Зрението и компютърът
Човешкото зрение се е формирало в хода на дълга еволюция, само че се оказва, че не е добре приспособено за техническата гражданска война през последните десетилетия и най-много към работата с компютър. Доказателство за това е, че от ден на ден хора се оплакват от т. н. компютърно-зрителен синдром, които постоянно е комбиниран и със синдрoма на „ сухото око ”.
По какво се отличава изображението от екрана от естествената панорама? Най-вече по това, че самото то е източник на светлина, а освен отражение. Опитайте се, дълготрайно да се взирате в лампата и ще разберете каква е разликата. Когато местим погледа си от екрана към клавиатурата (евентуално и книжния текст) очите ни би трябвало непрекъснато да се пренастройват и доста по-бързо се изморяват. Допълнително напрежение носят отблясъците по екрана от лампата или дневната светлина, огромната бляскавост, близкото разстояние до монитора или с други думи казано - незнанието или невъзможността вярно да организираме работното си пространство.
Ако това се случва единствено за час-два на ден, не би оказало някакъв резултат върху зрението ни. Голяма част от нас обаче прекарват целия си работен ден пред компютъра, а също по този начин и значително от свободното си време.
Оплакванията, които могат да се появят при продължителното взиране в екрана са два вида:
Оптически – в тази група се включват понижена заостреност на зрението, нарушена аклиматизация (способността на окото да бързо да префокусира от близки към далечни предмети и обратното), раздвояване на облиците, бърза отмалялост при четене.
Физически - това са болката и паренето в очите, чувството, че имаме песъчинки под клепачите, зачервяването, неприятното чувство при пренасяне на погледа.
Колкото и да се успокояваме, че тези неразположения са единствено краткотрайни, проучванията непреклонно демонстрират, че хората, които прекарват огромна част от деня си пред монитора, доста по-често развиват късогледство и други трайни нарушавания на зрението в съпоставяне със своите връстниците си. И все пак, да заобикаляме компютъра в актуалния метод на живот, е напряко невероятно.
Затова вместо да гледаме на него като на „ неизбежно зло ”, да го превърнем в действителност в потребен асистент:
Всяка година да посещаваме лекар-офтамолог, с цел да „ осезаем ” на време всяко ново нарушаване на зрението
Да използваме изкуствени сълзи, които овлажняват окото и предотвратяват чувството за песъчинки под клепача.
Да ограничим (доколкото го разрешава специалността ни) работата си на компютъра до 4 часа дневно.
Да не забравяме наложителните почивки на всеки 40-45 мин. работа.
Да използваме специфични защитни очила – при положение, че работим с по-стар екран.
По какво се отличава изображението от екрана от естествената панорама? Най-вече по това, че самото то е източник на светлина, а освен отражение. Опитайте се, дълготрайно да се взирате в лампата и ще разберете каква е разликата. Когато местим погледа си от екрана към клавиатурата (евентуално и книжния текст) очите ни би трябвало непрекъснато да се пренастройват и доста по-бързо се изморяват. Допълнително напрежение носят отблясъците по екрана от лампата или дневната светлина, огромната бляскавост, близкото разстояние до монитора или с други думи казано - незнанието или невъзможността вярно да организираме работното си пространство.
Ако това се случва единствено за час-два на ден, не би оказало някакъв резултат върху зрението ни. Голяма част от нас обаче прекарват целия си работен ден пред компютъра, а също по този начин и значително от свободното си време.
Оплакванията, които могат да се появят при продължителното взиране в екрана са два вида:
Оптически – в тази група се включват понижена заостреност на зрението, нарушена аклиматизация (способността на окото да бързо да префокусира от близки към далечни предмети и обратното), раздвояване на облиците, бърза отмалялост при четене.
Физически - това са болката и паренето в очите, чувството, че имаме песъчинки под клепачите, зачервяването, неприятното чувство при пренасяне на погледа.
Колкото и да се успокояваме, че тези неразположения са единствено краткотрайни, проучванията непреклонно демонстрират, че хората, които прекарват огромна част от деня си пред монитора, доста по-често развиват късогледство и други трайни нарушавания на зрението в съпоставяне със своите връстниците си. И все пак, да заобикаляме компютъра в актуалния метод на живот, е напряко невероятно.
Затова вместо да гледаме на него като на „ неизбежно зло ”, да го превърнем в действителност в потребен асистент:
Всяка година да посещаваме лекар-офтамолог, с цел да „ осезаем ” на време всяко ново нарушаване на зрението
Да използваме изкуствени сълзи, които овлажняват окото и предотвратяват чувството за песъчинки под клепача.
Да ограничим (доколкото го разрешава специалността ни) работата си на компютъра до 4 часа дневно.
Да не забравяме наложителните почивки на всеки 40-45 мин. работа.
Да използваме специфични защитни очила – при положение, че работим с по-стар екран. Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




