Чудили ли сте се как можете да се справите с

Как да преодолеете собственото си его

Чудили ли сте се по какъв начин можете да се справите с вашето его? Какво е то? Този дребен глас във вас, който е източникът на толкоз доста паники, безпокойствие и страдалчество. Въпреки че този глас постоянно ще бъде там, има способи да го заглушите, тъй че да няма толкоз огромно въздействие върху живота ви. Първата стъпка е да разберете по какъв начин работи егото:

Работата на вашето его е да се усеща значимо, оцеляването му зависи от това. То би трябвало да се бори и да се пази, егото се нуждае от пораждане на отрицателни обстановки, с цел да може да има какво да прави, да се тревожи или да промени нещо. Така че даже и да сте щастливи, вашето его към този момент ще търси проблем, за който да се вкопчи. Принуждава ни да имаме вяра, че сме това, което сме, единствено спрямо другите. Ние изразходваме сила, вярвайки в тази небивалица, сила, която бихме могли да използваме, с цел да се любуваме на живота.

То може да аргументи щета, като ви отнеме да живеете в сегашния миг. Твърде сте заседнали в главата си, с цел да се ангажирате изцяло с момента и да се наслаждавате на живота към вас.

Ето няколко техники, с цел да се научим да изоставяме своето его и да се любуваме на живота:

Практикувайте амнистия и стартиране.

Най-мощният инструмент да се научим да се освобождаваме от личното си его, с цел да улесним живота си, е да практикуваме амнистия. Трябва да се научим да прощаваме на хората, които са ни наранили и най-важното би трябвало да се научим да прощаваме на себе си.
Приемете, пуснете и продължете напред. Прошката ще отвори прозорците към душата ви и ще отстрани негативността, с цел да даде място за ново благополучие.

Не се сравнявайте с другите.

Да се сравняваш с другите е нещо, което твоето его постоянно ще прави. След като съпоставим достиженията и предишните си резултати с сегашното, от време на време не съумяваме. То ще ни накаже и ще ни накара да се усещаме безполезни, което може да повлияе на нашата самокритика. Нашата самокритика е субективна и в никакъв случай не би трябвало да се съпоставя с другите. Да не се съпоставяме значи, че насочваме вниманието си към това да осъзнаем себе си и да се опитваме да унищожим нашите несъзнателни привички (вярвайки, че сме по-добри и непобедими).

Никога не се оплаквайте.

Негативността е източникът, от който извира самоомразата, себесаботажът – и нашето его го обича. Предизвикайте себе си да спрете да се оплаквате за седмица, даже месец и забележете какво се случва. Всеки път, когато почувствате предпочитание да имате отрицателни мисли, пробвайте се да се върнете към благодарността/положителните мисли и вижте по какъв начин животът може да се отвори пред вас. Егото постоянно желае да усъвършенства настоящия миг, който ще откриете, че посочвате какво не е наред. Не позволявайте да ви повлече по този път.

Откажете се от потребността си от надзор.

Ние не сме нашата работа, ние не сме нашите достижения, ние несъмнено не сме нашето его. В секундата, в която го оставите то да управлява живота ви, в никакъв случай няма да се почувствате спокойни или щастливи. То стартира да споделя „ всичко би трябвало да се направи по моя метод “ – даже дребните неща. Решението е да разпознаете вашите граници и достижения.

Научете се да управлявате себе си и другите. Може да се чувствате добре да сте егоистичният началник в центъра на всичко – само че това не е методът, по който организациите порастват и съумяват. Това също не е методът, по който можете да израснете като персона.

Практикувайте почтеност и неприкритост.

Най-важното изречение, което сме чували и сме сигурни, че и вие сте го чували, „ Истината ще ви направи свободни “. Потискането на нашите страсти може да развие меланхолия и тревога. Винаги търсете истината.
Честността ни дава безусловна независимост да бъдем свързани със себе си, вместо да се опитваме да бъдем нещо, което не сме.

Научете се да казвате „ не “ на нещата, които не прибавят стойност в живота ви, и разтворете ръце и хукнете към нещата, които прибавят стойност. Така ще се справите по-лесно с вашето его.

Откажете се от потребността си от надзор.

Ние не сме нашето его, ние не сме нашите работни места, ние не сме нашите материални притежания и ние не сме нашите достижения. След като оставите егото си да управлява живота ви, в никакъв случай няма да сте щастливи или спокойни, тъй като незабавно щом загубите едно от нещата, с които се идентифицирате, останалите ще паднат като домино и вие ще загубите щастието си.

Разбийте страховете и се доверете на живота! Не се опасявай да обичаш. Поемайте опасности. Бъдете любопитни. Разгледайте. Правете това, което ви прави щастливи. Опитайте се да вършиме всеки ден нещо, което ви плаши и ще започнете да изпитвате благополучие в дребните неща.

Наслаждавайте се на тихи моменти със себе си.

Създайте ежедневна рутина, с цел да си напомняте за какво е красиво да бъдете себе си. Да знаеш, че си задоволителен.
Всеки ден извършвайте безвъзмезден акт на обич и се наслаждавайте на даването, без да очаквате да получите.
Отделете 5 минути всеки ден, с цел да бъдете със себе си в тишина, тъй като от време на време в тишината можете да намерите отговорите, които гласовете в никакъв случай не могат. Това ще ви помогне да се справите със своето его.

Практикувайте признателност.

Отделете 5 минути всеки ден, с цел да помислите за всички хора, прекарвания, уроци и неточности, за които сте признателни.
изпитват повече обич и съчувствие и се усещат по-живи от тези, които не го вършат.
Оценявайте всичко и всички и ще откриете същинската хубост в живота си и ще се справите със своето его.

Убийте пристрастяването към утвърждението

Подобно на хедоничната бягаща пътека, утвърждението е като всяко друго предпочитание в живота. Ние се стремим да го спечелим, любуваме се на него мигновено, откакто го реализираме, и се стремим към повече по-късно. Това е толкоз прелестно, едвам спечелите от лотарията и да върнете парите на идващия ден. Проблемът не е в признанието – казусът е във обстоятелството, че не се усещаме задоволително добре без него. Убийте пристрастяването към утвърждение, с цел да преодолеете вашето его.

Освободете се от подправената мощ на гнева

Не заблуждавате никого, като повишавате звук. Гневът, въпреки и борбен на повърхността, е произходящ на страха. Няма потребност да се любуваме на гнева, когато сме сигурни в себе си. Когато се почувстваме застрашени и уплашени, гледаме да хвърлим кухненската мивка.

Изпадането в яд е най-бързият метод да загубите всевъзможен надзор над обстановката. Вие се отказвате от способността си да предизвикате друг резултат. Вместо да се нахвърляте, погрижете се за детето във вас, което явно е засегнато от обстановката, и измислете по-балансиран проект за офанзива. Така ще се справите със своето его.

Използвайте Закона за привличането

С повишаване на известността си през последните няколко години, че това, което давате на Вселената, получавате в подмяна. Така че, когато множеството от вашите въпроси са съсредоточени към това, което можете да получите от живота, животът нормално ви среща с сходна взискателна природа.

Обратно, търсенето на способи, по които можете да служите, постоянно отваря вратите за другите да създадат същото за вас. Трябва да дадете това, което желаете да получите. Това ще ви помогне да се справите с вашето его.

Използвайте раздразнението от другите като огледало за себе си

Начинът, по който реагирате на другите, приказва повече за вас и положението, в което се намирате, в сравнение с за тях. Хората са такива, каквито са – някои доста сигурни, други не. Намекът за отчаяние е предопределен да бъде вода, а не бензин. Приемете, че всички, с които поддържате връзка, са съвършени такива, каквито са, като се изключи вас. Сдържайте началото на ругаенето на други хора и обърнете обектива, с цел да видите коя част от душeвността ви може да изложи обстановката – и може да употребява повече от вашата обич. Това ще ви помогне да преодолеете по-лесно личното си его.

Потискайте нуждата да добавяте вашето мнение към всичко

Има какво да се каже за индивида, който е задоволително сигурен в себе си, с цел да остане спокоен и запазен, до момента в който различен споделя. Ние сме доста свързани като човешки същества. Шансовете са, че можем да прибавим нашето мнение към съвсем всеки диалог. През множеството време обаче не това, което сме в действителност, търси да добави мнението – а егото.

Егото има голяма потребност от значителност. Следователно, не може да помогне, само че замъглява позиция при всеки безсънен късмет, който получава. Осъзнайте, че това не обслужва никаква съответна потребност отвън самочувствието. Ако не оферирате нещо със законна стойност на индивида, с който говорите, успокойте бурята и изчакайте да бъде заложен въпрос.

На доктрина е доста елементарно да се научите да изоставяте своето его, само че сега може да бъде доста мъчно за осъществяване. Може да бъде предизвикателство да преодолеете егото си и да поддържате връзка с другите по по-приятен метод. Проблемите с егото постоянно се развиват рано в живота и може да изискват професионална помощ. Вижте какъв прогрес можете да постигнете сами, само че бъдете подготвени да протегнете ръка за спомагателна помощ, в случай че е належащо. Можете да укротите егото си!