Чудили ли сте се някога колко точно мравки живеят на

Чудили ли сте се в миналото какъв брой тъкмо мравки живеят на Земята? Вероятно не, само че това несъмнено е въпрос, който ние самите сме си задавали.

Нашето проучване, оповестено през днешния ден, дава подобен отговор. Ние изчисляваме консервативно, че на нашата планета има към 20 квадрилиона мравки. Т.е. 20 хиляди милиона милиона или в числена форма – 20,000,000,000,000,000 (20 с 15 нули).

Допълнително изчисляваме, че всички мравки взети дружно на света, съставляват към 12 млн. тона изсъхнало вещество. Това надвишава масата на всички диви птици и бозайници, взети дружно. Равнява се и на към 1/5 от общото тегло на хората.

Видният биолог Едуард О. Уилсън в миналото споделя, че насекомите и другите безгръбначни са „ дребните неща, които управляват света “. И той е бил прав.

Мравките в частност са основна част от природата. Освен всичко останало те аерират почвата, разпръсват семена, разграждат органически материал, основават хабитат за други животни и образуват значима част от хранителната верига.

Определянето на броя и масата на мравките ни дава значима базова линия, от която да следим техните популации на фона на тревожните промени в околната среда.

Много типове мравки са значими за разпръскването на семената. На тази фотография виждаме по какъв начин две работнички от вида Meranoplus носят семе до своето гнездо. Източник: Francois Brassard

Преброяване на мравките по света

Съществуват над 15 700 посочени типа и подвида мравки, както и доста други, които към момента не са кръстени от науката. Високата степен на обществена организация на мравките им разрешава да колонизират съвсем всички екосистеми и райони по света.

Удивителната вездесъщност на мравките кара голям брой естественици да се опитат да дефинират техния прецизен брой. Всички те обаче вършат просто обосновани догатки. Липсват систематични и основани на доказателствата калкулации.

Нашето проучване включва разбор на 489 изследвания на популациите от мравки, осъществени от сътрудници от целия свят. Това включва и литература, която не е на британски – на езици като испански, френски, съветски, мандарин и португалски.

Изследването покрива всички континенти и съществени хабитати, в това число гори, пустини, пасища и градове. Те [проучванията, бел. пр.] са употребявали стандартизирани способи за събирането и преброяването на мравките, като да вземем за пример дребни капани и проби, взети от падналите листа. Както и сами можете да си визиите, постоянно тази работа е извънредно еднообразна.

Благодарение на всичко това ние изчисляваме, че на Земята има почти 20 квадрилиона мравки. Разбира се, въпреки и число да е консервативно, то е сред 2 и 20 пъти по-голямо от предходните калкулации.

Предишните стойности употребяват така наречен метод „ отгоре-надолу “ – те допускат, че мравките съставляват към 1% от всички инсекти на света. За разлика от него методът „ отдолу-нагоре “ е по-надежден, защото той употребява данни за мравките, добити непосредствено в полеви условия, и прави по-малко догатки.

Нашата последваща стъпка бе да определим какъв брой тежат всички тези мравки. Обикновено масата на организмите се мери въз основата на тяхното наличие на въглерод. Ние изчислихме, че 20 квадрилиона мравки със междинен размер подхождат на 12 млн. тона въглерод (т.е. изсъхнало вещество или „ биомаса “).

Това е повече от общата биомаса на дивите птици и бозайници и към 20% от общата човешка биомаса.

Въглеродът съставлява към половината от сухото тегло на една мравка. Ако включим тежестта и на останалите телесни детайли, общата маса на всички мравки на света отново ще е по-висока.

Открихме също по този начин, че мравките са разпределени неравно по земната повърхнина. Те варират шесткратно сред хабитатите и като цяло се срещат най-вече в тропиците. Това акцентира значимата роля, която тропичните райони имат, в поддържането на здрави популации от мравки.

Мравките се срещат в обилие и в горите, както и (изненадващо) в сухите райони. Броят им в основаните от хората хабитати обаче понижава.

Нашите открития вървят ръка за ръка с няколко условия. Така да вземем за пример местата в нашите бази данни, от които са взети проби, са разпределени неравно из географските райони. Голяма част от пробите пък са събрани от наземните пластове. Т.е. разполагаме с извънредно малко информация за броя на мравките в дърветата или подземен. Това значи, че в прочут смисъл откритията ни са непълни.

Новото проучване открива, че мравките са разпределени неравномерно по повърхността на Земята. Снимка: Nicola Mundell / Shutterstock

Всички ние се нуждаем от мравки

Мравките дават и основни „ екосистемни услуги “ за хората. Така да вземем за пример скорошно проучване открива, че мравките оказват помощ на фермерите да създават храна и в това отношение могат да бъдат по-ефективни от пестицидите.

Мравките са развили тесни връзки и с други организми – някои типове не могат да оцелеят без тях.

Така да вземем за пример някои птици разчитат на мравките да изкарат нескрито тяхната плячка. И хиляди растителни типове или хранят, или приютяват мравките, които, от своя страна, ги пазят или им оказват помощ да разпръскват семената им. Много мравки също по този начин са хищници и подкрепят регулирането на популациите на други инсекти.

Лилава мравка от вида Rhytidoponera носи плячка сред челюстите си. Много мравки са хищници, които контролират популациите на други инсекти. Снимка: Francois Brassard

Доста притеснително е, че броят на насекомите по света понижава в резултат на закани като заличаване на хабитати и фрагментация, потребление на химикали, инвазивни типове и изменение на климата.

Данните за биоразнообразието на насекомите са притеснително дребни. Надяваме се, че нашето проучване ще постави основите на бъдещи проучвания, които ще подкрепят запълването на тази празнота.

В интерес на човечеството е да следи популацията от мравки. Преброяването на мравките не е мъчно нещо и жителите от целия свят, които подкрепят научните действия, могат да се включат и да проучат по какъв начин тези значими животни се оправят на фона на огромните промени, настъпващи в околната среда.

Автори: Марк Уонг (Mark Wong), аспирант (Forrest Fellow) в Университета на Западна Австралия (The University of Western Australia); Беноа Гуенар (Benoit Guénard), доцент от Хоконгския университет (University of Hong Kong); Франсоа Басард (François Brassard), докторант, Университета „ Чарлз Дарвин “ (Charles Darwin University); Патрик Шултхайс (Patrick Schultheiss), кратковременен основен откривател, Баварски университет във Вюрцбург „ Юлий Максимилиан “ (Julius Maximilian University of Würzburg); Рункси Уанг (Runxi Wang), докторант, Хонконгски университет (University of Hong Kong) и Сабин Нутен (Sabine Nooten), кратковременен основен откривател, Баварски университет във Вюрцбург „ Юлий Максимилиан “ (Julius Maximilian University of Würzburg).

Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейните създатели. Прочетете оригиналната статия тук.