Учени: Земята вече не е безопасна, 6 от 9-те ѝ граници са дълбоко в червената зона
Човешката активност и апетити са отслабили устойчивостта на Земята. Тя към този момент не е „ безвредното работно пространство “, което е годно за живеене за множеството типове, в това число нашия.
Шест от деветте планетарни граници – изменението на климата, обезлесяването, загубата на биоразнообразие, синтетичните химикали, в това число пластмасите, изчерпването на сладка вода и потреблението на азота, към този момент са надълбоко в алената зона. Това са изводите от изледване на интернационален екип от 29 учени, представени от научни издания като Science, Phys.org и Earth.com.
Две от останалите три – окисляването на океана дружно с концентрацията на замърсяване с частици и прахуляк в атмосферата, са гранични, като единствено изчерпването на озоновия пласт е в безвредни граници.
Планетарните граници разпознават „ значимите процеси, които поддържат Земята в изискванията на живот, преобладаващи през последните 10 000 години, интервала, в който се развиват човечеството и актуалната цивилизация “, разяснява водещият създател госпожа Катрин Ричардсън, професор в Университета на Копенхаген.
Проучването е втората огромна актуализация на концепцията, показана за първи път през 2009 година, когато единствено световното стопляне, степента на изгубване и азотът са надхвърляли границите си.
„ Все още се движим в неверна посока. И няма признаци, че някоя от границите - като се изключи озоновия пласт, който постепенно се възвръща, откакто бяха неразрешени химикалите, които го унищожават, е почнала да се движи в вярната посока. Това значи, че губим резистентност, че излагаме на риск стабилността на земната система “, разяснява Йохан Рокстрьом, шеф на Потсдамския институт за проучване на въздействието на климата (PIK) и съавтор на проучването.
Проучването дефинира количествено границите за всичките девет взаимосвързани аспекта на земната система.
За биоразнообразието, да вземем за пример, в случай че скоростта, с която типовете изчезват, е по-малка от 10 пъти междинната скорост на изгубване през последните 10 милиона години, това се смята за задоволително. В реалност обаче изгубването е минимум 100 пъти по-бързо от по този начин наречена фонова скорост и 10 пъти по-бързо от планетарния граничен лимит.
За изменението на климата този предел е основен към концентрацията на атмосферния CO2, която остава доста покрай 280 елементи на милион в продължение на минимум 10 000 години отпреди индустриалната гражданска война. Днес тази централизация е 417 ppm, надалеч над безвредната граница от 350 ppm.
„ Що се отнася до климата, ние към момента следваме път, който недвусмислено ни води към злополука. Насочваме се към 2,5 C, 2,6 C или 2,7 C – място, което не сме виждали през последните четири милиона години. Няма никакви доказателства, че хората могат да оцелеят в такава среда “, разяснява Рокстрьом.
Хиляди и хиляди химически съединения, основани от хората – от микропластмаси и пестициди до нуклеарни боклуци и медикаменти, проникнали в околната среда – бяха количествено избрани за първи път в новото проучване и беше открито, че надвишават безвредните граници.
По същия метод се изчерпва „ зелената “ и „ синята “ вода - прясната вода, идваща от почвата и растенията, от една страна, и от реките и езерата, от друга.
Важна констатация на новата актуализация е, че другите граници се зареждат и взаимно се усилват. Проучването преглежда по-специално взаимоотношението сред възходящата централизация на CO2 и увреждането на биосферата, изключително загубата на гори, и планува повишение на температурата, когато едното или и двете се феномени се засилят. То демонстрира, че даже човечеството бързо да понижи излъчванията на парникови газове, в случай че не спре унищожаването на горите, поглъщащи въглерод, покачващите се световни температури могат да насочат планетата към траектория на в допълнение стопляне, което би било мъчно да се спре.
„ Освен изменението на климата, целостта на биосферата е вторият дирек за нашата планета “, сподели съавторът Волфганг Лухт, началник на отдела за разбор на земната система в PIK. „ В момента дестабилизираме този дирек, като лишаваме прекалено много биомаса, унищожаваме прекалено много местообитания, обезлесяваме прекалено много земя. “
Всички граници могат да бъдат върнати в безвредното положение, заключава изследването. „ Става въпрос единствено за установяване на ограничавания за количеството боклуци, които изхвърляме в откритата среда, и количеството живи и неживи първични материали, които изсмукваме “, споделя Ричардсън.
Горещо обсъждана първоначално, рамката на планетарните граници бързо се трансформира в дирек на науката за земната система, като въздействието ѝ през днешния ден се простира в региона на политиката и даже бизнеса.
Шест от деветте планетарни граници – изменението на климата, обезлесяването, загубата на биоразнообразие, синтетичните химикали, в това число пластмасите, изчерпването на сладка вода и потреблението на азота, към този момент са надълбоко в алената зона. Това са изводите от изледване на интернационален екип от 29 учени, представени от научни издания като Science, Phys.org и Earth.com.
Две от останалите три – окисляването на океана дружно с концентрацията на замърсяване с частици и прахуляк в атмосферата, са гранични, като единствено изчерпването на озоновия пласт е в безвредни граници.
Планетарните граници разпознават „ значимите процеси, които поддържат Земята в изискванията на живот, преобладаващи през последните 10 000 години, интервала, в който се развиват човечеството и актуалната цивилизация “, разяснява водещият създател госпожа Катрин Ричардсън, професор в Университета на Копенхаген.
Проучването е втората огромна актуализация на концепцията, показана за първи път през 2009 година, когато единствено световното стопляне, степента на изгубване и азотът са надхвърляли границите си.
„ Все още се движим в неверна посока. И няма признаци, че някоя от границите - като се изключи озоновия пласт, който постепенно се възвръща, откакто бяха неразрешени химикалите, които го унищожават, е почнала да се движи в вярната посока. Това значи, че губим резистентност, че излагаме на риск стабилността на земната система “, разяснява Йохан Рокстрьом, шеф на Потсдамския институт за проучване на въздействието на климата (PIK) и съавтор на проучването.
Проучването дефинира количествено границите за всичките девет взаимосвързани аспекта на земната система.
За биоразнообразието, да вземем за пример, в случай че скоростта, с която типовете изчезват, е по-малка от 10 пъти междинната скорост на изгубване през последните 10 милиона години, това се смята за задоволително. В реалност обаче изгубването е минимум 100 пъти по-бързо от по този начин наречена фонова скорост и 10 пъти по-бързо от планетарния граничен лимит.
За изменението на климата този предел е основен към концентрацията на атмосферния CO2, която остава доста покрай 280 елементи на милион в продължение на минимум 10 000 години отпреди индустриалната гражданска война. Днес тази централизация е 417 ppm, надалеч над безвредната граница от 350 ppm.
„ Що се отнася до климата, ние към момента следваме път, който недвусмислено ни води към злополука. Насочваме се към 2,5 C, 2,6 C или 2,7 C – място, което не сме виждали през последните четири милиона години. Няма никакви доказателства, че хората могат да оцелеят в такава среда “, разяснява Рокстрьом.
Хиляди и хиляди химически съединения, основани от хората – от микропластмаси и пестициди до нуклеарни боклуци и медикаменти, проникнали в околната среда – бяха количествено избрани за първи път в новото проучване и беше открито, че надвишават безвредните граници.
По същия метод се изчерпва „ зелената “ и „ синята “ вода - прясната вода, идваща от почвата и растенията, от една страна, и от реките и езерата, от друга.
Важна констатация на новата актуализация е, че другите граници се зареждат и взаимно се усилват. Проучването преглежда по-специално взаимоотношението сред възходящата централизация на CO2 и увреждането на биосферата, изключително загубата на гори, и планува повишение на температурата, когато едното или и двете се феномени се засилят. То демонстрира, че даже човечеството бързо да понижи излъчванията на парникови газове, в случай че не спре унищожаването на горите, поглъщащи въглерод, покачващите се световни температури могат да насочат планетата към траектория на в допълнение стопляне, което би било мъчно да се спре.
„ Освен изменението на климата, целостта на биосферата е вторият дирек за нашата планета “, сподели съавторът Волфганг Лухт, началник на отдела за разбор на земната система в PIK. „ В момента дестабилизираме този дирек, като лишаваме прекалено много биомаса, унищожаваме прекалено много местообитания, обезлесяваме прекалено много земя. “
Всички граници могат да бъдат върнати в безвредното положение, заключава изследването. „ Става въпрос единствено за установяване на ограничавания за количеството боклуци, които изхвърляме в откритата среда, и количеството живи и неживи първични материали, които изсмукваме “, споделя Ричардсън.
Горещо обсъждана първоначално, рамката на планетарните граници бързо се трансформира в дирек на науката за земната система, като въздействието ѝ през днешния ден се простира в региона на политиката и даже бизнеса.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ