Божието милосърдие ♥ Великденска легенда
„ Christ Wearing the Crown of Thorns, Supported by Angels “, between 1585 and 1587, Annibale Carracci (1560-1609)
♥ Божието състрадание
То било от дълго време, доста от дълго време - преди повече от две хиляди години.
Върху ската на един рид израснал доста огромен шубрак. Овчарите водели там своите стада: рогати кози и кротки овце с мека вълна. И те, и животните постоянно се криели под храста, с цел да не ги мори лятната горещина. Криели се и от дъжда, и от бурята. Това не се харесвало на храста. Заскърцал с клонките си той, зашумял с листата си.
- Махнете се, махнете се, дотегнаха ми тия бездомници! Кой откъдето завърне, все при мен се мушка!
Чул го един ангел, минаващ наоколо. Божият асистент търсел дружно с пастирите изгубеното им в мъглата агънце. Ангелът се натъжил и разказал случката на Господа. Разгневил се Господ.
- Добре - рекъл Той, - занапред нататък никой не ще седне под сянката на храста, никой не ще приближи до него. Нито човек, нито животно! И направил Господ да израснат остри, твърди бодли по клонките на горделивия шубрак. Те прогонили всички - хората и животните. Храстът бил удовлетворен. Не знаел той, че е именуван „ трънливият шубрак “ и че пораства пропуснат от целия свят.
Минали повече от тридесет години. В град Йерусалим хванали и осъдили на гибел Иисус Христос, Сина Божи, нашия Спасител. За да Го мъчат и да Му се подиграват, поставили на главата Му венец от трънените клончета на горделивия шубрак. По челото и по слепоочието Му потекла Неговата свята кръв. Колко тежко му било на храста в този ден, когато неговите бодли измъчвали Самия Иисус! Какъв позор и смут изпитвал той! Цял облян в студена роса, трептящ, храстът зашепнал:
- Боже, смили се над мен! Боже, прости!
Иисус, вече на кръста, погледнал надолу към Своята плачеща Майка и споделил:
- Помоли се Богу за този шубрак. Той се изтезава, тъй като тръните му Ме бодат грубо. Толкова огромно било Неговото състрадание, че даже и в часа на най-страшните Си страдания пожалил един елементарен шубрак! Слязъл тогава небесен ангел върху хълма и докоснал храста:
- Бодлите ти не могат да изчезнат, но Бог въпреки всичко се смили над теб. Бели пролетни цветове ще те покриват всяка година по това време и ще скриват за няколко дни грозните ти тръни. Хората и птичките ще ти се радват, а ти ще приличаш на бяло облаче, спуснало се на земята.
Тъй станало, така е и до през днешния ден.
* Преразказал Димитър Коруджиев
Източник:
Картина: „ Christ Wearing the Crown of Thorns, Supported by Angels “, between 1585 and 1587, Annibale Carracci (1560-1609), commons.wikimedia.org
