Анатомия на любовта
Чрез героинята си Ана Каренина Толстой споделя, че „ веднага като колкото глави, толкоз и мозъци има, то и колкото сърца, толкоз типове обич съществува “. Всеки е познал сладката болежка на любовта. И днешния ден на влюбените е превъзходен мотив да проникнем в мислите и възприятията на най-хубавите сред нас, и да усетим какво е в действителност любовта в техните сърца. Все някъде ще припознаем себе си.
Ако ти си станал нужен на другия, в случай че си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му... Никоя, и най-красивата съперница не е в положение да ми го отнеме. Ако аз съм съумяла да стана негово минало, настояще и бъдеще, той е мой... Всяка нова жена е рискова дотолкоз, доколкото аз съм слаба и изплашена.
Тежест и лекост. Свобода и неизбежност. Мащабност и уникалност. Дъжд и топлота. Мъгла и уют. Близост, само че в далечината. Страх, само че религия. Там съм и съм тук. Близо до теб, само че с пропаст сред нас. Ще полетим един към различен и ще се разминем - тъкмо над най-дълбокото. Ще боли, само че ще обичаме. Ще се разболеем, само че ще се събудим здрави. От този живот, само че в различен сън. Аз ще съм, само че в твоята кожа. Ти ще си, само че ще си миналото мен. Ще се забравим, само че клетките ни ще се помнят. Ще се молим да се разпознаем. Ще се срещнем в този живот, само че ще сме не запомнили предходния. Това е обич. Това е обич. Ще се разминем – тъкмо над най-дълбокото. Ще се сграбчим в случай че повярваме, че такава обич е задоволителна.
Любовта е като череша - цъфти, зрее, окапва. А след това, не че другите сезони са неприятни, само че ти цяла година чакаш да пристигна пролетта и всичко да стартира изначало.
М. Донева
Какво е любовта? Не е съчувствие, нито добрина. Добротата са двама души - един, който го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, с цел да станат едно...
Ако нищо не може да ни избави от гибелта, дано най-малко любовта ни избави от живота.
Да разбере живота и да го обикне в друго създание - в това е задачата на индивида и в това е неговият талант; и всеки може да се посвети изцяло единствено на един човек.
И какво биха били хората без обич? – „ РЯДКОСТ ", отговори Смъртта.
Тя се омъжи - на 18-ти май 1980г. Ако се беше омъжила за мен, аз - като същински мъж - щях понякога да не помня тази дата. Но по този начин... по този начин я запомних вечно...
Джордже Балашевич
Разбираш, че това е обич, когато искаш другият да е щастлив; даже в случай че ти самият не си част от това благополучие.
Любовта постоянно е нова. Няма значение дали обичаме един път, два пъти или 10 пъти в живота си-винаги се оказваме в непозната обстановка. Любовта може да ни води в пъкъла или в парадайса, само че постоянно ни води нанякъде. Трябва да я приемем, тъй като тя е храната на нашето битие. Ако откажем да го сторим, ще умрем от апетит под отрупаните клони на живота, тъй като няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, би трябвало да търсим любовта, даже това да значи часове, дни и седмици на отчаяние и тъга.
Защото в мига,в който тръгнем да търсим любовта,тя също потегля към нас. И ни избавя.
Да желаеш различен човек е може би най-рискованият от всички желания. В мига, в който пожелаеш някого - в действителност го пожелаеш, - като че ли си взел хирургическа игла и си пришил щастието си към кожата на този човек, по тази причина всяко делене оттук насетне ще аргументи разкъсна рана.
Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се постанова да се тревожиш дали не е по- интелигентна от теб: тъй като сигурно е по този начин. Обичам я. Такъв шанс е, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш засегнат - единствено можеш да избереш само кой да те нарани. Аз съм удовлетворен от избора си. Дано и тя да е удовлетворена от своя.
Джон Грийн
Обичам теб и този момент и лятото, което ще отмине, и този пейзаж, и раздялата, и за първи път през живота ми и самия мен, тъй като целият съм твое огледало, отбелязвам те и по този начин двойно те владея.
Запомни едно, момче: в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай човек не може да стане комичен в очите на жена, щом прави нещо поради нея. Дори и при най-глупавата игра. Прави каквото щеш - изправяй се на глава, изричай най-тъпите глупости, надувай се като паун, пей под нейния прозорец, само че единствено едно нещо не си позволявай: да бъдеш настоятелен! Не бъди рационален!
– Знаете ли какво е другарството? - попита той.
– Да - отвърна циганката -То значи брат и сестра, две души, които се допират без да се сливат, като двата пръста на ръката.
– Ами любовта? - продължи Гренгоар.
– О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепера. Двама души, а като че ли са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен парадайс.
Но всеки мъж, без значение дали е бил дълго или единствено малко при теб, оставя нещо след себе си, преди да си отиде: деца, пари, името си, грамофонните си плочи, рецептите за коктейл, дребни мемоари, шепа умелост, парченце познание, копнежна жадност за неговите ръце, за неговия глас, за неговата деликатност, капка мъка, една гънка на челото ти, една заостреност в смеха ти.
Някои любовни истории дължат хубостта си на своята ефимерност, изиска ли човек повече от тях, те стартират да се мъчат, да гримасничат и да погрозняват. Като дивите коне, които тичат бързо, само че за малко, те блестят в свободен бяг, само че се задъхват, сложиш ли им товар.
С инстинкта си на енергично създание тя усещаше, че любовта е трагично и мощно възприятие, което човек трябваше да почита даже у глупавите хора.
Димитър Димов
Всеки споделя, че любовта боли, само че това не е правилно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Загубата на някой боли. Всички тези неща се бъркат с обич, само че в реалност, любовта е единственото нещо в този свят, което отстранява всички болки и ни кара да се усещаме още веднъж прелестно.
Любовта не е голям, горящ огън, който опустошава душата ти и те изпепелява до неразбираемост. Тя е наличие, единствено това.
Кристин Хана
Някои се пробват да обикнат, с цел да не се усещат самотни, също както плахите хора пеят в тъмнината, с цел да не се боят.
Етиен Рей
Можеш да си затвориш очите за нещата, които не искаш да виждаш, само че не можеш да си затвориш сърцето за нещата, които не искаш да чувстваш...
Джони Деп
Не търси съвършенство в любовта, тъй като ще умреш без обич!!! Намери и обикни нещо нормално и го направи напълно!!! Има обич, която не забелязваш, тъй като тя толкоз леко допира студенината на всекидневието, че не би могла да го промени, в случай че някой не и подаде ръка. Има обич, която връхлита като торнадо и след нея остават единствено разрушени фантазии и останки битие. Има обич, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на небитие... Има обич, която се колебае дали да премине прага на сегашното и от време на време го прави, а различен път просто си остава в бъдещето... доста постоянно вечно... Има обаче такава обич, която без значение дали ще се случи или не, трансформира съзнания, срутва стени, прави знамение след знамение. Тази обич от време на време пъклен боли, а различен път те задъхва от благополучие, от време на време те води, а различен път е сляпа, от време на време те убива, с цел да те възкреси, или да те погуби вечно. Такава обич не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си неусетно... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти потегля в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че даже самият ти няма да си към този момент тъкмо същия... Това е ИСТИНСКАТА обич - тази която остава даже вероятно да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и припомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава по едно и също време в предишното и бъдещето... Защото единствено тя умее това...
Джеймс Бари
Незрялата обич споделя: " Обичам те, тъй като нуждая се от теб! " Зрялата обич споделя: " Имам потребност от теб, тъй като те обичам ".
Знаеш ли какво съставлява същинската обич? Не е това което си мислиш. Не е да обичаш добродетелите на обичания. Всеки може да те обича за хубавото в теб, това въобще не е проблем. Любовта е обвързвана с нелицеприятните неща. Всички ние имаме по едно малко, неприятно ранено място в себе си и в случай че намериш човек който го открие и го заобича, тогава си намерил който би трябвало.
М. Грубер
Така става - от време на време бъркаме пристрастеността с любовта, привързаността с любовта, зависимостта с любовта, желанието за надзор с любовта, всичко бъркаме с любовта, тъй като доста, доста я желаеме.
Събка Дякова-Чехович
След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене " Манеж " и учуденият взор на остарелия келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният усет на несполуката. Остават адреси на стаи " от четири до шест ". След любовта остават изреченията: " изглеждаш отлично, по никакъв начин не си се променил/а... " и " обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер? " След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които последователно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че ненадейно ще влезе някой. Трак!-поставената слушалка, когато се обади нечий непознат глас. Хиляда и една неистини... След любовта остава изречението " Аз ще вляза първа в банята " и отговор: " Няма ли дружно? " - този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които към този момент не са никакви секрети. След любовта остава лекото неспокойствие, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът- запустял. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари по едно и също време. Случайно направени фотоси, изгубени фиби, таксиметровите водачи, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суетност. След любовта остават други мъже и други дами. След любовта не остава нищо.
На Любовта би трябвало да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустoшения…
Картини ~ (заглавна) Romeo and Juliet, 1778 By Benjamin West; Romeo and Juliet, balcony scene, 1870 by Ford Madox
