Човешките черва са домакини на необуздана микроскопична... оргия. За да

...
Човешките черва са домакини на необуздана микроскопична... оргия. За да
Коментари Харесай

Бактериите, изглежда, не са толкова придирчиви към партньорите си

Човешките вътрешности са домакини на необуздана микроскопична... оргия. За да оцелеят, микробите в храносмилателния ни тракт вършат „ секс “ между тях постоянно, всичко това в името на размяната на секрети за това по какъв начин да оцелеем при смъртоносни дози антибиотици.
Екип от откриватели от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн и Университета на Калифорния Ривърсайд съумял да проникне надълбоко в разбора на това бактериално разтрошаване и мелене, натрупвайки нови данни, надхвърлящи всичко, което се е знаело до момента за тези процеси.
Бактериите, несъмнено, нямат гениталии, само че механически „ пол " в биологията се отнася до всеки развой, който обменя генетичен материал. Чрез образуването на „ краткотраен съюз “ с друга бактерия в червата ни, микробът може да трансферира гените си на различен – даже не е наложително да е от същия тип. Всичко, което микробът би трябвало да направи, е да се прикрепи към друга клетка като изстрелва портативен пакет от ДНК, наименуван мобилен генетичен детайл, когато е подготвен.

Бактериалният секс е открит преди повече от 70 години. Учените осъзнават, че този водоравен трансфер на гени, в който микробите споделят гени за устойчивост към избрани антибиотици, е метод за разпространяване на антибиотична устойчивост. Съвсем неотдавна стана ясно, че бактериалният секс не се случва единствено когато микробите са атакувани. Това се случва от самото начало и евентуално е част от това, което поддържа нашия микробиом кадърен и здрав.
Ново проучване откри какви гени в действителност споделят бактериите, когато вършат това. Проучването е извършено измежду вид чревни микроби, наречени Bacteroidetes, които съставляват до 80 % от човешкия микробиом и са значими усвоители. „ Големите, дълги молекули от сладки картофи, фасул, пълнозърнести храни и зеленчуци биха минали през телата ни напълно без тези бактерии “, изяснява микробиологът Патрик Дегнан от Калифорнийския университет Ривърсайд. „ Те ги разграждат, с цел да можем да получим сила от тях. "
За да колонизират човешките вътрешности и да ни оказват помощ да разградим въглехидратите, обаче, тези микроби би трябвало да се конкурират за лимитирани запаси в дебелото черво. Такива запаси включват витамин В12 и други свързани съединения, които подкрепят метаболизма на бактериите и синтеза на протеини. Повечето микроби в червата нямат способността сами да синтезират тези значими съединения, което значи, че би трябвало да попиват каквото могат от околната среда.
За да бъде това дейно, си коства да имате подготвени гени за ефикасна транспортна система на витамин В12. Както в петриевите блюда, по този начин и в моделите на живи мишки, откривателите към този момент са разпознали B12 транспортери, които се споделят посредством бактериален секс.
Резултатите демонстрират, че може да има лека „ видова преграда “, когато става въпрос за бактериален секс. Въпреки това, тази преграда не наподобява на това, което виждаме при бозайниците, където един тип може да се възпроизвежда единствено с различен по рода си. Бактериите, наподобява, не са толкоз придирчиви към сътрудниците си, а стомасите ни са доста признателни за техния промискуитет.Проучването е оповестено в Cell Reports.
Източник: spisanie8.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР