На Големия боклучен остров вече има живот
Човекът е удивителен със способността си да създава отпадъци и да цапа околната среда. А природата е изумителна в способността си да се пригажда към нечистото от индивида. Така в резюме може да се опише историята на Големия боклучен остров. Това нещо не е литературна небивалица, нито подправена вест. То съществува и пораства непрестанно. А неотдавна на него има и живи организми. Т.е. островът е обитаем, въпреки и единствено от безгръбначни огранизми. Засега. Какво е боклученият остров? Всъщност остров е условно казано, по-скоро става дума за голямо леке от отпадъци. Това са напълно действителни пластмасови и други боклуци, които не се разлагат и са попаднали в океана с помощта на човешката активност. Не може да се каже с акуратност коя е рождената година на острова, само че се счита, че той е нараснал размерите си неимоверно след 2004 година В днешно време учените дефинират размера му на към 1.6 млн. квадратни километра. За съпоставяне – територията на България е 111 хиляди квадратни километра. Т.е. това са 14 българии, само че формирани от отпадъци. Или три франции, в случай че предпочитате. Местоположението на това чудовищно количество отпадък е някъде сред Калифорния и Хавай в северната част от Тихия океан.
Според ново изследване, оповестено в научното издание Nature Ecology & Evolution journal, върху камарата отпадъци към този момент има живи организми. Става дума за десетки типове крайбрежни безгръбначни, които са съумели да се приспособят и да са развъждат. Сред тях са да вземем за пример някои типове раци, оповестява CNN. Оказва се, че плуващият в океана отпадък на процедура основава нова, непозната до момента екосистема. Върху нея живеят организми, които другояче не биха оживели в намерено море, тъй като обичайно населяват бреговете. Как се случва това? Извхвърлените във водата естествени материали се разлагат и изчезват след несъмнено време според от състава им. С други думи даже върху тях да живеят някакви организми те не биха оживели дълго. С пластмасата обаче нещата стоят по друг метод. Тя не изчезва, а остава в природата за епохи наред, което пък дава опция на някои типове да съществуват върху нея. „ Беше изненадващо да видя какъв брой постоянно се срещат крайбрежните типове. Те бяха върху 70% от отломките, които открихме “, сподели пред CNN Линдзи Харам, помощник в Националния институт по храните и земеделието на Съединени американски щати и един от създателите на проучването. Тя и сътрудниците ѝ са изследвали 105 части пластмаса, извадени от боклученото леке в границите на четири месеца – от ноември 2018 година до януари 2019 година И разпознават 484 безгърбначни организми от 46 типа. Около 80% от тях обичайно живеят по бреговете. Учените въпреки всичко откриват и водни типове. Но в 2/3 от случаите те се конкурират с крайбрежните, попаднали там по не напълно натурален метод. Последствията от преселението на тези типове в намерено море не са до дъно изяснени, споделя Харам. Тя изяснява, че може да се стигне до борба за територия и храна, само че може и единият тип да стартира да унищожава другия. Неясно е и дали крайбрежните типове просто са употребявали изхвърлената пластмаса за „ транспорт “ или пък имат способността да колонизират нови територии при подобаващи условия. Петното или Боклученият остров е най-голямото скупчване на отпадъци в океана, само че не е единственото. Към момента се счита, че те са общо пет, като това покрай Калифорния е най-мащабното. Боклуците се струпват с помощта на придвижването на водата, която събира изхвърленото около крайбрежията и го реалокира към центъра. Този резултат от човешката „ грижа “ за природата не трябва да се смята за остров, споделя Матиас Егер, шеф в организацията The Ocean Cleanup. Петното не е толкоз ясно очевидно. Обратното, в случай че некомпетентен човек отиде на мястото, може да се заблуди, тъй като ще види наследник океан. „ Представете си го като нощното звездно небе. Поглеждате и виждате голям брой бели точици. Същото е и с боклуците във водата. Не са толкоз начесто, само че са ужасно доста. И колкото повече гледате, толкоз повече виждате “, споделя той. Според неговата организация става дума за към 1.8 трилиона части пластмаса, които тежат почти 80 хиляди тона. По-големият дял от тях са изхвърлени от риболовната промишленост. Смята се, че към 10-20% попадат в океана след земетересението, блъснало крайбрежията на Япония през 2011 година и причино повредата в АЕЦ „ Фукушима “.
Според калкулации на Организация на обединените нации всяка година светът създава към 460 милиона тона пластмаса като от огромна част от тази продукция няма особена потребност. Едва 9% от това се рециклират, а към 22% остават в природата. „ Проблемът става все по-голям с всяка минала минута. Виждаме морски костенурки, оплетени в изхвърлени риболовен мрежи. Понякога са трупове на костенурки. Виждаме морски животни, които гълтам пластмаса. Една от самодейностите на The Ocean Cleanup е потреблението на голяма мрежа за събиране на отпадъци. Тя към този момент работи, само че към момента няма задоволително данни за въздействието й върху морския живот. Ако се реши, че резултатът е позитивен, организацията в подготвена да удвои напъните си в бъдеще с още сходни уреди. Но почистването взема решение единствено част от казуса. Истината е, че в случай че няма политики за понижаване на производството на пластмаса в идващите 10-15 години количеството ѝ в океана ще нарасне към 2.5 пъти.
Според ново изследване, оповестено в научното издание Nature Ecology & Evolution journal, върху камарата отпадъци към този момент има живи организми. Става дума за десетки типове крайбрежни безгръбначни, които са съумели да се приспособят и да са развъждат. Сред тях са да вземем за пример някои типове раци, оповестява CNN. Оказва се, че плуващият в океана отпадък на процедура основава нова, непозната до момента екосистема. Върху нея живеят организми, които другояче не биха оживели в намерено море, тъй като обичайно населяват бреговете. Как се случва това? Извхвърлените във водата естествени материали се разлагат и изчезват след несъмнено време според от състава им. С други думи даже върху тях да живеят някакви организми те не биха оживели дълго. С пластмасата обаче нещата стоят по друг метод. Тя не изчезва, а остава в природата за епохи наред, което пък дава опция на някои типове да съществуват върху нея. „ Беше изненадващо да видя какъв брой постоянно се срещат крайбрежните типове. Те бяха върху 70% от отломките, които открихме “, сподели пред CNN Линдзи Харам, помощник в Националния институт по храните и земеделието на Съединени американски щати и един от създателите на проучването. Тя и сътрудниците ѝ са изследвали 105 части пластмаса, извадени от боклученото леке в границите на четири месеца – от ноември 2018 година до януари 2019 година И разпознават 484 безгърбначни организми от 46 типа. Около 80% от тях обичайно живеят по бреговете. Учените въпреки всичко откриват и водни типове. Но в 2/3 от случаите те се конкурират с крайбрежните, попаднали там по не напълно натурален метод. Последствията от преселението на тези типове в намерено море не са до дъно изяснени, споделя Харам. Тя изяснява, че може да се стигне до борба за територия и храна, само че може и единият тип да стартира да унищожава другия. Неясно е и дали крайбрежните типове просто са употребявали изхвърлената пластмаса за „ транспорт “ или пък имат способността да колонизират нови територии при подобаващи условия. Петното или Боклученият остров е най-голямото скупчване на отпадъци в океана, само че не е единственото. Към момента се счита, че те са общо пет, като това покрай Калифорния е най-мащабното. Боклуците се струпват с помощта на придвижването на водата, която събира изхвърленото около крайбрежията и го реалокира към центъра. Този резултат от човешката „ грижа “ за природата не трябва да се смята за остров, споделя Матиас Егер, шеф в организацията The Ocean Cleanup. Петното не е толкоз ясно очевидно. Обратното, в случай че некомпетентен човек отиде на мястото, може да се заблуди, тъй като ще види наследник океан. „ Представете си го като нощното звездно небе. Поглеждате и виждате голям брой бели точици. Същото е и с боклуците във водата. Не са толкоз начесто, само че са ужасно доста. И колкото повече гледате, толкоз повече виждате “, споделя той. Според неговата организация става дума за към 1.8 трилиона части пластмаса, които тежат почти 80 хиляди тона. По-големият дял от тях са изхвърлени от риболовната промишленост. Смята се, че към 10-20% попадат в океана след земетересението, блъснало крайбрежията на Япония през 2011 година и причино повредата в АЕЦ „ Фукушима “.
Според калкулации на Организация на обединените нации всяка година светът създава към 460 милиона тона пластмаса като от огромна част от тази продукция няма особена потребност. Едва 9% от това се рециклират, а към 22% остават в природата. „ Проблемът става все по-голям с всяка минала минута. Виждаме морски костенурки, оплетени в изхвърлени риболовен мрежи. Понякога са трупове на костенурки. Виждаме морски животни, които гълтам пластмаса. Една от самодейностите на The Ocean Cleanup е потреблението на голяма мрежа за събиране на отпадъци. Тя към този момент работи, само че към момента няма задоволително данни за въздействието й върху морския живот. Ако се реши, че резултатът е позитивен, организацията в подготвена да удвои напъните си в бъдеще с още сходни уреди. Но почистването взема решение единствено част от казуса. Истината е, че в случай че няма политики за понижаване на производството на пластмаса в идващите 10-15 години количеството ѝ в океана ще нарасне към 2.5 пъти.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ