Свободата и особено тази на словото
Чудно по какъв начин не се откри някое Неправителствени организации да пресметна, че откогато смъкнаха Бойко Борисов, междинната дълготрайност на живота се е нараснала. Нямаше да се учудя, това е динамичен бранш.
В началото на седмицата, само че не в понеделник, тъй като беше почивен поради 1 май, а във вторник, изгря и ни окъпа в топлите си лъчи новината, че България се е качила с цели 21 места в, изготвяна от време на време от Изследователския институт (от вида тинк-танк съгласно Уикипедия) " Репортери без граници ", учреден в люлката на гражданското общество - Франция - през 1985 година. Това Неправителствени организации по лични негови изказвания се финансира от продажбата на фотоалбуми (тук потърсих емотикон " корабче в окото ", само че не съумях да намеря) и във всяка или съвсем всяка страна си има непрекъснати респонденти в средите на демократичната публицистика, които понякога пита дали са усещат задоволително свободни.
Изкачването ни с 21 места във въпросната ранглиста провокира екстаз измежду прогресивната общност. То незабавно бе отдадено на събитието, че от година Бойко Борисов не е на власт и не задушава медиите в жилавите си пипала. Ето я Промяната! Смее ли някой да твърди, че не продължава?!
За жал процесите, които движат нагоре или надолу, напред или обратно свободата на словото, не се развиват толкоз бързо. Ако през днешния ден Грета Тунберг (нали помните, че имаше и подобен вундеркинд?) стане общоприет секретар на Организация на обединените нации, то световното стопляне няма да свърши на следващия ден, нито на следващия ден ще изчезнат въглеродните отпечатъци от изстрадалата снага на Майката Планета. Тъй че със своята " богатства новина " " Репортери без граници " не реализират друго, с изключение на да си компрометират методиката. Помня по какъв начин през 90-те беше доста известно всякакви задгранични измамнически " институти " да афишират тоя или оня за " човек на годината " и да го карат да си заплати дипломата и плакета, които никак не бяха евтини. Помня също, че по този начин стана и с поета Иван Методиев (Бог да го елементарни!) и дори му проведоха медийна акция за събиране на пари, с които да си заплати достойнството да бъде " човек на годината ", тъй като това беше чест и за цяла България!
Всъщност в действителност ли сме толкоз зле със свободата на словото? Защото, в случай че нямаше най-малко някаква независимост на словото, от кое място щяхме да научим, че сме зле със свободата на словото? Нима медиите щяха свободно да разгласяват такива фриволни ранглисти? На кое място бяхме при Тодор Живков, а? " Репортери без граници " са имали разполагаем цели четири години (от 1985 до 1989) да премерят. Дали във вестник " Работническо дело " от тези времена ще открием вопли на обезсърчение или писъци на екстаз съгласно това по какъв начин се движим в класацията на " Репортери без граници "? Свободата на словото или нейното неявяване е една от мантрите в общественото пространство, чието гневно разпространяване не потвърждава друго, с изключение на съществуването на независимост на словото.
Настина, преди 1989 имаше проблеми със свободата на словото. Имаше си публична цензура, която се осъществяваше от отдел " Средства за всеобща информация " (бивш " Пропаганда и пропаганда " ) към Централен комитет на Българска комунистическа партия, който до края се ръководеше от Йото Кръстев, татко на известния през днешния ден либерал Иван Кръстев. Цензурата до такава степен се беше пропила в кръвта на художествено-творческата интелигенция, че се беше трансформирала в комфортна автоцензура - като вица за българския котел в пъкъла, дето не го пазели никакви дяволи с вили, тъй като българите сами се дърпали във вътрешността, колчем някой понечел да изпълзи. Наричаха автоцензурата " езопов език " и се утешаваха с мисълта, че езоповият език се отразява добре на художествеността посредством издигане на иносказателността до мъчно разпознаваеми висоти. Медиите и издателствата бяха освен държавни, само че и партийни, и техните основни редактори - момчета и девойки със здрав работническо-селски генезис - имаха грижата сами да се сещат какво да вършат. Ако литературата не беше строго партийна и не отразяваше партизанското придвижване и отечествената война на Съюз на съветските социалистически републики, то беше възможно да е историческа (тук да благодарим на Людмила Живкова, нейните мании по колобъри и конски опашки и на кръжеца " интелектуалци " към нея) или пък нàучно-фантастическа, като далечното бъдеще, несъмнено, трябваше да е бъдещето на победилия комунизъм. Човек мъчно пробиваше с изявления в периодическия щемпел, а още по-трудно издаваше книги. Ето това е да няма независимост на словото.
Ами още по-назад във времето? Ах, за какво по времето на Чинтулов и Ботев нямаше " Репортери без граници " да мониторингират (или е по-правилно да се каже " мониторинговат "?) тяхната независимост на словото, а трябваше под сянката на падишаха стихийно да пишат за османската власт " с крайници да й строшим главата " и други неща от този жанр! Шегувам се. Но не мога да не се сетя по какъв начин Кириак Стефчов, засегнат от свободното слово на Бойчо Огнянов и проруската агитация измежду ученичките на Рада Госпожина, не подхваща друго, с изключение на да се възмути и да рече: " Излазям! ". Или пък още веднъж в " Под игото " постановката на " Многострадалната Геновева ". В един миг патриотизмът на тогавашната художествено-творческа интелигенция избухва и всички артисти запяват: " Пламни, пламни ти в нас, обич гореща,/противу турци да стоим отсреща! ". Беят не схваща добре български и пита съседа си за какво всички са толкоз възторжени, а Дамянчо Григорът, с цел да избави ситуацията, го излъгва, че това е любовна ария, в която графът ѝ споделя: " обичам те 100 пъти повече в този момент ", а тя му отвръща: " обичам те хилядо пъти ". Ето ви друго проявяване на свободата на словото и нейното потъпкване. Страхувам се единствено, че в този момент хунвейбините ще ме обвинят в носталгия по Османската империя. Ох, Боже...
Както и да е. Ако нямаш какво да кажеш, не се оправдавай с това, че някой ти пречи. Ако ли пък имаш, остави го в блога си или в някоя обществена мрежа и все някой ще го вземе, стига да си коства. Написал съм над 1500 публикации за разнообразни медии, от време на време дори в цялостен прорез с публицистичната политика и съвсем постоянно сериозни към настоящата власт, само че никой в никакъв случай не ми е споделил какво да пиша и по какъв начин да пиша. Никой! В момента краткотрайно имам лична медия, която е остро опозиционна, и отново никой не ми се бърка, нито се пробва да въздейства. Нито от едната, нито от другата стана. Аз пък не се греша на създателите. Ако не желаеме да назовем това " независимост на словото ", предложете по какъв начин другояче.
Нима в действителност няма независимост на словото? Ако нямаше, по какъв начин Бойко Борисов стана най-мразеният политик, кой насади тази ненавист, от кое място научихте за злокобните му закононарушения? Та нали той беше тиранин? Защо не удуши медиите, които го унищожиха, до момента в който беше на власт? Плюехме Бойко Борисов както през днешния ден плюем Радев и Кирил Петков и, популярност Богу!, никой нищо не ни прави. Има профилирани медии - " пощенски кутии ", - които услужливо получават компромати от всички страни и ги довеждат до нашето познание. Никой не ги стопира. Невинаги компроматът е неистина. Напротив - когато е неистина, се назовава клюка. Добрият компромат е истина.
Фейк новините са плодове на свободата на словото. Грозното омаскаряване - също. Свобода ли е да приказваш неистина? Вероятно. Вероятно е независимост, за която си носиш последствията. За всяка независимост си носиш последствията. Това е ситуацията, байно. Свободата е дадена, с цел да можеш да носиш отговорност за избора си, другояче не си човек. Днес кой хлевоуст многознайко е подготвен да носи отговорност за словоблудството си? Та те множеството са анонимни или под подправени имена! Свободата на словото не е да изтърсиш първото, което ти хрумне, единствено с цел да провериш дали ще мине и в случай че не мине да изпищиш че те цензурират. Това е разпасаност.
Има ли разлика сред свободата на журналиста и свободата на издателя? Единият е свободен да написа каквото си желае, а другият - да разгласява каквото си желае. Дори второто не е напълно по този начин, тъй като има сума ти регламенти, които лимитират свободата на издателя доста повече в сравнение с тази на писателя. Били уволнили този или оня талантлив публицист от тази или онази медия! Ами, като е толкоз талантлив, ще си откри работа в друга медия или пък ще си сътвори своя - това най-малко към този момент е обидно елементарно. Ако ли пък е уволнен непозволено, ще съди работодателя си. Но свободата на издателя, на медията, също е част от свободата на словото. Иначе аз ще финансирам един вестник, а профсъюзите ще ми кажат кого да назнача в него. Не е независимост това.
И забележете, че приказваме единствено за медии. Извън тях никой не се е оплакал, въпреки че в някои обществени мрежи цензурата в последно време става безобразна. Но до момента в който има опция, даже и цензурата на обещано настрана място не убива свободата на словото. А пък може би в действителност би трябвало да има някаква регулация, тъй като в обществените мрежи всеки с лекост може да доближи до хилядна аудитория. И в случай че този всеки пожелае да пропагандира полово принуждение над деца и някой го спре, то следва ли да упрекваме този някой, че е протегнал ръка на свободата на словото? Усещате ли по какъв начин стигаме да нещо сатанинско? Кой споделя дали половото принуждение над деца би трябвало да бъде заглушавано? И дали, заглушил го един път, същият този " цензор " няма да се изкуши да заглуши и други неща? Кой? Кой дефинира границата сред свободата и слободията?
Либерализмът през днешния ден е най-цензуриращата теория. Вижте единствено клеймото " език на омразата ". Или пък клеймото " политическа уместност ". Ще ми кажеш нещо, което не ми изнася и аз незабавно ще те обвиня в политическа неучтивост и език на омразата. Или пък назад: вие ще ме наречете педофил, а аз ще ви обвиня в език на омразата и неучтивост, тъй като педофилията е болест, аз пострадвам от нея и заслужавам цивилизовано състрадание. Не се смейте - тази теза е била прокарвана от една новоизбрана членка на Съвет за електронни медии. Съвсем съществено. Това заклеймяване или пък оневиняване е на въоръжение точно у ония, които с досадните си НПО-та мерят " свободата на словото ". Но, както към този момент споделих, свободата на словото към момента е жива и налична и ще бъде такава, до момента в който има опция. А при актуалното развиване на връзките не знам какво би трябвало да се случи, с цел да се изключат другите възможности. Със сигурност има какво...
И най-после да припомня, че всичко, което в този момент ще кажете изпод под формата на мнения, е чиста независимост на словото. Наслаждавайте ѝ се. Освен това се усещам свободен да кажа, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
В началото на седмицата, само че не в понеделник, тъй като беше почивен поради 1 май, а във вторник, изгря и ни окъпа в топлите си лъчи новината, че България се е качила с цели 21 места в, изготвяна от време на време от Изследователския институт (от вида тинк-танк съгласно Уикипедия) " Репортери без граници ", учреден в люлката на гражданското общество - Франция - през 1985 година. Това Неправителствени организации по лични негови изказвания се финансира от продажбата на фотоалбуми (тук потърсих емотикон " корабче в окото ", само че не съумях да намеря) и във всяка или съвсем всяка страна си има непрекъснати респонденти в средите на демократичната публицистика, които понякога пита дали са усещат задоволително свободни.
Изкачването ни с 21 места във въпросната ранглиста провокира екстаз измежду прогресивната общност. То незабавно бе отдадено на събитието, че от година Бойко Борисов не е на власт и не задушава медиите в жилавите си пипала. Ето я Промяната! Смее ли някой да твърди, че не продължава?!
За жал процесите, които движат нагоре или надолу, напред или обратно свободата на словото, не се развиват толкоз бързо. Ако през днешния ден Грета Тунберг (нали помните, че имаше и подобен вундеркинд?) стане общоприет секретар на Организация на обединените нации, то световното стопляне няма да свърши на следващия ден, нито на следващия ден ще изчезнат въглеродните отпечатъци от изстрадалата снага на Майката Планета. Тъй че със своята " богатства новина " " Репортери без граници " не реализират друго, с изключение на да си компрометират методиката. Помня по какъв начин през 90-те беше доста известно всякакви задгранични измамнически " институти " да афишират тоя или оня за " човек на годината " и да го карат да си заплати дипломата и плакета, които никак не бяха евтини. Помня също, че по този начин стана и с поета Иван Методиев (Бог да го елементарни!) и дори му проведоха медийна акция за събиране на пари, с които да си заплати достойнството да бъде " човек на годината ", тъй като това беше чест и за цяла България!
Всъщност в действителност ли сме толкоз зле със свободата на словото? Защото, в случай че нямаше най-малко някаква независимост на словото, от кое място щяхме да научим, че сме зле със свободата на словото? Нима медиите щяха свободно да разгласяват такива фриволни ранглисти? На кое място бяхме при Тодор Живков, а? " Репортери без граници " са имали разполагаем цели четири години (от 1985 до 1989) да премерят. Дали във вестник " Работническо дело " от тези времена ще открием вопли на обезсърчение или писъци на екстаз съгласно това по какъв начин се движим в класацията на " Репортери без граници "? Свободата на словото или нейното неявяване е една от мантрите в общественото пространство, чието гневно разпространяване не потвърждава друго, с изключение на съществуването на независимост на словото.
Настина, преди 1989 имаше проблеми със свободата на словото. Имаше си публична цензура, която се осъществяваше от отдел " Средства за всеобща информация " (бивш " Пропаганда и пропаганда " ) към Централен комитет на Българска комунистическа партия, който до края се ръководеше от Йото Кръстев, татко на известния през днешния ден либерал Иван Кръстев. Цензурата до такава степен се беше пропила в кръвта на художествено-творческата интелигенция, че се беше трансформирала в комфортна автоцензура - като вица за българския котел в пъкъла, дето не го пазели никакви дяволи с вили, тъй като българите сами се дърпали във вътрешността, колчем някой понечел да изпълзи. Наричаха автоцензурата " езопов език " и се утешаваха с мисълта, че езоповият език се отразява добре на художествеността посредством издигане на иносказателността до мъчно разпознаваеми висоти. Медиите и издателствата бяха освен държавни, само че и партийни, и техните основни редактори - момчета и девойки със здрав работническо-селски генезис - имаха грижата сами да се сещат какво да вършат. Ако литературата не беше строго партийна и не отразяваше партизанското придвижване и отечествената война на Съюз на съветските социалистически републики, то беше възможно да е историческа (тук да благодарим на Людмила Живкова, нейните мании по колобъри и конски опашки и на кръжеца " интелектуалци " към нея) или пък нàучно-фантастическа, като далечното бъдеще, несъмнено, трябваше да е бъдещето на победилия комунизъм. Човек мъчно пробиваше с изявления в периодическия щемпел, а още по-трудно издаваше книги. Ето това е да няма независимост на словото.
Ами още по-назад във времето? Ах, за какво по времето на Чинтулов и Ботев нямаше " Репортери без граници " да мониторингират (или е по-правилно да се каже " мониторинговат "?) тяхната независимост на словото, а трябваше под сянката на падишаха стихийно да пишат за османската власт " с крайници да й строшим главата " и други неща от този жанр! Шегувам се. Но не мога да не се сетя по какъв начин Кириак Стефчов, засегнат от свободното слово на Бойчо Огнянов и проруската агитация измежду ученичките на Рада Госпожина, не подхваща друго, с изключение на да се възмути и да рече: " Излазям! ". Или пък още веднъж в " Под игото " постановката на " Многострадалната Геновева ". В един миг патриотизмът на тогавашната художествено-творческа интелигенция избухва и всички артисти запяват: " Пламни, пламни ти в нас, обич гореща,/противу турци да стоим отсреща! ". Беят не схваща добре български и пита съседа си за какво всички са толкоз възторжени, а Дамянчо Григорът, с цел да избави ситуацията, го излъгва, че това е любовна ария, в която графът ѝ споделя: " обичам те 100 пъти повече в този момент ", а тя му отвръща: " обичам те хилядо пъти ". Ето ви друго проявяване на свободата на словото и нейното потъпкване. Страхувам се единствено, че в този момент хунвейбините ще ме обвинят в носталгия по Османската империя. Ох, Боже...
Както и да е. Ако нямаш какво да кажеш, не се оправдавай с това, че някой ти пречи. Ако ли пък имаш, остави го в блога си или в някоя обществена мрежа и все някой ще го вземе, стига да си коства. Написал съм над 1500 публикации за разнообразни медии, от време на време дори в цялостен прорез с публицистичната политика и съвсем постоянно сериозни към настоящата власт, само че никой в никакъв случай не ми е споделил какво да пиша и по какъв начин да пиша. Никой! В момента краткотрайно имам лична медия, която е остро опозиционна, и отново никой не ми се бърка, нито се пробва да въздейства. Нито от едната, нито от другата стана. Аз пък не се греша на създателите. Ако не желаеме да назовем това " независимост на словото ", предложете по какъв начин другояче.
Нима в действителност няма независимост на словото? Ако нямаше, по какъв начин Бойко Борисов стана най-мразеният политик, кой насади тази ненавист, от кое място научихте за злокобните му закононарушения? Та нали той беше тиранин? Защо не удуши медиите, които го унищожиха, до момента в който беше на власт? Плюехме Бойко Борисов както през днешния ден плюем Радев и Кирил Петков и, популярност Богу!, никой нищо не ни прави. Има профилирани медии - " пощенски кутии ", - които услужливо получават компромати от всички страни и ги довеждат до нашето познание. Никой не ги стопира. Невинаги компроматът е неистина. Напротив - когато е неистина, се назовава клюка. Добрият компромат е истина.
Фейк новините са плодове на свободата на словото. Грозното омаскаряване - също. Свобода ли е да приказваш неистина? Вероятно. Вероятно е независимост, за която си носиш последствията. За всяка независимост си носиш последствията. Това е ситуацията, байно. Свободата е дадена, с цел да можеш да носиш отговорност за избора си, другояче не си човек. Днес кой хлевоуст многознайко е подготвен да носи отговорност за словоблудството си? Та те множеството са анонимни или под подправени имена! Свободата на словото не е да изтърсиш първото, което ти хрумне, единствено с цел да провериш дали ще мине и в случай че не мине да изпищиш че те цензурират. Това е разпасаност.
Има ли разлика сред свободата на журналиста и свободата на издателя? Единият е свободен да написа каквото си желае, а другият - да разгласява каквото си желае. Дори второто не е напълно по този начин, тъй като има сума ти регламенти, които лимитират свободата на издателя доста повече в сравнение с тази на писателя. Били уволнили този или оня талантлив публицист от тази или онази медия! Ами, като е толкоз талантлив, ще си откри работа в друга медия или пък ще си сътвори своя - това най-малко към този момент е обидно елементарно. Ако ли пък е уволнен непозволено, ще съди работодателя си. Но свободата на издателя, на медията, също е част от свободата на словото. Иначе аз ще финансирам един вестник, а профсъюзите ще ми кажат кого да назнача в него. Не е независимост това.
И забележете, че приказваме единствено за медии. Извън тях никой не се е оплакал, въпреки че в някои обществени мрежи цензурата в последно време става безобразна. Но до момента в който има опция, даже и цензурата на обещано настрана място не убива свободата на словото. А пък може би в действителност би трябвало да има някаква регулация, тъй като в обществените мрежи всеки с лекост може да доближи до хилядна аудитория. И в случай че този всеки пожелае да пропагандира полово принуждение над деца и някой го спре, то следва ли да упрекваме този някой, че е протегнал ръка на свободата на словото? Усещате ли по какъв начин стигаме да нещо сатанинско? Кой споделя дали половото принуждение над деца би трябвало да бъде заглушавано? И дали, заглушил го един път, същият този " цензор " няма да се изкуши да заглуши и други неща? Кой? Кой дефинира границата сред свободата и слободията?
Либерализмът през днешния ден е най-цензуриращата теория. Вижте единствено клеймото " език на омразата ". Или пък клеймото " политическа уместност ". Ще ми кажеш нещо, което не ми изнася и аз незабавно ще те обвиня в политическа неучтивост и език на омразата. Или пък назад: вие ще ме наречете педофил, а аз ще ви обвиня в език на омразата и неучтивост, тъй като педофилията е болест, аз пострадвам от нея и заслужавам цивилизовано състрадание. Не се смейте - тази теза е била прокарвана от една новоизбрана членка на Съвет за електронни медии. Съвсем съществено. Това заклеймяване или пък оневиняване е на въоръжение точно у ония, които с досадните си НПО-та мерят " свободата на словото ". Но, както към този момент споделих, свободата на словото към момента е жива и налична и ще бъде такава, до момента в който има опция. А при актуалното развиване на връзките не знам какво би трябвало да се случи, с цел да се изключат другите възможности. Със сигурност има какво...
И най-после да припомня, че всичко, което в този момент ще кажете изпод под формата на мнения, е чиста независимост на словото. Наслаждавайте ѝ се. Освен това се усещам свободен да кажа, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ