрей при различен сексолог на име Сергей Лейбиг в Санкт Петербург, който пък ще го изпрати другаде. Пациентът е обикалял доктор след доктор и до момента в който диалогът течал, Вадим направил инспекция и открил, че един от лекарите, въпреки и към този момент умрял, продължавал да лекува „ полови перверзии “.

Мнозина биха пробвали всичко, с цел да не помнят срама и отношението на лекарите, които безусловно са се гаврили с тях, само че самият способ също заслужава внимание. На първо място ще открием, че е употребена внушаемост, която пособия за основаването на сексуално-психологичен вакуум – там хомосексуалните мъже спирали да се интересуват от други мъже и се ориентирали непосредствено към дамите.

По това време в клиниката на един от лекарите се въртели непрекъснато клипове на пациенти, които са се възстановили. Към психиатричната помощ са добавени високи дози на кофеин и апоморфин – лекарство употребявано за предизвикателство на повръщане. Такова е било инжектирано в пациента, до момента в който гледа гей еротични клипове. Официалната версия е, че в никакъв случай не са предоставяни медикаменти на пациентите.

Във втората фаза на лекуването ще се изисква от пациента да укрепи влечението си към дамите и това включва гледането на хетеросексуално порно. За домашна работа се изисква от пациента да написа в тетрадка за всички красиви дами, които е видял на улицата. В последната фаза се изисква от пациента да прави секс с жена и по-късно да опише цялото прекарване на лекаря. Това е модерната здравна процедура за лекуване на хомосексуалност в Русия. Най-вероятно се упражнява и до този миг, въпреки и да сме сигурни, че все по-малко хора са подготвени да потърсят сходна помощ.

Ефектите върху Андрей са много съществени. Вместо да успее да спре своята хомосексуалност, при него се случва тъкмо противоположното. На първо място ще се пробва да избяга от всички мъже, които види на улицата. Всичко ще разсънва суматоха и боязън. Отказва да върви на плаж или басейн, където ще има други мъже. Депресията и неправилното хранене съумява да го надуе като плондер до 150 кг и скоро ще би трябвало да се замисли за евентуалното самоубийство.

Пред Вадим ще споделя, че само страхът го стопира да продължи. Тук прибавяме и шансът неговата майка да затъне в задължения и даже да се чуди от кое място да откри пари за погребението му. Доктор Жан Голанд е съумял да излекува близо 76 индивида от хомосексуалност и всичко това с едно изискване – пациентът би трябвало да го желае.

Жан е един от съвършените хора, на които не бихте поискали да поверите даже миризливката, която се разхожда по терасата. Той стартира своята работа през 1957 година на 24-годишна възраст, когато содомията се криминализира от Сталин. Йосиф бързо декларира, че болните ще бъдат изпратени в пандиза или в психиатричната клиника. Науката би трябвало да се намеси. Междувременно Жан твърди, че космонавтът Алексей Леонов също е бил гей и се е лекувал в неговата клиника.

Галантният доктор може да бъде открит в мазето на психиатричната болница Нижни Новгород. Пациентите наподобяват повече на фотоси на некролози, в сравнение с излекувани, само че това надали е нещо, което новият клиент ще забележи. През 2016 година докторът употребява своите способи за лечението на най-малко един гей на година, а от време на време и по 2-ма или 3-ма души. През 1993 година содомията е отстранена от престъпния кодекс, само че Жан е на друго мнение. Промяната идва през 2013 година с разпространяването на пропагандата измежду младите.

Жан се хвали, че един оздравял пациент е развил шизофрения, само че пък е траял да бъде хетеросексуален. Обнадеждаващо, колкото и цената за една консултация – към 300 $. Срещу 2-3 сесии на седмица, всеки човек може да стартира своето лекуване и да опознае своята хетеросексуална страна.

Пациентът би трябвало да се реалокира в града, където е клиниката. Да закупи специфична литература, да спре да върви на фитнес или на парни бани, където има голи мъжки тела. Във всеки пациент има капацитет, стига да носи по 300 $ на сесия. Ако Жан би трябвало да признае, че неговите способи са остарели и действително не могат да излекуват никого, незабавно ще съобщи, че човек е гей лобист и нищо повече. За него терапия на повече от 70 години продължава да работи, в случай че въобще този доктор е жив.

Очевидно е, че Руската федерация освен не знае по какъв начин да схване концепцията за другата полова ориентировка – не сме сигурни дали би трябвало да се назовава друга, различна или друга ориентировка, прочее това няма никакво значение, значимото е, че неприятният запад няма по какъв начин да токсини суровият и прагматичен изток. Следователно по какъв начин не престават да съществуват такива клиники за лекуване на нещо, което международната здравна организация отписа като заболяване?

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР