Човекът е садистично същество, нека си признаем… Стремежът към власт

Човекът е садистично създание, дано си признаем… Стремежът към власт е към този момент генетично заложен в индивида. От хиляди години той към нея се стреми, подготвен е да рискува даже живота си за нея. Би следвало по законите на Дарвин, към този момент да има „ ген на властта “, да е прибавен в матрицата ни. Така разяснява в собствен нов пост писателят Добри Божилов един от човешките пороци – устрема към власт.

SafeNews разгласява поста без редакторска интервенция:

Един от главните претекстове корпорациите да се напъват за върнат хората от хоум-офиса е стремежът към власт. Нали помните пръстените във „ Властелинът на пръстените “, от които най-вече се дават на хората – най-жадните за власт същества.
Днес съвсем всички мениджъри на приблизително и високо равнище одобряват правото на власт като част от привилегиите на специалността. Често пъти – по-важни от заплатата. Всъщност, от време на време даже голямата заплата не си коства работата на управител, тъй като е толкоз виновна и натоварваща, унищожава ти живота и ти лишава свободното време, че е по-добре да не си шеф.
Но има задоволително напиращи за тия позиции. Заради властта. Заради това да имаш 10 или 100 индивида под теб, които да ти се регистрират, да се допитват до теб, да ги командориш, да им „ разрешаваш “ и „ забраняваш “ много работи. Често даже – да ги тормозиш. Човекът е садистично създание, дано си признаем…

Сега с хоум-офиса, привилегията на „ властта “ изчезва или се лимитира доста. Бизнесът се трансформира по-скоро в връзки сред обособени компании, в сравнение с сред началник и зависещ.

Това е доста сериозна смяна и става доста бързо, съпоставено със способността на началниците да се трансформират. Реално би трябвало от началници да минат към мениджъри по договаряния – каквото се прави сред обособените компании.
Но стремежът към власт е към този момент генетично заложен в индивида. От хиляди години той към нея се стреми, подготвен е да рискува даже живота си за нея. Би следвало по законите на Дарвин, към този момент да има „ ген на властта “, да е прибавен в матрицата ни.
И в този момент това виждаме – чиновниците се чудят защо им е да вървят в офиса. Ако няма офис е добре и за компанията – пести от наеми, ток и консумативи. Но шефовете не мислят по този начин. Те са се издигнали със зъби и нокти, неведнъж, стъпвайки върху непознати глави. И в този момент – властта я няма…

Това наподобява на нещо от вида на Великата Френска Революция и освобождението на популацията от опеката на аристократите.

Разбира се, не властта е единственият мотив. Наличието на офис оказва помощ за образованието на младите фрагменти от по-опитните. Може и по-добре да се следи уплътняването на работното време – т.е. служителят да се прави оценка освен по резултатите от работата му, само че и по настоящото държание. Има и такива причини.
Но съм безусловно сигурен, че главният претекст за оповестената война на хоум-офиса е въпросът за властта – като бонус и привилегия, считана за полагаща се на издигналите се…

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews