Как гените формират структурите на мозъка ни
Човешкият мозък е комплицирана машина. Той съдържа профилирани и взаимосвързани структури, които управляват мислите, личността и държанието ни.
Размерът и формата на мозъка ни също играят решаваща роля за когнитивните функционалности и психологичното здраве. Например при меланхолия постоянно се следи малко по-малък хипокампус - структурата, виновна за регулирането на паметта и страстите. При деменция атрофията на хипокампуса е обвързвана със загуба на паметта и утежняване на когнитивните качества.
Въпреки тези знания, ние продължаваме да знаем напълно малко за мозъка и връзката му с психологичното здраве.
Сега обаче интернационален екип от учени организира най-мащабното в света генетично проучване на размера на районните структури на мозъка. То към този момент е оповестено в Nature Genetics.
Специалистите се натъкват на стотици генетични разновидности, които оказват въздействие върху размера на структури като амигдалата („ център за обработка “ на емоциите), хипокампуса и таламуса (участващи в придвижването и сензорните сигнали).
Идентифицирано е и евентуалното им припокриване с гени, за които е известно, че въздействат върху риска от някои разстройства в развиването, психиатрични и неврологични разстройства.
Повече от 70 000 мозъка
За да схванат по какъв начин мозъкът е обвързван с психологичното здраве, учени вземат участие в огромни научни проучвания, които обгръщат целия свят.
Тези изследвания, в които се включват хиляди доброволци, са в основата на актуалните биомедицински проучвания. Те ни оказват помощ да открием гени, свързани с размера на мозъка и положенията на психологичното здраве. Това от своя страна може да усъвършенства прецизността на диагностиката и даже да проправи пътя към персонализираната медицина, която употребява резултатите от генетичните проучвания на обещано лице за адаптиране на лекуването.
Сега експертите правят скрининг на ДНК и деликатно изследват сканирания с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на повече от 70 000 души от 19 страни. Целта им? Да схванат дали има характерни генетични разновидности, които въздействат върху разликите в размера на мозъка при обособените хора.
Това, което откриват, е зашеметяващо. Изглежда, че някои от тези гени работят още при започване на живота, а доста от тях усилват и риска от положения като синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и болест на Паркинсон.
Какво откриват ?
Свързаните с мозъка разстройства са постоянно срещани, като почти 40 % от австралийците са имали психологични разстройства през живота си.
Генетичните открития демонстрират, че по-големите районни размери на мозъка (размерът на избрани елементи на мозъка) са свързани с по-висок риск от заболяването на Паркинсон. За съпоставяне, по-малките районни размери на мозъка са статистически свързани с по-висок риск от СДВХ.
Тези прозрения демонстрират, че генетичните въздействия върху размера на мозъка са от главно значение за разбирането на произхода на психологичните разстройства. А разбирането на тези генетични връзки е от решаващо значение. По този метод виждаме по какъв начин нашите гени могат да повлияят на развиването на мозъка и на риска от психологични разстройства.
