Човекът е много диапазонен приемо-предавател Нека си представим, че човекът

Човекът е доста диапазонен приемо-предавател

Нека си представим, че индивидът е многодиапазонен приемо-предавател, който във всеки един миг е надъхан на избрана периодичност (по-точно спектър) на лъчение. За да се получи по-отчетлив облик, да си представим че всички спектри на лъчение на индивида се разделят на седем условни диапазона на честотите и както при радио- и телевизионните предаватели има следните диапазони: дълги талази ДВ/LW, междинни талази CB/MW, къси - KB/SW, ултра-къси УКВ/FM, ултракъси MB/HF, ултракъси DMB/UHF, свръхкъси вьлни CKB/SHF. Във всеки миг човек също като приемо-предавател може да бъде надъхан на един от тези диапазони. Това значи, че химическият състав на тялото му е подобен, че той приема и излъчва точно този набор на честотите.  Ние не инцидентно посочихме седемте диапазона - точно подобен е броят на вътрешните енергийни центрове (чакри) в антично индийския модел на индивида. На всяка чакра в този модел се приписват избрани качества и положения, т.е. античните мъдреци наподобява са разбирали добре това, които ние в този момент още веднъж откриваме за себе и (по-точно, описваме с термини, които са разбираеми за актуалния човек).

Да разгледаме с какви положения и несъзнателни човешки действия се характеризира всеки от седемте честотни диапазона.

Третият диапазон са късите талази

Третият диапазон (третата отворена чакра) включва още по-високи трептения, т.е. условни къси талази от обсъждания честотен диапазон на спектъра.

И антично индийския модел е признато да се счита, че вибрациите подхождат на тези чувства, които човек изпитва от властта, която има над другите хора и другите обстановки. Това е положението, провокирано от успеха над дадена обстановка, от вътрешния екстаз при превъзмогването на трудностите, от чувството на големите си благоприятни условия, от желанието човек да поеме върху себе си отговорността за другите хора, от деянията на волята.

Това е диапазонът на политиците и публичните дейци, админите, мениджърите, военните и сътрудниците на силовите ведомства (не оперативните работници), известните актьори, ръководителите на предприятия и компании и даже на домашните деспоти. При оптималната мощ на влечението на човек да получи тези сили (силна зависимост) той се трансформира в тиранин, диктатор, терорист, т.е. от време на време тези хора жертват живота си поради постигането на поставените цели.

Хората, които не могат да живеят, без да упражняват власт по никакъв начин не са по никакъв начин малко. Достатъчно е да опитат един - два пъти усета на властта (или най-малко да се повъртят за известно време около някого, облечен с власт) и по-късно имат непреодолимо предпочитание да я изпитат още веднъж и още веднъж.

От историята знаем, че е имало хора, които, упражнявайки власт, не са извличали от това никакви материални изгоди. Самият Йосиф Сталин е живял доста непретенциозно, защото не е имал огромни персонални потребности. Но поради запазването на властта, която е имал, той е бил в положение да пожертва всичко - другарство, връзки, родственици, а да не приказваме за живота на голям брой очевидни или мними врагове.

Днес, когато властта се асоциира с материалното благоденствие, мъчно може да се срещне човек, който не употребява опциите си за персонално обогатяване (т.е. съединява положенията на втория и третия диапазон). Въпреки че не е изключено да се срещат и по-различни от тях властимащи.

Как в действителност се демонстрира зависимостта от силата на третия честотен диапазон? По доста способи.

Това може да бъде блян непременно човек да е във властта. Той може да се стреми да се изкачва високо по длъжностната (административната) стълбица, с цел да реализира състояние, когато единствено появяването му ще довежда до боязън голям брой нископоставени хора. Възможностите за това не са малко: работа в структурите на изпълнителната власт на равнище град, регион или страна, на законодателната власт, т.е. национален фаворит и така нататък Усещане за власт човек може да изпита, работейки в силова конструкция - милиция, прокуратура и така нататък Например всеки служител на реда или катаджия може да изпита същинско удоволствие от използването на властта си във връзка с човек, който по някакъв метод не му е угодил или му е дал и минимум съображение да я приложи (щом е човек все за нещо е виновен).

Ако човек не успее да заеме някаква висока служба, може да съществува към властта. Може би сте срещани хора, на чиито визитки най-отгоре написа „ Народно заседание “ или „ Министерски съвет “, а по-надолу идва названието на някаква организация, която в реалност няма никакво отношение нито към Народното събрание, нито към Министерския съвет.

Обикновено този човек има достъп до посочените във визитката му структури на властта и също така се стреми да сътвори (или към този момент е създал) някаква лична конструкция, носеща впечатляващо, гръмко название, в което наложително се загатва за интернационалния темперамент на активността й. Това ненапълно го издига както в личните му очи, по този начин и в очите на близките, на равна нога с действителните представители на властта. Без тази визия за себе си, животът му би бил трагичен. При това в дадения случай властта се демонстрира не във тип на строги властнически инструкции (държавно или военно ръководство), а като наличие в средите на формалните високопоставени лица по време на техни публични прояви, участия в разнообразни съвещания, заседания, конференции, презентации, коктейли, приеми и така нататък Това основава чувство у тези хора за личната им изключителност и привързаност към богоизбраните, което е едно от обсъжданите положения от третия честотен диапазон.

Тези сили могат да бъдат усетени в цялостната им мощ по време на политически манифестации, когато тълпата възторжено поддържа оратора. Наистина, там силата на властта нормално се съединява с силите от първия диапазон („ Обиждат нашата глутница и по тази причина ще ги смажем!!! “).

Зареждането с сходни сили може да се реализира на доста психически тренинги, изключително на тези които са ориентирани към реализиране на триумф и превъзмогване на трудности. Там се прави разклащане на силите от третия диапазон (специални извършения, реализиране на резонанс в кръга от единомишленици) и човек се зарежда с жизненост и самонадеяност за известно време. След тренинга той още веднъж попада в средата на xopа, излъчващи трептения на неустановеност, страхове, неспокойствие и така нататък Заседавайки се дълготрайно време в среда с такива предавания, човек последователно ги попива и енергичността и опциите му да реализира триумф понижават. Вероятно точно затова сполучливите xopа не обичат да пътуват с публичния превоз - те интуитивно се стремят да избегнат вибрациите, които са присъщи за по-голямата част от пасажерите там.

Така че, с цел да може човек да поддържа в себе си положение на убеденост и произлизащите от него благоприятни условия за триумф, би трябвало или от време на време да се зарежда с тези сили (например на тренинги), или да сътвори във компанията си атмосфера на увереност в триумфа, в случай че това зависи от него, несъмнено. Тук става дума не за взаимозависимост, а за съзнателното потребление на механизма, посредством който човек може да се зареди с нужните трептения.

Хората, при които вътрешният правоприемник е надъхан на силите на третия честотен диапазон, неумишлено се стремят да работят в средствата за всеобща информация. Ако вътрешният правоприемник не е надъхан, на човек му е все едно къде ще работи. Той получава от живота други удоволствия.

В по-примитивна форма властта може да се демонстрира във тип на властнически жанр на управление, освен това на всяко равнище и на всевъзможни длъжности - от чорбаджия на строителна бригада до шеф на голяма компания. Taкъв човек поема върху себе си цялата отговорност и по тази причина на останалите хора им остава единствено да извършват yказанията му. Той по този начин привиква с чувството за властта, която има, че всяка демонстрация на самостоятелност се възприема от него като сигнал за битка и кавга с недоволния.

Властта в властническа форма се демонстрира постоянно в фамилиите, където единият от съпрузите (или родителите) поема върху себе си ролята на надзорник и строява в една редица всичките си близки. Не може да се каже, че изпитва някакво изключително наслаждение освен това, само че не може да се спре да го прави. Състоянието на възбуденост става нещо нормално за него и животът му би бил незанимателен, в случай че не го поддържа непрекъснато.

Към тези хора най-вероятно спадат по този начин наречени и доморасли политици, т.е. тези (обикновено в по-напреднала възраст), които гръмогласно и прочувствено разясняват протичащите се в страната и света събития. Естествено настоящите политици и властта вършат всичко погрешно и единствено домораслите потенциали в политиката знаят по кое време, какво и по какъв начин би трябвало да се направи.

В крайната си форма стремежът към властта се и демонстрира в екстремистките и профашистките организации. Това произтича от идеологията им, която се крепи на желязна дисциплинираност и отменяне на всичко, което е отвън нея. Като предписание тези организации притеглят единствено хора, които неумишлено се стремят да усетят силата на твърдата власт над тълпата, над стадото.

В най-простата й форма силата на третия диапазон може да бъде усетена, когато човек марширува в огромна група хора - да вземем за пример, на церемониал. Онези, които са минали през строевата подготовка в армията, знаят, че по време на маршируване - в строя и под звуците на маршова музика, се появяват особени положения на възбуденост и възвишеност, чувство за единство на всички участници в едно цяло. Тези положения могат да бъдат уловени по време на танци или занимания с аеробика, когато групата по едно и също време и в такт с музиката повтаря придвижванията на водещия.

Какво обичат да гледат хората, чиито вътрешни приемници са настроени на силите на третия честотен диапазон? По всяка възможност това са вести, политическо токшоу и военни филми.

Къде обичат да се събират хората, изпитващи наслаждение от силите на третия диапазон? На политически конгреси. На стопански конгреси. На конгреси, отдадени на спасяването на човечеството. На заседания на органите на властта. На конференции, на които участват високопоставени представители на властта.

От: „ Смисълът на живота. Проект „ Човечество “ - триумф или неуспех? “, Александър Свияш, изд. Софт-Прес ООД, 2012 година
Снимка: Alexander Sviyash, youtube.com