Дивото дете Джейни, което живя 13 години в клетка
Чували ли сте историята за „ дивите “ деца? Онези, които в никакъв случай не са получили любов или ласка, в никакъв случай не им е показана хубостта на живота и даже не са предначертани някакви позиции, от които да тръгнат? Джени Уили е тъкмо подобен случай, а с какво е заслужила тази орис, това не е известно. Историята ѝ би трябвало да изисква колкото се може по-тежки санкции. Защото в продължение на 13 години е завързана на стол и стои в особено направена усмирителна риза.
Подобна история може да ви се коства малко пресилена, какво би трябвало да накара един човек да съсипе живота на нечий различен, тъкмо това ще се опитаме да разберем в идващите редове. Джени няма право да се социализира с никого в продължение на 13 години от началото на живота си. Представете си, че живеете в капсула, без да имате каквато и да е визия за външния свят и в един миг имате опция да се запознаете с всичко, което е външният свят. Този отговор получаваме благодарение на бащата, който по някаква причина не стопира да тормози брачна половинка си, а Джени просто е забравена.
Не съумява да се научи да приказва, а тялото и стопира развиването си, като че ли момичето е на едвам 8 години. Този медицински феномен кара доста лекари да потърсят достъп и да следят логиката на психиката и лингвистиката, само че малко по-късно са упрекнати в тормоз и корист с детето, затова и тази процедура завършва. Според информацията, това не е същинското име на момичето, то получава подправено име, с цел да се защищити самоличността му, един път откакто е станала обект на проучвания. Ражда се през 1957 година в фамилията на Кларк Уили и неговата доста по-млада брачна половинка Ирен Оглезби, която е доста по-млада от него. Ако би трябвало да бъдем почтени, рожбата им най-вероятно е неточност, Ирен съумява да избяга от вкъщи си и по-късно се пробва да стигне до Лос Анджелис, където среща брачна половинка си.
Той е някогашен служащ на поточна линия, който е отгледан от вуйчо си. Детството не е било леко, а и той самият в никакъв случай не е съумял да стигне до този миг. Кларк в никакъв случай не е желал деца. Мразил е звуците и напрежението, който идва с тях. И откакто жена му идва с бебето вкъщи, той го оставя в гаража, с цел да замръзне и просто да млъкне един път вечно. Така се е и случва. Второто дете умира при раждането, като Джени и Джон – този човек има общо 4 деца, от които две са живи – не престават да срещат грубо отношение. Джон ще го удостовери доста по-късно, само че Джени отнася жестокостите.
През 1958 година майката на Кларк е блъсната от кола и умира при злополуката. Момчето в никакъв случай не получава и визия какво е да имаш майка. Той на своя сметка взема решение, че щерка му е умствено изостанала и няма да има никаква изгода от нея. Ето за какво стопира да се занимава с нея и никой няма право да и приказва или въобще да ѝ обръща внимание. Живее в напълно затъмнена стая и има клетка. Държи я закопчана на детска тоалетна, тъй като не е научена да употребява другата – в никакъв случай не е била с ментални проблеми, просто никой не ѝ обръща внимание. При всяка среща ще я удря с дървена цепеница.
Тя, от своя страна, постоянно ще ръмжи, като побесняло куче, когато двамата се срещнат. Някои специалисти си мислят, че може да има и съществуването на полово малтретиране, само че никой не може да го потвърди. Години по-късно с един най-елементарните езици, момичето ще опише, че той я е удрял, тя е плачела, била е плюта в лицето и още доста други. Трагедията продължава тъкмо 13 години. Наближавайки своята 14-годишна възраст, Ирен към този момент е съвсем сляпа и зрението ѝ се утежнява с всеки изминат ден. Точно затова ѝ е мъчно да види какво се случва с детето ѝ, само че най-сетне намира кураж и се озовава в стаята, в която е арестувана Джени. Това е последното, което ще види с очите си – сътвореният и злокобен пъкъл, който никой не заслужава, още повече новороден. През 1970 година тя напуща дома си и съумява да стигне до обществени грижи, въпреки и първичния ѝ проект е да стигне до касата, с цел да вземе помощите си, тя се озовава на вярното място и незабавно оповестява какво в действителност се случва, изяснява, че щерка ѝ се държи необичайно и върви като заек, вместо като човек.
Пристига полиция и стартира дело против двамата родители. Кларк се самоубива малко преди делото и оставя записка, в която написа, че този свят в никакъв случай няма да разбере. Джени получава закрилата на щата. Знае единствено няколко думи и незабавно влиза в детска болница, с цел да открият положението ѝ. Лекарите са безапелационни, че това е най-жестоката допустима постъпка към почтено дете, което в миналото са виждали. Националния институт по логика на психиката е подготвен да заплати сериозна сума, с цел да я изследва и заплащат, с цел да работят с нея от 1971 до 1975 година Няма усъвършенствания, по-скоро детето се стресира повече. В този интервал момичето е разхождано като маймунка и живее с най-различни хора, като още веднъж попада на насилници. Изследователите желаят да схванат какво се случва първо, дали тормозът е спрял развиването ѝ или тя самата е имала някакви ментални проблеми. През 60-те години се считало, че едно дете не може да научава език, до момента в който не премине пубертета. Веднъж щом стартира да научава безусловно всичко, жаждата ѝ за познания се отключва и мозъкът ѝ работи като гъба.
Момичето може да измисли история по фотография, прави комплицирани и сложни фигури с клечки и още доста други, като че ли някой е светнал лампата в тъмното помещение. За страдание, обстановката с езика е малко по-различна. Момичето може да каже какво желае, само че в най-простата и даже обикновена тирада. По-сложните думи са прекомерно надалеч от нея. След като детето в никакъв случай не е слушало някаква тирада и не може да има закодирани връзки, няма по какъв начин да стартира да формулира мислите си малко по-точно. Най-накрая самите учени се хващат за гушите, тъй като въобще не са съгласни да признаят, че мнозина минават етиката на връзки. Когато Джийн Бълтър я прибира вкъщи си през 1971 година, с цел да види по какъв начин ще се почувства пациента в една неутрална среда, схваща нещо доста забавно, гостенката започнала да събира кофи и всевъзможни други предмети, които могат да събират течности. Това била честа процедура при дивите деца. всички опити да я научат да приказва, остават изцяло изгубени, момичето е специалист в изразяването с жестове, само че не и с думи.
През 1975 година учените към този момент нямат стипендия и изпращат момичето да живее известно време при майка си. През 1979 година тя губи делото и правото да ѝ бъде помощник, като задачата ѝ била постоянно да взима единствено малко повече помощи. Започва да съди екипа, който е взел детето ѝ и през 1984 година съумява да вземе някакви финанси от тях. Джени ще премине през няколко приемни фамилии, които се оказват също нападателни към нея, в един от домовете е била бита, по тази причина, че е повърнала. След този побой по този начин и не съумява да се възвърне и всичко научено е изцяло изгубено. След това няма никаква информация какво в действителност се случва. След като майката умира през 2003 година, а нейният брат през 2011 година, следван от щерка си през 2012 година дивото дете остава единствено.
Ръс Раймър съумява да я открие. Той работи като публицист, само че си спомня, че на 27-годишна възраст, Джени била голяма, неподдържана, с празен взор и никаква страст, в своите мемоари той декларира, че дамата имала кравешки взор. През 2008 година е ясно, че дамата е била в дом за инвалиди и по-късно следите ѝ се губят. Най-вероятно през днешния ден, в случай че към момента е жива, е под опеката на друга институция. Никой не схваща каква в действителност е повода да получи такова отношение, само че обстоятелствата са обстоятелства.
Снимки: Wikipedia
